Щедрост:
Не губите нищо, когато свещта Ви дава светлина и на другия

Никой никога не е бил почитан за това, което е получил. Почитта идва като награда за това, което човек е дал.
Калвин Кулидж, американски президент

 

Даряването е най-високото ниво на живота.
Джон К. Максуел

 

Тя започва в сърцето
Когато си мислите за щедри хора, кои ви идват наум? Дали си спомняте за милионерите филантропи от началото на XX в. — такива като Ендрю Карнеги, Дж. П. Морган и Ендрю Мелън? Или може би мислите за съвременни дарители; като Джоан Крок или Бил Гейтс? Тези хора са дарили милиони долари. Ала аз искам да ви запозная с една друга дарителка. Най-вероятно не сте и чували за нея, ала въпреки това тя характеризира най-дълбокия вид даряване — този, който може да дойде само от сърцето.
Името й е Елизабет Елиът. В началото на 50-те години на двадесетото столетие тя се присъединила към група мисионери, които заминали за Еквадор с надеждата да открият индианците от племето кихуа. В същата група бил и един млад мъж на име Джим, който ухажвал Елизабет от 1947 г. Докато работели заедно в името на еквадорските индианци, в крайна сметка те решили да се посветят и един на друг, така че се оженили.
Били заедно около две години и вече имали десетмесечна дъщеричка на име Валери, когато Джим и четирима други мисионери се видели принудени да влязат в контакт с друга малка група индианци, които живеели в областта Аука. Тези индианци имали репутация на свирепи хора. Най-ранните сведения за тях били свързани с убийството на един свещеник през XVII в. Оттогава те нападали всеки чужденец, който се изпречел на пътя им. Дори другите еквадорски индианци ги избягвали заради тяхната жестокост.
Когато Джим и останалите се приготвили да установят контакт, Елизабет знаела, че петимата мъже ще се изложат на опасност, но се държала твърдо. Двамата със съпруга й били посветили живота си на тази мисия. Няколко седмици един пилот мисионер прелитал с малък самолет над селото на ауканите и хвърлял хранителни припаси и други неща като дарове. Между тях мисионерите оставили и свои снимки, за да подготвят хората от племето за първия контакт.
След няколко седмици Джим и останалите четирима се приземили на един малък полуостров на брега на река Курари и останали там на лагер. На това място те установили контакт с трима аукани — един мъж и две жени, — които изглеждали приятелски настроени и благоразположени. През следващите дни мисионерите се срещнали с още неколцина. Те предали по радиостанцията на съпругите си, че както изглежда постигат значителен прогрес в сприятеляването с племето.
Ала само няколко дни по-късно мъжете не се обадили в базовия лагер в уговореното време. Жените им напразно очаквали да ги чуят. Минали минути, после часове и накрая изтекъл целият ден. Елизабет и останалите се страхували, че се е случило най-лошото.
Спасителният отряд, който тръгнал да търси мъжете, изпратил по радиостанцията лоши новини. Тялото на бял мъж било забелязано да се носи по реката. Хората от отряда намерили един по един мисионерите. Всеки от тях бил пронизан от копията на ауканите. И петимата били мъртви.
При подобни обстоятелства мнозина на мястото на Елизабет Елиът биха се прибрали у дома. Едно е да изоставиш удобствата на живота в Съединените щати, за да помагаш на други хора, а съвсем друго — да загубиш съпруга си в това начинание. Ала Елиът наистина имала благородно сърце. Въпреки ужасната загуба, тя продължавала да желае да помогне на еквадорските индианци. Елизабет останала да живее сред племето кихуа, за да им бъде от полза.
Това, което се случило по-късно, е дори още по-удивително. Други мисионери продължили да опитват да осъществят контакт с едно ауканско село. След около две години те успели. Елизабет Елиът веднага се отправила към селото. Може би, за да търси отмъщение? Не — отишла, за да работи с хората там, да им бъде от полза. Елиът живяла и работила сред индианците аука две години и много от тях с радост приели посланията за Божията любов, които тя донесла — в това число и двама от седмината мъже, които убили съпруга й.

