Архив за етитет: Защо

Защо повечето църкви не растат?

Над 85% от църквите днес или са спрели да растат или преживяват растеж, който е далече по-нисък от това което с което са свикнали. Причините за това могат да бъдат много, но сумарно се изразяват в следните липсващи фактори в живота и служението на локалната църква:

1. Липса на обучение на водачи. Причината за това е или неумение да се обучи следващо поколение водачи в църквата или страх, че те биха засенчили настоящите лидери.

2. Небиблейско разбиране за църковното членство, както от миряните така и от ръководството. Хипотезата, че Христовата църква съществува за нашите лични нужди няма нищо общо с това което учи Библията.

3. Неясни цели. Не става дума просто за план, визия или мисия. Тези понятия остават далечни за църквите, които по инерция се събират всяка седмица без да са наясно с крайния резултат: какво точно искат да постигнат и да оставят за следващите поколения.

4. Липса на разбиране за служение извън стените на църквата. Локалната църква днес изразходва над 95% от своите финанси за вътрешни нужди: поддръжка на сградата, сметка за тока, заплати на служителите. Което прави църквата себецентрична и отнема всяка мотивация за участие в мисията на Царството.

Защо е нужен план в живота?

lead

Повечето хора плануват повече за едноседмична ваканция на морето от колкото за работата си през цялата година. Работейки без план, от седмица за седмица, повечето не достигат средна възраст без поне една криза за идентичност. Всеки един, особено лидерите, има нужда от план в живота защото той:

1. Помага да се идентифицират ясно най-важните приоритети

2. Поддържа на определен баланс в живота

3. Служи като филтър за маловажните неща на които трябва да се каже „НЕ”

4. Идентифицира настоящата реалност в живота с нейните силни и слаби страни

5. Дава ясна визия за по-добро бъдеще

6. Служи като навигация за успешен завършек на нещата които са най-значими

7. Гарантира, че няма да завършим живота със самосъжаление

Защо пасторите напускат служението?

Барна Груп и институтът Фулър публикуваха статистика за състоянието на пасторското служение и причините поради които пасторите напускат служение. Ето някои от тях:

90% от пасторите работят 55-75 часа на седмица при 40 часова нормална работна седмица

80% от пасторите са убедени, че служението е повлияло негативно на техните семейства. Много пасторски деца избират алтернативен стил на живот и не посещават църква заради това което църквата е причинила на родителите им. Най-съкрушаващото в статистиката е, че това е толерирано от самите родители.

95% не се молят редовно със съпругите си.

75% са преминали през поне една клинична стресова криза причинена от служението.

90% чувстват, че не са адекватно подготвени за изискванията на служението

80% от пасторите и 84% от техните съпруги се чувстват обезкуражени от състоянието на служението си.

90% от пасторите твърдят, че служението е напълно различно от това което са очаквали.

50% просто не могат да отговорят на изискванията на професията си.

70% постоянно се борят с депресия.

70% нямат близки приятели.

40% имат сериозни проблеми с църковни членове веднъж в месеца.

33% признават, че са имали сексуални взаимоотношения c човек от църквата.

50% биха напуснали служението, но не могат да си го позволят по финансови причини.

50% от пасторите на пускат служението завинаги след по-малко от 5г.

Само 1 от всеки 10 служители ще е все още в служение когато достигне пенсионна възраст. Много деноминации са в криза за лидери, която правилно е наречена „кризата на празните амвони”. Те не могат да намерят достатъчно служители, които да запълнят позициите.

Най-сериозната причина поради която пасторите напускат служението, е че църквата не разпознава тяхното видение и не приемат да следват тяхната посоката на служение. Пасторите смятат, че Бог иска от тях да следват дадена цел, но хората в църква нямат желание искат да следват и да се променят.