Златната Стефани КИРЯКОВА: Поверих пътя си на ГОСПОД

Уравновесеност, вяра, самоирония. Тези думи в най-пълен смисъл описват Стефани Кирякова – мъдростта на ансамбъла по художествена гимнастика. Надраснала годините си многократно, едва на 20 тя гледа на живота през различна призма. Възпитана в християнските ценности, Стефи се откроява от масовката в съвременния свят. Скромна и на пръв поглед затворена, след като я опознаете, се разкрива една многопластова личност с разнообразни интереси и таланти.

 

За таланта да пишеш и да изливаш емоциите на хартия, за вярата, разтърсващите случки, трудностите и силата да съхраниш убежденията си в свят на изкушения – Стефани Кирякова разкрива себе си по деликатен начин, сякаш за да заяви още по-категорично кое е истински стойностното в живота.

„Аз съм единствено дете и съм израснала в необичайно, но християнско семейство. Баща ми е пастор, а майка ми по професия е неделна учителка. Може би, защото не съм имала братя или сестри, най-добрите ми приятели с годините станаха родителите ми и на тях си споделям винаги“, разказва грацията.

„През 2018-a майка ми получи инсулт и следствие на това загуби говора си, подвижността на дясната си ръка. Тя все още се възстановява от това нещо, все още работи над говора си, над способността си да пише и чете и това като цяло много промени възгледа ми въобще към света. И е нещо, с което продължаваме като семейство да се борим.“

„Тя беше основната причина да искам толкова много да спечелим световната титла в София, точно заради нея исках да го направим“, добавя Кирякова.

И в щастливите, и в трудните моменти Кирякова намира спасение във вярата.

„Вярата в живота ми винаги е заемала най-централно място и най-вече вярата ми в Иисус Христос, старая се да бъда непосредствена християнка, не искам просто на думи да бъда вярваща, но и на действия.“

Успокоение от силните емоции Стефани открива в голямата си страст – писането.

„Най-често върху хартия изливам емоциите, когато са много, много силни и се чудя какво е това, което изпитвам – дали е гняв, омраза, разочарование или нещо друго и не мога да разбера. Имам тази способност да се затварям вътре в себе си, когато се случи нещо такова, но когато го напиша и го излея върху лист хартия, когато го прочета цялото, най-накрая си казвам: „да, очевидно това е, което чувствах“.

„Много често независимо дали пиша за нещо тъжно, или за нещо весело, това, че просто изливам емоциите си върху лист хартия, ми носи вътрешно освобождение.“

С времето Стефани продължава да трупа мъдрост, а с нея и да бъде пример. В свят на суетата тя не блести с кич, тя грее и оставя отражение върху всеки, пожелал да я опознае.

 

Бащата на Стефани Кирякова: Велико е, Бургас си има олимпийска шампионка

Кметът Николов внася предложение вдъхновяващата гимнастичка да стане почетен гражданин на Бургас

Диамантените момичета от ансамбъла на България по художествена гимнастика донесоха огромна радост на цяла България. Нашите избухнаха с олимпийска титла на най-важния форум в света на спорта. Едно 20-годишно бургаско момиче беше част от чудото. Стефани Кирякова записа името си със златни букви в историята на художествената гимнастика. Олимпийската шампионка, тръгнала от КХГ “Черноморец“, се прибира у дома заедно със съотборничките си в сряда с полет от Токио до София. Сред посрещачите на столичната аерогара ще бъдат и родителите на Стефани – Бойка и Радослав Кирякови. Междувременно бургаският кмет Димитър Николов обяви, че ще предложи на местния парламент на златната гимнастичка да бъде присъдено почетно гражданство.

 

Щастливият баща на Стефани беше любезен да отговори на въпроси, свързани с невероятното изживяване да види детето си на най-високата стълбичка на Олимпийски игри и в негова чест цял свят да чуе химна на България:

– Г-н Киряков, честито! Как се чувствате след грандиозния успех на нашите гимнастички, с участието на Вашата дъщеря Стефани в състава?

