Джон Стоутън в своя трактат „Достойнството и дългът на проповедника“ настоява за светостта на проповедника с изрази пълни със значение: „Ако Оз трябваше да умре, защото се допря до Божия ковчег и то, за да го задържи да не падне; и мъжете от Бет-семис, защото само погледнаха вътре; и животните бяха заплашване само ако се приближа до святата планина, то какви трябва да са хората, които ще бъдат приети да говорят интимно с Бога, да […]

Една от първите ни грижи е да бъдем самите ние спасени човеци. „Първо подреди себе си тогава украси брата си“ – казват равините. „Ръката,“ казва Григорий, „която възнамерява да очисти друг, не трябва да е мръсна.“ Ако солта ти е обезсоляла с какво ще осолиш другите. Новорождението (нещо без което не може) е задължително за проповедника. Пастир без благодат значи сляп човек избран за професор по оптика, който философства върху светлината и зрението, говори и […]

Ние сме в един смисъл инструменти и затова трябва да внимаваме да сме в изправност. Ако искам да проповядвам евангелието, аз мога да употребя само моя глас, затова ще трябва да тренирам гласа си. Мога да мисля само с моя ум и да чувствам само с моето сърце, затова ще трябва да плача и да агонизирам за човешките души само със собственото си новородено естество, затова ще трябва внимателно да поддържам нежността, която беше в […]

Притчи 27:1-21 Всеки умен лидер разбира, че най-ценния ресурс на една организация са хората. Следователно, уменията на хората вътре в организацията са най-важния атрибут на самия лидера. Този текст от книгата Притчи ни учи, че ако хората са уважавани и се уважават, взаимоотношенията се възстановяват. Той представя няколко фундаментални принципа във взаимоотношенията за лидери: 1. Не се хвали (Притчи 27:1-2): Истинските лидери знаят добре, че собственото себепредставяне не допринася до нищо добро. 2. Не завиждай […]