(не) само за лидери

Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ВЕРЕН, CLC, ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

  1. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  2. Книгата за Иван Воронаев в София
  3. На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  4. Второ мисионерско пътуване на Иван Воронаев в България
  5. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  6. 95г. от първото евангелизаторско пътуване на Иван Воронаев в България
  7. Арест и заточение на Екатерина Воронаевна
  8. Арест и заточение на п-р Иван Воронаев
  9. Живот и служение на ИВАН ВОРОНАЕВ
  10. Екатерина Воронаева (интервю)
  11. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  12. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  13. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (обзор)
  14. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (въведение)
  15. Петдесятница в България преди 95г.
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Първото петдесятно богослужение в Пловдив на Великден, 1 май 1921г
  18. Начало на Евангелската петдесятна църква в гр. Перник през 1921г.
  19. ЕПЦ – Стара Загора става на 84 години
  20. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  21. За смъртта или за живота на героите на вярата?
  22. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ
  23. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  24. 95 год. от ПЪРВОТО ПЕТДЕСЯТНО СЪЖИВЛЕНИЕ в БЪЛГАРИЯ
  25. Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  26. Писма от България 1920 (част 3)
  27. Писма от България: 1920 (Част 2)
  28. Писма от България: 1920 (Част 1)
  29. Въведение в Петдесятното богословие
  30. Писма от България: 1919
  31. 95г. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ

ИВАН ЖЕЛЕВ (агент АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: ОТНОВО ЗА АГЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – ИВАН ЖЕЛЕВ ДИМИТРОВ (АГ. АНГЕЛОВ”) РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 08.04.2014) на Върховния административен съд

Nikolchev_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4854
София, 08.04.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

 

при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното
от съдията ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
по адм. дело № 14594/2013

