Категория: История

Учението на Ян Хус за Христовата църква

Тринайсет теологични и социални теми за Реформацията (по случай 500-годишнината от нейното начало) Д-р Вениамин Пеев Преди Лутер, Меланхтон, Цвингли и Калвин няма друг реформатор през ХІV в., който да е бил толкова мразен от защитниците на Средновековната църква на Запад и толкова почитан от онези, които са се борили за реформи в нея. Дори Лутер бил обучаван като студент, че името Хус е на опасен еретик и когато бил посрещнат в Лайпциг с виковете […]

Богословието и социалните възгледи на Джон Уиклиф

Тринайсет теологични и социални теми за Реформацията (по случай 500-годишнината от нейното начало) Д-р Вениамин Пеев Английският богослов, философ и политически анализатор Джон Уиклиф (ок. 1331-1384) основателно е определян като „утринната зора на Реформацията”.[1] Някои от основните реформаторски възгледи, които отличават протестната богословска и соиално-политическа вълна през ХVІ в. от средновековната църковна идеология, се намират в зародиш в мисленето и дейността на Уиклиф.[2] Той отхвърля авторитета на Папската курия в доктриналната сфера и го замества […]

Дейността на валдензите през ХІІ в.

Тринайсет теологични и социални теми за Реформацията (по случай 500-годишнината от нейното начало) Д-р Вениамин Пеев Историята на валдензите е особено интересна, но също така и дискусионна. Протестантските изследователи на предреформаторската история ги сочат като „предтечи” на Реформацията и отделят значително място на тяхната история и дейност. Самите противници на Лутер отъждествяват неговите възгледи против римокатолицизма като продължение на ученията на валдензите и хуситите.[1] Подобни сравнения обаче трябва да се посрещат с резервираност, защото Лутеровите […]

Кризата на римокатолицизма преди ХVІ в.

Тринайсет теологични и социални теми за Реформацията (по случай 500-годишнината от нейното начало) Д-р Вениамин Пеев След разделението на Църквата през ХІ в. Римокатолическата църква се опитва да реализира утопичната мечта да обедини християнството на Запад в едно цяло – по подобие на някогашната Римска империя.[1] Стратегията й обаче започва с погрешна стъпка – апологетите на „единството” възприемат неговата проекция в папската институция. Папата – римският епископ – се представя като „викарий” (наместник) на Господ […]

« Предишна страница