Архив за етитет: Мисли

Мисли на зазоряване: Неговата воля

„Затова и ние … не преставаме да се молим за вас и да молим от Бога да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране. “ (Колосяни 1:9)

Всяка задача си има своите условия, както и всяка логика се базира на определени допускания. Ако наистина има всемогъщ и вечен Бог, който е сътворил вселената и човека, то тогава е логично Той да има някакви намерения и някакви цели за това Свое творение. Значи и за теб лично. Това е най-дълбоката потребност на човека – да знае смисъла на нещата и най-вече смисъла на собствения си живот. Несъмнено този смисъл ще се изпълни, ако животът ти съвпада с намеренията на Този, който те е извикал в съществуване.

Някои от тези Негови намерения са всеобщи за всички хора и те са описани в Библията. Там могат да се прочетат и да се разберат, така че не е необходимо да се чудим и да гадаем. Основната цел, с която е създадено човешкото същество, е да бъде приятел на Бога и да общува с Него в любов и хармония. Тъй като това идеално състояние е отдавна нарушено, и то за всички хора, сега най-важното намерение на Бога е да спаси всички от гибелта, на която ги обрича собственото им зло.

И така, първостепенната Божия воля за теб е да се увериш, че Бог съществува, да осъзнаеш, че си виновен пред Него, защото не живееш според Неговата воля, и да поискаш прошка за това. Бог е пожертвал собствения Си Син Иисус Христос, за да може да ти прости. От теб се иска само да приемеш това.

Оттук нататък Бог ти дава нов живот като Негово дете, член на Неговото семейство. Неговата воля вече може да се осъществява постепенно в твоя живот. Точно за това се моли апостол Павел с цитираните по-горе думи. За да можеш да живееш съгласно Божията воля, трябват мъдрост и духовно разбиране. Бог не ни е направил марионетки, които сляпо следват нечия чужда воля. Нито пък християните са войници, които трябва точно да изпълняват някакъв устав, точно формулиран списък от заповеди и забрани. Христос нарича Своите ученици „приятели“, понеже им разкрива Своите цели и иска те доброволно да се включат в изпълнението им.

Няма по-голяма мъдрост на този свят от разбирането на божиите цели и намерения. Това става на първо място с четене и изучаване на Библията – ясното и сигурно Божия слово. На второ място е молитвата за мъдрост и духовно разбиране. Бог ни помага да разбираме словото Му и ни открива неща, които важат конкретно за нашия живот и обстоятелства. Много важно е също общуването с други вярващи хора, както и четенето на книги, които мъдри хора са писали за своя опит с Божията воля. Разбира се всички човешки мнения трябва да се сравняват с Божието слово и да се преценяват внимателно. Но не бива да пренебрегваме опита и познанията на другите вярващи.

Нека се стремим към мъдорст и духовно разбиране. Така ще изживеем живота си на тази земя смислено и пълноценно.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Малкото камъче

„А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото. И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.“ (Битие 3 : 4-6)

Нали знаете старата поговорка, че малкото камъче обръща колата. А то се спотайва някъде в калта и чака колата да дойде. Не подозираш, че съществува, не си могъл да го предвидиш, да си направиш план. Ако го знаеше, щеше да го махнеш оттам само с едно движение. Щеше да го ритнеш презрително в храстите и всичко щеше да си върви, както си го намислил. Но… нещата никога или почти никога не стават точно по план. Малкото камъче все се явява от някъде.

Лъжата и заблудата са такива малки камъчета. Още от началото на света, от Адам, човекът се е опитвал да се подаже по-мъдър и по-силен от своя Творец. Бог е казал на Адам да не яде от едно-единствено дърво. Адам обаче си казал, ами! Аз съм по-мъдър от Бога и много добре виждам, че дървото е хем красиво, хем вкусно. А да умра – как ще умра! Това няма да стане. Сигурно Бог иска да скрие от мен нещо добро, но аз ще си го взема сам. Аз вярвам в себе си! Тази мисъл му била подшушната от вечния лъжец Сатана. Неговата вечна цел е да втълпява в главите на хората тъкмо тази мисъл – че са по-силни и по-мъдри дори от Бога. Че могат да вярват в себе си. И затова Бог е направил малкото камъче – да обръща колата, за да ни се показва винаги, че не можем да се отвръщаме от своя Творец и въпреки това да успяваме.