Производството е по чл. 208 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменено по жалба на Дилян Николаев Николчев решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която установено, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация спрямо него с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр.
Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски показания. Сочи се, че доц. Николчев е налагал системно мнението си си за проф.Желев пред студентите и по този начин е всявал масова враждебност и напрежение срещу него и по този начин е осъществил нежелано поведение, изразено по словесен начин. Излагат се доводи, че парвото на лично мнение не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Според жалбоподателя неоснователно е прието, че не е посочен защитен признак, неправилно е прието, че липсва цел или резултат на поведението и причинноследствена връзка. Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички събрани доказателства.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, претендира разноски. Счита, че не е допусно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъждането на свидетелските показания пред съда не е такова нарушение, тъй като не се разкриват факти и обстоятелства, които да не са били установени в хода на административното производство, съдът е обсъдил тези обстоятелства с други доказателства по делото. Заявява се, че не се оспорват от доц. Неделчев неговите изявления по време на лекции за публичнооповестените сътрудници на органите на Държавна сигурност, преподаватели по богословие, което е считал за задължителен предмет на обсъждане в неговите лекции като преподавател по каноническо право. Неоснователно е оспорването на приетото от съда, че изказванията на доц. Николчев представляват лично мнение, защитено от правото на свобода на изразяване. Изразеното от него лично негативно отношение към касационния жалбоподател е защитено слово и не може да бъде основание за налагане на отговорност. В касационната жалба не се посочва защитения признак и не се уточнява в съотношение с кого и с коя група е налице различно третиране. Неоснователно се оспорват изводите на съда, че не е налице причинноследствена връзка между изпълнителното деяние и противоправния резултат. Твърденият противоправен резултат, изключването на проф. Желев от Факултетния съвет, е решение взето с тайно гласуване от колективен орган и всеки от гласуващите е гласувал по съвест, поради което не може да се приеме, че изразяваните от доц. Николчев мнения са в причинноследствена връзка с това решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на „тормоз“ по смисъла на на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, не е налице изпълнително деяние. В протоколите от проведените събрания на ФС и от ОС на 16.11.2011 г. са отразени изказвания на доц. Николчев, които отразяват личното му мнение и не могат да се определят като поведение, осъществяващо състава на „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр.
Посочено е, че в диспозитива на решението на КЗД не е записано по кой защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е прието, че е осъществен съставът на дискриминация, което е нарушение, тъй като защитения признак следва да се съдържа и в диспозитива на решението на КЗД. По този начин се гарантира правото на лицето, по отношение на което е прието, че е осъществило дискриминация да установи по кой признак я е осъществил, съответно да се направи проверка на правилността на постановения административен акт. В мотивите на решението на комисията е посочено, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение”.
Прието е, че не е налице цел или резултат на поведението, не е създадена враждебна, обидна или застрашителна среда от доц. Николчев, тъй като по време на проведеното заседание са се изказвали и други лица; не е налице причинно-следствена връзка – изключването на проф. Желев от ФС не е извършено лично от доц. Николчев, а в резултат на проведено тайно гласуване. Заседанието е свикано по предложение на доц. Николчев, но преди това е имало решение на ФС с приет дневен ред. Инициативата за свикване на ОС за обсъждане и вземане на решение по даден въпрос не е поведение, което цели дискриминиране на дадено лице. Доколкото вземането на решението е с тайно гласуване, не може да се приеме, че проф. Желев е поставен в различно положение спрямо другото лице, за което е установена принадлежност към ДС , което е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация. Взето е предвид, че както проф.Желев, така и доц. Рашков са имали възможност да се изкажат по направеното предложение за освобождаването им от ФС. Доц. Рашков се е извинил, поискал е прошка и изрично е заявил, че не е доносничил, не е предоставял сведения. Такова изказване от страна на проф. Желев не е имало, което съдът е приел, че е повлияло за решението на членовете на ФС. Съдът е направил извод, че поведението на двете лица, предложени за изключване е повлияло върху решението на членовете на ОС и гласуването им, поради което не може да се приеме, че е осъществено различното третиране на проф. Желев и доц Рашков и че жалбоподателят е осъществил съставът на „тормоз“ чрез отношението си към него.
Съдът е посочил, че са налице данни за публични коментари на доц. Николчев на принадлежността на проф. Желев към службите и е приел, с действията си доц. Николчев, не е осъществил спрямо проф. Желев, съставът на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, тъй като не са осъществени всички признаци на фактическия състав на нарушението.
Решението е правилно.
Съгласно легалното определение на понятието „тормоз“, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация.Диспозитивът на решението на комисията е за извършен тормоз, а мотивите касаят неравно третиране. В случая, единствените обстоятелства на които комисията се е позовала в мотивите си е изказването на доц. Николчев на заседанията на ФС и гласуването на ОС за освобождаването на проф. Желев от ФС. Правилно е прието от съда, че посоченото поведение не осъществява състава на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
