Архив за етитет: Българска

Българска аудио Библия за запис на CD

Българска аудио Библия за запис на CD

Слушай и изтегли на http://audio.bibliata.com/

Изтегли директно: CD1.iso | CD2.iso | CD3.iso  | CD4.iso

Аудиo Библия 3.75 | audio.bibliata.com
Tекст РИ 1924, 1940 Bibliata.com © 2005-2017

3апис Зл. ПЕТKОВА и Б. БОЯНОВ
Аудио Библията на www.bibliata.com е безплатна.

Българска Християнска Коалиция (БХК) навърши 20 години

Българска Християнска Коалиция (БХК) е уникално явление в българския политически живот, с осъзнати библейски социални ценности, доказали своята жизненост в процеса на развитието на човешкото общество. Идеята за консервативна християнска партия се заражда в гр. Ямбол през Виденовата зима на 1997г. с убеждението, че християнската вяра трябва да намери израз в категорична политическа позиция.

След учредителна среща в църква „Живот с Христа” гр. Ямбол, Българска Християнска Коалиция (БХК) е официално регистрирана от Софийски градски съд (СГС) с решение от 12.03.1997 г. по ф.д. номер 2439/1997 г. Създаването на Българска Християнска коалиция не е евангелска политическа приумица, а точка на развитие в новата демократична епоха на християнството в България.

В следващите няколко кратки седмици до изборите през април 1997 год., БХК излиза с предизборна платформа която утвърждава ефективна християн-демократична стратегия и изгражда предизборна мрежа по градове и общини ползваща се с доверие и подкрепа на църковни и извънцърковни общности. Въпреки че среща бюрократични пречки и политическа предубеждения, на парламентарните избори април 1997г. Българска Християнска Коалиция се класира осма с 0.63% от вота – за съжаление, недостатъчни за преодоляването на еднопроцентовата бариера. Двадесет години по-късно, извоюваните през 1997г. 26614 гласа остават най-високия изборен резултат постигнат от християн-консервативна партия в демократична България.

Резултати от Парламентарните избори на 19 април 1997
1. Обединени демократични сили – 2223714 гласа (52.26%)
2. Демократична левица – 939308 гласа (22.07%)
3. Обединение за национално спасение (ДПС) – 323429 гласа (7.60%)
4. Българска евролевица – 234058 гласа (5.50%)
5. Български бизнес блок – 209796 гласа (4.93%)
6. Българска комунистическа партия – 50864 гласа (4%)
7. Обединение за Царя – 46765 гласа (1.10%)
8. Българска Християнска Коалиция 26614 гласа (0.63%)

Програмни акценти на Българска Християнска Коалция
БХК възприема семейството като крайъгълният камък на обществото. Това е мястото където децата се учат на отговорност, ценности и как да живеят като добри граждани. Затова обръщаме сериозно внимание на брака и семейството. На семействата трябва да се осигурят всички необходими условия за да осъществят своята грижа и възпитание. Ние се противопоставяме на политика, която разрушава здравия семеен живот.

БХК е за намаляване на забавленията основани на насилие. Виртуалните убийства и забавлението базирано на насилие предлага неправилни модели на поведение, разрешаване на проблеми и учи нашите деца да приемат насилието като естествена реакция.

БХК предлага обществените радио и телевизия да осигурят достатъчен и пропорционално разпределен достъп на официално регистрираните вероизповедания в Р България. Искаме медиите да се придържат към етичните и морални норми и да не включват в програмите си рушащи семейния и обществен климат предавания.

БХК е решена да работи за опазването на околната среда, поради осъзнаването на отговорностите които имаме пред цялото Творение.

БХК дава сериозен приоритет на интеграцията на хората в неравностойно положение, възрастните и етническите малцинства.

БХК е за социална и екологически отговорна пазарна икономика. Икономическата сигурност и приходи трябва да са резултат от дейност, бизнес или труд.

София, 6 май 1997 – Следва предоставеният за разпространение пълен текст на: ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ТРЕТА – ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ЗА 38-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ

1. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

* Българската християнска коалиция (БХК) е за държавно ангажирана защита на социално слабите граждани, като на този етап повече от 80 процента от населението са в тази категория.

* БХК е за обособяване от държавния бюджет на пенсионни фондове, които да се управляват и контролират от работодателите и синдикатите.

* БХК е за специални закони, мерки и грижи за инвалидите с цел тяхното оцеляване и достойно съществуване. Използвайки опита, традициите и изградените контакти с международни християнски институции, БХК ще съдейства за осигуряване на жизненоважни хуманитарни доставки, медицинска помощ и специфично оборудване за инвалидите от цял свят.

