Дерек Принс, бивш преподавател в Кеймбридж и международно признат библейски учител, е автор на повече от 30 книги. Ежедневните му радио-предавания, достигат целия свят на девет езика.

В Еремия 17:5 Бог произнася проклятие върху друг вид грях, който подобно на антисемитизма, действа в много части на Църквата:
Така казва Господ:
Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека,
и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.
В този контекст, както и в много други пасажи от Библията, думата плът не означава физическото тяло. По-скоро, тя означава природата, която Всеки един от нас е получил по наследство от общия ни прародител Адам. Адам нямаше деца преди да престъпи Божията заповед. Основната му мотивировка за прегрешението бе не толкова желанието да Върши зло, колкото желанието му да бъде независим от Бога.
Това желание действа във всеки един от Адамовите потомци. То е отличителният белег на „плътта“. В областта на религията, плътта се стреми да извършва праведни дела, без да зависи от свръхестествената благодат на Бога. Без значение колко добри са намеренията, крайният резултат винаги ще бъде „Исмаил“, а не „Исаак“.
Прилагателното, което Библията често използва за плътта, е „развратена“. Въпреки че може да направи много неща, които да впечатлят ума и усещанията, всичките й действия са заразени от развратеност. Резултатът от всичките й усилия е описан в Евреи 6:1 като „мъртви дела“, за които Бог изисква да се покаем.
За хора като описания в Еремия 17:5 човек, Божията благодат не е непозната. Това се вижда от заключителния израз: „Чието сърце се отдалечава от Господа“. Ако той никога не е познавал Господа, не би могло да се каже, че се „отдалечава“ от Него. Този човек е преживял Божията свръхестествена благодат и сила, но след това е започнал отново да уповава на собствената си естествена способност. Поведението му разкрива, че той има повече увереност в това, което сам може да направи за себе си, отколкото в това, което Бог може да направи за него. Всъщност той е „натрил носа“ на Бога! Това е отношението, което предизвиква Божието проклятие.

Следващият стих описва действието на проклятието, което този човек си
навлича:
Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, и няма да види, когато дойде доброто, но ще обитава в сухите места в пустинята, в една солена и ненаселена земя.
Каква ярка картина на човек под Божието проклятие! Оказва се, че такъв човек живее в „сухи места“ и „солена земя“. Всичко, което го заобикаля, е безплодно и мрачно. За всички около него може да дойде освежаване обаче, по някакъв тайнствен начин, него винаги го отминава. Обречен е на безплодие и разочарование.
Проклятието в Еремия 17:5, 6 действа в живота на много отделни хора, но също може да, се отнесе и до много по-широка област. Това е една невидима, но реална причина за безплодието и неефективността на много части от съвременната християнска Църква. Почти всяко значимо движение в християнството започва с едно мощно, свръхестествено начално дело на Божията благодат и Божия Дух. На това, преди всичко, се дължи ролята, която тези движения са изиграли в историята.
Въпреки това много от тези движения вече не поставят ударение върху Божията благодат и силата на Святия Дух. Те са се върнали обратно и разчитат на най-доброто, което могат да извършат със собствените си усилия. Те „уповават на човека“, т.е. на себе си, и „правят плътта своя мишца“. Неусетно, но неизменно „сърцето им се отдалечава от Господа“. Вероятно са успели да постигнат „религиозно“ и „интелектуално“ благоприличие, но вършейки това, те са загубили Божието благоволение. На негово място са си навлекли тъмната сянка на проклятието, произнесено в Еремия 17:5.
Да поставим човешката способност на мястото на Божествената благодат, означава да издигнем плътското над духовното. Резултатът ще бъде изявен В много различни области. Например:
Теологията ще бъде издигната над откровението.
Интелектуалното образование над изграждането на характера. Психологията над различаването.
Програмите над водителството на Святия Дух.
Красноречието над свръхестествената сила.
Разсъждението над ходенето с вяра.
Законите над любовта.
Всички тези грешки са различни проявления на една голяма и основна грешка: поставянето на човека на мястото, което Бог е запазил единствено за Господ Исус Христос.
Такава бе ситуацията, с която Павел се стремеше да се справи в църквите в Галатия. В Галатяни 3:1-10 той проследява проблема от източника до кулминацията му. Ето кратко резюме.
В стих 1 Павел идентифицира източника като измамливо сатанинско влияние, което нарича омайване:
О, несмислени Галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?
Друг превод превежда въпроса на Павел по следния начин:
Кой ви постави под заклинание?
Това сатанинско влияние е затъмнило единствения източник на вседостатъчната Божия благодат – разпнатият Исус Христос. Откъснати от Божията благодат, хората неизбежно се обръщат към единствената алтернатива: система от религиозни закони. Това води до следващия въпрос на Павел в стих 2:
Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
Думата, която обикновено се използва, за да опише това е легализъм. Тъй като тя често се употребява неправилно, необходимо е да я дефинираме по-точно.
Легализмът може да се дефинира по два взаимосвързани начина. Първо, това е опитът да се достигне Божията праведност чрез съблюдаване на установени правила.
