Архив за етитет: зазоряване

Мисли на зазоряване: Домакинята

„А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя му прислужваше.“ (Марк 1:30-31)

Този кратък пасаж от Новия Завет изглежда без особено значение. Христос изцелява една жена, тъщата на Симон (по-късно Петър) и тя става и веднага започва да шета из къщата. Нима на Господ Му е трябвал човек, който да Му прислужва? Аз мисля, че Той просто е съжалил жената заради тежката болест, от която е страдала. Но нейната реакция е забележителна. След изцелението би било естествено тя да каже, е, много благодаря, Господи, сега съм още много отпаднала, трябва първо да си почина от болестта, поне няколко дни, и после мога да се заема с домакинската работа. Тя обаче веднага скача да прислужва. Разположението на духа ѝ явно е такова, че не може да остави госта без внимание и грижа. Спомням си как старата ми майка, щом и отидех на гости, веднага изваждаше цялото съдържание на хладилника и настояваше да опитам от всичко.

Не винаги служенето на Господа е свързано с велики или поне забележими дела като проповядване, мисионерство или нещо друго подобно. Ежедневието ни е пълно с простички, обикновени неща, които могат също така да бъдат израз на нашата любов към Бога. Любовта е първата и най-основна заповед, която Христос е дал на Своите последователи. Помислете си по колко най-различни начини може да се прояви тази любов. А също и липсата ѝ. Колко често сме готови да се отнесем рязко с най-близките си хора, да не им обърнем внимание, да излеем върху тях собственото си лошо настроение. Любовта ни понякога пресъхва. Затова е добре редовно да се връщаме към нейния първоизточник.

Тъщата на Симон е била спасена от сериозна болест, може би от смърт. Нека не забравяме, че и ние сме били спасени от още по-страшна участ – от треската на греха, смъртта и вечното проклятие. И над нас Христос се е смилил и ни е изцелил от тежкото ни страдание. Естествената реакция е ние да показваме на другите тази любов, макар и в несъвършена форма. Макар и в дребни неща като шетане вкъщи, поправяне на някое разбито шкафче или нещо друго не особено „славно“. Възможностите са безкрайни.

Но преди всичко, когато ни дойде да креснем на ближния си, да го обидим и да му затръшнем вратата, нека си спомним за любовта, която е изцелила нас самите. Тя желае да изцели и него и едно от средствата за това е любовта, която ние ще му покажем.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Тайната на Неговата воля

„… като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената: да се обедини като цяло в Христос всичко – и това, което е на небесата, и това, което е на земята – в Него“ (Ефесяни1:9-10)

Несъмнено у Бога има много тайни, до които ние нямаме достъп. Те са свързани с бъдещето на целия свят, с бъдещето на нашия личен живот, с духовния свят и битките, които се водят в него. Но има някои тайни, които в определен момент от човешката история са били разкрити. За една от тях, изключително всеобхватна, се говори в горния цитат на апостол Павел. Крайната цел на цялата история е всичко, което е на небесата и на земята, да се обедини в Христос. Това може би е малко трудно за разбиране и се нуждае от пояснение.

Библията ни разкрива, че Христос е Творецът, чрез когото са създадени небесата и земята. Той е станал човек и е пожертвал живота Си, за да създаде за Своето паднало творение път обратно към Бога. Всеки, който приеме това спасение, в известен смисъл влиза в „Христос“ или „се облича с Христос“. Повярвалият човек се идентифицира с Христос и Му принадлежи. Съобразява се с Неговата воля, отразява Неговата същност, споделя Неговия морал. Вярващите хора още тук, на земята, са небесни същества. Те живеят в този свят, но не са от него, а принадлежат на небесното царство. Разбира се, твърде много от тях вече са си отишли физически от тази земя и вече са при Бога във вечния свят. Един ден тези два свята ще се обединят. Преградата ще падне и ще се осъществи целта, която Бог е имал от самото начало – един единен съвършен свят, в който цари правда. Свят, който изцяло е „в Христос“.