Да разширим и допълним
Нищо не може да убеди другите по-ясно в това, че даден лидер работи в тяхна полза, от неговата щедрост. Истинската щедрост не е нещо случайно. Тя идва от сърцето и прониква във всеки аспект на живота на лидера — време, пари, таланти, притежания. Успяващите лидери — тези, които хората искат да следват — не събират неща само за себе си; те го правят, за да раздават на другите. Развийте качеството щедрост в живота си. Ето как можете да го направите:

1. Бъдете благодарни за това, което имате — каквото и да е то
Трудно е за даден човек да бъде благодарен, когато не е удовлетворен от това, което има. Благодарността идва от задоволеността, но доволството не идва от придобиването на още и още. Милионерът Джон Д. Рокфелер признава: „Спечелих милиони, но те не ми донесоха щастие.“ Ако не сте доволни с малко, няма да сте доволни и с много. И ако не сте щедри, когато имате малко, едва ли ще се промените внезапно, ако забогатеете.

2. Поставяйте хората на първо място
Стойността на един лидер не се изразява в числото на хората, които му служат, а в числото на тези, на които той служи. Щедростта изисква да поставяме другите на първо място. Ако можете да направите това, даването става по-лесно.

3. Не позволявайте на желанието за притежания да ви контролира
Според моя приятел Ърл Уилсън хората могат да бъдат разделени на три групи: имащи, нямащи и неоценяващи това, което имат. Все повече хора биват поробвани от желанието да придобиват. Писателят Ричард Фостър казва: „Притежаването на вещи е манията на нашата култура. Ако притежаваме нещо, чувстваме, че можем да го контролираме, а смятаме, че когато можем да го контролираме, то ни дава повече удоволствие. Тази идея е илюзия.“ Ако искате да служите на сърцето си, не позволявайте на притежанията да ви наложат властта си.

4. Отнасяйте се към парите като към средство
Някой беше казал, че парите не могат да бъдат победени. Ако се фокусирате върху това да ги печелите, вие сте материалист. Ако се опитвате да печелите, но не се получава, вие сте неудачник. Ако печелете много пари и си ги пазите, вие сте скъперник. Ако ги харчите, сте прахосник. Ако правенето на пари въобще не ви интересува, вие не сте достатъчно амбициозен. Ако сте спечелили много и още ги имате, когато умрете, значи сте глупак, който се е опитал да отнесе парите със себе си на оня свят.
Единственият начин наистина да победите парите е да имате свободно отношение към тях — и да ги давате щедро, когато става дума за постигането на наистина ценни неща. Както е казал Е. Стенли Джоунс: „Парите са чудесен слуга, но ужасен господар. Ако вземат връх над вас, а вие паднете под тях, ще се превърнете в техен роб.“

5. Развийте навика да давате
През 1889 г. индустриалецът милионер Ендрю Карнеги написал едно есе, озаглавено „Евангелие на богатството“. В него той казал, че в живота на заможния човек трябва да има два периода — време на сдобиване с богатство и време на преразпределянето му. Единственият начин да развиете щедростта като манталитет е да превърнете в навик даването — на вашето време, внимание, пари и ресурси. Ричард Фостър съветва: „Дори самият акт на доброволната раздяла с пари или с някакво друго съкровище извършва нещо вътре в нас. Той унищожава демона на алчността.“ Ако алчността ви е поробила, вие не можете да водите.

