След тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол. Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре. Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:

Неделя 7-ми: Проповядвах в Св. Лоренс сутринта, а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви.

Неделя 14-ти: Проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а след обед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха ми проповядвам в Св. Ана. Проповядвах в Св. Джон в 3ч. и в Св. Бенет същата вечер. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.

Скоро в областта няма църква която да не го е изгонила. Уесли е на края на силите си. Неговия приятел и съветник Бохлер му пише: „Проповядвай вяра докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра защото я имаш”. В следващата бележка в дневника на Уесли четем:

2 Април, 1739 Понеделник: Изгонен от почти всички църкви в околията, с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед, по брега бяха насядали над 3000 души.

Неделя 8-ми: В 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол и после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Греен

Вторник 17-ти: В 5 след обед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам. (следва …)