В края на януари отново имаме възможност да отбележим Международния ден в памет на жертвите от Холокоста, 27 януари, като се включим в инициативата „Да помним, за да не се повтори” и посветим неделната служба на 26 януари, за да почетем паметта на милионите жертви на нацисткия режим. Кампанията е част от инициативата „Да се поучим от историята“, инициирана от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ).

Ако преди десетилетие темата за антисемитизма и езика на омразата не беше толкова актуална, то днес настроенията на нетърпимост и ненавист към евреите, а и други малцинства, за голямо съжаление са толкова силни, че будят все повече безпокойство. Евреите в Европа са принудени да крият идентичността си и все по-интензивно напускат родните си страни поради страх за сигурността и живота си. Според последното проучване на Агенцията на ЕС за основните права от края на 2018 г. повече от една четвърт от анкетираните евреи са преживели тормоз заради еврейската си идентичност в рамките на една година преди проучването, но 79% от тях не са подали сигнал за това пред властите, тъй като не са вярвали, че това ще има ефект. Антисемитски прояви се срещат толкова често, че се превръщат в нещо нормално. Основна арена на подобни прояви е интернет пространството, където силата на думите е умело използвана за подхранването на омраза и расизъм към евреите и други малцинства. Възходът на антисемитизма е подхранван и от липсващото знание сред младото поколение за Холокоста и това, което се е случило по време на Втората световна война.

Въпреки уникалното си наследство, свързано със спасяването на своите евреи, България не е изключение от тази тенденция. Ние също ставаме свидетели на брутални антисемитски прояви като потрошаването на стъклата на синагогата в София и оскверняването на еврейско гробище в Шумен.

Ето защо на фона на набиращите сила популизъм и псевдопатриотизъм, инспирирани от етническа омраза, лъжи и предразсъдъци, е от голямо значение да говорим за това, което се случи преди няколко десетилетия по време на Втората световна война. Особено важно е да изучаваме предупредителните знаци, предпоставките и начина, по който това стана. Защото систематичното унищожение на шест милиона невинни мъже, жени и деца не се случи изведнъж и не беше извършено от неуки варвари в някой далечен край на света, а беше старателно подготвен план, реализиран от нация с безспорен принос за развитието на съвременната цивилизация. И нетърпимостта, и предразсъдъците спрямо евреите са били широко разпространени в обществото в годините, предшестващи Холокоста.

Нека бъдем трезвени и чувствителни към предупредителните знаци около нас! Нека не ставаме мълчаливи съучастници и безучастни свидетели на възхода на тъмнината, но да застанем решително на страната на истината и правдата! Нека се възползваме от възможността, която Международният ден в памет на жертвите от Холокоста ни дава, да образоваме младото поколение, формирайки основни морални ценности като приемане и толерантност.