Да поразсъждаваме за това
Вие щедър лидер ли сте? Дали непрекъснато търсите начини да дадете на другите нещо ценно? Давате ли парите си за нещо по-велико от вас самите? На кого дарявате времето си? Раздавате ли живота си на другите? Помагате ли на тези, които не могат да помогнат на вас, нито пък да ви дадат нещо в замяна? Писателят Джон Бънян е заявил: „Ако не сте направили нещо за някого, който никога не ще успее да ви се отплати — все едно не сте живели.“ Ако не дарявате в по-дребните ситуации от вашия живот, вие вероятно не сте толкова щедър, колкото трябва да бъде един лидер.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате своята щедрост, направете следното:
• _Подарете нещо._ Проверете __доколко__ вашата собственост ви държи в ръцете си. Изберете нещо, което наистина цените, и помислете за ваш близък, който ще има полза от него, а след това му го дайте. Ако можете да го направите анонимно — толкова по-добре.
• _Вкарайте парите си в действие._ Ако познавате някой с добри идеи за правенето на нещо наистина голямо — нещо, което ще се отрази позитивно върху живота на другите, — осигурете му ресурси, за да може да го постигне. Вложете парите си да работят за нещо, което ще ви надживее.
• _Намерете някого, на когото да станете наставник._ След като постигнете определено ниво в лидерството, най-ценното нещо, което можете да дадете, е самият себе си. Намерете някого, комуто да предадете житейския си опит. След това му дайте времето и средствата, които са му необходими, за да стане по-добър лидер.

Някои примери от ежедневието
Когато известният френски писател Доменик Лапиер пътувал за първи път до Индия, за да направи някои проучвания за новата си книга, той се появил там наистина със стил — в „Ролс-Ройс Силвър Шедоу“, който току-що бил купил с аванса за книгата. Докато бил в Индия, Лапиер получил всичко, което му трябвало за неговата книга „Градът на радостта“. Ала той се сдобил и с още нещо — със страстта да помага на бедните, окаяни хора, които срещнал в тази страна. Това откритие променило живота му завинаги. Сега той разделя времето си между писане, набиране на фондове и отделяне на време и пари с цел да се помага на хората. Неговата позиция може да бъде обобщена чрез думите на индийския поет Рабиндранат Тагор, които са отпечатани на гърба на визитките на Лапиер: „Всичко, което не е дарено, е изгубено.“ А вие какво губите напоследък поради прекалено вкопчване в него?

Инициативност:
Без нея не можете дори да излезете от дома си

Както изглежда, успехът е свързан с действието. Успяващите хора не спират да се движат. Те правят грешки, но не се отказват.
Конрад Хилтън, хотелиер

 

Самодоволството би следвало да оглавява списъка на онези неща, от които един лидер трябва да се страхува.
Джон К. Максуел

 

