1. ПЪРВО, ТОВА ПОМАЗАНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДАВАНО В ДРУГИ ХОРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ТЕ НЕ СА СВЕЩЕНИЦИ, ПРОРОЦИ ИЛИ ЦАРЕ.

1 Царе 10:1 “Тогава Самуил взе съда с миро, та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си?”

1 Царе 16:13 “Тогава Самуил взе рога с мирото, та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана, та си отиде в Рама.”

Саул и Давид не бяха в нито един от тези офиси, но те получиха предаване, което ги издигна в техните позиции и статут.

2. ВТОРО, ПОМАЗАНИЕТО ВЕДНЪЖ ПРИЕТО, МОЖЕ ДА НИ ИЗГРАДИ ДО ПЪЛНИЯ РЪСТ НА ПРОРОК, СВЕЩЕНИК И ЦАР, АКО НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗБЕРЕМ НАЧИНА НА ЖИВОТ, СЪРЦЕТО И РЕВНОСТТА НА ТОЗИ, КОЙТО НИ ДАВА ПОМАЗАНИЕТО.

3. ТРЕТО, ТОВА ПОМАЗАНИЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНО В ГРУПА ОТ ХОРА, ТАКА ЧЕ ТЕ ДА МОГАТ ДА ФУНКЦИОНИРАТ В СЪЩИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ДУХА, КАКТО ТОЗИ, КОЙТО ГО ПРЕДАВАШЕ.

1 Царе 19:20 “И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.”

4. И НАЙ-НАКРАЯ, ПОМАЗАНИЕТО, КОЕТО САМУИЛ НОСЕШЕ, БЕШЕ УПРАВЛЕНЧЕСКО ПОМАЗАНИЕ, ПОДОБНО НА АПОСТОЛСКАТА БЛАГОДАТ В НОВИЯ ЗАВЕТ

1 Царе 7:13-14 “Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила. И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.”

Управленческата власт осигуряваше апостолско покривало над цяла една географска област. Филистимците не можеха да навлязат в територията на нацията Израел през всички дни на живота на Самуил. Неговият живот, служение и помазание пазеха цялата нация. Когато Мойсей издигаше ръцете си, Израел надделяваше (Изход 17:11). Самуил и Мойсей сами пазеха и водеха цели нации. Те контролираха поднебесната. Когато Мойсей се молеше и ходатайстваше, небесата се отваряха и Бог се намесваше в живота на Своите хора.

Това помазание също така им даваше сила да навлязат във вражеската територия и да възстановят всичко, което беше откраднато и изгубено. Помазанието не позволяваше на врага да навлиза в техните граници, като в същото време даваше възможност на Израел да навлиза във вражеските територии, без да бъде наранен, така че да може да преследва, превземе и възстанови всичко, което беше откраднато (1 Царе 30:8).

Израилевите старейшини предпочетоха системата, която светът използваше, вместо Божието управление чрез хора и лидерство, издигнато от Него. Винаги когато се провалим в това да живеем и вършим нещата по Божия начин, ние ще прибегнем до друго решение и то е да вършим нещата по човешки начин. Винаги когато лидерите пренебрегват хората, които са под тяхната власт и покривало, хората ще изберат друга система на защита и протекция от яростните атаки на бившите им врагове. Църковните членове на провалилите се пастори често минават през атаки, които ги правят уязвими и беззащитни. Във времената на транзиция неправилното наследяване може да ни коства цялото наследство, което сме градили до момента. Жертвата на нашия собствен живот, основата, върху която сме градили и устремът, който сме насъбрали, ще бъдат изгубени, ако оставим наследството на човек, който не е бил обучен в мъдрост, знание и умение.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид