Всяка година в България се основават по няколко нови харизматични църкви. Повечето от тях не просъществуват дълго, но затова пък включват подобен ред на богослужение:

– половин часово хваление водено от модерен рок-бенд
– видео проектор, озвучителна система и специално осветление
– детска програма в паралел на „църквата за възрастни”
– задължително дарение за покриване на сметки
– проповед между 40-60 мин. от добре облечен говорител
– заключителни обяви, свидетелства и песни

Неделната служба трае около 2ч., а в нередки случаи продължава в няколко сесии. Тъй като новооснованата църква няма своя сграда, се наема зала на цена между 100-400 лв. за богослужение (в зависимост от местоположението). Всяка служба е придружена е от доброволно пренасяне на техника и аксесоари.

Новите църкви се сформират около личността на своя водач, и живеят или умират в зависимост от неговия характер, етика и от умението да ангажира аудиторията със своята проповед. Този начин значително отдалечен от Новозаветния модел на колективно ръководство, което изгражда общества от вярващи, а не просто независими една от други конгрегации.

Средностатистически, една изградена църковна сграда е празна повече от 150ч. през седмицата и е полупразна в неделя. Ако по-малките църкви със сходни убеждения се обединят, това би довело значително намаляване на разходите по наемане на зали, техника и доброволци. Това от своя страна би дало повече време на водачите повече време с проблемите на хората, отколкото за подготвяне на следващата лекция или пренасяне.

Всяка година 1200 евангелски църкви в България изискват минимум 3ч. на ден или общо 12 млн. доброволни работни часа. Какво ли би станало ако вместо за преместване при подготовка на службата, това време бе използвано за молитва и изучаване на Божието слово?

Давид Моро