Лидерски форум

НЕ ПРИЕТИ

Извадки от дневника на Джон Уесли:

След тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол.

Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре.

Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:

Неделя 7ми – проповядвах в Св. Лоренс сутринта а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви.

Неделя 14 – проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а след обед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха ми проповядвам в Св. Ана.

Проповядвах в Св. Джон в 3ч. и в Св. Бенет същата вечер. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.

Скоро в областта няма църква която да не го е изгонила. Някой от нас биха се отказали още на първото изгонване. Уесли е на края на силите си. Неговия приятел и съветник Бохлер му пише:

„Проповядвай вяра докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра защото я имаш”

В следващата бележка в дневника на Уесли четем:

2 Април, 1739 Понеделник – Изгонен от почти всички църкви в околията с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед по брега бяха насядали над 3000 души.

Неделя 8ми – в 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол и после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Греен

Вторник 17ти – в 5 след обед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам.

(НЕ) САМО ЗА ХВАЛИТЕЛИ

Александър Младенов: Слово за тинейджърите

Данаил Танев: Идеята на събирането

Данаил Танев: Как да пишем и превеждаме текстове за песни

Данаил Танев: Практични съвети за водене на хваление

Данаил Танев: Свобода и импровизация по време на хваление

Данаил Танев: Целта на групата за хваление

Дискусия – 1

Дискусия за идеята на събирането

Дискусия – 2

Страцимир Димитров: Аранжименти

Страцимир Димитров: Как се изгражда и ръководи хвалебна група

Цветомир Генчев: Как се изгражда и ръководи хвалебна група

Лидерите, които не приемат предупреждение, са обречени

Еремия 36:1-40:16

Историята дава безброй примери на лидери, които пропадат, защото отказват да приемат предупрежденията, които им се дават.

Преди Втората световна война британският министър-председател Невил Чембърлейн отказва да реагира на предупрежденията на различни източници за военните планове на Адолф Хитлер. Вместо това, Чембърлейн обявява политика на „помирение” и уверено обявява „мир в наше време”. Той умира година след като нацистите окупират Полша.

Еремия дава два примера на подобни лидери: Йоаким цар на Юда и управника Годолия, които също пропускат предупрежденията, отправени към тях и понасят последствията за това.

Йоаким получи свитък с думите на Еремия, пророкуващи унищожение. Но вместо да ги приеме като предупреждение, Йоаким изгори свитъка и изпрати да арестуват Еремия и неговият писар (Еремия 36:1-24). В резултат, наказанието на Бога падна върху царя и дома му.

Годолия, назначен за управник на Юда от вавилонския цар, не обърна внимание на предупреждението, че срещу него се готви покушение. Той бе осведомен за плана на заговора и за идентичността на заговорниците, но не направи нищо, за да ги спре. Това му костваше живота.

Добрият лидер знае кога да приеме предупреждение и съвет. Бог ни е дал Словото Си, Святия Дух и общението на светиите именно, за да се пазим един друг и да помагаме един на друг да устоим на заплахи и изкушения. Мъдрите лидери никога не пренебрегват думите на тези три източника.

Отношението: Лидерите не се изгубват в проблемите

Еремия 12:1-4

Ако Еремия се оплакваше за не толкова трудните дни, то тогава как Бог щеше да го използва в много трудните дни? Като нас, Еремия страдаше от своето отношение към проблемите и хората. Но когато се съсредоточим върху проблемите, ние губим своя фокус върху плана на Бога и това, което Бог може да направи, за да промени ситуацията. Правилното отношение е да гледаме на Божието обещание, а не на трудността на проблема или невъзможността на ситуацията.

Next Entries »