Архив за етитет: се

Холокост: Да помним, за да не се повтори

За поредна година Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, 27 януари, е възможност за нас като християни да се включим в инициативата „Да помним, за да не се повтори” като посветим неделната служба на 29 януари да почетем погубените от нацисткия режим милиони невинни човешки животи. Кампанията е част от инициативата „Да се поучим от историята“, инициирана от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) през 2005 г.

На този ден ние се събираме, за да отдадем почит към паметта на жертвите и да си спомним за достойнството и смелостта на оцелелите, които превъзмогнаха жестокостта, злобата и омразата на своите палачи. Наред с това, 27 януари е и предупредителен знак за днешното и идните поколения, че подобна трагедия би могла да се случи отново, ако уроците от Холокоста не бъдат разбрани и научени. На тази дата светът отново и отново заявява „Никога повече“, но историята ни показва, че това, което веднъж вече се е случило, може да се повтори, ако бъде забравено. Днес, когато последните живи свидетели на този безпрецедентен за човешката история геноцид ни напускат един по един, а гласовете, отричащи случилото се, стават все повече и агресивните прояви на антисемитизъм и антиционизъм все по-чести, тревогата от опасността да станем отново свидетели на подобна трагедия нараства.

Именно затова ние трябва да положим всяко усилие да изучаваме историята на Холокоста, за да можем да постъпваме мъдро. Като християни, ние имаме дълг да съхраним спомена за ужасните престъпления на Холокоста и да предадем наученото на идните поколения, за да знаят докъде може да стигне една идеология, базирана на омраза и да не повторят грешките от миналото. Днес повече от всякога сме длъжни категорично да се противопоставим на всяка форма на ксенофобия, расова нетърпимост, етническа и религиозна дискриминация, за да не позволим подобно зло да се случи на някого отново.

Случилото се никога няма да се повтори, ако никога не се забрави. Затова ние ви насърчаваме да отбележите този ден като организирате възпоменателна служба във вашата църква на 29 януари тази година. Tози ден е скъпоценна възможност да се възпротивим на разпространението на злото и омразата. Нека не я пропускаме! Убедени сме, че обединявайки усилията си, ние можем да допринесем за едно по-добро бъдеще на България.

2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България

Zaplishniд-р Теол. Доний К. Донев

На 15 август 1930г., десетилетие след първото им мисионерско пътуване в България, сем. Заплишни са спонсорирани от Асамблеи на Бога в САЩ за нова мисия. Както десет години по-рано, пътуването им започва в Ню Йорк с парахода „Сатурн” и продължава 17 дни. Следва престой в Пирея където изчакват параход за Истанбул. От там с влак семейство Заплишни пристигат в родния на Олга Заплишна Бургас на 2 септември 1930г. Международните пътнически превози през България по т.нар. магистрална железопътна линия Виена – Будапеща – Белград – София – Истанбул съществуват от 1889г. И прехвърлянето от Истанбул с влак, а не по вода както се приема традиционно, е вероятно по същия маршрут, който използват при първото си пристигане с групата на Иван Воронаев през 1920г.

Докато за първото пътуване на Дионисий и Олга Заплишни до България знаем съвсем малко, то тяхната втора мисия десетилетие по-късно е подробно документирана. Затова спомага официалното ръкополагане на Дионисий Заплишни като служител на американските Асамблеи на Бога през 1926г., което става и главната причина за драстичната промяна в модела на тяхното мисионерско служение. Тази нова посветеност на „деноминационното дело” изисква подробни доклади на служението, редовно координиране с централата в Спрингфийлд и финансова отчетност не само към спонсориращата организация и към индивидуалните спонсори на второто мисионерско пътуване.

Според изпратените доклади, само два дни след пристигането на сем. Заплишни в Бургас, наскоро основания от п-р Николай Николов СЕПЦ прави годишно събор на 4-7 септември във Варна. Сем. Заплишни присъстват на събора и проведения на 8-13 септ. 1930г. библейски курс. В продължение на няколко дни п-р Николов, П. Рахнев и Заплишни поучават и проповядват по три пъти на ден събраните служители и гости.

