(не) само за лидери

5 лидерски синдрома, които нямат място в църквата

1. Синдромът на Шефа: да доминира и ръководи е в човешката природа. А и не са малко родителите, които (обикновено несъзнателно) възхваляват лидерските черти на децата си. Така човек е принуден през целия си живот да изразява и защитава превъзходството си. Затова голяма част от този тип водачи раздават команди и демонстрират сила над подчинените си. А най-отчайващото е, че вероятността да се отърват от този синдром е нищожна.

2. Синдромът на Наполеон: ниският ръст е истинска драма за много лидери. Съчетан с говорен недостатък или косопад, той става просто страшен. Този тип компенсира с прекалена суета към външния си вид или с трупане на политическо и финансово влияние. Нерядко цената се изразява в ограбване на хората около тях.

3. Синдромът на Херкулес е разпространен масово сред лидерите. Не става въпрос за физически ръст, а за мегаломания в начина на ръководене. Страхът да не попаднат в зависимост е причина нарочно се държат пренебрежително или да отказва помощ най-вече когато имат нужда от нея. Падението обикновено е голямо.

4. Синдромът на Александър
Изразен в огромния страх да не бъдат сметнати за нехетеросексуални. Затова се изразяват грубо, удрят се в гърдите и прочее „мъжкарски“ неща. Според проучванията, за повечето мъже фактът, че някой може да ги помисли за нехетеросексуални, е един от най-ужасните им страхове.

5. Синдромът на Давид е да се почувстват отново млад както преди. Това желание идва от и най-вече от един живот изпълнен със собствени амбиции и неуспехи. Никой не може да върне годините назад.

Моделът на Христос: водачество чрез слугуване, смирение до умиване на нозете на по-низше стоящите, саможертва до смърт на кръста е все още библейския начин за водене на Църквата. Ако има кой да го практикува…

5 характеристики на църквите които не растат

Църквите, които не растат, имат 5 общи характеристики:
1. Липса на яснота за мисията на църквата и видение за бъдещето
2. Липса на стратегия за растеж на новоповярвалите в пълноценни Христови ученици
3. Комплексна и претоварена организационна структура
4. Максимална съсредоточеност върху нуждите вътре в църквата и никакво внимание върху обществото извън стените на църквата
5. Слабо лидерство най-вече от страна на водещия служител

6 организационни мита които саботират църквата

Мит 1: Фокус. Всеки знае най-важната цел и затова не е нужно да я повтаряме
Анкетата за работа в екип Галъп Q12 започва с въпроса: „Знае ли екипът ви какво се очаква от тях”? И това съвсем не е случайно. Последните изследвания на растящи църковни организации показва, че главната причина поради която хората напускат дадено служение или църква е неяснота по посоката на служение или ролята на самата църква. Постоянното променяне на планове и цели води единствено до отчуждаване на най-способните хора в екипа. Тяхното напускане е знак, че видението никога не е било кристално яснота. Вината за това  е у водачите.

Мит 2: Постоянство. Всичко което се „спуска” отгоре ще стане реалност
Сериозна заблуда, която води след себе си необратими последствия за църквата. „Спуснато отгоре” не е достатъчно за да мотивира екипа за работа. Грижа и растеж на вътрешна мотивация във всеки член на църквата е единствения начин по който едно видение става реалност. Така работеше Исус. Всичко останало е просто игра на църква.

Мит 3: Видимост. Даване широка публичност на неуспехите руши църквата
Напротив. Отворен и отговорен диалог е единствения начин чрез който неуспехите на една организация биват отработени и отстранение. Мълчанието във време на криза е равно на фалит. Прекомерното говорене пък е знак за неумението на водачите да установят къде точно е проблема. Грешките трябва да бъдат примерно дискутирани, премерено конфронтирани и отстранени чрез адекватно бързи и конструктивни решения.

Мит 4. Обучение. Семинари и конференции са достатъчни за изграждането на успешни екипи за служение
Обучението представя нови умения. Но има за цел да ги предостави на екипа, но не и способността да ги предаде дълготрайно на екипа. Затова обучението трябва да бъде постоянна мярка за развитието на дадена организация. Кой, как и какво се обучава закономерно приотеризира резултатите.

Мит 5: Баланс между работа и живот. Хората се грижат сами за себе си
Това съвсем не е така. Когато даден екип е претоварен с цели, особено такива които не са в неговата компетентност, трудоспособността и производителността намаляват значително. Отговорност на самата организация е да изгради атмосфера на отворена дискусия за нуждата от почивка и периодична реорганизация. Църквата е успешна тогава когато нейния организационен модел не само мотивира хората, но и предоставя достатъчно гъвкавост и устойчивост за техния здравословен начин на живот. Защото всяка организация се гради имено върху вътрешната мотивация на всеки неин член да живее.

Мит 6: Стрес. Стресът е лошо нещо
За никой не е тайна че най-големият убиец на XXI век е стресът. Но в същото време, имено стреса е фундамент за растеж и достигане на високи резултати в служението. Никой не може да даде всичко от себе си без да преживее умствен, физически и емоционален стрес. Ключът към нужния баланс между двете крайности е разбирането, че не самият стрес като явление, а натрупването на стрес като състояние, е демотивиращият фактор. Чрез доброволен или не толкова доброволен стрес, всеки човек може да даде задоволяващи резултати. Но силата на организацията идва от умението на всеки неин член за възстановяване от стресови ситуации и емоции.

Становище на Обединени евангелски църкви във връзка с предстоящото обявяване на сътрудниците на Държавна сигурност, които са ръководители и членове на управителни органи на религиозните общности

Лидерите, които не приемат предупреждение, са обречени

Еремия 36:1-40:16

Историята дава безброй примери на лидери, които пропадат, защото отказват да приемат предупрежденията, които им се дават.

Преди Втората световна война британският министър-председател Невил Чембърлейн отказва да реагира на предупрежденията на различни източници за военните планове на Адолф Хитлер. Вместо това, Чембърлейн обявява политика на „помирение” и уверено обявява „мир в наше време”. Той умира година след като нацистите окупират Полша.

Еремия дава два примера на подобни лидери: Йоаким цар на Юда и управника Годолия, които също пропускат предупрежденията, отправени към тях и понасят последствията за това.

Йоаким получи свитък с думите на Еремия, пророкуващи унищожение. Но вместо да ги приеме като предупреждение, Йоаким изгори свитъка и изпрати да арестуват Еремия и неговият писар (Еремия 36:1-24). В резултат, наказанието на Бога падна върху царя и дома му.

Годолия, назначен за управник на Юда от вавилонския цар, не обърна внимание на предупреждението, че срещу него се готви покушение. Той бе осведомен за плана на заговора и за идентичността на заговорниците, но не направи нищо, за да ги спре. Това му костваше живота.

Добрият лидер знае кога да приеме предупреждение и съвет. Бог ни е дал Словото Си, Святия Дух и общението на светиите именно, за да се пазим един друг и да помагаме един на друг да устоим на заплахи и изкушения. Мъдрите лидери никога не пренебрегват думите на тези три източника.

« Previous Entries