Увереност:
Компетентността никога не компенсира несигурността

Не можеш да водиш хора, ако се нуждаеш от хора.
Джон К. Максуел

 

Никой няма да стане велик водач, ако иска сам да направи всичко или да спечели всички овации затова, че го е направил.
Ендрю Карнеги, индустриалец

 

Желязно управление и отговаряща му увереност
По време на мандата на президента Роналд Рейгън лидери на седем индустриални нации се събрали в Белия дом, за да обсъдят икономическата политика. Рейгън разказва, че по време на тази среща канадският министър-председател Пиер Трюдо язвително укорил британския премиер Маргарет Тачър, като й казал, че е тя е в голяма грешка и политиката й не върши работа. Тачър стояла срещу него с вдигната глава и го изчакала да свърши. След това се отдалечила.
След конфронтацията Рейгън я последвал и й казал: „Маги, той изобщо не биваше да ти говори по този начин. Изобщо не съм съгласен с него. Защо остави това без последствия?“
Тачър погледнала Рейгън и казала: „Една жена трябва да знае кога един мъж просто се държи като хлапе.“
Тази история със сигурност характеризира Маргарет Тачър. Трябва да си силна, уверена в себе си личност, за да имаш успех като световен лидер. Това е особено вярно, когато става дума за жена.
През целия си живот Маргарет Тачър постоянно плувала срещу течението. Тя завършила химия с магистърска степен от Оксфордския университет — наука, в която доминират мъжете — и станала първата жена президент на консервативната асоциация на университета. Няколко години по-късно Тачър завършила право и станала квалифициран адвокат; работила като данъчен специалист. През 1959 г. тя влязла в политиката — друга съвсем мъжка сфера — и била избрана за член на Парламента. Аналитична, ясно изразяваща се и спокойна и в най-трудни ситуации, Тачър често била молена от съпартийците си да се изправя срещу опоненти в дебати. Нейните умения и убеждения тя наследила от баща си, който й казвал: „Не следвай тълпата, взимай сама решенията си.“
Високата компетентност на Маргарет Тачър и нейното умение да решава проблеми й донесли няколко правителствени поста. По време на управлението й като държавен секретар по образованието тя била определена като най-непопулярната жена във Великобритания. Ала Тачър не трепнала пред критиката. Тя продължила да работи усилено и да печели уважението на хората. Като награда станала първата жена министър-председател в историята на Великобритания.
И на тази позиция Тачър продължила да се сблъсква с критики. Тя устояла на нападките по повод приватизирането на държавни сектори от икономиката, за намаляването ролята на организирания труд, за изпращането на войски на Фолклендските острови и за воденето на консервативна политика спрямо Съветския съюз. Но без значение колко жестоко била критикувана, Тачър останала уверена в убежденията си и запазила самоуважение. Веднъж казала: „Според мен консенсусът прилича на процес, при който се изоставят всички убеждения, принципи, ценности и линии на поведение, за да се търси нещо, в което никой не вярва… Коя велика кауза е била спечелена под знамето на консенсуса?“
Тачър била привърженик на убедителността в лидерството. В резултат на това „Желязната лейди“, както я наричали, била избрана за министър-председател за три последователни мандата. Тя е единственият британски лидер от по-ново време, постигнал това.

Да разширим и допълним
Маргарет Тачър не се съмнявала в себе си или в убежденията си — в резултат на това била напълно уверена в лидерството си. Така стоят нещата при всички големи лидери. Никой не може да живее различно спрямо начина, по който вижда сам себе си. Може да сте го виждали при конкретни хора. Ако някой се смята за неудачник, той ще намери начин да стане такъв. Всеки път, когато успехът му надмине неговата увереност, резултатът е саморазрушение. Това е вярно колкото за последователите, толкова и за самите лидери.
Неуверените лидери са опасни — за самите себе си, за своите последователи и за организациите, които ръководят, — тъй като лидерската позиция увеличава многократно ефектът от личните недостатъци. Какъвто и негативен багаж да имате в живота, той се носи още по-трудно, когато се опитвате да водите други хора.
Неуверените лидери имат няколко общи черти:

1. Не осигуряват увереност за другите
Както гласи една стара поговорка: „Не можеш да дадеш това, което нямаш.“ Тъй както хора без умения не могат да предадат умения на другите, така и тези без увереност няма как да накарат другите да се чувстват сигурни. А за да стане човек ефективен лидер — такъв, какъвто другите искат да следват, — той трябва да накара последователите си да се чувстват добре.