* БХК ще провежда християнска социална дейност в домовете за сираци и безпризорни, в старческите домове.

* БХК ще съдейства за хуманитарна помощ от цял свят за облекчаване на положението на хилядите безработни в България.

* БХК ще отдели специално внимание на ромското население, намиращо се в най-критично състояние, и ще съдейства в пълна степен за физическото оцеляване на хората.

* БХК поддържа предлаганите от Българския лекарски съюз реформи в здравеопазването, като на този етап е против въвеждането на платено медицинско обслужване, без да са налице защитните социални мерки за това. Във време, когато хората нямат пари за хляб, платеното медицинско обслужване е равно на геноцид.

* БХК ще гарантира спазването и прилагането на международното и българското трудово законодателство в държавните предприятия и учреждения и най-вече в приватизиращите се и частните фирми.

* БХК ще бъде гарант за това посредством силно влиятелните и авторитетни международни християнски синдикални организации.

2. ВЪНШНА ПОЛИТИКА

* БХК е за пълно интегриране и приобщаване към европейските структури.

* БХК е за пълноправно членство в НАТО.

* БХК е за развиване на равноправни и взаимоизгодни отношения с Русия.

* БХК е за добросъседски приятелски отношения с балканските страни.

* БХК е за установяване на трайни и задълбочени връзки със сродни християнски и демократически организации в европейски и световен мащаб за укрепване на християнството и промяна на негативното отношение на благоденстващия християнски свят към България в положителна посока. Свободният християнски свят ще ни приеме с пълно доверие единствено като християнска България.

* Със своето присъствие в парламента БХК ще спомага за отварянето на България към външния свят и ще допринесе съществено за увеличаване на доверието на международните политически и финансови институции, изграждайки българско християнско лоби сред тях.

* БХК ще подпомага хилядите българи-емигранти в чужбина и ще съдейства за осъществяване на контакти и подпомагането им от християнските общности и организации в много държави по света.

3. ДУХОВНА ПОЛИТИКА

* БХК е за утвърждаване и съхраняване на българските традиции и култура и тяхното отваряне и приобщаване към световните християнски ценности и постижения.

* БХК ще внесе в парламента и ще отстоява приемането на закон за изучаването в училищата и висшите учебни заведения на вероучение за възпитаване на подрастващите и младежите в християнски морал и добродетели. Властващият 52 години в България атеизъм трябва да остане мрачен спомен от нашата история.

* БХК ще съдейства за обучаването на талантливи, финансово нуждаещи се деца и младежи в страната и чужбина и тяхното завръщане и служене на Родината.

* БХК ще отстоява равнопоставеността и свободата на всички вероизповедания и независимостта им от държавата.

* БХК ще работи с всички сили за утвърждаване на християнския морал и вяра сред българския народ, като използва прекия контакт с хората, християнска публицистика, християнски радио и телевизионни предавания за всеки дом.

България ще посрещне достойно 21-ви век само с парламент от политици с християнски морал и духовни ценности.

 

УСТАВ НА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 (1) Българска християнска коалиция (БХК) е сдружение от личности, приели морално-етичните норми на християнството, като поведение и начин на живот за себе си, приемайки правото на всяка човешка личност на вероизповедание.

(2) Целите, които си поставя БХК са чрез утвърждаване на християнските добродетели в обществото да се гарантира личната свобода на гражданите, да се установи икономическа и политическа стабилност в страната, водещи към просперитет на отделната личност и нацията, като цяло.

(3) Член на БХК може да бъде всеки български гражданин, без разлика на пол, раса, професия и образование, който е приел християнските принципи на поведение и морал за водещи в своя живот.

(4) Не могат да бъдат членове на БХК членове на организации от тоталитарен или национал-социалистически тип.

Чл. 2 (1) БХК е юридическо лице със седалище – гр. София, ул.”Хан Аспарух” 37.

(2) Емблемата на БХК е кръг оцветен в син цвят. В средата на кръга са разположени в щрих очертанията на Република България, оцветени в бяло. Върху белия фон са вписани с главни букви, оцветени в син цвят, инициалите БХК на партията.

(3) Цветовете на БХК са син и жълт.

(4) Знамето на БХК е в син, жълт и син цвят, като върху жълтия цвят е изписано:

БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА КОАЛИЦИЯ

Чл. 3 БХК осъществява своята дейност в съответствие с изискванията на конституцията на България, действуващото законодателство и настоящия Устав.

II. ЗАДАЧИ И СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ.

Чл. 4 (1) Основна цел и задача на БХК е преодоляване на тежката морална, икономическа и политическа криза и по-нататъшното развитие на България, като модерна демократична държава и нейното интегриране в Европейските структури.

