Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

1. Мотивация без организация произвежда проблеми.
2. Най-силните организации са най-прости по структура
3. Ефективните организации имат ясна йерархия
4. Хората правят не това което очакваш от тях, а това което проверяваш дали са направили
5. Истинските лидерите осигуряват атмосфера на доверие и работа в екип
6. Успешните организации разпознават и награждават усилията

Един от основополагащите фактори на мегацърквите, които продължават своя растеж, е тяхнaта приспособимост. А именно, не следването на определени форми на църковен растеж в паралелно постоянно търсене на нови, неизползвани до момента, методи на обгрижване на хората в църква и достигането на онези извън нея.

Реално, една църква започва да расте, тогава когато е истински готова за промяна. Не всяка църква притежава способността да се променя и затова не всяка църква е растяща църква. Не може да се очаква, че когато хората са отегчени по време на богослужение, те ще са мотивирани да доведат нови хора със себе си. В същото време, едно църковно събрание, което не се храни с нова храна, отслабва и изгубва своя имунитет. Ако даден модел за църковен растеж и развитие не е дал положителни резултати в последните 20г., той най-вероятно няма да произведе такива и в следващите 20г., което е преференциална гаранция, че църквата която го следва, не просто няма да расте, а ще изчезне.

Тогава, как да имаме гъвкава и приспособима църква, без това да променя нейната идентичност и духовно наследство? Отговорът на този въпрос е различен за всяка църква според нейното разположение в дадената социална суб-култура и духовен контекст на служение.

В последното десетилетие много автори по темата църковен растеж, предсказваха краха на мегацърквите, характеризирайки ги като трудни за промяна заради големия им размер. Но истината, че една църква не може да стане голяма и да бъде такава за продължителен период от време освен ако в основата й не стои фактора приспособимост.

Причината поради която, много църкви които са били в състояние на растеж преди 5-10г. днес преминават през платo или дори намаляване, може да бъде открита в замяната на тяхната органична мисия с механична методология. Статистическите наблюдения върху църковните общества в началото на 21в. показват, че големите църкви обикновено са силно концентрирани върху своето видение, винаги готови да променят методологията и парадигмата на служението си с нова такава, за да отстоят курса на своята мисия.

Официалният икономически доклад на Leadership Network, който изследва хиляди църкви по света, обобщи че през за 2009-2010 мегацърквите по света са продължили да растат. Една от причините е капацитетът с който те достигат невярващите, известен като „фактор на достигане”.

Не всяка църква успява да достигне обществото в което е поставена. В повечето случаи църквите се опитват да запазят своето статукво в обществото, вместо да го достигнат за Царството. Църкви които не са се посветили на процеса на достигане на неспасените обикновено имат следните характеристики:

1. Програма която визира хората които вече посещават църквата.
2. Среда в която по даденост всички вече са последователи на Христос.
3. Използване на вътрешен език, който остава неразбираем хората, които са нови в църква.
4. Очакване, че растежът на църквата идва от промяна в сърцата на хората извън нея, а не от сърцата на хората, които са вече част от нея.
5. Служения които не са ефективни не биват спирани за да не се засегне някой.
6. Подобен е случая с въвеждането на нови методологии в служението.
7. Личните предпочитания винаги са приоритетни спрямо потенциала на служението.
8. Повечето решения се взимат заради онези които ще запазим, а не заради онези, които можем да достигнем.

Църкви, които са спрели не растат най-вероятно са спрели да са актуални за социалните проблеми на обществото или са в пълно несъответствие с проблемите на своето време. Те просто правят това, което църквите винаги са правили с надежда (и молитва) да генерират по-различни резултати.

Очаква малките църкви да са по-фокусирани върху видението и да са по-реално съответствие с действителността, но това не е така. Много често, малките църкви са излишно комплексни, което като че ли нарочно затруднява растежа им и утежнява всички процеси и динамики, които протичат в тях.

Големите църкви, от своя страна, работят с много по-задълбочен фокус и разбиране за нуждите на обществото около тях. Служенията са изчистени от излишния багаж на ненужни взаимоотношения, което подпомага един продължителен и здрав растеж.

Ето главните фактори, които характеризират централния фокус на една здрава и растяща църква:

1. Установена мисия или водеща цел
2. Фокус върху служение и ученичество, като стратегия установена на базата на мисията на църква
3. Служенията и програмите на църквата са целенасочено настроени към растеж на църквата
4. Стратегията на църквата е критичното изискване към екипа на църквата – платен или доброволен
5. Ресурсите са разпределени според нуждите на служенията, а не според някакъв псевдофактор за равенство и баланс
6. Създадена е работна мрежа за комуникации, която настройва фокуса на всички участници в служения и екипи към мисията на църквата
7. Обучението в църква включва практически принципи за Християнски живот и цели да ангажира хората в църква да практикуват законите на Библията в своето ежедневие
8. Успехът на всяко църковно събиране се характеризира не от бройката на присъстващите, а от успеха на църквата като цяло в пътя на вярата
9. Растящата църква постоянно събира данни за своето състояние, анализира своя успех и поправя липсата му там където е нужно
10. Началото на една истински целенасочена църква започва с видение за нейния успешен край във вечността

Официалният икономически доклад на Leadership Network, който изследва хиляди църкви по света, обобщи че през за 2009-2010 мегацърквите по света са продължили да растат. Една от причините за това е лидерският фактор.

Лидерството, дарбата да ръководиш, идва от Бога (Римл. 12:8). Една от забележителностите на големите църкви е, че те оценяват хората с лидерски дарби, докато характерно за малките църкви е, че се стремят да контролират своите водачи.

Ултимативно, това не е толкова вина на хората, колкото на начина по който малките църкви са структурирани с ограничена свобода на пастора при взимане на решения, наслояване на съвети, бордове и комитети, което спира самостоятелността на самия процес на ръководене на църквата. За съжаление, много църкви на драго сърце приемат пастири и учители, но много малко църкви осъзнават нуждата от водачи. В резултат, те никога не достигат своя пълен потенциал като църква, а много често стават главен възпираш, а дори и деструктивен фактор в развитието и растежа на своите собствени водачи.

Мегацърквите, които оценяват своите лидери а с това обуславят своя растеж, обикновено имат следните характеристики:

1. Те са ръководени от екипи, а не са контролирани от съвети.
2. Единодушно подкрепят водещият пастори и духовния авторитет, който Бог е вложил в неговата позиция.
3. Те разбират, че лидерството на църквата е от критична важност за нейния растеж не само като организирана структура но и на всички нива на служението.
4. Те разпознават лидерството като дарба, както и нуждата от нейното развитие.
5. Те разбират, че не всеки е лидер и затова целенасочено издигат само онези хора в които предварително са разпознали дарби за служение.
6. Те включват ръководен състав и екип от доброволци.
7. Те поставят като приоритет характера на лидера над неговите умения.