ДУХОВНИ СТРАТЕГИИ
Обществото в което живеем проектира принципи на демокрация, равенство, справедливост към всички. То регулира нашите представи за това как да бъдем приети в даден група от хора, как да работим заедно, как да живеем в мир. Всяко дете е учено да бъде добро отричайки онова поведение, което обществото характеризира като агресивно или нападателно. Но рано или късно, всеки от нас открива болезнена истина, на въпроса който страдалеца Йов пита реторично: Животът на човека не е ли воюване? (Йов 7:1)
Проблемът е в това, че през целият си живот сме обучавани в принципи, които отричат спорове и конфликти, създавайки фалшивата реалност, че такива не съществуват. Поне докато срещнем хора, които са се научили как да използват конфликта на другите за своя лична облага. Хора, които външно изглежда като че ли са на наша страна, усмихнати и приятелски настроени, но под маската на своето външно прикритие манипулират останалите, саботират умело всяка идея който не ги ползва, използвайки всички около себе си единствено и само за да предизвикат изпълнението на собствените си планове. Още по-страшно е когато открием, че хора с които сме работили и на които сме имали доверие се окажат предатели, които са използвали пасивна агресия спрямо нас, предлагайки помощ, която така и никога не дават и насаждайки у другите своето тайно оръжие на уж невинна и ничия вина.
Църквата избягва тази реалност живеейки в утопичността на мир, равенство и разбирателство, които могат да бъдат приложени като демагогия към масите, но никога не могат да станат доспехи на истинските победители, така както Сауловото всеоръжие и страхът на израйлевата армия не можа да пасне на телосложението на едно ново поколение защото бе дошло времето манипулативните, политизираните и страхливите да отстъпят и една нова армия обучена в пустинята сред лъвове и мечки и пророчески помазана за ПОБЕДА да покаже КАК ТОЧНО се убиват ГИГАНТИТЕ.
Разбира се, ние можем да се опитаме да избегнем директните конфликти, и повечето от нас го предпочитат. Други прикриват себе си умело, потискайки проблема отвътре или пък хитро манипулират в друга посока, държат се потайно, с заучени жестове, емоции и усмивки като че ли няма нищо. Тези поведения изглеждат като мирно решение, но това е само временна заблуда. Нито едно от тези поведения не е контролирано от стратегическа логика или стремеж към продуктивност, и много често правят ситуацията само по-лоша. Нещо повече – неразрешеният конфликти не спират да съществуват само защото ние ги игнорираме. Дори напротив. Те се подхранват и съществуват имено от това че не са отсечени от корен. И продължават преследват живота ни и дори ако на повърхността изглежда, че няма конфликт, ефектът от него продължава да живее вътре в нас до момента на своето мирно или не толкова мирно разрешаване.
Идеята тук съвсем не е да бъдем агресивни, а да бъдем обучено как точно и практически да разрешаваме проблеми и конфликти в ежедневието си. Това поучение дискутира духовни ситуации и проблеми, които произлизат от духовни източници и много често за съжаление превземат отвътре духовни и не толкова духовни църкви.
Ето защо вярващите се нуждаят не от утопични парадигми за световен мир и разбирателство или обратното драматични концепции за световна конспирация и агентурно инфилтриране, а практически умения за това как да се справим успешно с духовни конфликти в ежедневни битки пред които се изправяме и то по библейски, запазвайки освещението което Бог ни дава. Тези умения не са за да налагаме решенията си, да получим това което искаме или да се защитаваме, а за да можем логично и стратегически да разрешаваме проблемите пред нас използвайки емоционалната си мотивация позитивно, вместо да я канализираме в гневни изблици или да я потискаме дълбоко в себе си, следствието от което е гняв към всички или към себе си, репресия или депресия, пре-комуникация или пълна липса на такава но така или иначе разминаване с целта на служението за Царството и хипнотизирано фокусиране върху проблеми и хора от които не зависи абсолютно нищо в духовния свят. Вместо това е нужно да разбираме атаките на врага стратегически и въоръжени с практически умения да видим как те могат да ни направят по-силни и по-издръжливи.