(2) За постигане на своите цели и задачи БХК ще се ръководи от християнските добродетели в съответствие с разрешените от закона средства.

Чл. 5 БХК осъществява връзки и контакти с близки на нея национални и международни организации, за изпълнение на целите и задачите си.

III. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 6 (1) Приемането на нови членове в БХК става, чрез писмена молба до Общото събрание на секцията, което приема кандидата с обикновено мнозинство.

(2) Когато в дадено населено място няма изградена секция, желаещите да членуват в БХК подават молба до Управителния съвет на БХК, който я приема с обикновено мнозинство.

(3) Всеки член може да напусне по своя воля БХК, като изпрати писмено заявление до Общото събрание на секцията или до Управителния съвет на БХК.

Чл. 7 (1) Всеки член на БХК има следните права:

– да избира и да бъде избиран в ръководните органи

– да участва с право на глас при вземане на общи решения

– да бъде информиран

– да внася предложения в УС на БХК

– да ползва имуществото на БХК по съответния ред

(2) Задължения на членовете на БХК:

– да спазва Устава

– да не уронва с действия или бездействия името и авторитета на БХК

– да плаща всеки месец членския си внос в размер най-малко на 1% от минималната месечна заплата за страната. Освобождават се от задължително плащане на членски внос пенсионери, безработни, срочнослужещи и студенти.

– да се грижи за имуществото на БХК

Чл. 8 (1) Нарушения на Устава на БХК от страна на негови членове се разглеждат и решават на Общо събрание на секцията в едномесечен срок.

(2) Нарушения от страна на членове, приети по Чл. 6 ал.(2), се разглеждат от Управителния съвет в двумесечен срок.

(3) Член на БХК може да бъде изключен в следните случаи:

– при грубо нарушаване на Устава

– при уронване авторитета на партията и злоупотреба с името и нанасяне на морални вреди на БХК.

– при злоупотреба с имуществото на БХК

(4) Мерките по ал.(3) могат да бъдат обжалвани в едномесечен срок пред съответните по-горе стоящи ръководни органи в случаите за Чл. 8 ал.(1) и ал.(2), които се произнасят на следващото си заседание.

IV. УСТРОЙСТВО И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОРГАНИ

Чл. 9 Органи на управление на БХК са: Общото събрание, Национален съвет, Управителен съвет, Контролна комисия и Председателят.

Чл. 10 (1) Върховен орган на управление на БХК е Общото събрание.

(2) Общото събрание на БХК се състои от всичките делегати, излъчени по ред, определен от Управителния съвет.

(3) Дневния ред на събранието се обявява пред делегатите на ОС, като предложение от Управителния съвет, което се одобрява чрез явно гласуване.

(4) Общото събрание е законно и може да започне, ако присъстват повече от половината от всички делегати.

Чл. 11 (1) Общото събрание се свиква поне веднъж на четири години с решение на Управителния съвет. То може да бъде свикано и извънредно с решение на Националния съвет с мнозинство 2/3 от членовете му или на Управителния съвет с мнозинство 3/4 от членовете му, както и по искане на една десета от членовете на партията.

(2) Общото събрание се свиква чрез писмена покана, отправена до членовете на БХК или до всяка секция. Членовете на БХК или ръководствата на секциите получават писмено известие за определените от Управителния съвет норми на представителство и предложение за дневен ред.

(3) Всеки делегат на Общото събрание има право на един глас. Не се допуска гласуване по пълномощие.

Чл. 12 (1) На всяко Общо събрание се решава по кои въпроси от дневния ред да се гласува явно или тайно.

(2) Явното гласуване става чрез вдигане на делегатска карта, като определени от събранието лица (квестори) извършват броенето. Тайното гласуване се провежда от специално избрана комисия по обичайния ред.

(3) Резултатите от гласуването се обявяват веднага от председателя на събранието.

Чл. 13 (1) Общото събрание се открива от Председателя, Заместник председател или Секретаря, който предлага проект за дневен ред и ръководство на събранието (водещи и протоколчик).

(2) Събранието се ръководи от неговия председател и от избраните водещи. Протоколчикът изготвя протокол, който се подписва от него и Председателя на събранието и се съхранява безсрочно в специална протоколна книга.

Чл. 14 Общото събрание има следните функции:

  1. Взема решение за учредяването на партията, определя насоките на работа в съответствие с основните цели и задачи на БХК.
  2. Взема решения за организиране на необходимите мероприятия.
  3. Решава въпроси за отношенията на партията с други физически и юридически лица, организации, партии и сдружения.
  4. Избира и освобождава Управителния съвет и Контролната комисия.
  5. Взема решения за изменения на приетия Устав и програма.
  6. Взема решения за разпореждане с имуществото на БХК.
  7. Отменя незаконни решения.
  8. Взема решения за създаване на собствен печатен орган в съответствие с действащите нормативни актове и за сдружаване с други обществени организации и юридически лица.
  9. Взема решения за ликвидиране на БХК с мнозинство от 2/3.

