Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев
14 май 2006

Между 175 000 и 255 500 са протестантите в България, обхващащи всички евангелски християни в страната, сочат статистическите данни в годините между 1998–2006, представени в международни и български издания. Разминаването в числото се дължи на няколко причини. На първо място, непрецизността в секуларните български статистики. Засегнати от грешките им са не само евангелските християните в България. Населението на страната е официално давано в различни статистики от 7,3 до 9,2 млн. души, което показва едно наистина драстично отклонение от малко под 2 млн. български граждани.

Още по-критични са резултатите при сравненията с етносите и религиите у нас. Често двете категории дори са объркани или сведени до една. Така например българомохамедани попадат под категорията етнически турци, макар че тези са етнически българи, а „българомохамедани” е категорията на вероизповеданието им – мюсюлмани или мохамедани.

Сред етнически групи наред с етноса на роми откриваме посочени като етноси вероизповeданията католици и протестанти. Нерядко из статистиките откриваме една недефинирана група българи, определени кой знае по чия презумпция като македонци. Тези са местени ту при вероизповедания, ту при етноси.

Интересен въпрос сам по себе си е този: кому идва наум подобна глупост? И защо не се отделят добруджанци, тракийци и шопи например в отделни категории и да ги мести българският статистик ту като етнос, ту из групи вероизповедания – за разнообразие. Или за да е пълен хаосът, който окончателно настъпва при сверяването на процентуално представените данни.

Така например населението ни е съставено от 90% българи, от които 86% са българско-православни, 10% – етнически турци, и 13% – мюсюлмани, според данните на французите от “Дьо Мон ” от 2004 г. Към етническите малцинства, а не вероизповедания, са посочени погрешно и от тях католици, протестанти, евреи. Очевидно французите са допуснали тази грешка, защото не проверяват данните, преведени от български източници или дадени им от българи, а просто са отпечатани в изданието им.

Поставени трите религиозни общности под “малцинства” числено трябва да представят 1,1% общо от българското население. Странно, предвид непредставените армено-григориански християни, по етнически произход арменци; и непредставените роми като етнос, а и в трите им вероизповедания – източноправославни, мюсюлмани и протестанти.

По същото време, 2004 г., немската Асоциация по туризма дава следните данни за страната, населението и религията: “Жители: 7,52 млн., 85% от населението са българи, а 10% – турци. Малцинства: румънци, арменци, роми, македонци, гърци, католици, протестанти, евреи.” Това е цялата информация, от която отново отчетливо се виждат същите грешки – смесване на етнически и религиозни групи, процентуално непредставяне на етнос и религия и етническата група македонци. Очевидно е, че и немската Асоциация по туризма просто препечатва на страниците си поднесеното й от български статистици, без да обърне внимание на грешките.

През 2005 г. реномираното немско списание „Щерн” е по-коректно, то дава през март за страната ни следните данни: 7,7 милиона жители, от които: 83,5% етнически българи, 9,5% етнически турци, 4,6% роми. Религии: 84% източноправославни християни, 13% мюсюлмани, 3% протестанти, католици, евреи. Само арменците като етнос и вероизповедание отново не са споменати. Обзорен статистически преглед на немската секция на Радио Люксембург от 1999–2000 г. дава за страната ни при 7,8 млн. население следните религиозни групи: 84% източноправославни християни, 11,5% мюсюлмани, 4,5% протестанти, католици, арменци и евреи. Евреите са назовани като етнос и религиозна общност с 5000 членове. Арменците са представени етнически с 20 000, като също се припокриват числено с изповядващите арменогригорианско християнство у нас. Католческите и униатските църкви са представени с 57 000 членове, което означава, че от 4,5% религиозни малцинства от 7,8 млн., или 337 500 общо, най-силно представената група е тази на протестантите с 255 500 членове от всички етнически групи. Това я прави и втората християнска деноминация след източноправославното традиционно християнство у нас.

Силно отклонение дава немската Федерална служба за чуждестранни осиновявания в статистиките си за България от 2003 г.: страната има 7,45 млн. жители, от които 84,5% са етнически българи, 10% – етнически турци, 5,5% – роми, арменци, румънци, гърци, и отново група, водена като “етнически македонци”.

Интересно в този документ е експлицитното посочване на силната група атеисти в България – около 1/3 от населението, която група всъщност не е регистрирана никъде другаде. Прави впечатление също и направеният извод, че много българи са вписвани формално като източноправославни, макар да са атеисти или да принадлежат на други християнски деноминации. Оттук заключението на службата е, че се налага тревожен въпросът, доколко категориите при статистическите български проучвания и съответните данни са прецизни. Седемнайсет процента са посочени като религиозни малцинствени групи на мюсюлмани, протестанти, католици, евреи и арменскогригориански. Което се доближава до статистическите данни на РЛ, предвид че групата мюсюлмани е представена в това число с 12%, а останалите 5% си разделят другите религиозни групи.

На 14 март 2006 във в. “Дума” беше публикувана статия, в която е цитиран ст. н. с. Стефан Пенов от БАН, съветник на Комисията по вероизповеданията в няколко народни събрания. От нея научаваме, че над 6 млн. българи са заявили, че са православни християни, но само 50% от тях посещавали църква. Данните му, които са въз основа на статистическо изследване от 2005 г. (което не става ясно от кого и кога е проведено, като се има предвид, че подобно изследване е обхванало очевидно цялото българско население, изхождайки от представените резултати), са били съобщени на академична конференция „Религиите в Европа и бъдещето на православието“, организирана от Руския културно-информационен център в София и една научноизследователска „група по религиозно-философските парадигми”, съставена от преподаватели в няколко български университета. На тази среща доц. Пенов съобщава, че „класическите протестанти” у нас са 60 хил., допълнително 40 хил. роми могат да бъдат определени в категорията „протестанти от новите църкви”.
А общо около 100 хил. души са в категорията „нетрадиционни вероизповедания”, като в това число вероятно 1/4 са последователи на учения, които не са християнски, респективно не са евангелски, т.е. протестантски. Но остатъкът са все пак около 75 хил. българи, които очевидно могат да бъдат определени като принадлежащи на съвременните свободни евангелски църкви. Оттук се извежда цифрата от общо над 175 хил. души, цитирани като български протестанти.

