Исая 38:9-20

Нищо не може да произведе толкова благодарност, колкото избавлението от сигурна смърт. Когато цар Езекия, един добър и богоугоден цар, получи слово чрез пророк Исая, че ще умре, той се обърна към Бог, Комуто бе служил вярно и го помоли за продължение на живота си. В отговор на молитвата, Бог му подари 15 години. Когато Езекия разбра, че Бог е продължил живота му, той направи това, което всеки добър и верен лидер би направил: той благодари на Бога и го прослави, а след пълното си възстановяване, написа поема за прослава на Бога.

Разсъждавайки върху Божията доброта, царят осъзна, че Бог бе използвал болестта му за добро. В стих 17, той написа: „За моя собствен мир бе да имам горичивина”. Така бе писал и един от неговите предшественици, Цар Давид: „Добре стана, че бях наранен, за да се науча на заповедите Ти” (Псалм 119:71).

Молитвата на Езекия е химн на благодарност не само към Бога за продължаване на живота му, но и израз на посвещението му да „пея песента си със струнни инструменти през всичките дни на живота [ми]” (Исая 38:20). Той разбра, че благодарението към Бога е повече от моментно явление. То е начин на живот.