СТРАТЕГИИ за ВОЮВАНЕ (Част 1) [видео]
СТРАТЕГИИ за ВОЮВАНЕ (Част 2) [видео]
Двадесетте „мога” на успеха
1. Защо да казвам, че не мога, щом Библията казва, че мога всичко чрез Христос, Който ме укрепя? (Фил. 4:13)
2. Защо да страдам в лишения, щом зная, че Бог ще снабди всяка моя нужда според Свойте богатства в слава на Христос Исус? (Фил. 4:19)
3. Защо да се страхувам, щом Библията казва, че Бог ни е дал дух не на плахост, а на сила, любов и себевладание? (2 Тим. 1:7)
4. Защо да не ми достига вяра да изпълня призванието си , щом зная, че Бог ми е разпределил марка от вярата? (Римл. 12:3)
5. Защо да съм слаб, щом Библията казва, че Господ е сила на живота ми и ще се укрепя и ще върша подвизи , защото познавам моя Бог? (Пс. 27:1; Дан. 11:32)
6. Защо да позволявам на Сатана да управлява живота ми, щом Този, Който Е в мен, Е по-велик от онзи, който е в света?
7. Защо да приемам поражението, щом Библията казва, че Бог ме води в победно шествие? (2 Кор. 2:14)
8. Защо да ми липсва мъдрост, щом Христос стана за мен мъдрост от Бога и Бог дава мъдрост щедро на всичко, които Му поискат? (1 Кор. 1:30; Як. 1:5)
9. Защо да се чувствам потиснат, щом помня Божията милост, състрадание, вярност и имам надежда? (Плач Ерем. 3:21-23)
10. Защо трябва да се ядосвам и вайкам, щом мога да възложа на Него всяка моя грижа? (1 Петр. 5:7)
11. Защо да бъда вързан, след като знам, че там където е Духът на Господа е свобода? (Гал. 5:1)
12. Защо да се чувствам осъден, щом Библията казва, че не съм под осъждение, защото съм в Христос? (Римл. 8:1)
13. Защо да се чувствам самотен, щом Исус е казал, че няма да ме остави и никога няма да ме напусне? (Мат. 28:20; Евр. 13:5)
14. Защо да се чувствам проклет или без късмет, щом Библията казва, че Христос ме е изкупил от проклятието на закона, за да получа Неговия Дух? (Гал. 3:13, 14)
15. Защо да се чувствам неудовлетворен, щом аз, както апостол Павел, мога да се науча да бъда доволен при всякакви обстоятелства? (Фил. 4:11)
16. Защо да се чувствам безполезен, щом Христос е взел греха ми вместо мен, за да стана аз праведен пред Бог в Него? (2 Кор 5:21)
17. Защо да страдам от чувство, че съм преследван, като зная, че ако Бог е с мен, никой не може да бъде против мен? (Римл. 8:31)
18. Защо да бъда объркан, щом Бог е Бог на мира и Той ми дава знание чрез Духа, който е в нас? (1 Кор. 14:33;2:12)
19. Защо да се смятам за неудачник, щом съм победител във всичко чрез Христос? (Римл. 8:37)
20. Защо да позволявам трудностите в живота да ме притесняват, щом мога да се насърчавам, като знам, че Исус е победил света и неговите скърби? (Йоан 16:33)
Римляни 4:13: Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата отвяра.
Подготовка: Онзи, който има план, има сила
Матей 25:1-10
Чарлз де Гол казва, че „Историята не ни учи на фатализъм …. хората получават историята, която заслужават”. Исус поучаваше учениците си с две притчи, които показват тази истина. И двете се отнасят за хора които упорито преследват целта си. Подготвените лидери са готови да посрещнат бъдещето, без значение какво има в него. Те не реагират на ситуации и обстоятелства, нито се изненадват лесно от това, което се случва. Това им дава сила за времето, което изисква тяхната намеса.
Законът на наследството
21 ЗАКОНА НА ЛИДЕРСТВОТО:
21. Законът на наследството: Истинската стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя
Деяния 1:6-8 Най-важните думи на Исус бяха последните Му думи, които даде на следващото поколение
Деяния 17:1-8 Репутацията на апостолите нарастна – те буквално обърнаха света
Законът на бързия растеж
21 ЗАКОНА НА ЛИДЕРСТВОТО:
20. Законът на бързия растеж: ако искаш да растеш, води последователи; ако искаш да умножаваш, води лидери
Марк 16:15-20 Исус обучи и изпрати лидери с очакването, че те ще достигнат света
Йоан 14:12 Исус подготви дванадесетте да извършат по-велики неща от самия Него