Тази Божия воля ще се осъществи, когато се изпълнят времената. Това на по-прост език означава, че още не му е дошло времето. Земята с нейното сегашно замърсяване от грях и зло не може да премине в този вечен свят. Тя ще бъде очистена с огън и всичко негодно, всичко, което не е „в Христос“, ще изгори. Тогава Бог ще създаде ново небе и нова земя и ще настъпи вечността.

Всичко това може да ни звучи много космически и странно. Докато сме в сегашното си съществуване, не можем да разберем напълно тези неща. Затова и се говори за тайната на Неговата воля. В последните глави на Библията апостол Йоан се опитва да опише този бъдещ свят. Явно не му достигат думите, за да изрази небесната реалност, и той говори за скъпоценни камъни, бисери, злато – и забележете, злато, като прозрачно стъкло. Явно, че става дума за духовни реалности, които човешки ум не може да си представи. Но същността е, че това царство, което ни очаква, е безкрайно скъпоценно. То е пропито от съвършенството на Христовото същество, то е обединено „в Христос“.

Ти участваш ли в тази тайна на бъдещия съвършен свят?

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: По-ценно от живота?

„Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните Ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.“ (Псалми 63:3, 4)

Нима може да има нещо по-добро от живота?
Само да сме здрави – това се чува винаги, когато се правят разни пожелания по празници. Сиреч, да живеем колкото може по-дълго. Като съм чувал такива пожелания, винаги съм се изкушавал да кажа, че каквото и да правим, няма винаги да сме здрави. Все някога ще трябва да се разболеем и да си отидем от този свят. Това няма да ни се размине и човек няма нужда да е някакъв пророк, за да може да го предскаже. Понякога при такива случаи съм си позволявал да противореча на присъстващите и да кажа, че здравето не е най-важното. Често срещам учудени и леко скандализирани погледи. А на следващото ми изказване, че най-важното е животът след смъртта, обикновено по лицата се изписва отегчение. Пак ли започна с тези религиозни неща…

Е, добре. Отегчителен съм. Но каква е реалността? И могат ли добрите пожелания по празници да я променят? Дълбоко в сърцето на всеки човек е заложено знанието, че има вечност и смъртта не е краят на съществуването. Съвременният материализъм полага всички усилия да потисне това знание и да го отрече, понеже това сваля от човека окончателната отговорност. За много хора би било утешително, ако всичко приключваше със смъртта. Тогава и самоубийството би било лесен изход от непоносими трудности – изход без някакви лоши последствия. Но така ли е наистина?

В горния стих от една боговдъхновена песен на повече от 3000 години се казва, че Божието милосърдие е по-добро от живота. Какво означава Божието милосърдие? Всеки човек нарушава Божиите закони, и то постоянно. За това ще бъде съден след смъртта си. Това е обективна реалност, която никакви наши представи или философии не могат да променят. Единственото, което може да промени тази страшна перспектива, е Божията милост. Божията милост е готова да ни прости, че не сме в състояние да живеем напълно свято и безгрешно, както Бог очаква от нас и както ни е предвидил. Бог е доказал това, като сам се е пожертвал на кръста, за да може да прости нашите грехове. От нас се иска само да Му поискаме прошка, да помолим за Неговата милост.

Да молиш за милост – много хора считат това за унизително! Но помислете си само какво унижение е търпял самият Бог – без да го заслужава, от любов към нас. Ако при всичко това ние считаме за унизително да поискаме от Него милост, или пък ни е досадно да се занимаваме въобще с тази възможност, никой не ни е виновен. И щраусът си заравя главата в пясъка ясно с какъв успех.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Отвори си очите

„След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място. Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва. Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите “ (Йоан 20:6-9)

Другият ученик, за когото става дума тук е Йоан, авторът на Евангелието, който пише горните думи. Нито той, нито другите ученици били разбрали достатъчно добре думите на Христос. Те не очаквали Неговото възкресение и не повярвали на известието на жените, които им съобщили, че Иисус е възкръснал. Когато сам застанал на гроба на каменната гробница и видял мястото, където бил положен трупът на Иисус, Йоан преживял едно просветление, истинско отваряне на очите. Тогава си спомнил многократните предупреждения на Христос, които сякаш минавали покрай ушите на учениците, без те да успеят да ги разберат. Спомнил си и пророчествата в Стария Завет, които говорели, че Месията трябва да умре и после да възкръсне от мъртвите. Едва празната гробница отворила очите на Йоан.