В Римляни 3:20 Павел напълно изключва това:
Защото ни една твар няма да се оправдае пред
Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
Непълният член „а“ зад думата „закон“ е поставен от преводача. Това, което Павел всъщност казва, е: „Чрез дела от закон няма да се оправдае нито една твар“. Това се отнася най-вече за Закона на Мойсей, но то важи с не по-малка сила и за всякакъв друг кръг от религиозни правила. Законът може да ни покаже, че сме грешници, но няма силата да ни промени.
От друга страна, легализмът може да се дефинира като опит да бъдат наложени допълнителни условия за достигане на праведност, освен тези, които Бог сам е установил. Божието изискване е изявено в Римляни 4:24, 25:
Но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
Това е простичко, но напълно достатъчно Божие изискване за придобиване на праведност: да се доверим на Него като вярваме, че Той е извършил две неща за нас. Първо, Той предаде Исус на смърт заради греховете ни. Второ, възкреси Исус от мъртвите, за да бъдем счетени за праведни. Бог не иска нищо повече от това и на никой никога не е била давана власт да добавя нещо към Божиите изисквания.
След като сме приели праведността чрез вяра, съответните праведни дела ще произтичат от вярата ни. Ако обаче, добавяме каквито и да било допълнителни изисквания за придобиване на праведност, Бог няма да се съгласи с нас и няма да следват праведни дела. Никога няма да успеем да надминем най-доброто, което можем да постигнем чрез собствените си плътски усилия.
Това обяснява следващия въпрос на Павел в Галатяни 3:3:
Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в

Духа, сега се усъвършенствате в плът?
Обичайният термин за това е плътски действия – т.е. упование на плътското ни естество. По-нататък, в Галатяни 5:19-21 Павел изброява поне петнадесет „дела на плътта“. Нито едно от тях не е добро и приемливо за Бога, защото плътта не е способна да произведе нищо, което Бог би приел. В Римляни 8:8 Павел обобщава:
А тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
Накрая, в Галатяни 3:10, Павел представя кулминацията на този низходящ процес – проклятие.
Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва [т.е. те са . проклет].
Ето така, според логиката на Святия Дух, Павел анализира проблема на галатийските църкви, който е и проблем на много съвременни църкви. Този проблем произлиза от измамващото сатанинско влияние, което се промъква в Църквата и отклонява вниманието на Божиите хора от единствения източник на Неговата благодат – разпнатият Исус Христос. Павел определя това влияние като чародейство или заклинание.
Откъснати от единствения източник на благодат, християните неизбежно изпадат в плътски действия и легализъм. Крайният резултат от това завличане надолу е проклятие. В глава 6 вече изтъкнахме, че заклинанията и проклятията са главните инструменти на чародейството.
По този начин, истината от Еремия 15:5, 6 се пренася за Новия Завет и намира своя израз в Галатяни 3:1-10.
„Облягането на делата на закона [легализъм]“ и „правенето на плътта наша сила [плътски действия]“ достигат връхната си точка в проклятието. В резултат на което, Божиите люде откриват, че живеят в „сухи места“ и „солена земя“.
Плътските действия могат да бъдат много разнообразни. Често пъти те са очевидни и непривлекателни за хората с религиозни схващания. Няколко типични примера са: сексуална нечистота или неморалност, вулгарен език, прекаляване с ядене или пиене, осъществяване на лична амбиция, неконтролиран гняв или други лоши страсти. Това, което прави легализма особено опасен е, че той привлича усърдните, посветени мъже и жени, които не могат лесно да бъдат хванати от тези очевидни грехове на плътта. Въпреки това обаче, в крайните си последици, легализмът е също толкова смъртоносен, колкото и другите по-малко „прилични“ грехове. Той е любимият инструмент на Сатана. С него той отклонява християните, които иначе биха могли да станат сериозна заплаха за царството му.
Лично за мен, анализът на проблема на галатяните не е само упражнение по абстрактна теология. Напротив, той е много реален и болезнен. През 1970 г. във форт Лодърдейл Бог по свръхестествен начин ме свърза с една малка група служители от различен произход. Нито един от нас не очакваше това, което се случи и никой не разбираше какво Бог имаше предвид за нас. Несъмнено, ако бяхме продължили да разчитаме на Святия Дух, Който бе сложил началото на нашите взаимоотношения, Той постепенно щеше да ни разкрие целта Си. Но това не стана. Твърде рано, и без да разберем как, започнаха да се проявяват различни черти на „синдрома Галатяни 3″. Инициативата за нашите решения и действия вече не беше от Святия Дух, а се основаваше на сложна и предварително планирана система от правила и концепции. Продължихме да признаваме Святия Дух, но точно толкова, колкото и посетителите в ресторант признават келнера. Ако мислехме, че се нуждаем от нещо, ние Го викахме- за малко, но повече разчитахме на собствените си разработени методи и планове.
Сега, като гледам назад, си давам сметка, че делото, което Святият Дух бе започнал сред нас, бе станало сериозна заплаха за Сатана. Впоследствие, той прибягна към прийомите, които бяха успели в Галатия и в безброй много други ситуации през цялата църковна история. Имаше две решаващи стъпки. Първо, той измести кръста от центъра на нашия живот и служение. Второ, измести Исус и Той вече не бе „Глава над всичко“ в нашите действия и взаимоотношения1. Незабележимо, но неизбежно, ние се изродихме в една обикновена религиозна организация, действаща на нивото на естествения разум и способности.