Според Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България, общия септемврийски събор е в средата на общо седем тежки и отговорни събрания на комисията през 1930г. Първите няколко месеца от годината включват отделяне на групата на Иван Брошовски в Ямбол, дейността на новосъздадената в Чикаго Източноевропейска и Руска мисия с европейската й централа в Гданск и гостуването на директора мисията, Свенсон, в България. В същия период, СЕПЦ приет в структурата на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Събранията на комисията след общия събор през септември разглеждат новия Библейския институт в Гданск, посещението на А. Б. Линдгрен в България, предупреждения към църквите в Сливен, Пловдив и Варна и финансирането на фонд „Пътуващи работници”.

Несъмнено, дейността на комисията при СЕПЦ през 1930г. надминава като активност всички предни, а и доста от следващите години. Предвид заплануваното заминаване на Николай Николов, спешното преструктуриране на организацията в кратки срокове установява Заплишни като негов заместник в България.  Този етап в историята на СЕПЦ обобщава чисто организационната мисия на Николай Николов в България и причината на второто изпращане на Заплишни.

Вероятно имено по тези причини, това второ пътуване е подробно документирано в не само в автобиографията и служителско досие на Заплишни, а и в периодичната му кореспонденция му с различни американски издания, които излизат на английски и руски език. Тази отчетна форма на служение не остава незабелязана от старите петдесятни вярващи в България, които помнят един друг п-р Заплишни. За тях Дионисий и Олга са еталон за строга и безкомпромисна пуританска духовност върху която е положена основата на българското петдесятничество през 1920г.

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015
За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

За това и бързо разставящи петдесятни общества в първото десетилетие на петдесятната история на България непреклонно отказват членство в СЕПЦ с думите на пророк Исая „Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите!” (Ис. 8:12). А опитите на Заплишни да ги въдвори в новата организацията са посрещнати с напомнянето на неговите собствени думи от първото му пътуване в България: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Гал. 1:8).

Век след тези събития, можем само да съжаляваме, че финансовите отчети на Воронаев, Заплишни и Николай Николов не са били публично оповестени в един по-ранен период. Както са например разходите на Асамблеи на Бога по спасяването на децата на Воронаеви от сталинова Русия. Тези финансови документи трасират едно друго измерение на служението в което духовност и посвещение, спонсорство и църковна политика, едни след други взимат превес в своята сложна и преплетена роля в изковаването на основите на ново организирания Съюз на евангелските петдесятни църкви в България. Дали тази църковна парадигма е била просто наследена от техните наследници, или успешно променена и реформирана, може единствено да покаже една нова и публична прозрачност във финансови отчети на деноминациите.

ТЪРСЯТ СЕ…

shackleton_ad_400

ТЪРСЯТ СЕ МЪЖЕ за опасно пътуване, малки заплати, силни студове, дълги месеци в пълно затъмнение, постоянна опасност, безопасно завръщане съмнително, чест и признателност в случай на успех.

Ърнест Шакълтън
ул. Бърлингтон 4

Сър Ърнест Хенри Шакълтън (15 февруари 1874 – 5 януари 1922) е британски пътешественик, изследовател на Антарктика

 

Неумението да се вземат решения е катастрофално

Еремия 40:5-41:2

Неумението на Годолия да вземе правилното решение на правилното време,  доведе до национална криза. Въпреки, че бе назначен за управник над Юда от вавилонския цар, той не успя да се научи да взема правилни решения. Дори нещо повече. След като пренебрегна наличната информация, Годолия взе решение, което се оказа катастрофално, както за нацията така и за него самия.

А какво всъщност трябваше да направи Годолия:
1. Да запази видението на голямата картина, а не да се съсредоточава върху малките детайли.
2. Да събере всичката налична информация.
3. Да послуша онези, които са най-близо до ситуацията.
4. Да отсее опциите, оставайки само най-добрите.
5. Да предвиди резултата от всяка опция.
6. Да разпознае духовните и морални последствия.
7. да вземе решението, което (1) най-добре рефлектира Божията воля, (2) е най-добро за хората и (3) помага да се изпълни приетото видение и зададената мисия.