Някъде в църковната история християните погрешно са решили, че за да следват Христос трябва да са овчедушни, затворени и ограничени. Резултатът, явен днес и в България е, че хора, които Бог е призовал да водят Църквата, стоят настрана и вместо да изпълнят това, за което Бог ги е създал, стоят засрамени от личната си неувереност или за да я прикрият, критикуват всичко и всички, без да имат смелостта да поведат Божия народ. А нужната смелост идва от вътрешна увереност, която идва от опитност с Бога.

Вярата в Бога е начало на всяко истинско библейско лидерство. А примерите в Библията за такъв тип лидерство са толкова много, че само слепец не би ги забелязал. Библията недвусмислено учи, че истинските последователи на Христос са лидери на човеци. Това е лидерство чрез слугуване (Матей 20:25-28), лидерство, което е дарба от Бог (Римляни 12:8) и лидерство, чрез което всеки новороден ще владее над народите.

Онези, които твърдят, че нямат нужда да бъдат поучаван в Библейско лидерство, най-вероятно имат нужда точно от това, защото един от законите на лидерството е „Закона на капака.” Той гласи: „Умението на лидера определя личното му ниво на ефективност.” В контекста на организационно лидерство този закон твърди, че дадена организация не може да надрасте своя лидер. С други думи, за да е ефективен за себе си и за организацията, която води, лидерът трябва да инвестира постоянно в своя личен растеж, а с това и постоянно да увеличава „капака” или своите персонални ограничения.

Какво означава това за теб като лидер в Църквата? Ако си нехаен и не инвестираш в растежа си като лидер, ти (и никой друг, а само ти) спираш растежа на Църквата. И обратното, ако полагаш нужните духовни грижи, за да растеш като лидер, ти подпомагаш растежа на Църквата, а с това изпълняваш Божията воля на земята.