Парадоксалното е, че една от главните причини за проблемите ни бе самият факт, че всичко бе започнало по свръхестествен начин. Точно както галатяните, и ние бяхме „започнали в Духа“. От там нататък не съществуваше лесен или безболезнен път, по който бихме могли просто да станем още една религиозна организация, която действа на нивото на естественото и заема мястото си всред безброй многото подобни групи в християнството. Както Павел изтъква, това което е било започнато от Святия Дух, не може никога да се доведе до завършек от човешката плът.
Не мина много време и се сблъскахме с действието на проклятието, което си бяхме навлекли. Проявите му бяха характерни за други сходни събития в църковната история: личните взаимоотношения се разкъсваха- църкви се разделяха и разпръсваха; обещаващи служения се откъсваха или отклоняваха от Божията цел; християните, които започваха с ентусиазъм, се проваляха поради неуспех и разочарование. Мнозина се отказваха от своята вяра. Ако трябваше да дадем име на всичко това, щяхме да го наречем Ихавод – „Славата се изгуби“ (I Царе 4:21).
Фразата „мъртви дела“ в Евреи 6:1 обобщава резултата от всяка религиозна дейност, която не е започната и направлявана от Святия Дух. Лекът за това е даден в същия стих – покаяние. Това стана реално лично за мен. Не можех да обвинявам другите. Трябваше да поема отговорността за това, в което се бях въвлякъл. Разбрах, че повече от всичко друго бях наскърбил и пренебрегнал Святия Дух.
Осъзнах, че трябва да изповядам греховете си пред Бога и да Му се доверя за прощение и възстановяване. Това бе лично решение, което сам трябваше да взема. Не можех да го взема вместо другите, обаче можех да покажа пътя, който води към възстановяване. Тогава тези, които осъзнаеха нуждата си можеха да последват същия път.
През 1983 година се покаях и това беше преломен момент за мен. В своята милост, Бог ми показа стъпка по стъпка пътя, който търсех. Открих, че съществува начин да изляза от проклятието и да Вляза още веднъж в благословението. Ако не бях открил това, тази книга никога нямаше да бъде написана. В Част 3 „От проклятие към благословение“ предлагам пълно обяснение на стъпките, които трябва да направят тези, които се намират в подобно положение.
В Галатяни 1:6-9 Павел посочва друг начин, по който върху Божиите хора може да дойде проклятие: отстъпничество.
Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
Човекът, описан тук, е някой, който се представя за Христов служител, но изопачава централната истина на благовестието. Павел заявява, че такъв човек навлича проклятие върху себе си. Гръцката дума преведена „проклет“ е ‘анатема’. Тя посочва нещо, което предизвиква Божия гняв и е изложено на Неговото неотменимо осъждение и отхвърляне.
Евангелието съдържа сърцевината от разкритите истини, които са били приети и поддържани от Църквата като цяло през всички поколения. То може да се обобщи по следния начин:
Исус Христос е Божественият, вечен Божи Син, Който стана част от човешката раса чрез рождение от девица. Той живя безгрешен живот, умря на кръста като умилостивителна жертва за греховете на човечеството, бе погребан и на третия ден възкръсна отново в телесна форма. Той се въз-несе на небето, откъдето ще се върне на земята като Личност, за да съди живите и мъртвите.
Всеки, който се покае от греха и уповава на жертвата на Исус получава прощение на греховете и дара на вечен живот.
Важно е да се изтъкне това, че центърът на благовестието е смъртта и възкресението на Исус. В I Коринтяни 15:3, 4 Павел обобщава посланието на благовестието в три исторически факта:
…Христос умря за греховете ни според писанията, бе погребан; биде възкресен на третия ден според писанията.
Първият авторитет, на който се позовава Павел в подкрепа на тези факти, е „Писанията“. По това време Писанията са означавали Стария Завет. Като по-нататъшно потвърждение на възкресението, Павел продължава да изброява различни очевидци, които видяха Исус след като Той възкръсна от мъртвите. Свидетелството им обаче, е второстепенно спрямо това на Старозаветните Писания.
В две последователни изречения Павел подчертава, че вярата във възкресението на Исус в телесна форма е съществена за спасението:
И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… И ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
(I Коринтяни 15:14, 17)

Във II Солунци 2:3 Павел предупреждава, че в последно време ще има широко разпространено отстъпничество от християнската вяра. Съществуват основателни причини да вярваме, че сега сме в предсказания период на отстъпничество. Много признати лидери на някои водещи християнски деноминации, публично са се отрекли от вярата си в Писанията и в частност – от телесното възкресение на Христос. Вероятно те не си дават сметка, че тяхното изявление на неверие е, само по себе си, изпълнение на Писанията, които отхвърлят.
Един факт обаче, не могат да променят. Ако тези, които изопачават благовестието не се покаят, те си навличат Божия гняв и проклятие.