ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ за правата на човека

Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. Издадена в сборник от международни документи, 1992 г.

ПРЕАМБЮЛ

Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,

Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с ООН всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,

Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,

Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят чрез просвета и образование да съдействуват за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

Член 1

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2

Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Член 3

Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робство и търговия с роби са забранени във всичките им форми.

Член 5

Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.

Член 6

Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

Член 7

Всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.

Член 8

Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 9

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10

Всеки човек има право при пълно равенство на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 11

  1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване неговата вина в съответствие със закона в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.
  2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание, по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 12

Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Член 13

  1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
  2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14

  1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
  2. Това право не може да бъде ползувано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на ООН.

Член 15

  1. Всеки човек има право на гражданство.
  2. Никой не може да бъде произволно лишен от гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

Член 16

  1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
  2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
  3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Член 17

  1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
  2. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.

Член 18

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 20

  1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
  2. Никой на трябва да бъде принуждаван да участвува в дадено сдружение.

Член 21

  1. Всеки човек има право да участвува в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
  2. Всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавните служби на своята страна.
  3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 22

Всеки човек като член на обществото има право на социална сигурност и на осъществяване -чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава -на икономическите, социалните и културните права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

Член 23

  1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
  2. Всеки човек без каквато и да е дискриминация има право на равно възнаграждение за равен труд.
  3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.
  4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Член 24

Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

Член 25

  1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
  2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

Член 26

  1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
  2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на ООН за поддържане на мира.
  3. Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.

Член 27

  1. Всеки човек има право свободно да участвува в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участвува в научния напредък и да се ползува от неговите постижения.
  2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

Член 28

Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Член 29

  1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободно и цялостно развитие на неговата личност.
  2. Всеки човек при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото призвание и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
  3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на ООН.

Член 30

Нищо в тази декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Кайрос календар на Божието време

Това е “Десетилетие на Съдба” Нациите по света и Църквата на Исус Христос ще ходят в съдбата, в която са избрали да влязат. Това е началото на най-добрите дни в живота ни!

ВРЕМЕНА НА ОГРОМНА СВЕТЛИНА НА ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОЖИЕТО СЛОВО И НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ в контраст с невиждани досега заблуда и объркване. Тези, които изберат да чуят Божия глас и да ходят в настоящата истина, ще се придвижат на следващото ниво. Те ще светят в тъмните места и ще имат сила да разпознават заблудата. Те няма да бъдат хванати от объркването.

ВРЕМЕНА НА НЕНАДМИНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА в контраст с времена на несравними изпитания, пречки и бедствия. Тези, които изберат напълно да се покорят на Бог, ще видят отворени врати, които никой няма да може да затвори. Те ще имат способността да се възползват от възможностите, които са им предоставени. Непокорните обаче ще живеят в изсъхнала земя.

Това са времена, в които трябва да се предадем на Святия Дух, така че да можем да бъдем водени в областите, където ще получим нашето изцерение, възстановяване, цялост и пробиви. Времена, в които трябва да се доверим на Святия Дух с живота си, така че да можем да се издигнем отвъд собствените си ограничения, страхове и спомени, и да живеем в пълния си потенциал.

ВРЕМЕНА НА ВЕЛИКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЛИЯНИЕ НАД НАЦИИ И ГРАДОВЕ в контраст с интензивно гонение и мъченичество …. в които трябва да приемем малките възможности, за да създадем велики придвижвания. Това са времена, в които чрез комуникиране и работа в екип трябва да се обединят усилията в Христовото Тяло.

ВРЕМЕ е за НОВ КАЙРОС календар на БОЖИЕТО ВРЕМЕ

Настолен 13-листов цветен календар за цялата 2019 година, издание на ВЕРЕН. Формат на календара 24/17 см, което позволява при желание да бъде поставен и на стена.

Календарът е с място за бележки за всеки ден от годината, има календариум за цялата година. Включена е допълнителна информация за именните дни и по-важни църковни празници през 2019. Предвидено е място за отбелязване на лични и семейни събития.

За поръчки: ИК Верен [кликни]

При поръчка на повече от 10 броя – можете да поръчате с отстъпка на единична цена от 3.00 лв.

Юристи със сериозни забележки към предложения Закон за вероизповеданията

Надежда Динева

Законът за вероизповеданията е много по-ограничаващ, отколкото е бил дори и по време на социализма в България„, заяви Джон Лонгли, учредител и председател на организацията „Международни адвокати“ по време на пресконференция в БТА с акцент върху състоянието на религиозните свободи в Европа.

По отношение новия Закон за вероизповеданията Лонгли смята, че е много важно хората от всяко вероизповедание и тези, които са невярващи, да имат възможността да изповядват вярата си. В други страни правителствата правят опити да заглушат критиката от страна на църквите. Според Лонглиследващите, които властта ще преследва, ще бъдат адвокатите и журналистите.

Адвокатът Лъчезар Попов, председател на „Институт за принципите на правото“ представи становище на 25 неправителствени организации по законопроекта. Становището е изпратено до председателя на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека към НС, Комисията по правни въпроси, Комисията по образованието и науката, както и до народните представители. Критиката на организациите обхваща 10 точки от обсъждания законопроект.

