Във времето, в което Йов се нуждаеше най-много от любовта и насърчението на приятелите си, той получи само тяхното осъждение, съмнения и гняв. Елифаз преведе аргументи от своя житейски опит, Валдад от традицията, а Софар от личен легализъм. Разбира се, аргументите им съдържаха елементи на истина. Тримата приятели на Йов станаха неговите най-големи трудности във времето на изпитанието му. „Капаци”, които затваряха и лимитираха живота му. И въпреки това, Йов не позволи житейският му път да свърши с това.

Приятелите на Йов вярваха, че той бе съгрешил пред Бога и затова го постигна ракова трагично наказание. Би ли постъпил Бог така със свой добър приятел? Те го обвиняваха в специфични грехове, съгласявайки се с дългия лист на аматьорски теолози, които предопределят, че хората в болка и изпитание задължително са направили нещо, с което да заслужат наказанието си. Въпреки, че в някои случаи е така (Йоан 5:14), то съвсем не е универсално правило.

Лъжливите обвинения дестабилизират лъжливо обвинения човек. В най-критичния момент от живота му, приятелите на Йов продължиха да го клеветят. Но той продължи да уповава на Бога.

Йов започна трудната борба срещу депресията, демотивацията и страха. Поставен сред огромна болка и невъзвратими загуби, Йов демонстрира силен характер и сила. Нищо не успя да унищожи вярата му в Бога.

Накрая, истината бе изявена и Бог благослови Йов многократно. Историята му ни напомня, че всички лидери винаги трябва да пресяват мненията, идващи от техния вътрешен кръг на съветници през истината на Божието слово.