2. Взимат от хората повече, отколкото им дават
Неуверените хора постоянно търсят как да се докажат, да се утвърдят, да бъдат признати и обичани. Поради това се фокусират върху търсенето на сигурност, а не в проектирането й върху хората около тях. Те основно взимат, вместо да дават, а взимащите не могат да станат добри лидери.

3. Постоянно ограничават най-добрите си хора
Несигурният лидер е човек, който не може да празнува победите на своите хора. Той дори е в състояние да им попречи да осъзнаят победите си. Би могъл и самостоятелно да окичи с лаврите за добрата работа на целия екип. Както споменавам в „Двадесетте и един неопровержими закона на лидерството“, само уверените лидери дават сила на другите. Това е Законът за предаването на сила. Неуверените лидери складират силата в себе, макар и да не умеят да я използват. Всъщност, колкото по-добри са хората на такъв лидер, толкова по-неуверен се чувства той и толкова по-усилено работи, за да ограничи техния успех и признание.

4. Постоянно ограничават организацията си
Когато последователите са с подронена репутация и не получават признание, те се обезкуражават и дори спират да изявяват потенциала си. Когато това стане, цялата организация страда.
И обратно — уверените лидери са способни да вярват в другите, защото вярват в самите себе си. Те не са арогантни, познават и силните си страни, и слабостите си, и притежават самоуважение. Когато хората им се представят добре, такива лидери не се чувстват заплашени. Те правят всичко възможно да съберат на едно място най-добрия екип и така да импулсират хората си, че те да се представят на най-високо ниво. И когато екипът на уверения лидер постигне успех, това му носи огромна радост. За него това е най-големият възможен комплимент за лидерските му способности.

Да поразсъждаваме за това
Доколко разбирате и уважавате самите себе си? Познавате ли силните си страни, удовлетворени ли сте от тях? Открили ли сте своите слабости и приели ли сте тези от тях, които не можете да промените? Когато човек осъзнае, че е създаден като определен тип личност и има уникални дарби, той по-добре може да оцени силните страни и успехите на другите.
Вие доколко сте уверени като лидер? Когато ваш подчинен има наистина добра идея, подкрепяте ли я или я отхвърляте? Празнувате ли победите на вашите хора? Когато вашият екип успее, признавате ли заслугите на неговите членове? Ако не правите тези неща, може би имате проблеми с увереността и това ограничава вас самите, вашия екип и цялата ви организация.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате увереността си, направете следното:
• _Опознайте себе си._ Ако не сте човек, който по рождение е наясно със себе, намерете време да се опознаете. Попълнете тестове като тези на Майерс-Бригс или Флорънс Литауер, за да определите какъв тип личност сте. Помолете няколко човека, които ви познават добре, да определят вашите три най-добри качества и трите ви най-големи недостатъка. Когато чуете отговорите на тези хора, не се оправдавайте или защитавайте — съберете информацията и след това разсъждавайте върху нея.
• _Раздайте признание._ Може би няма да повярвате, че ще успеете, ако други получат признанието за работата, която вашият екип върши. Опитайте. Ако помогнете на други и признаете техните заслуги, ще помогнете на кариерата им, ще повишите морала им и ще подобрите организацията. Това ще ви направи ефективен водач.
• _Потърсете помощ._ Ако не можете сами да преодолеете чувството за несигурност, потърсете професионална помощ. С помощта на добър съветник намерете корена на вашите проблеми — не само за ваше добро, но и за доброто на хората ви.

Някои примери от ежедневието
Френският писател Оноре дьо Балзак прекрасно познавал човешката природа и успял да улови подробна картина на съвременната цивилизация в грамадната си творба „Човешка комедия“. Веднъж той казал: „Няма по-голяма пречка пред добрите отношения с другите от това да не си в мир със себе си.“ Не позволявайте на несигурността да попречи на разгръщането на истинския ви потенциал.