Чл. 15 Всички решения на Общото събрание с изключение на изрично упоменатите в този Устав се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 16 Националният съвет се състои от членовете на Управителния съвет и председателите на общинските секции на БХК, след тяхното учредяване.

Чл. 17 (1) Националният съвет се свиква най-малко веднъж годишно от Управителния съвет, както и по искане на 1/3 от членовете му.

(2) Заседанията на Националния съвет са законни, ако присъстват повече от половината от членовете му.

(3) Всеки член на Националния съвет, независимо от представителството си, има право на един глас.

(4) Националният съвет взема решения с явно гласуване и обикновено мнозинство, освен в случаите, изрично упоменати в този Устав.

(5) Заседанията на НС се ръководят от Председателя,

Зам. председател или Секретаря.

Чл. 18 (1) Националният съвет има правата на Общото събрание с изключение на упоменатите в чл. 14 т. 1, 4, 5 и 9 на Устава.

(2) Националният съвет може да попълва Управителния съвет с отделни членове, но не повече от 1/3 от състава му. Той може и да го разширява, но с не повече от двама члена.

Чл. 19 (1) Управителният съвет се състои от не по-малко от 9 члена, които се избират от Общото събрание измежду присъстващите делегати за четири годишен мандат.

(2) Броят на последователните мандати за членовете на Управителния съвет е неограничен.

Чл. 20 Функции на Управителния съвет

  1. Представлява БХК съгласно Устава.
  2. Привежда в изпълнение решенията на Общото събрание.
  3. Координира дейността на секциите в съответствие с Устава.
  4. Взема решения и се грижи за имуществото на БХК.
  5. Свиква Общото събрание и подготвя неговите заседания.
  6. Съхранява архива на БХК.
  7. Избира от членовете си Национален Изпълнителен съвет до 7 души и извършва оперативни дейности между две събрания на Управителния съвет, като се отчита пред него.
  8. Взема решения за наемане на помещения и сгради, формира постоянни и временни комисии, назначава и освобождава административни длъжности.

Чл. 21 (1) Заседанията на Управителния съвет са законни, ако присъстват повече от половината от членовете му. Могат да присъстват членове на БХК като наблюдатели, както могат да се канят и не членуващи в БХК, като експерти и гости.

(2) Решенията на Управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен в случаите, представени в Устава, или ако не вземе друго решение.

(3) Ако член на Управителния съвет отсъства по неуважителни причини на три поредни заседания, то членството му се замразява с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на УС до следващото Общо събрание на БХК със съответното намаляване на кворума УС.

Чл. 22 (1) Управителният съвет избира и освобождава Председател, Зам. председатели, Секретар и Координатори, които са членове на Изпълнителното бюро.

Избирането или освобождаването на Изпълнителното Бюро се провежда с тайно гласуване и мнозинство 2/3 от членовете на Управителния съвет.

(2) Председателят, Зам. председателите и Секретарят се утвърждават от Общото събрание с обикновено мнозинство при явно гласуване. По същия начин се утвърждава и тяхното освобождаване.

(3) Управителният съвет се свиква от Председателя поне веднъж месечно. Той може да бъде свикан и от 1/3 от членовете му.

Чл. 23 Председателят има следните функции:

  1. Събира Управителния съвет на заседание.
  2. Ръководи заседанията на Управителния съвет.
  3. 3. Представлява партията пред държавните органи, организации, партии, всички юридически и физически лица. В негово отсъствие той се замества от всеки от заместник-председателите или от Секретаря на БХК.

Чл. 24 Секретарят има следните функции:

  1. Събира и съхранява всички предложения на членовете на партията и ги внася за обсъждане в Управителния съвет.
  2. Отговаря за съхранението на протоколите на Общото събрание и Управителния съвет. Отговаря за съхранението на архива и кореспонденцията на партията, както и за съхраняване на печата на партията.
  3. Координира работата на Управителния съвет и партията.
  4. Осъществява връзки със секциите на БХК и съдейства за тяхното изграждане и организационна дейност.

Чл. 25 (1) БХК се изгражда от секции по териториален принцип.

(2) Всяка секция се учредява от най-малко 10 члена.

(3) Секциите се разпускат по решение на Общото събрание на секцията, взето с 2/3 мнозинство.

(4) Всяка секция се утвърждава от Председателя, Заместник председателя или Секретаря.

