Всеки водач на църква или организация взима стотици, ако не хиляди решения на година. Някои от тях са монументални. Други имат последствия, които характеризират целта на движението и посоката на една организация. Трети са просто тривиални. Но кои са най-важните решения които лидерът на една организация не може да си позволи да не вземе.

Ясно е, че не е задължително всички решения да минават през определена инстанция. Дори напротив. Делегирането освобождава от ненужния товар на ежедневието. Но то изисква не само доверие, а и квалифицирани хора, които отговорно да поемат делегираните цели и да ги доведат до успешен край.

Такива идват при нас подготвени и обучени изключително рядко. В повечето случаи, една от целите на организацията е да подготви и обучи лидери, на които не само могат да бъдат делегирани отделни цели, а когато е нужно да им се повери цялото ръководство.

(1) Видение. Не могат да бъдат делегирани решения, които се отнасят до посоката на видението. Задачата на водача е да води към определена цел. Тази цел, както и начините и методите на постигането й, са отговорност на лидера.

(2) Стратегия или как постигаме видението. Най-важното за една стратегия е тя никога да не бъде реакционна. Моментните реакции към нечии чужди предложения, цели и методи не са стратегия. Те са само отклонение от видението.

(3) Отговорността да се призоват и водят правилните хора е точно толкова важна, колкото отговорността в каква посока (къде) и по какъв начин (как) върви едно движение. Прехвърлянето на вината към последователите е слабост на лидера, която ултимативно води до траен (ако не перманентен) провал и разпадане на организацията. Личната отговорност на лидера не може да бъде делегирана.