Бог е Върховният лидер. Над Него няма друг. Той поставя вярващите в определена позиция на лидерство. Той създава човек в контекстът на общение със Себе Си без насилствено да упражнява Своя авторитет. След грехопадението би било лесно за Бог да създаде план за спасение без участието на грешни човешки същества, но вместо това Той призовава хората на покаяние, чрез което да станат лидери на други към спасението. Водещата роля на човека е явна от самото начало: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее” (Битие 1:26).

Ако Библията е права, тогава всичко зависи единствено от правилното лидерство. Една организация е единствено и само толкова успешна, колкото са лидерите й. Тя не може да надмине уменията и стратегиите на лидерите си т.е. една организация не може да съществува от само себе си. Тя трябва да бъде ръководена. Това правило е явно в Библията особено, която говори за историята на Израел. Когато Израел имаше добри царе, той просперираше; когато имаше лоши царе, се отдалеч ваше от Бога. Библейската дефиниция за лидерство, която важи за Църквата, е „влияние, което води хората към Бога”. Без такова влияние, хората погиват (Притчи 29:18).

Призивът към служение също е постоянно явление в Библията. Когато Бог реши да създаде Своя нация, Той не призова тълпите, а потърси сред тях един верен лидер – Авраам. За да освободи народа си от Египет, Бог не ги ръководи като група, а издигна нов лидер в лицето на Мойсей. Същото се случи, когато стана време да прекосят реката Йордан. Всеки път, когато Бог реши да започне нещо ново, Той издига нови лидери.