– Каквото и да кажа, ще е малко. Щастлив, радостен, безкрайно горд и удовлетворен. Чувството е шампионско. Велико е, Бургас си има олимпийска шампионка!

– Очаквахте ли олимпийската титла?

– Тайничко със съпругата ми Бойка се надявахме, че ще се случи. Момичетата го заслужаваха, защото знам колко къртовски труд са положили в името на изкачването на върха. Те самите бяха решили, че трябва да станат първи. Искаха само златото и титлата. Бяха във върхова форма и заслужено триумфираха срещу силни съпернички.

– Скачаше ли ви пулсът по време на съчетанията на нашите?

– Хем скачаше, хем спираше. Инфарктни моменти. Все пак допускаш една грешка и мечтите се изпаряват. Моята Стефани и останалите й съотборнички демонстрираха железен характер, съчетан с воля за победа и спиращи дъха съчетания.

– Кои бяха първите Ви думи към Стефани след триумфа?

– Чухме се само за минутка, но успях да й кажа буквално „Чудото стана. Гордеем се с теб!“.

– А думите на златната медалистка към Вас?

– Тате, не мога да повярвам. Аз съм олимпийска шампионка.

– Плод на какво е този запомнящ се успех от най-високия спортен форум?

– На много, много… денонощен труд, на лишения, всеотдайност и отговорност.

– На кого искате да благодарите?

– На Илиана Раева и хората от федерацията, на треньорките на националния отбор Весела Димитрова и Михаела Маевска, на останалите от екипа, хореографи и масажисти. Разбира се, на председателката на родния й клуб „Черноморец“ Ани Бошева, която откри Стефани за гимнастиката, както и на Мария Калангерова, която постави основите на бъдещото възходящо развитие на моята дъщеря.

– Какво дете беше Стефани?

– Дете, възпитано във всички християнски ценности. Послушна и изключително отговорна и амбициозна.

– Кога се запали по художествената гимнастика?

– Беше на 5 годинки, когато в детската й градина „Х.К.Андерсен“ пристигнала Ани Бошева да селектира момиченца. Вечерта получихме бележка, на която пишеше: Вашата дъщеря е избрана да тренира художествена гимнастика в клуб „Черноморец“. Заповядайте в зала „Младост“ в този ден и час. Стефани беше изключително ентусиазирана. Отиде с голям мерак и така до днес, вече 15 години. Основите и тънкостите на гимнастиката научи от личната си треньорка в Бургас Мария Калангерова. От 2016 година е на централизирана подготовка в София, като част от националния ансамбъл. За да стигне до олимпийското злато.

– Какви съвети й давахте като родители?

– Всеки ден да работи съвестно, без да пести усилия или да се огъва от трудности. Да е постоянна и последователна и стриктно да изпълнява указанията на треньорките.

– Имало ли е момент в досегашната кариера на Стефани, когато всичко й е дотягало и е мислила за отказване?

– О, да. Когато през 2015 година за пореден път не я включиха в основния състав на националния отбор – индивидуално. В него попадаха всички от Топ 6, а тя беше четвърта. Върна се в Бургас разочарована, но с усилията на треньорките в „Черноморец“ и на нас като родители успя да преглътне горчилката и да продължи още по-нахъсана и жадна за победи.

– Коментирали ли сте бъдещето на Стефани?

– Тя вече е студентка първи курс в НСА – треньорски профил. Ще видим, има време.

– А в по-близък план. Питам, защото капитанката Симона Дянкова обяви в ефир от Токио, че последното състезание на отбора в този му състав ще бъде световното първенство в края на октомври в японския град Китакюшу?

– За другите момичета не знам, но аз като родител ще се опитам да мотивирам Стефани да остане и за следващите Олимпийски игри през 2024 година в Париж. Тогава ще е само на 23. Но крайното решение ще бъде нейно.

Интервю на Велизар Маджаров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.