Най-голям процент от числото, което според изложените и чуждестранните данни в първата част би трябвало да се движи между 175 хил. и 255 500 български евангелски християни, се дава на българските петдесятно харизматични евангелски църкви. Като в тази категория най-висок процент е този на членовете и посетителите на петдесятни църкви и Божите църкви у нас. Това сочат изследванията и на международната организация „Мисия за християнско образование”. Числото, което тя дава за българските християни, членове на петдесятно харизматични евангелски църкви, е над 105 хил. редовни членове, само Божите църкви са представени с над 65 хил. членове и над 550 локални църкви през 2001 г. Но ако сведем към това изследване данните за допълнително определени като „некласически протестанти” българи и роми, числото нараства значително. Тук обаче откриваме и втория проблем – непрецизността на самите български протестанти при подаване на данни за себе си, при проучване на числеността си и при участие в секуларни статистически изследвания. Различните протестантски деноминации са представени в различно съотношение. Според данните на „Мисия за християнско образование” само през 2001 г. Българската Божия църква без Обединени Божи църкви има над 42 хил. регистрирани членове, с около 250 служители в близо 400 църкви в страната. По данни на същата международна организация през 2003 г. Съюзът на българските петдесятни църкви е представен с над 50 хил. регистрирани членове, с над 150 пастори в около 550 църкви в страната. Така само за петдесятно харизматичното движение в България в началните години на 21. век регистрираните членове надвишават цифрата 100 хил. души. „Мисия за християнско образование” изказва в доклада си предположението, че 15 години след падането на Берлинската стена българските протестанти са нараснали числено поне двукратно предвид процесите на вътрешно мисиониране, благовестие и съживление. Значителен прираст се наблюдава и в съборни евангелски, баптистки, методистки църкви след 1989 г. Отделен е процентът на християни от Православната църква, които посещават понякога и евангелски църкви. Друга група, която не може да бъде изследвана пълноценно, е групата на нередовните посетители, нерегистрирани членове на евангелски църкви, които са обаче евангелски християни. Една силна част от тези са млади българи в чужбина и страната. В монографията на Ъ. Кернс, Хр. Стоянов и К. Златев “Християнството през вековете” („Нов човек”, София, 1998) са дадени за някои евангелски църкви в страната следните представителни официални данни до 1997 г.: протестантски църкви, редовни членове – 72 800, от които: Евангелски алианс – 54 500, в т.ч. петдесятни църкви – 30 хил., Българска Божия църква – 16 хил., баптисти – 4 хил., Съборни евангелски църкви – 3 хил., методисти – 1500, лутерани – 300; отделно: Свободни евангелски църкви – 2 хил., Обединени български Божи църкви – 10 хил. Очевидно е, че тези цифри са занижени.

Драстичните разлики в данните дотук разкриват два основни проблема. Първият е вътрешноцърковен въпрос – как се извършва преброяването на регистрирани членове и на редовни или нередовни посетители, които са принадлежащи към протестантизма християни. Има ли система, която да диференцира и да гарантира същевременно прецизност на данните? Доколко българските протестанти знаят, че “евангелски християнин” е равностойно понятие на ”протестант” и едва след това се тръгва към идентифициране със съответните подгрупи – методист, лутеран, свободен или съборен евангелски християнин, баптист, петдесятен християнин?

Оттук към втория проблем – как българските протестанти участват в провежданите национални статистики и преброявания. Често срещано явление е изказването “Аз съм християнин” в отговор на въпрос на анкетиращия или при попълване в общата графа. Тук българските протестанти не знаят, че това отвежда веднага до завеждане под групата “православен” – поне това явление бе широко разпространено през 90-те години на 20. век..
Вместо това трябва да се категоризира с “протестант” или “евангелски християнин”, които са всъщност два синонима, а не различни категории. Най-същественият проблем е, че незаявяваването на “протестант” или “евангелски християнин”, а посочването на “петдесятник”, “баптист” или “методист” води автоматично до поставянето под категория “Религия” в графа “други”.

В заключение: очевидна е изключително необходимата вътрешноцърковна просвета, особено сред по-слаби социални групи в църквите, но и сред служителите. При едно секуларно преброяване е необходимо българските протестанти да знаят и посочват идентичността си. Те са на първо място протестанти или евангелски християни – необходимо е да посочат една от двете категории, която е зададена в анкетата.

Едва след това, само ако има диференциране по групи на църковна принадлежност или посещаемост, след като са посочили в съответната графа, че са протестант/евангелски християнин, което е едно и също сумарно понятие, едва след това, ако се изисква от тях, могат и трябва да посочат конкретната си църковна принадлежност – лутеран, баптист, методист, свободен, съборен или петдесятен християнин.

При отсъствие на такъв подвъпрос без значение от вида на анкетата единствен отговор може и трябва да бъде само “протестант” или, ако е експлицитно посочен синонимът – “евангелски християнин”. В момента, в който българският протестант каже, че е например петдесятник или християнин, бива моментално категоризиран в групата “други” – при първия отговор, или в групата “православен” – при втория отговор. Което има за следствие грешки в статистиките в ущърб на българския протестантизъм.