(5) Секциите на БХК са самостоятелни и равноправни.

(6) Системни нарушения на Устава и програмни положения от някоя секция или нейни членове се разглеждат от Националния съвет, който се произнася за членство на секцията в БХК.

Чл. 26 (1) Секциите имат Общо събрание, което се състои от всички членове на секцията. За провеждане на Общо събрание на секцията е необходимо присъствието на повече от половината от членовете на секцията.

(2) Секциите избират председател и секретар, които организират дейността на секциите.

Чл. 27 БХК има Контролна комисия, която се избира от Общо събрание с тайно гласуване, за срок от четири години и се състои от най-малко 3 души.

Чл. 28 (1) Членовете на Контролната комисия избират помежду си председател.

(2) Решенията на Контролната комисия се вземат с обикновено мнозинство, освен в предвидените от Устава случаи.

Чл. 29 Контролната комисия има следните функции

– извършва ежедневни проверки на архива и на всички документи, свързани с имуществото на партията, финанси, вещи и други.

– докладва резултатите от проверките пред Общото събрание.

V. ИМУЩЕСТВО И СРЕДСТВА НА БХК

ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ

Чл. 30 (1) Цялата дейност на партията се осъществява на основата на самофинансиране, самоиздръжка и стопанска сметка.

(2) Средствата на партията се формират от

– членски внос

– помощи, дарения и завещания

– доброволни вноски от членовете

– приходи от обществена дейност или от дейности, осъществявани чрез сдружение с други юридически лица

– държавно или обществено целево финансиране или кредитиране

– от приходи на стопански единици за спомагателна дейност

(3) Секциите отчисляват половината от събрания членски внос за общото финансиране на партията, а останалите средства се изразходват по решение на секциите.

(4) Управителният съвет се отчита пред Общото събрание за финансовата си дейност, а ръководствата на секциите – пред секционните събрания.

Чл. 31 (1) Начините за набиране и изразходване на средствата на партията се уреждат в правилник, който се изработва от Управителния съвет и се утвърждава от Националния съвет.

(2) В съответствие с правилника партията образува свое имущество или наема такова, когато е необходимо за реализиране на нейните цели и задачи.

(3) Длъжностните лица, които право да се разполагат с паричните средства на секциите и Управителния съвет, се начисляват на тях в съответствие с правилника.

(4) Имуществото на БХК се управлява от представителните органи, съгласно Устава и законите на страната.

VI. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 32 (1) БХК може да прекрати дейността си само с решение на Общото събрание, съгласно чл. 14 т. 9 от Устава или по реда на чл. 22 от ЗПП.

(2) В случай на ликвидиране на партията, средствата и имуществото й се реализират в съответствие с действащото законодателство.

VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.33 Българската християнска коалиция се създава в съответствие с раздел III чл. 143-146 от Закона за лицата и семейството и по чл. 1 и чл. 3 на основание на параграф 3 от Закона за политическите партии.

Българска капеланска асоциация празнува десетилетие

chapNTНа 19 август 2006г., в гр. Ямбол е основана Българска капеланска асоциация като над-деноминационна организация с право за членство на църкви и вероизповедания. Поетапно е проведен диалог за възстановяване на капеланското служение с правителствени инстанции на национално и международно ниво. В десетилетието от основаването си,  Българска капеланска асоциация работи за изпълнение на поставените цели както следва:

2006: Представя „Случаят със скритото капеланство,“ научно изследване по инициатива на фондацията Манфред Уорнър към НАТО | http://svobodazavseki.com/broj-10/20-sluchayat-sas-skritoto-kapelanstvo-10.html

2007: Отразява възстановяването на капеланското служение в България в Държавният департамент на САЩ отразява Българска капеланска асоциация | http://www.mediapool.bg/darzhavniyat-departament-na-sasht-otrazi-balgarska-kapelanska-asotsiatsiya-news132992.html

2008 Получава акредитация за МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА: КАПЕЛАНСКО СЛУЖЕНИЕ | http://kapelanstvo.com/chap/351

2009: Утвърждава „Магистърската програма: Пастирска грижа и капеланство” към ВЕБИ на ОБЦ | http://tonyelenkov.blogspot.com/2008/07/2008-2009.html

2010: в. АРМИЯ: Стартира магистърска програма за обучение на капелани | http://kapelanstvo.com/chap/289

2011: Публикува ПРАВНА УРЕДБА НА КАПЕЛАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ | http://pastir.org/news/3117

2012-2016: Спонсорира МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА специалност: социални служби-капелани към ВДУ Свети Тривелий (респ. НБУ) | http://trivelius.com/?page=programs&id=10