Ние, българите, както и други православни народи, се поздравяваме на Великден с думите: „Христос воскесе“. Отговорът е „Воистина воскресе“. За много хора това е формална традиция, нещо, което просто така се прави, също както се боядисват яйца и се ядат козунаци. Но е много интересно, ако поздравът се каже на съвременен език: „Христос е възкръснал!“ Или ако на традиционния поздрав се отговори с:

„Наистина е възкръснал!“ Аз винаги правя това и почти винаги виждам изненада в очите на хората. Сякаш за пръв път разбират за какво става дума на този празник. И сякаш за части от секундата през ума им минава мисълТа, я чакай, бе, да не би това да е истина? Да, истина е. И то най-важната истина, с която всеки човек трябва да се сблъска през живота си. Възкресението на Христос е исторически факт, който може да се изследва и провери. Особено в нашето общество има достатъчно информация по въпроса и всеки може да се убеди за себе си дали това се е случило наистина. Християнството не е сляпа вяра. Всеки може, както апостол Йоан, да „види“ – макар и не с физическите си очи – и да повярва.

И така – Христос е възкръснал!Наистина!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Лошата компания

„Когато минаваше (Иисус) видя Леви Алфеев, който седеше в бирничеството и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И когато Иисус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и Го следваха. Тогава книжниците от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и с бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците? А Иисус като чу това им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.“ (Марк 2:14-17)

Има ли хора, с които би ви било гнусно да седнете на една маса? Пък да не говорим някой ваш близък да ви види в тяхната компания. Представете си например да поканите у дома си момичетата, които стоят по Околовръстното шосе, но не само тях, а и техните „покровители“ и „работодатели“. И да седнете да ядете и да пиете с тях. Какво би си помислило обществото, което ви познава? Вие, възпитаният, духовният човек с добър морал – в такава компания?

Точно това е направил Христос за изумление и възмущение на порядъчните религиозни фарисеи. По онова време „бирниците“ са били едни от най-ужасните хора, алчни и лъжливи грабители, а не почтени данъчни чиновници. Те са събирали данъците за омразната окупационна власт на Римската империя и обикновено са събирали доста повече, за да има обилно и за тях. Били са нещо подобно на днешните мутри или рекетьори. Христос обаче призовал един такъв човек за Свой ученик. Матей веднага се съгласил, тръгнал след Иисус и Му устроил гощавка, на която естествено поканил приятелите си. А с приятелите му дошли и други „грешници“. Тази пък дума е използвана за благозвучие, иначе става дума за проститутки.

А с тази компания Христос седнал на маса. Компанията едва ли е била мълчалива и едва ли езикът на тези хора е бил много изискан. Но явно Христос не се е погнусил от тях. Той е показал, че ги уважава и се интересува от тяхния живот. Представи си да уважаваш последните утрепки на обществото. Точно този пример е оставил Христос на учениците Си. Всеки човек е безценен за Него. Очевидно Той не им е създал илюзията, че одобрява начина им на живот и могат да си продължават все така. Хората, влезли в допир с Него, са се преобразявали, отвръщали са се от греховния си път и са тръгвали по пътя на светостта. Това е било така, когато Христос е бил на земята, но продължава да бъде така и в последващите векове. Колкото и невероятно да ни изглежда, фактът е факт и за него има безброй потвърждения.

Христос призовава грешните на покаяние. Колкото и да са тежки греховете ни, колкото и зло да сме сторили на този свят, кокото и вреди да сме нанесли на други хора, колкото и да сме омърсени, Христос ни обича и не се гнуси от нас. Той търси да ни спаси, защото точно такива хора имат нужда от лекар за душата си.

Голямата опасност е ние да се гнусим от тези болни духовно хора, от които Иисус не се гнуси, а себе си да считаме за здрави, които нямат нужда от лекар. Тогава ще пропуснем Неговото лечение, което едиствено може да ни отведе в Неговото царство. Както казва Иисус при друг случай на фарисеите: „Бирниците и блудниците ви изпреварват в Божето царство.“

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.