Припомняме, две седмици поред в неделя протестантските и евангелските църкви в София се събираха на мирен протест с бдение, за да се противопоставят срещу предлагания Закон за вероизповеданията, който в момента се обсъжда в Народното събрание. Аргумент за законодателната инициатива се явява борбата с радикализма и тероризма на основа религия.Евангелистите смятат да се обърнат и към Европейския съд за правата на човека, тъй като предлаганите текстове нарушават основните човешки права, дадени и по Конституция. Организациите настояват за отмяна на предложената нормативна уредба поради дискриминиращото третиране на регистрираните вероизповедания у нас. Освен това измененията в закона влизат в разрез с Конституцията, подчерта Попов.

„Ние ставаме страна, към която ще се отправят критики в областта на човешките права“, изрази мнение Попов. Като отделни части на гражданското общество, трябва да имаме свободи, които са гарантирани от нашия основен закон, допълни още той.

Материята, свързана с вероизповеданията, трябва да бъде внимателно обсъждана, защото темата е чувствителна. Управляващите може би си мислят, че имат пълен контрол върху вероизповеданията, предположи Попов. От Института за принципите на правото смятат, че правилата в Закона от 2002 година са създали демократични права за колективно изповядване на вярата. 16 години по-късно се наблюдава нова тенденция.

Този Закон противоречи на положените основи„, заяви Попов.

Държавата не само не трябва да се намесва във вътрешната организация на вероизповеданията, но и да съдейства за мирно решаване на въпроси, създаващи конфликт между самата държава и верските общности, отбеляза той.

За малките вероизповедания е представена сума за субсидия, която ще бъде определена накуп през 2019 година. Ролята на Дирекция „Вероизповедание“ е да бъде държавният омиротворяващ орган между вероизповеданията. С даването на привилегии на двете най-големи религии у нас – източно православие и ислям, ще направи страната източноправославна ислямска държава, обясни адвокатът.

В законопроекта не е развита темата за нерегистрираните религиозни общности. Те са регламентирани в действащия закон, като текстът се запазва в новия законопроект, без да го разширява.  Като диктат на администрацията на съдебната власт Попов определи възможностите за намаляване на малките религиозни общности и евентуалното им прекратяване с иск на Дирекция по вероизповеданията. Проблематичният казус е свързан с факта, че решението ще се взима от административен орган, а не чрез досъдебно производство. Това противоречи на мотивите в законопроекта, според които измененията засягат националната сигурност.

Ако българското правителство иска да финансира и да плаща на църквите и на ислямската общност, означава, че държавата е богата и няма нужда от никаква финансова подкрепа от Брюксел, обясни още Лонгли. Той даде пример с регламентирането на сектора във Великобритания, която не финансира нито една църква.

Световният евангелски алианс загрижен

Световният евангелски алианс загрижен относно законопроекта, застрашаващ религиозните свободи в България

Световният евангелски алианс (СЕА) изразява сериозна загриженост по отношение на новия законопроект, с който българският парламент възнамерява да измени Закона за вероизповеданията в страната. Ако бъде одобрен в настоящата му форма, той заплашва да принуди евангелските църкви и институции да бъдат затворени или да се изправят пред непоносим и дискриминационен административен товар.
Проектозаконът, който бе приет на първо четене на 11 октомври 2018 г., касае пряко финансирането и финансовото управление на религиозните общности, както и обучението и назначаването на свещенослужители. Ако законът бъде приет, има риск съществуващите богословски семинарии да бъдат закрити, евангелските пастири повече да не могат да извършват богослужения, а получаването и употребата на дарения от чужбина да бъде подложено на държавно одобрение и ограничения.
СЕА споделя притесненията на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ), както и тези на другите религиозни общности в България, че този проектозакон е дискриминационен. Той налага несправедливи и прекомерни ограничения върху свободата на религията и на изповеданието и е в пряко противоречие с демократичните принципи, залегнали в българската конституция и в законите на Европейския съюз, чийто член е България от 2007 г.
Генералният секретар на СЕА еп. Ефраим Тендеро заявява: „Проектозаконът узаконява държавната намеса в делата на религиозните общности, което неизбежно идва за сметка на религиозните свободи. Във време, когато по целия свят управниците са изправени пред предизвикателството да укрепват свободите и да поддържат сигурността, ние призоваваме България и цялата демократична общност да поведат с пример и вместо да подкопават религиозните свободи, по-скоро да ги заздравяват.“
В свое скорошно становище относно новия проектозакон ОЕЦ цитира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), според който „плурализмът, толерансът и търпимостта са отличителни белези на „демократичното общество“. Въпреки че индивидуалните интереси трябва понякога да бъдат подчинени на груповите, демокрацията не означава просто, че възгледите на мнозинството трябва винаги да надделяват.“
ОЕЦ остро оспорва законността на законотворческите намерения, както и пропорционалността на предложените мерки и техния баланс в светлината на решението на ЕСПЧ.
„Заедно с ОЕЦ ние отправяме призив към българските власти да оттеглят този законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията – настоява епископ Тендеро. – Призоваваме също така евангелските християни по цял свят да съпровождат с молитва нашите братя и сестри в България, докато те провеждат диалог с политическите лидери в страната за избора на най-доброто развитие занапред.“