Българска Капеланска Асоциация Резолюция No. 1
19 Август 2006 – Диана Палас, гр. Ямбол

Ние,
основателите на Българска Капеланска Асоциация, на първата национална среща, състояла се днес, 19 август 2006, в хотел Диана Палас, гр. Ямбол,

предвид:
1. Членството на България в НАТО и предстоящото приемане в Европейския Съюз
2. промените в Българската армия, от задължителна към стандартна платена военна служба и участието на български военен контингент в мисиите на НАТО и ООН
3. договорното настаняване на военновъздушните бази на НАТО на българска територия
4. планираното възстановяване на капеланското служение в Българската армия
5. и настоящата нужда от капеланско служение, интегрирано в Българската армия, МВР, местата за лишаване от свобода, българските пристанища и летища и сферата на здравеопазване,

декларираме подкрепата си за:
1. създаването на законово основание за редовно платено капеланско служение в Българската армия, МВР, местата за лишаване от свобода, българските пристанища и летища и сферата на здравеопазване
2. толерантно и равноправно представяне на всички вероизповедания в капеланското служение
3. използването на контекстуализиран модел за капеланство
4. въвеждане на капеланско образование във всички висши богословски образователни заведения в България
5. образователна и консултантска дейност на правителствено и църковно нива.

Ние, основателите на Българска Капеланска Асоциация, ще работим за възстановяването, популяризирането и равноправното религиозно представяне на капеланското служение във  всички професионални профили.

Ще се възстанови ли традицията на военни свещеници в Българската армия?
Весела Илиева | Мediapool.bg

През последните месеци у нас все по-голяма публичност добива идеята за възстановяването на една стара военна европейска традиция – за свещеници в армията. В България тази тема е също нова, но с потенциал да стане актуална много скоро, според Младен Бочуков, национален координатор на християнското надденоминационно “Направление за работа с Въоръжените сили”.

Става дума за духовната подкрепа, от която се нуждаят нашите военни като активна част от натовските войски. Няколко хиляди са отпечатаните и дарени Нови завети и Библии, които служението предоставя на войниците от българския контингент в Ирак.

Разказват, че при бомбените атентати в Карбала войниците изпитвали остра нужда от свещенослужител, с когото да разговарят. Не толкова от страх пред врага, а защото всеки човек изпитва силна необходимост от духовна подкрепа, когато застане лице в лице със смъртта. Дали това е вярно или не, могат да кажат само войниците, но неоспорим факт са раздадените през последните шест години хиляди безплатни Библии и Нови завети сред българските военнослужещи. Не от държавните органи, армията или синода, а от едно междуцърковно християнско служение, което има за цел да помага на рейнджърите в екстремните житейски ситуации.

Първите Нови завети излизат от печат през октомври 2004 г. Те са първите по рода си в модерната история на България, защото са с формат и камуфлажни корици, специално създадени като концепт за военни условия. На 7 ноември същата година на официална церемония в Духовната семинария в Пловдив 460 бройки са раздадени на четирите пехотни батальона, подготвящи се за мисията в Ирак. На церемонията присъстват Симон Фармър, главният капелан (американски щатен военен свещеник – бел.ред.), заедно с представители на служението сред военослужещите и на бившето британско военно аташе за България, полк. Робин Чапъл.

На 26 ноември 2004 г. по покана на командира на 68-ма бригада “Специални сили“ полк. Торлаков са подарени 160 броя на един баталион професионални войници. Бригадата е с база в Пловдив и по-голямата част от личния състав взима участие в мисиите зад граница. Именно този екип попада в опасни акции по-късно и дава най-много жертви.

През април 2005 г. излиза от печат ново издание Нови завети с притурка на книгата Притчи. Повече от 600 броя от това издание са подарени на 4 Май 2005 г. в сградата на Министерството на отбраната. Дарението е разпределено между българските военни мисии в Ирак, Афганистан, Босна, Косово и Еритрея. През ноември 2005 г. излиза от печат и пълна Библия на български, специално издание за военните ни. Поредното дарение става на 15 февруари 2006 г. за българските военослужещи в Афганистан.

Големият успех на тази мисия, подпомагаща духовния морал на Българската армия (БА), повдига въпроса за щатни военни свещеници и пастори у нас. Какви трябва да са те? Кой и как може да определя позицията и задълженията им? Каква професионална подготовка им е нужна и кой може да я достави? Като какво поделение и с каква задача ще влязат и работят в структурите на Българската армия? За България, като страна член на НАТО, в чиито организационни структури свещеници и пастори отдавна служат като капелани на своите национални части, тези въпроси придобиват все по-голямо значение.