С оспореното пред съда решение на КЗДискр е установено, че доц. Дилян Николаев Николчев, чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя проф. Иван Желев Димитров, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр. Установено е, че на извънредно заседание на Общото събрание на Богословски факултет на 16 ноември 2011 г. проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет, а доц. Иван Рашков Кръстанов не е освободен, независимо, че има агентурно минало и освобождаването му е предложено със същите мотиви. Проф. Желев е освободен от ФС на БФ, както и от поста на председател на Комисията по провеждане на изборите в ОС. Изложени са мотиви от комисията, че разликите между двамата, че проф.Желев е в пенсионна възраст, а доц. Рашков не е навършил такава и че проф.Желев не заявява разкаяние и не иска прошка от Общото събрание не са коментирани, т.е. не са взети като предвид като фактори, обосноваващи различното третиране към момента на третиране и не се установяват изказвания на участващите в събранието, посочваща разлика в положението на тези двама членове на ФС. Посочено е от комисията, че поведението на двамата в рамките на дискусиите преди последното гласуване е различно, но тази разлика не е коментирана от участниците като основание за различно отношение. При проведеното гласуване е едновременно и за двамата, като проф. Желев е освободен като член на ФС, докато доц. Рашков не е освободен. Прието е от комисията, че резултатите от проведеното гласуване са проява на неравно третиране, при равни условия – доказано сътрудничество на органите на ДС и за проф. Ив. Желев и за доц. Ив.Рашков, единият е освободен от състава на ФС, другият не е. Пенсионната възраст, отношението на лицата към ДС в миналото и/или понастоящем, покаянието или каквото и да е друго обстоятелство, по което се прави разграничение между двете лица, не е заложено в предложеното решение, в дискусиите и в обясненията за вота, което е прието, че е налице обосновано съмнение за свързано с дискриминационен признак неравно, неблагоприятно третиране в сравнение с лице в идентично положение и в тежест на ответната страна е да докаже, че неравното третиране не е продукт на дискриминация. Направен е извод от комисията, че освобождаването на проф.Желев от членство във ФС се дължи единствено и само на неговото минало като сътрудник на ДС, което попада в категорията обстоятелства, обхванати от признака „лично положение“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, а признакът обществено положение не обхваща бившата принадлежност към разформированите структури на Държавна сигурност. Принадлежността на проф.Желев към ДС е единствения фактор довел до неговото изключване от ФС. Същият фактор е налице и по отношение на доц. Рашков, но той не е изключен от ФС.Прието е от комисията, че проф. Желев е третиран различно и не е взето принципно решение спрямо всички лица от академичната колегия с доказана принадлежност към структурата на бившата ДС, което представлява пряко нарушение на принципа на равно третиране и пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал. 2 от ЗЗДискр. Мотивите на комисията се, че ответниците, които са членове на ФС на БФ са имали различно отношение към проф.Желев, в сравнение с отношението им към доц. Рашков, който също е с доказана принадлежност към ДС. и действията на ответниците, които са членове на ФС на БФ, спрямо жалбоподателя, не могат да се обосноват с агентурно минало, а представляват накърняване на неговото достойнство и създаване на унизителна, обидна и враждебна среда на основата на личното му положение, свързано с принадлежността му към структурата та ДС.
Записано е в решението на комисията, че на заседание на ФС от 22 юни 2011 г. доц. Николчев е посочил персонално проф.Желев, настоявайки да се оттегли като член на ФС и от Библиотека „Библика“ на която е директор. След гласувано принципно решение относно всички лица с агентурно минало доц. Николчев е предложил да се вземе индивидуално решение за проф. Желев на основание неговото агентурно минало и в знак на протест няма да участва в заседание в този състав на ФС.
В жалбата си до КЗДискр проф. Желев се е позовал на обстоятелствата, че по настояване на доц. Николчев и д.р Павлов, заедно с доц. Рашков са били лишени от възможността да преподават в магистърските програми дисциплини, създадени и водени от тях, които са съществували в учебните програми на факултета. Николчев и Павлов инициирали свикване на Общо събрание на Богословския факултет с цел изключването му от състава на същия. След изказвания главно на доц. Николчев на Общото събрание на Богословския факултет проведено на 16.11.2011 г. е било гласувано освобождаването му от поста председател на Комисията по провеждане на изборите към Общото събрание, както и членство във Факултетния съвет. Претендирал е, че срещу него е осъществен тормоз.
От тези оплаквания КЗДискр е разгледала в мотивите на решението си инициирането за свикване на Общо събрание на Богословския факултет и изказванията на доц. Николчев пред Факултетния съвет /ФС/, въз основа на което е приела, че е осъществен тормоз.
Правилни са изводите на съда, че доц. Николчевкато член на ФС на БФ, не може да отговаря зарезултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно проф. Желев и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на проф.Желев от членство във ФСпоради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на доц. Николчев, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, че публичните коментари на доц.Николчев пред студентите за принадлежността на проф. Желев към службите представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Такова поведение в никакъв случай не е изказването на Факултетния съвет и гласуването от доц. Николчев на Общото събрание на Богословски факултет за освобождаването на проф.Желев от състава на ФС на БФ, както е приела комисията. Не са изложени мотиви от комисията за други словестни действия и по друг начин доц. Николчев да е осъществил състав на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че освен изказванията на доц. Николчев на посочените заседания, съдът не е взел предвид всички събрани доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с изказванията и гласуването на доц.Николчев на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, поради което не може да се изисква от съда да изложи други мотиви и да мотивира решението на комисията. Както е посочил съда решението, с което проф. Желев е освободен от списъчния състав на Факултетния съвет на Богословски университет е единственият мотив на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация.
Не се представят доказателства за изплатени разноски от ответника в настоящото производство, поради което не се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4963 от 17.07.2013 г. по адм.д. № 4977/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Павлина Найденова
/п/ Даниела Мавродиева

