В Битие 11:28, ние виждаме, че Аран (бележка на преводача: В Английската Библия името му е Харан) умря в присъствието на баща си Тара, в земята на рождението си – Ур Халдейски. Тара започна своето пътуване оттам, за да влезе в Ханаанската земя. Пътувайки към Ханаан, той дойде до едно място, което наименува с името на умрелия си син – Харан. Това му напомняше за загубата и му причиняваше тъга. Понеже му беше много тежко, в крайна сметка, Тара промени своето решение относно пророческата си дестинация и вместо това се засели в Харан. Той не се беше справил адекватно с чувството на скръб и загуба в душата си. Когато Тара пристигна в Харан, той се засели там – в най-слабото си място!

В Битие 26:12-16, Исаак се сблъска с агресия от страна на местните власти, поради завист. Филистимците запълниха всички кладенци на баща му. Те му казаха да напусне наследството си и да излезе от собствената си земя. Исаак си тръгна оттам и отиде в друга област, където изкопа наново кладенците на баща си, Авраам. Отново виждаме да го следват спорове и враждебност. Ние трябва да се придвижим далеч от предишните позиции на спорове и вражди, за да можем да намерим широко място на изобилие. Исаак намери един нов кладенец на име Роовот. Той каза: “Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя”.

Първият ключ е да бъдем способни да видим какво Бог върши в духа ни. Способността ни да виждаме отвъд естественото, отвъд ограниченията и отвъд петте ни сетива, и да се свържем с областта на реалност на Духа, ще ни постави в пътя на победата. Това, което Святият Дух върши вътре в нашия дух е най-доброто нещо за нашето бъдеще. Това е реалното бъдеще. Това е, което Бог твори вътре в нас. Всичко временно се променя, но това, което е в духа ни, се оформя и моделира, за да бъде разкрито в бъдеще.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид