Приоритетите: Лидерите трябва да знаят какво е наистина важно

Еремия 9:23-24

Кой е нашият най-важен приоритет? Коя цел да преследваме повече от всяка друга? Кое е онова нещо, в което си струва да инвестираме? Някои бизнес лидери биха отговорили: Богатство и инвестиции.” Политиците биха заложила на стратегията. Атлетите биха посочили сила и бързина. Но Еремия предупреждава да не уповаваме на нито едно от тези неща. Те са ценни ресурси, но не и приоритети. Най-важният приоритет за лидера е изграждане на взаимоотношение с Бога. Всичко друго е маловажно. Лидерите трябва да осъзнават разликата между следните две измерения на лидерството:

Моменталния резултат
1. Идва от другите
2. Дава живеене
3. Материалните неща са инструменти за завършване

Крайната цел
1. Идва от Бога
2. Дава живот
3. Духовните неща са завършека

Говорейки трудната истина без компромиси

Еремия 8:1-13

Еремия получи трудна задача от Бога. Той трябваше да даде на хората послание, което съвсем не бе приятно. Бог му заповяда да обяви съд и унищожение върху Юда. Бог каза на пророка, че ще унищожи едно цяло грешно поколение, коравовратни люде, които се покланяха на бесовски идоли.

Бог търпеливо бе чакал покаянието на тези хора, предупреждавайки ги, че ще бъдат наказани за греха си. Въпреки това, те отказаха да се покорят на Бога. Техният грях бе толкова явен и безсрамен, че Бог каза на Еремия, че те дори не се изчервяват когато съгрешават (Еремия 8:12).

Еремия занесе посланието за Божието наказание с мъка в сърцето си. За него бе изключително трудно да пророкува, че времето на възмездието е дошло, знаейки че и Бог произнася присъдата с мъка в сърцето Си. Но греховете на хората бяха надминали Божието търпение, и пророкът трябваше да бъде покорен на Божия глас. Защото истинският лидер не се страхува да се противопостави на греха.

За Еремия не бе лесно да пророкува за Божият съд върху Юда. Както днес не е лесно да се говори на хората за греховете им. Но лидерството означава да се говори истината, без значение дали тя носи радост или болка. Ето защо, ефективността на църковния лидер зависи от умението му да изобличи греха и да призове грешника на покаяние.

Лидерът: пазител и водач на Божието стадо

Еремия 6:16-19

Еремия дава илюстрация на ролята на лидера като пазач на Божието стадо. Колкото е да е непривично за демократичния манталитет, библейската истината е, че Бог постава хора в различни позиции според своето намерение. В случая, Бог постави пазач над хората, който да затръби с тръба при случай на опасност и да служи като Божи глас.

Пазачът е безспорна метафора за лидерство. Той пази и води тези, над които е поставен. Той пази видението от всичко и всеки, който го заплашва и насърчава онези, които води да продължат по пътя към осъществяването му. Пазачът следи за всяка опасност, която може да навреди и оповестяват, когато има отклонение от видението. Само онези, които имат здрава морална основа и са предадени на видението, богато да бъдат истински негови пазители.

Еремия бе добър пазител на видението. Въпреки това, той никога не успя да убеди онези, над които беше поставен да се покаят от грешните си пътища и да последват видението от Бога с цяло сърце. Това е дилемата на всеки истински лидер: да постъпи по начина, който Бог заповядва или да постъпи по начина, който би донесъл най-много последователи.

Състрадание: лидерът трябва да чувства слабостите на другите

Еремия 4:19-26

Състраданието беше мотивационната сила на Еремия. Той разбираше грешките на хората и им съчувстваше. Ето защо, въпреки, че пророчествата му предупреждаваха за идващият съд, те не бяха студени или безчувствени. Еремия се идентифицира с израилтяните и заедно с тях потърси изход от кризата. Именно това му помогна да стане пророчески водач на нацията.

Законът на утвърждаването

Песен на песните 1:10-15

Лидерите, които са обичани и следвани, са лидерите, които изразяват своята висока оценка за работата на другите. Те живеят, утвърждавайки онези, с които работят. Песен на песните описва точно такъв лидер, който разпознава и идентифицира качествата на своите съработници и ги утвърждава. Любовта и загрижеността на лидера се изразяват не в умението да критикува и намира грешките на другите, а в умението да забелязва всяко положено усилие и да утвърждава тези, с които работи. Последователите забелязват и зачитат това внимание или реципрочно, неговата липса. В този смисъл, законът на утвърждаването се явява мотивационен фактор в живота на църквата и динамиките на служение. Ето как големите лидери в Библията практикуват този закон:

1.Идентифициране: деклариране на качество, резултат или усилие, което е забелязано и оценено.
2. Специфициране: уточняване на конкретното качество, резултат или усилие. Тъй като всяко качество, резултат или усилие е лично, то оценяването му не може да бъде общо.
3. Персонализиране: изразяване на нивото на ефективност във вашия живот и работа на човекът, демонстрирал даденото качество, резултат или усилие е изиграл важна роля.
4. Магнифициране: окуражаване на последователите публично пред колеги и съработници.