П.Н.

Операция „МАРАТОН”: Вербуването на Иван Желев – СС „АНГЕЛОВ”

С операция „МАРАТОН” Държавна сигурност е открадва Паисиевата История Славянобългарска от манастира „Зограф”

РАЗСЛЕДВАНЕ – Разследване
Написано от Христо Христов

Сайтът desebg.com представя част 7 от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф”.

Тази част описва вербуването на богослова Иван Желев през 1973 г. като секретен сътрудник (СС) на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС под псевдонима „АНГЕЛОВ”.
Дотук в поредицата:

Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Оперативният работник (ОР) „СИМЕОНОВ” от резидентурата на разузнаването в Атина се оказва изключително находчив разузнавач, защото веднага засича присъствието на българския богослов Иван Желев в гръцката столица. Той пристига в Атина през май 1972 г. по линия на Светия Синод. След специализацията си в Гърция кариерата на настоящият проф. Желев е възходяща. Той става началник на кабинета на патриарх Максим. Бил е преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Богословския факултет на СУ, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет (2000-2003). Директор на Дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет (2002-2007). Член на научната комисия по обществени науки към ВАК. Бил е и председател на Управителния съвет на Ефория „Зограф“.

Забелязване на Иван Желев в Атина

„Изпратен е за две години за изучаване на гръцки и живее в общежитие за чужденци. Завършил е духовна семинария в България. Патриотично настроен е.  Считам, че представлява интерес с оглед оперативното му използване от нас”, съобщава на отдел 14 за културно-историческо разузнаване (КИР) „СИМЕОНОВ”.

От отдел 14 отговарят, че Желев представлява интерес. В плана за работа по линия на културно-историческото разузнаване за 1973 г. на „СИМЕОНОВ” е възложено до 30 юли 1973 г. да установи оперативен контакт с Иван Желев и да излезе с предложение за вербовка. Разузнавачът в резидентурата на ПГУ в Атина прави това още на 2 февруари 1973 г. В шифрограмата до отдел 14 в Центъра докладва:

„Не долових признаци на уплаха  и старание да не се заангажира в по-конкретна оперативна работа. Желев е получил писмо от жена си, че при разговор с патриарха (става въпрос за патриарх Максим, б.а.) той бил казал, че е време вече да се връща. Една година специализация му стигало.”

Желев споделя пред разузнавача, че неговият тъст е съученик и приятел на патриарх Максим. Именно при разговор между двамата патриархът заявява, че Желев трябва вече да се завръща от Гърция. Богословът казва на разузнавача, че е разтревожен, защото познава добре патриарха и ако той е решил нещо, никой не може да му повлияе да си промени решението. Споделя, че точно сега е по средата на учението си и едногодишния му труд може да отиде на вятъра, ако патриархът го отзове.

Желев обяснява, че най-вероятно липсата на преподаватели в Духовната академия е причината за настояването за неговото завръщане. Предполага, че патриархът, който много го обича, желае да го назначи за преподавал по гръцки църковен език, тъй като в академията няма такъв и поради тази причина е използван цивилният проф. Александър Милев. „СИМЕОНОВ” го насърчава да се върне за няколко дни в София и да обясни всичко сам на патриарха. „Желев представлява определен оперативен интерес и има необходимите лични качества и възможности за работа. Има добро отношение към нашите органи”, допълва „СИМЕОНОВ”. По време на разговора Желев изразява желание да посети Света гора и „Зограф”.

Привличането на богослова като секретен сътрудник

Първоначално в отдел 14 на ПГУ решават да изчакат Желев да се върне в София, където да бъде вербуван, но този план се променя и на резидентурата в Атина е наредено да подходи към привличането му. То е извършено от ОР „СИМЕОНОВ”. В доклада си той посочва:

„На 12 февруари на предварително подбрано място проведох среща с Димитров за довършване на вербовката му. Казах му, че службата разчита на неговото добро отношение.

Казах му, че за съвместната ни работа е необходимо негово доброволно съгласие и че въпреки добрите ми досегашни впечатления за него той сам без никакво внушение от моя страна трябва да се съгласи или не. Той си даде съгласието, допълвайки че за нашата служба имал други представи.

След получаване на неговото съгласие в общи линии му очертах задачите, по които може да работи. Умишлено избегнах конкретизирането им, за да не го стресна от самото начало, но успоредно с това исках да разбере, че съвместната ни дейност няма да е определяне на общи впечатления, а ще се работи по определени въпроси, като на първо място укрепване на нашия манастир в Атон, запазване на културните ценности, както и издирването на нови такива.

Съгласието му не е привидно, а е осъзнато и че съвместната ни работа с него ще тръгне добре.”

Разузнавачът му заявява, че  на първо време най-важният въпрос е да се уреди оставането му в Гърция като специализант на Светия Синод на БПЦ. През март 1973 г. Желев се връща в България. Там окончателно е завършена вербовката и подготовката му за агент на отдел 14 КИР.  Въпреки че ОР „СИМЕОНОВ” предлага Желев да получи псевдоним „СВЕТЕЦА” в КИР му е даден доста по-прозаичния псевдоним „АНГЕЛОВ”.

