Лидерски форум

Наследство в опасност

Юда 3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

2Тимотей 2:2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

В последните десетилетие, много големи служители си отидоха от служението. Без тяхното лидерско присъствие, работещи организации създадени от тях престанаха да бъдат ефективни. В някои нередки случаи, те се фрагментираха и разпаднаха. Много от тях никога няма да се възстановят.

Горният анализ в края на 2010г. дава една сериозна характеристика на нашето съвремие – а именно, че наследството на служението е в опасност. Служения, които само преди няколко години заемаха водещи позициите, днес са вече забравени. Тяхната грешка е пропускът да оставят духовно наследство на онези, които остават след тях.

Как да предотвратим това в служението, което Бог ни е поверил? Как да подготвим бъдещи лидери, които да поемата делото щом нас вече ни няма? Какви са характеристиките на едно добро духовно наследство и как да разпознаем навреме унищожителната липса на такова? Ето някои сигнали, които показват, че наследството на едно служение е в опасност:

(1) Наследството е в опасност, когато говорим за лидерство, но не сме си поставили за цел с ясни приоритети, стъпки и нива на постижение, как, кога, кой и къде да обучим и поставим над духовното наследство, което оставяме. Не е достатъчно да ходим на лидерски конференции и да четем книги за църковно лидерство. Нужно е целенасочено създаване на контекст, в който млади лидери са стратегически обучавани за наследници на служението паралелно с утвърждаване на авторитет над тяхната работа, който да им помогне да бъдат разпознати като такива на точното време.

(2) Наследството е в опасност, когато започнем да взимаме решения на базата на минали успехи, а не на базата настоящата реалност.

(3) Наследството е в опасност, когато е налично упорито игнориране на истинската ситуация на дадена организация. Когато едно служение не работи успешно както е работило преди, вместо постоянни обяснения защо това е така, е нужно някой да се заеме с намирането на начина по който кризата може да бъде коригирана.

(4) Наследството е в опасност, когато сме готови да затворим вратите, вместо да направим нужните промени, дори и ако са неудобни за нас самите. Освен някои много редки случаи, персоналните преференции винаги намаляват ефективността на едно успешно служение.

(5) Наследството е в опасност, когато лидерите инвестират повече време и усилия в начина по който са визирани от околните, отколкото в личния си интегритет.

Едно поколение на служители не може да създаде духовно наследство, освен ако не съумее успешно и навременно да предаде служението на други поколение, което е обучено от своя страна да направи същото на надлежното време.

Leave a Reply