Когато започвам някакво начинание, винаги си мисля за това малко камъче. Иска ми се да го няма, да няма изненади, всичко да върви гладко. Затова винаги се обръщам към Твореца и изповядвам пред Него своето несъвършенство. Признавам му, че неговата мъдрост е несравнима с моята. Моля Го Той да ме води в начинанието, да ми дава необходимия разум и да ме предпазва от малкото камъче. И накрая, когато всичко свърши добре, гледам да не се хваля колко съм бил мъдър и силен, а да казвам, че Господ ми е помогнал да направя това или онова. Той ми е дал необходимото умение и е водил стъпките ми.

Не ме питайте как действа молитвата. Аз просто се обръщам към Бога и Го помолвам за мъдрост и помощ. А той си знае как да ме напъти и да ми покаже какво да правя и дали изобщо нещо да правя. Винаги ми е показвал. Това не ме освобождава от собствената ми отговорност да преценявам, да обмислям и да действам. Но без участието на Бога нещата не стават. Тогава и само тогава може да се избегне малкото камъче. А ако то все пак се появи и обърне колата, не бива да се отчайваме, а трябва да признаем своята слабост. Да се доверим на Бога и следващия път пак да Го призовем да ни помага в малките неща с Неговата мъдрост.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Твърда увереност

„А вярата е твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.“ (Евреи 11:1)

Това е едно много просто и точно определение на вярата. Тя ни е позната от ежедневния живот, ние постоянно упражняваме вяра. Например искате да си изкопаете кладенец в двора. Вярвате ли, че това ще стане? Ако сте по-решителен човек, бързо ще отговорите с да. За да се изкопае кладенецът, трябва да се предприемат определени действия. Трябват ви материали – или камъни, или бетонни пръстени. Трябва ви квалифициран майстор, който знае как се прави кладенец, и работници, които да копаят. Тези условия могат да се изпълнят. Все още няма нищо реално, но вие вярвате – подчертавам, вярвате – че може да стане. Има обаче още нещо, за което ви трябва голяма вяра. Не знаете какво има под земята. Дали е глина, или гигантска скала? Има ли изобщо вода? Колко дълбоко ще трябва да копаете, за да я достигнете? Има едни баячи с пръчки, които твърдят, че откриват вода, но, интересно, не искат да дават гаранция. За да започнете целия проект, ви трябва доста голяма вяра. Ако държите да имате сигурни доказателства, преди да започнете, вероятно никога няма да изкопаете нищо. Логиката и обстоятелствата ви насочват, но гаранция няма. Предприемането на действие изисква вяра.

Ако прочетете цялата глава, от която е горният цитат, ще видите много примери за вяра, довела до действия, които са повлияли историята на цял народ, а дори и историята на света. Съществуването на Бога не може да се докаже. Но милиони хора са се уверили в него чрез вярата си. Започнали са да копаят и са намерили вода. По същия начин не може да се докаже и че няма Бог. Атеистите също вярват – че вода няма. Затова и не копаят.

Бог никога не е искал от хората да вярват в него сляпо, против всякакъв разум. Напротив, тъкмо Той е дал разум на човека и очаква човек да го употребява. Има ясни признаци за съществуването на Бога, които могат да се видят от всеки. Моралният закон, записан в съвестта на всеки човек, също ни свидетелства, че сме грешни пред Него. Ние не удовлетворяваме дори собствените си морални критерии. А не е далеч от ума, че критериите на святия Бог са по-високи от нашите. Ние сме виновни пред Него и заслужаваме наказание. И не можем да направим нищо, за да компенсираме греховете си, нито пък сме в състояние да престанем да ги вършим. Затова следващата крачка на вярата следва логично – нуждаем се от спасение. След като не можем сами да се спасим, ни трябва Спасител. Това е Иисус Христос и вярата лично в Него е достатъчно условие за спасението ни. Ние не виждаме Иисус с очите си, но за него съществува напълно достоверна информация, която може да се проучи и провери. Неговото възкресение е неоспорим исторически факт. А това е ключовият фактор за цялото християнство.

И така, нещата в които християнинът вярва, не се виждат, но вярата му ни най-малко не е сляпа. Всеки може да опита това на практика.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.