Донесения за „Зограф”

С агента са уточнени всички задачи. Указано е той бъде подпомаган със средства за закупуване на необходимите материали и за маршрутирането му до Зографския манастир. В едно от първите си донесения „АНГЕЛОВ” предоставя информация за обстановката в „Зограф”, без да се впуска и коментира отношенията в монашеското братство:

„Днес в манастира има 11 братя и още 2-3, които се водят към братството, но живеят около манастира в отделни килии. От живеещите в манастира двама са румънци, между които игуменът архимандрит ДОМЕТИЙ, другият румънец е старец на приблизително 75 години. От българите: 3 са от старото братство, а 6 са пращани от България през последните 6 години.

Първо и основно затруднение, което самите монаси слагат на първо място, е липсата на монаси българи, за да функционера с лекота манастирът, а още повече да се полагат грижи за опазване на ценностите му – сгради, църкви, икони, стенописи, библиотека, за което през последните години не е правено много, належащо е да се попълни братството с още поне 4-5 монаси със съответна подготовка и познания.

Сегашният библиотекар Йоан няма нужната подготовка и освен елементарно външно поддържане на книжния фонд не е в състояние да работи нещо повече в библиотеката, а още по-малко научно да се занимава с ръкописите и другите писмени документи, останали дори от Второто българско царство. В библиотеката има опис на книгите, написан в тетрадка в голям формат, но е много стар и не се знае дали е точен и пълен.

По отношение на други паметници на културата (стенописи, икони, резба) не се полагат никакви специални грижи, освен да се пазят от механична повреда, защото самите монаси нямат нужната подготовка.

Затруднения от такъв характер имат и другите манастири. За нас е интересно как ги посрещат руският и сръбският манастири. В единият и другият попълват братството си с емигранти, наред с изпращаните от техните страни. В помощ на провеждане на службите и съответно освобождаване на монасите от техните задължения, за да могат да се занимават с други задачи, в манастира „Хилендар” през лятото идват от Югославия по 2-3 студенти богослови, естествено пращани по споразумение и препоръка на Сръбската патриаршия. Крайно наложително е попълнението на братството с нови монаси.”

От документите в архива на разузнаването се разбира, че „АНГЕЛОВ” е използван от РИК и като агент за влияние, включително и върху патриарх Максим. Водещият на разработка „ЦИТАДЕЛА” и гръцкото направление в РИК полк. Христо Маринчев дава указания на „АНГЕЛОВ” при срещите си с патриарха подробно да му изтъква затрудненията, които имат монасите в Зографския манастир и да му разказва как другите (руският и сръбският) манастири преодоляват тези трудности. В тази връзка е лансирана и идеята за набиране на монаси чрез българската задгранична епархия измежду икономическата емиграция.

Съмнения на гръцките власти към „АГЕЛОВ”

Работата по „ЦИТАДЕЛА” е една от основните задачи на „АНГЕЛОВ”, която той изпълнява до 1975 г., когато се завръща от Гърция. Неговата дейност обаче много бързо предизвиква съмнения в гръцките власти. Те отказват да го допускат до Света гора. По време на кризата, предизвикана с опита за отстраняване на игумена Дометий, на българските монаси е казано в прав текст, че въпреки желанието им да бъдат посетени от Желев, той няма да бъде допуснат до манастира, защото поддържа връзки с представители на българското посолство в Атина. Естеството на тези връзки не са коментирани, но Желев среща трудности да посети „Зограф” дори при визитата на патриарх Максим през май 1975 г., когато е определен за преводач на църковната делегация на БПЦ, посетила Света гора и Зографския манастир.

Върховен административен съд по касационна жалба подадена от Иван Желев Димитров (агент „Ангелов”)

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува:

РЕШЕНИЕ № 4615 (София, 24.04.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров (аг. „Ангелов”) срещу решение 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град, което е отменено Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. (СРЕЩУ ДОЦ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ОМАРЧЕВСКИ, ДЕКАН НА БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ КЪМ СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”) по описа на Комисията за защита от дискриминация.