Просто още една крачка напред
Кемънс Уилсън винаги бил инициативна личност. Започнал да работи на седем и никога не спрял да го прави. Отначало продавал списания, вестници и пуканки. През 1930 г., вече на зрялата седемнадесет годишна възраст, той решил да пробва за пръв път професия с редовна заплата и се хванал на работа при един търговец на памук. Печелел по 12 долара на седмица за това, че изписвал цифрите на дъската с цените.
Когато се отворило работно място за счетоводител със заплата 35 долара на седмица, Уилсън кандидатствал за него и го спечелил. Ала когато получил заплатата си, тя пак била 12 долара. Той подал молба за увеличение и получил такова — следващата седмица му платили 15 долара. Когато попитал защо не получава 35 долара като другите счетоводители, на Уилсън било отговорено, че компанията няма да плаща такава сума на един седемнадесет годишен хлапак. Той си извадил поука. Това бил последният път за следващите повече от седемдесет и пет години, когато Кемънс Уилсън се хващал на работа с твърда заплата.
След това Уилсън се залавял с най-различен бизнес — машини за кегелбан, доставка на безалкохолни напитки, автомати за дъвки и цигари. Така успял да събере достатъчно пари, за да купи къща на майка си. С това той осъзнал, че в изграждането на къщи има голям потенциал. Така че Уилсън се заловил с този бизнес в Мемфис и направил добро състояние, извличайки изгода от следвоенния бум в строителството на домове.
Инициативата на Уилсън му донесла много пари, ала не оказала някакво световно влияние — поне не и до 1951. Това била годината, в която бизнесменът от Мемфис завел семейството си на почивка във Вашингтон. При това пътуване той научил за окаяното състояние на хотелското настаняване в САЩ. От двадесетте години из цялата страна никнели мотели. Някои от тях били чудесни местенца за семейства. В други можело да се наеме легло на час. Проблемът бил, че пътникът никога не знаел на какво ще попадне.
По-късно Уилсън си спомня: „Никога не знаеш какво наемаш. Някои от тези места бяха толкова занемарени, че трудно можеха да бъдат описани с думи. И всички те взимаха такси и за деца. Това вече накара шотландската ми кръв да кипне!“ Човек като Уилсън, който имал пет деца, наистина попадал под тези удари. Мотелите искали от 4 до 6 долара за нощ на стая, _плюс_ 2 долара за всяко дете. За Уилсън това утроявало сметката.
Повечето хора щели да се оплачат и после да забравят. Но винаги пълният с инициативи Уилсън решил да се заеме с въпроса и да направи нещо по него. Той казал на съпругата си: „Хайде да се върнем вкъщи и да се захванем с изграждането на верига от фамилни хотели — такива, чието име предизвиква доверие.“ Идеята му била да построи четиристотин хотела. Жена му само се засмяла.
Когато Уилсън се завърнал в Мемфис, той наел чертожник да му помогне в проектирането на първия му хотел. Уилсън искал хотелът да е чист, опростен и с вида си да дава предварителна информация за качеството на услугите, които предлага. Желаел също да разполага с всички неща, които липсвали на него и семейството му в други хотели — такива като телевизор във всяка стая и басейн. На следващата година Кемънс Уилсън открил първия си хотел в покрайнините на Мемфис. Името му светело от грамадно шестнадесет метрово табло. Хотелът се наричал „Холидей Ин“.
На Уилсън му трябвало повече време, отколкото той очаквал, за да изгради своите четиристотин хотела. В 1959 г. той имал сто. Ала когато решил да им осигури някои привилегии в районите, в които се намирали, това дало възможност за отваряне на още хотели. В 1964 г. вече имало петстотин хотела на „Холидей Ин“, а през 1968 те били хиляда. През 1972 г. на всеки седемдесет и два часа някъде по света се откривал хотел „Холидей Ин“. Веригата продължавала да се разраства и през 1979 г., когато Уилсън напуснал поста ръководител на компанията след инфаркт.
„Бях толкова гладен, когато бях млад — казва Уилсън. — Просто трябваше да правя нещо, за да оцелея. И когато се пенсионирах след като преживях инфаркт, аз се прибрах вкъщи, за да се отдам на почивка. Само че това продължи около месец.“
Твърде трудно е за пълен с инициативи човек да спре да прави така, че нещата да се осъществяват.

Да разширим и допълним
В „Двадесетте и един неопровержими закона на лидерството“ изтъкнах, че лидерите са длъжни да установят връзка със своите последователи. Но това не е единствената област, в която лидерите трябва да проявят инициатива. Те винаги трябва да търсят възможности и да са готови за действие.
Кои са качествата, които лидерите би следвало да притежават, за да правят нещата да се случват? Аз виждам поне четири такива:

1. Те знаят какво искат
Известният с чувството си за хумор пианист Оскар Левант веднъж се пошегувал: „След като веднъж взема решение се изпълвам с нерешителност.“ За съжаление точно това е начинът, по който наистина действат много хора. Ала никой не може да бъде и нерешителен, и ефективен. Както казва Наполеон Хил: „Началната точка на всяко постижение е желанието.“ Ако искате да сте ефикасен лидер, вие трябва да знаете какво искате. Това е единственият начин да разпознаете възможността, когато тя се появи.

2. Те могат да се заставят да действат
Има една стара поговорка: „Щом искаш, значи можеш.“ Инициативните хора не чакат другите да ги мотивират. Те знаят, че това, да се накарат да излязат от зоната на собствения си комфорт, е тяхна отговорност. И те го превръщат в редовна практика. Ето защо човек като президента Тиодор Рузвелт — един от най-големите инициативни лидери на XX в. — може да каже: „Няма нищо блестящо или изключително в служебната ми репутация, освен евентуално едно-единствено нещо — аз правя нещата, за които вярвам, че трябва да бъдат направени… И когато реша, че нещо трябва да бъде направено, действам.“