Военните свещеници – капелани в Българската армия – не са нов феномен, те са нейно историческо наследство не само във военно, но и в мирно време – до 1944 г. Те са част от военното и духовно наследство и идентичността на армията и българския воин, които комунистическият режим унищожи безогледно, с цел да изтрие и тази част от историята ни – уникалността на духа и морала на българския войник. Така отчетливо днес се явява двустраната необходимост от възстановяване на капеланското служение, на активни свещеници и пастири в БА.

Така ще се възстанови собствената национална традиция до преди налагането на комунистическата диктатура и от друга – ще се приеме духовният нормативен контекст на капеланското служение днес в натовските структури, част от които е БА.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

145 години от първия превод на съвременната българска Библия

Институт за българска протестантска история 

През 19 век българският език преминава през драматични структурни изменения.  Паралелно с това звуковото произношение се променя и като следствие буквите от азбуката намаляват от 44 на 32. По това време използването на Библията е ограничено в духовен и литературен контекст, тя загубва възможността да служи на българския народ по време на робството в Османската империя. Докато България навлиза в период на Възраждане, българската православна църква продължава да си служи със стария църковен българо-славянски и най-вече с гръцки преводи на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чийто език е преминал през продължителна промяна по времето на робството.

Две събития извън България спомагат за превеждането на Библията на съвременен български език. Първото е сформирането на Британското и чуждестранно библейско общество. Регистрарано 1804 г. в Лондон, девет години по-късно в Санкт Петербург регистрира дъщерното си сдружение – Руско библейско общество, с личното одобрение на цар Александър и принц Галицин за негов председател. Инициатори на проекта са английските евангелски мисионери Патерсон и Пинкертон. Тази организация се счита за първата, която търси начин да преведе Библията на български език. Тук започва и кооперацията на евангелски и православни християни, обединени около една обща цел. През 1810 г. в Бостън, САЩ, се сформира Американският Борд, които са най-старите чуждестранни мисионери в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ.

Първи опити за преводи в кооперация между православни и евангелски християни

През 1806 г. в Софроний Врачански публикува книгата “Кириакодромион” (Неделно поучение) с неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга.  В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803 г.) от епископ Никифор Теотокос, Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на, както сам пише, “прост български” език. Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това  време и ясно показва съществени различия между църковно-славянския, използван в църковните служби, и говоримия български език. Това доказва и нуждата от български модерен превод.

През 1815 г.-1818 г. мисионерът Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за превод на Библията на български език. Търновският митрополит Иларион (Макариополски) му препоръчва да се обърне към архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български. За съжаление, този опит да се преведе Библията на български се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от църковно-славянската версия. След като представителите на Британското Библейско общество и Американския борд решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага нуждата от алтернатива. През декември 1825 г. Иларион споделя с мисионера Х. Д. Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието по Лука като мостра. След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля, но само за да предложи двама свещеници от епархията си за нов превод. По същото време и Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които, според него, са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила.

Самостоятелно през 1828 г. Петър Сапунов и отец Серафим отпечатват четирите евангелия на български в Букурещката митрополска преса.  При превода Серафим ползва гръцки и църковно-славянски, като в отделени случаи предпочита славянски/руски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънски) и църковно-славянски Новозаветни текстове на източния български диалект. Интерпретацията на Сапунов е отпечатан едва десет години след като е завършена, поради финансови затруднения. Сапунов разпространява сам 400 екземпляра. През 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и Чуждестранно библейско общество изкупуват останалите му 800 копия. За съжаление, Сапуновият превод не е възприет добре от българското население.

Българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Бенджамин Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец, които са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов. По това време, през 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно, дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември  1835 г. и започва работа незабавно. На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър предлага договор за превода. Неофит подписва в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но, поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит.

Неофит Рилски

Неофит Рилски е изключително продуктивен. Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари и завършва на 11 април 1836 г. Дванадесет дни по-късно Неофит приключва и с поправките по Евангелията и Деяния на Апостолите, и е готов да продължи с останалата част от превода. През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов Завет до Баркър в Смирна. Посланията са преведени в периода май-септември, но на 15 септември 1836 г. Иларион Макариополски нарежда да се прекрати работата по превода. Цариградската патриаршия е издала указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от две години. През това време Баркър снабдява издателството на А. Дамян с български шрифт за печатане от Лайпциг. Междувременно Евангелията и Деяния на Апостолите на Неофитовия превод се издават периодично през 1838 г. и 1839 г., и са многократно преиздавани след това.

В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април същата година изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов Завет. По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Илайъс Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на Българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод.  Д-р Ригс ползва вече помощта на живеещия по това време в Смирна Константин Фотинов.

