Законът на жертвата: Еремия даде всичко за да може да води

Еремия 1:18-19

Лидерите трябва да практикуват Закона за жертвата. За да растем, трябва да дадем. Повикът за лидерство е и повик за отговорност и саможертва. Възможността да практикуваме този закон е проверка на мотивацията на лидера. Тя е проверка на истинската причина, заради която един лидер иска да бъде лидер. Ето защо, истинската оценка за успеха на едно служение е когато то стане трудно и изисква повече. Дори на Еремия се наложи да практикува Закона за жертвата:
1. Той бе призован в служение, което бе служение на опозиция (1:18-19). Еремия никога не стана популярен проповедник, при който хората не се тълпят, за да слушат
2. Бе му забранено да се ожени (Еремия 16:1-2)
3. Еремия бе бит и окован (Еремия 20:1-3). Слушателите му отговориха на пророческото послание с физическо наказание.
4. Той бе публично опозорен, за да може да покаже Божият съд, който има да дойде върху Израел (Еремия 27:1-3)
5. Еремия бе затворен в подземието, третиран като най-страшния престъпник (Еремия 38:1-6)

Преживял(а) ли си подобна опозиция в служението си? Еремия трябваше да премине през всичко това, за да отговори на повика си от Бога.

Божият повик и божията подкрепа са равностойни

Еремия 1:4-10

Бог повика Еремия да стане пророк на народите в ранна възраст. Самият Еремия бе изплашен от този призив за служение, защото не разбра, че когато Бог не само призовава в служение, а и дава нужните умения, ресурси и тренинг, за да се изпълни мисията Му. Ресурсите идват с повика. Това се вижда ясно от обстоятелствата около повика на Еремия:
1. Бог създаде Еремия с цел (Еремия 1:5)
2. Еремия разбра своята недостатъчност (Еремия 1:6)
3. Бог поиска тотален контрол (Еремия 1:7)
4. Бог даде обещание за благословение (Еремия 1:8)
5. Бог даде на Еремия духовно помазание (Еремия 1:9)
6. Бог даде на Еремия едно наистина трудно служение (Еремия 1:10)

Нека повторим това за онези, които са в служение, но се чувстват безсилни: Божият повик към твоя живот идва винаги заедно с нужните ресурси и умения, за да бъде изпълнен. Онези, които са повикани от Бога в служение, са благословени от Бога единствено и само когато са в служение.

Законът на правилното време

Еклесиаст 3:1-8

Това, което направи Соломон велик лидер, бе умението му да разпознава правилното време. В книгата Еклесиаст, Соломон говори за това свое умение, осъзнавайки, че ние не контролираме времето. То принадлежи на Бог, който е определил неговите сезони и промени. Нашата роля е да разпознаем времето, което Бог е определил за нас и да го приемем. В този духовен процес важат следните принципи:

1. Бог не се нуждае от времето. Той е извън него, но го е създал за нас.
2. Отговорността за разпознаване на Божието време е наша. Отговорността за промените на времето не е.
3. Наша е и отговорността да приемем Божието време и координираме нашите усилия с Божия план.
4. Настройката ни по Божието време (или нейната липса) променя историята на нашия живот.
5. Бог е направил всичко на правилното време.
6. Бог е поставил Своя план в сърцата ни и ние трябва да му се доверим, че Неговият избор за време е правилният.
7. Най-същественото постижение на човешкия живот е не да изпревари Божието време, а да го разпознае и да се радва в плана, който Бог има за нас.

Изкуството да благодарим

Исая 38:9-20

Нищо не може да произведе толкова благодарност, колкото избавлението от сигурна смърт. Когато цар Езекия, един добър и богоугоден цар, получи слово чрез пророк Исая, че ще умре, той се обърна към Бог, Комуто бе служил вярно и го помоли за продължение на живота си. В отговор на молитвата, Бог му подари 15 години. Когато Езекия разбра, че Бог е продължил живота му, той направи това, което всеки добър и верен лидер би направил: той благодари на Бога и го прослави, а след пълното си възстановяване, написа поема за прослава на Бога.

Разсъждавайки върху Божията доброта, царят осъзна, че Бог бе използвал болестта му за добро. В стих 17, той написа: „За моя собствен мир бе да имам горичивина”. Така бе писал и един от неговите предшественици, Цар Давид: „Добре стана, че бях наранен, за да се науча на заповедите Ти” (Псалм 119:71).

Молитвата на Езекия е химн на благодарност не само към Бога за продължаване на живота му, но и израз на посвещението му да „пея песента си със струнни инструменти през всичките дни на живота [ми]” (Исая 38:20). Той разбра, че благодарението към Бога е повече от моментно явление. То е начин на живот.

Чакането (което лидерите мразят)

Авакум 2:1-20

Авакум ни учи, че лидерите трябва да се научат да оценяват времето на чакане преди да получат отговор от Бога. В първата глава от книгата си пророкът е в позиция на „чакай и виж”, във втората глава, той е в позиция „стой и виж”, а в третата глава е в позицията „коленичи и виж”.

Пет „горко” във втората глава на пророческата книга описват Божието интензивно недоволство, което Израел му причинява. Ако това е така, защо Бог не ги наказва веднага? Отговорът е прост: докато Авакум чакаше, Бог извърши промяна в сърцето му. Преди Бог да започне да води света, Той води лидерите. Авакум видя четири сезона на Божието лидерство:

1. Не всичко, което се случва, потвърждава Божията воля и желание.
2. Бог не пропуска нито едно от нещата, които се случват
3. Всичко, което се случва, ще бъде ултимативно приравнено с Божията справедливост
4. Нищо от това, което се случва, не трябва да ни отклонява от това да продължим да отговаряме на Божията вярност с нашата лична вярност.