Църквата на Господ Исус Христос трябва да се издигне в този час и да представи работещ модел на успех, който е бил изкован в наковалнята на живота на Църквата. Повечето църкви бягат от всякакъв вид политически среди, понеже не искат да гледат на тях като на участници в негативните неща, които са свързани с политиката. Ние трябва да вярваме, че постоянното ни сътрудничество с нашите правителства ще ги подтикне към праведност, така както солта предпазва това, което иначе би се разложило.

Правителствата на земята искат да спрат упадъка и разрухата в обществото. Те отчаяно търсят изход от робството на тлението. Никое от техните усилия не произвежда резултатите, които те искат. Наркоманите, които напускат правителствените лечебни центрове не дават траен плод, тъй като до една година след като излязат оттам, 75% до 80% се връщат отново към наркотиците. Повечето азиатски правителства знаят, че социалните проблеми на непълнолетните се увеличават непрекъснато, тъй като много семейства се разпадат. Процентът на разводите също се увеличава. Моралните проблеми сред младежта растат, причинявайки сериозен упадък в обществото. Проблемите дори само в социалната сфера са много обезпокояващи.

Само Божието Царство в Христос има реални отговори на вечните въпроси. Само в Христос има сила за промяна на живота. Само в Царството има жертва, сила, любов и посвещение до край. Църквата ни предлага модели за това как да живеем в Царството и в обществото, като алтернатива на това, което е в света. Тя има необходимото, за да повлияе на града и на нацията.

Когато правителствата разберат, че “Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават” (Исая 9:7) и че живота на човек е цялостен и завършен само чрез силата на Всемогъщия Бог, те ще освободят дарения и финансиране, за да подкрепят начинанията на Царството.

Правителствата ще започнат да приемат Църквата като важна институция, която има за цел да съгради отново духовните и морални стойности в нацията. Тя скоро ще стане съвестта на обществото и ще го учи на пътищата и законите на Господ.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид