Църкви, които са спрели да растат, най-вероятно са спрели да са актуални за социалните проблеми на обществото или са в пълно несъответствие с проблемите на своето време. Те просто правят това, което църквите винаги са правили с надежда (и молитва) да генерират по-различни резултати.

Очаква се малките църкви да са по-фокусирани върху видението и да са в едно по-реално съответствие с действителността, но това не е така. Много често, малките църкви са излишно комплексни, което като че ли нарочно затруднява растежа им и утежнява всички процеси и динамики, които протичат в тях.

Големите църкви, от своя страна, работят с много по-задълбочен фокус и разбиране за нуждите на обществото около тях. Служенията са изчистени от излишния багаж на ненужни взаимоотношения, което подпомага един продължителен и здрав растеж.

Ето главните фактори, които характеризират централния фокус на една здрава и растяща църква:

1. Установена мисия или водеща цел
2. Фокус върху служение и ученичество, като стратегия установена на базата на мисията на църква
3. Служенията и програмите на църквата са целенасочено настроени към растеж на църквата
4. Стратегията на църквата е критично изисквана към екипа на църквата – платен или доброволен
5. Ресурсите са разпределени според нуждите на служенията, а не според някакъв псевдофактор за равенство и баланс
6. Създадена е работна мрежа за комуникации, която настройва фокуса на всички участници в служения и екипи към мисията на църквата
7. Обучението в църква включва практически принципи за Християнски живот и цели да ангажира хората в църква да практикуват законите на Библията в своето ежедневие
8. Успехът на всяко църковно събиране се характеризира не от бройката на присъстващите, а от успеха на църквата като цяло в пътя на вярата
9. Растящата църква постоянно събира данни за своето състояние, анализира своя успех и поправя липсата му там където е нужно
10. Началото на една истински целенасочена църква започва с видение за нейния успешен край във вечността