Лидерите, които не приемат предупреждение, са обречени

Еремия 36:1-40:16

Историята дава безброй примери на лидери, които пропадат, защото отказват да приемат предупрежденията, които им се дават.

Преди Втората световна война британският министър-председател Невил Чембърлейн отказва да реагира на предупрежденията на различни източници за военните планове на Адолф Хитлер. Вместо това, Чембърлейн обявява политика на „помирение” и уверено обявява „мир в наше време”. Той умира година след като нацистите окупират Полша.

Еремия дава два примера на подобни лидери: Йоаким цар на Юда и управника Годолия, които също пропускат предупрежденията, отправени към тях и понасят последствията за това.

Йоаким получи свитък с думите на Еремия, пророкуващи унищожение. Но вместо да ги приеме като предупреждение, Йоаким изгори свитъка и изпрати да арестуват Еремия и неговият писар (Еремия 36:1-24). В резултат, наказанието на Бога падна върху царя и дома му.

Годолия, назначен за управник на Юда от вавилонския цар, не обърна внимание на предупреждението, че срещу него се готви покушение. Той бе осведомен за плана на заговора и за идентичността на заговорниците, но не направи нищо, за да ги спре. Това му костваше живота.

Добрият лидер знае кога да приеме предупреждение и съвет. Бог ни е дал Словото Си, Святия Дух и общението на светиите именно, за да се пазим един друг и да помагаме един на друг да устоим на заплахи и изкушения. Мъдрите лидери никога не пренебрегват думите на тези три източника.

Семинар по библейско лидерство в София

 

Българска Божия църква „Спасение“ съвместно с Bibliata.com организира семинар по библейско лидерство в сградата на църквата на 13 юли 2008 от 16:00 ч.

Семинарът е част от дванайсет модулен курс, целящ обучение на пастори, служители и лидерски екипи, работещи в контекста на църковно и пара-църковно служение. Настоящата презентация включва първите два модула на курса със следните теми:

  1. Порив за успех
  2. Решения и последствия
  3. Принцип 44 
  4. Критика и изграждане
  5. Прибежище за лидери

Бог използва неправедните лидери, за да пресее праведните

Еремия 27:1-8

Докато Бог никога не назначава фалшиви лидери, Той често използва неправедни лидери и дори самозванци, за да изпълни намеренията Си. Докато Бог предупреждава срещу лъжелидерите, Той същевременно ги използва, за да пресее онези, които нарича Свой народ. Еремия 27 ни помага да разберем как Бог реализира волята си през човешката история. Бог заповядва на лидерите да водят народа Му с интегритет според Неговото намерение, но оставя място и за личен избор.

Как си отива един истински лидер

1 Летописи 28:-29

За всеки лидер, колкото и да е успешен, идва време когато трябва да си отиде. Истинският лидер усеща това време и не му се противи. Напротив, истинският лидер използва това време, за да остави своето наследство за бъдещите поколения.

Цар Давид бе такъв лидер. Той знаеше, че времето да си отиде е дошло и показа на практика как си тръгва истинския лидер, назначен и помазан от Бога. Историята е описана в края на книгата Първо Летописи. Думата „тогава” в началото на 7 абзаца е използвана като текстовия маркер, който обозначава стъпките, които Давид предприе при своето оттегляне:

1. СЪБОР: „Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израйлеви първенци” (1 Летописи 28:1). Инклузивната фразеология „всичките” означава, че нямаше изключения, нямаше неприсъстващи по каквито и да е било причини.

2. ВИДЕНИЕ: „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на трема” (1 Летописи 28:11). Давид предаде видението на сина си, защото бе приел видение. Не можеш да дадеш видение, ако не си приел видение от Бога.

3. УКАЗ: „Тогава цар Давид каза на цялото събрание” (1 Летописи 29:1). Това е единственото място в историята, където Давид е споменат с царската си титла. На сина си Соломон той говори като баща, но на народа говори като цар.

4. ПРИГОТОВЛЕНИЕ: Тогава Давид каза на цялото събрание (1 Летописи 29:1). Преди да поиска дарение от първенците на Израел, Давид даде от себе си и свидетелства, че е дал „с всичката си сила”. Не е достатъчно само да дадеш за Бога. Трябва да дадеш с всичката си сила.

5. ДАВАНЕ: „Тогава първенците на бащините домове …. пожертваха усърдно” (1 Летописи 29:6). Ако Давид даде „с всичката си сила”, то първенците на Израел „пожертваха усърдно”. Забележете, че в даването, което направиха нямаше „усърдно” препиране дали десятъците са за Бога или спорене „с всичката си сила” дали е нужно да се жертва за храма. Целият Израел без изключение използва състоянието и усилията си не за ненужни разсъждения и полемики, а за усърдно пожертване с всичката си сила.

6. ВЪЗЦАРЯВАНЕ: „Тогава Соломон седна на Господния престол – не на Давидовия, а на Господния” (1 Царе 29:23). Възцаряването на новото поколение лидери в Израел стана единствено и само с (1) единството, (2) видението, (3) царския указ, (4) даването и (5) приготовлението на старото поколение лидери. Едно поколение предава на следващото царството. Отговорността за това предаване лежи върху плещите на предаващите.

7. ОТТЕГЛЯНЕ: „Така Давид Есеевия син царува над Израил” (1 Царе 29:26). Когато завърши всичко, което Бог му бе заповядал, Давид се оттегли с достойнство на истински лидер.

Успешният лидер уповава на Бога

Плач Еремиев 5:14-19

Успешният лидер уповава не на своята мъдрост, а на Бога. Еремия изповяда както греха на людете, така и това, че Бог царува вечно и ултимативно възстановява това, което е било изгубено. Лидерите действат според своя повик и дарби, но уповават на Бог да доведе видението до успешен край.

Лидерски форум