След приключване на ревизирането през май 1839 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият Завет е пуснат за печат. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит – двамата са в конфликт.

През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия Завет в Смирна. На заглавната страница пише: “Новият Завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от Славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П. П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър Търновски Митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.”

Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия и 220 са изпратени до Райно Попович в Карлово. През 1841 г. представител на Американския борд  съобщава, че 2000 екземпляра на Новия Завет са продадени за по-малко от седмица.  На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра, а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите.

Реакция на Гръцката патриаршия

Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от “протестантския” Нов Завет. Българското население обаче навсякъде бойкотира кампанията, отказвайки да предаде Новия Завет. Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик и т. н. Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи, като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса, където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити и тази новина се разпространява достатъчно бързо. Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно.  Второ издание, почти идентично с първото от 1840  г., излиза през 1850 г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра.  Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са разпространени на панаира в Узунджово. През 1859 г. още две издания са публикувани. През 1866 г. ново “джобно” издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград.  Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти.

Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г. Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковно-славянски.  Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г. заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов. Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език. Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society. Константин Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източнотракийския диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента.

Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г., като през последната година д-р Ригс му помага.  Издание на Псалмите, преведено от Фотинов, е публикувано в Смирна през 1855 г.  През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклесиаст и Петокнижието.  Преводите на тези  книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават с църковно-славянската версия, използвана от православната църква, което предполага, че са превеждани директно от еврейски. Oчевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно.  През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира. Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. д-р Ригс кани българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Д-р Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца. През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван.  Изданието се появява по време на “Българския Великден” на 3 април, 1869 г., когато Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена Екзархия през 1870 г.

Преводът на д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков, Христодул Костович

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден.

Д-р Лонг се присъединява към  екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. В резултат на съвместната им работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена.  Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод.

В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г.

До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г. До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив разпространява 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец, 1863 г. други 895  за 7 месеца, а в Ески Загра (Стара Загора) 800 броя за един месец.  В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпространени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет – едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.

След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г.,  36000 екземпляра от  превода на пълната Библия на модерен български език са публикувани в Цариград. Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки.

Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат още като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

Поради големия интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома.

Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г. Следват многократни публикации на българската (протестантска) Библия. Британското и чуждестранно библейско общество отпечатва цялата Библия в Цариград 1912 г. След Първата световна война излиза специално издание на Библията през 1918 г.

През 1922 г. топографско издание на българската Библия е отпечатано от Британското и чуждестранно библейско общество в Цариград. През 1923 г. цялата Библия с ревизирания Нов Завет от 1921 г. с новата ортография и Стария Завет със старата българска ортография са публикувани в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско общество. Ревизирано издание на цялата българска Библия се прави през 1924 г.

През 1925-1926 в Ню Йорк осемте тома на Цариградското издание (1871) са отпечатани от Ню Йоркското библейско общество. Издание на цялата Библия през 1940 г. прави Британското и чуждестранно библейско общество. То съдържа само минимални промени от ревизираното издание от 1924 г. Тези екземпляри са възприети от българската протестантска Църква в широка употреба през 45-те години на комунизма и до днес. Режимът в България (1944-1989) ограничава превода, печатането и разпространението на Библията. Библии се печатат извън България и се внасят тайно. Между многото издания са Женевското издание на  Българската Библия от Обединено библейско общество (1951г.), Ню Йоркско издание на Българската Библия от американското Библейско общество (1951г.), Лондонско издание на Българската Библия (1965 г.), Ню Йоркско издание на българския Нов Завет (1967г.) и пълната Библия от последното (1980 г.).

Едно е заключението от изминалите почти 200 години, през които православни и евангелски християни жертват времето и живота си за превод на Библията на съвременен български език  –  “Божието Слово не може да бъде оковано във вериги” (2 Тимотей 2:9). Режими и преследвания на християни, както и хората, които ги причиняват, са минало, но Библията продължава да променя хора и съдби. В началото на 21 век думите от Вечната Книга са непроменимо актуални – надежда и духовна подкрепа за българския народ.

20 години Българска божия църква в Чикаго

24 май 2015 (неделя) от 12 pm
Narragansett Church of God
2254 N. Narragansett Ave. Chicago IL 60639

Програма:
12 pm Съвместно неделно богослужение на Божия църква и църква Интернационална милост
2 pm Тържествен обяд
4 pm Специално за българите в Чикаго
– Поздрави и приветствия по случай юбилея
– 24 май за българите в Чикаго
– Исторически обзор на 20 години Българска Божия Църква в Чикаго
Гост-говорители: Административен епископ д-р Шон О’Нийл, Надя Ботева, д-р Доний К. Донев