Omarchevski_VarhovenAdminSud_ag_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4615
София, 24.04.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на двадесет и шести януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
КАЛИНА АРНАУДОВА

 

при секретар Маринела Цветанова и с участието
на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното
от съдията ИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело № 3453/2014

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на проф. Иван Желев Димитров от гр. София, против Решение № 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град, което е отменено Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Комисията за защита от дискриминация бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответната Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба.
Ответникът Александър Стоянов Омарчевски, с писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено по отношение на проф.Иван Желев Димитров, че ответната страна доц. д-р Александър Стоянов Омарчевски, в качеството си на декан на Богословски факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основание признака „лично или обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр е наложила на Александър Стоянов Омарчевски глоба в размер на 250.00 лв.
За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел, че освобождаването на проф. Желев, в качеството му на член на Факултетния съвет е извършено от колективен орган – Общото събрание на Богословския факултет. По делото не са установени никакви думи и действия на доц. д-р Омарчевски, които да накърняват достойнството и да са породили съмнение за наличие на пряка дискриминация, изразяваща се в тормоз, по смисъла на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на проф. Желев. Съдът е приел, че в случая не е доказано по – неблагоприятно третиране на проф. Желев, в сравнение с друг член на колективния орган, в сходна ситуация поради лично качество по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което да е извършено от Александър Омарчевски, поради което е отменил обжалваното решение на КЗД.
Решението е правилно.
Съдът е направил обстоен анализ на доказателствата по делото, касаещи проявите на доц. д-р Александър Омарчевски, които имат отношение към решенията на Общото събрание на Богословския факултет за освобождаването на проф. Иван Димитров като член на Факултетния съвет и председател на Комисията за провеждане на избори. Съответните прояви – действия и изявления, са посочени в съдебното решение. Видно от представения по делото препис-извлечение от протокол № 10 от 22.06.2011 година от заседание на Факултетния съвет, те се свеждат до предложение на доц. Александър Омарчевски за свикване на Общото събрание „след излизане на цялата информация през есента с точка единствена за разглеждане на ситуацията”. Предложението е направено в качеството му на декан на Богословския факултет във връзка с водената дискусия за принадлежност на членове на академичната колегия на факултета към структури на бившата Държавна сигурност и с оглед на очакваното решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, без да е визирано конкретно лицеПри тези данни обосновано и правилно Административен съд София град е приел, че конкретните действия и изявления на доц. Александър Омарчевски и изразеното от него чрез вота му при гласуването на Общото събрание становище по въпроса за освобождаване на проф. Димитров от съответните органи, не са проява на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, нито на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, основана на признака по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „лично или обществено положение”.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София – град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йовка Дражева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Раденков
/п/ Калина Арнаудова

И.Р.

 

РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС по касационна жалба от Иван Желев

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 18.03.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София – град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов

Pavlov_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 2938
София, 18.03.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседаниена единадесети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА

 

при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 7742/2014

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Павлов да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация не взема становище по жалбата.
Ответникът Павел Николов Павлов, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Административното производство е образувано пред КЗД по жалба от Иван Желев Димитров срещу Дилян Николаев Николчев, Павел Николов Павлов, Костадин Кирилов Нушев и останалите членове на Общото събрание на Богословския факултет (БФ) на Софийски университет (СУ) „Св.Климент Охридски” за извършена от тях дискриминация по признаци „тормоз“ при упражняване правото на труд” и „лично положение”. С постановеното решение № 76/25.03.2013 г. по преписка №44/2012 г. КЗД установява, че гл. ас. д-р Павел Николов Павлов чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл.4 ЗЗДискр.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон.
За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че в случая не е налице фактическия състав на „тормоз”, тъй като по делото липсват доказателства за извършени каквито и да било действия от страна на Павлов и по конкретно изказвания на проведеното ОС на БФ на 16.11.2011 г. Отделно от това в решението е посочено, че в административния акт липсва посочване на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В мотивите на акта е прието от органа, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение” и е накърнено достойнството на Димитров, като спрямо него е създадена враждебна среда, което обаче не намира опора в събраните по преписката доказателства.
Решението е правилно.
Легалното определение на понятието „тормоз“ се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, Че Павлов е извършил тормоз спрямо Димитров, но в мотивите липсват каквито и да било установени факти за извършен „тормоз” от страна Павлов.
Правилни са изводите на съда, че Павлов, като член на ФС на БФ, не може да отговаря за резултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно Димитров и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на жалбоподателя от членство във ФС поради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на Павлов, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, никакви конкретни действия, извършени от Павлов пред студенти или на проведените заседания на ФС и ОС за принадлежността на Димитров към службите, които представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по делото не са обсъдени всички доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с направените изказвания на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, но от протоколите не се установява такива да е правил и Павлов.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2180 от 04.04.2014 г. по адм.д. № 6561/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска

 

 

 

 

 

 

 

 

« Previous Entries