Когато бубонната чума достига Витенберг през 1527, Матрин Лутер отказва да се покори и да напусне града. Вместо да предпази себе си, той остава да проповядва и да се грижи за болните. В резултат на това се разболява и умира дъщеря му Елизабет. Тежката загуба го кара да издаде трактат озаглавен: „Дали християните да бягат от смъртоносната чума“ (Ob man vor dem Sterben flie­hen möge). В него Лутер описва истинските християни-протестанти така:

„Умираме на поста си! Докторът-християнин не изоставя болницата, управителят-християнин не изоставя региона си, пасторът-християнин не изоставя църквата си. Чумата не анулира нашите задължения: тя ги превръща в кръст на който трябва да бъдем готови да умрем!“