Като цяло, ситуацията в България на базата на десетгодишно статистическо изследванe (2001-2011). По време на новото преброяване на населението на България и годишните финансови отчети на религиозни общества според закона през 2011:

1. Пастори, които твърдят, че ръководят църкви от 100-120 човека, ще бъдат принудени да признаят, че редовни им членове са не повече от 60-80 човека с конкретно намаляване от 20-40%.

2. Водените от тях църковни общества, които твърдят че имат влияние над цели региони (области и окръзи), отдавна имат общение с не повече от 5-6 селски църкви

3. Респективно, деноминации, които заявяват членска маса от няколко десетки хиляди, ще отчетат реално намаляване до 50%.

4. Градове, в които има регистрирани 10-15 евангелски църкви, ще отчетат, че не повече от 3-4 от тях са активни.

5. Нови църкви, които са започнати с готова членска маса след църковно разделение, което е вярно за повече от 50% от евангелските църкви в България, ще бъдат принудени или да поставят правилна основа на своето начало или да прекратят дейността си като цяло.

6. Нови деноминации с централи в столицата, които отчитат национален растеж, ще трябва да признаят, че имат реално активни църковни общества в не повече от 2-3 големи града.

7. Етнически малцинствени организации, които се изживяват като национални църковни структури, ще бъдат принудени да се разграничат от съществуващите евангелски деноминации, и то не толкова като вътрешноцърковно преструктуриране, а заради политическо-икономически характеристики, които ги обособяват.

8. Парацърковни организации, които имат статут на християнски фирми, в това число фондации, асоциации, сдружения и организации от друг тип, които са силно повлияни от световната икономическа криза, ще бъдат принудени да прекратят дейността си в България

9. Пастори, които твърдят официално, че са приключили с агентурното си минало, тепърва ще бъдат изправени отговорност пред Църквата през 2011.

10. Пророци, които пророкуват безотговорно, замествайки водителството на Святия дух, с аспирации за влияние и водачество, заслужено ще изпитат проверката на Църквата.

11. С цел належащо и удачно преструктуриране, деноминационите учебни заведения ще трябва да признаят неуспеха си да станат национална богословска школа или ще бъдат принудени да прекратят дейността си като цяло.

12. След 20г. неуспешни опити да бъдат внедрени отвън, редица нови богословски течения окончателно ще да капитулират пред възраждащото се изконно българско евангелско богословие. Традиционно нехарактерни за евангелските църкви в България школи, като исторически претеризъм, екстремен калвинизъм, отричане на библейската доктрина за свободната воля, безусловно предизбор и спасение, пост-трибулационизъм, Царство-сега и либерационно богословие, както и редица други, ще отпаднат естествено от дневния ред на църковния живот за да бъдат заместени от жизненоважната мисия за спасението на безсмъртни човешки души. Влиянието на техните поддръжници постепенно ще намалява с осъзнаването, че тези учения нямат какво да кажат в контекста на български евангелизъм.