3. Те поемат повече рискове
Когато лидерите знаят какво искат и могат сами да се накарат да действат, пред тях все пак има още едно препятствие. Това е готовността да се поемат рискове. Новаторски настроените хора винаги се изправят пред рискове. Ала една от причините добрите лидери да са готови да поемат рискове е в това, че те знаят, че неинициативността също си има цена. Президентът Джон Ф. Кенеди е изтъкнал: „Всяка програма за действие си има своите рискове и цени, но те са значително по-малко на брой от широкообхватните рискове и цени на успокоителното бездействие.“

4. Те правят повече грешки
Добрата новина за инициативните хора е, че те правят нещата да се случват. Лошата е, че допускат множество грешки. Създателят на „Ай Би Ем“ Томас Дж. Уотсън признал това, когато отбелязал: „Пътят към успеха минава през удвояване на грешките.“
Въпреки че инициативните лидери правят повече грешки, те не им позволяват да ги тревожат. Колкото по-голям е потенциалът, толкова по-голям е и шансът за провал. Сенаторът Робърт Кенеди обобщава това: „Само тези, които смеят да се изложат на голям провал, могат да постигнат голям успех.“ Ако искате да постигнете големи неща като лидер, трябва да сте склонен към инициативи и да сте готови да посрещнете последствията им.

Да поразсъждаваме за това
Вие инициативен човек ли сте? Търсите ли непрекъснато възможности или чакате те да дойдат при вас? Готови ли сте да предприемете стъпки, базирани на най-добрите ви инстинкти? Или сте склонни безкрайно да анализирате всяко нещо? Бившият председател на „Крайслер“ Ли Якока е казал: „Дори и правилното решение е погрешно решение, ако е взето твърде късно.“ Кога за последен път поехте инициативата за нещо значително в живота ви? Ако напоследък не сте се заставяли да напуснете зоната ви на комфорт, вероятно вашата инициативност има нужда да бъде стартирана със скок.

Как да го постигнем
За да усъвършенствате своята инициативност, направете следното:
• _Променете умствената си нагласа._ Ако ви липсва инициативност, дайте си сметка, че проблемът идва от вас самите, а не от другите. Установете защо се колебаете да предприемете действие. Рискът ли ви плаши? Обезкуражени ли сте от провали в миналото? Не успявате ли да видите потенциала, който ви предлага дадена възможност? Открийте източника на вашето колебание и се заемете с него. Няма да сте в състояние да продължите напред на външно ниво, докато не успеете да напреднете вътрешно.
• _Не чакайте възможността да потропа на вратата ви._ Всъщност възможностите не тропат на вратата. Вие трябва да излезете навън и да ги потърсите. Извикайте на помощ вашите предимства, таланти и възможности — това ще ви даде идея за вашия потенциал. А сега започнете да прекарвате всеки ден от седмицата в търсене на възможности. Къде виждате нужди? Дали някой не търси тъкмо вашата експертиза? Дали някоя неизвестна група от хора всъщност няма огромна нужда от това, което вие можете да предложите? Възможностите са навсякъде.
• _Направете следващата стъпка._ Едно е да видите възможността. Друго е да предприемете нещо спрямо нея. Както някой остроумно бе отбелязал, под душа на всеки му хрумват велики идеи. Ала малцина са тези, които излизат от банята, избърсват се и правят нещо реално. Подберете най-добрата възможност, която виждате, и се заловете с нея колкото е възможно по-сериозно. Не спирайте, докато не сте направили всичко, което е по силите ви, за нейното осъществяване.

Някои примери от ежедневието
През 1947 г. Лестър Вундерман бил неправомерно уволнен от рекламната агенция в Ню Йорк, където работел. Ала младият човек знаел, че може да научи много от шефа на агенцията — Макс Сакхайм. На следващата сутрин Вундерман се върнал в офиса си и работил като че ли нищо не се било случило — но без заплащане. Сакхайм го игнорирал в продължение на един месец, но накрая отишъл при Вундерман и казал: „Добре, ти победи. Никога не бях виждал човек, който иска да работи повече, отколкото иска пари.“
Вундерман продължил да работи в агенцията, за да се превърне в най-успешния рекламен агент на столетието. Той е известен като баща на директния маркетинг. Необходимо ви е да предприемете една смела крачка днес, за да постигнете потенциала си утре.