Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

1. Продължителното увеличаване на посещаемостта на евангелските църкви, причинено от различни социалноикономически фактори през 2010г., ще наложи навременно намиране на модел за разрешаване на конфликти и възстановяване на църковното единство. В този процес, евангелската проповед трябва адекватно да засегне библейските проблеми за прошка, единство и обединяване.

2. В контекста на социалноикономическата криза и неадекватността на традиционната религия през 2010г., повече известни и влиятелни личности ще покажат интерес към евангелските църкви и техните богослужебни практики. Крайно време е евангелската проповед да излезе извън стените на църквата, налагайки библейския стандарт за живот като социално нужна основа за изграждане на обществото.

3. Завършването на мащабни строителство на църковни сгради през 2009-2010г., ще облекчи множество църкви от наемни задължения и ще освободи повече ресурси и сградов фонд въпреки кризата. Църковните общества получили това благословение, трябва да използват своя сградов ресурс и на свой ред да облекчат от наемни задължения други евангелски църкви в района, превъзмогвайки чувството за предимство или надмощие, и актуализирайки видението на Царството за братство и единство. Една църковна сграда може спокойно да бъде използвана от 3-5 средно големи църковни общества с подходяща програма на богослуженията и обща неделна служба. Даденото благословение или ще стане благословение за други или ще бъде отнето.

4. Търсене на повече отговорност от лидерството като цяло, е процес който константно присъства в евангелското движение със специален фокус в последните 20г. Предвид споменатата финансова свобода през 2010г., това търсене трябва да доведе до адекватен, работещ и контекстуализиран модел за лидерство, който включва не само икономическа, но и духовна отговорност от страна на църковните лидери. Животът на святост не може да бъде дефиниран извън контекста на взаимоотношения с обществото.

5. Отваряне на досиетата на водещи религиозни дейци от миналото и настоящето, цели дестабилизирането на единно и растящо евангелско движение. Въпреки това, е процес който трябва да се случи и път който трябва да бъде извървян от Църквата за се премахнат ненужни съмнения породени от манипулации на бъдещето на Църквата от временни външно църковни фактори. В този процес, виновните трябва да приемат смирение, а наранените да простят за да се възстанови единството в църквата.

6. Всяко гонение е резултат на нарушаване баланса във взаимоотношението църква и държава. Засилен противовес и гонение срещу евангелските църкви през 2010 е естественият резултат от постепенното ограничаване на религиозна свобода и човешки права. Но гонението не отслабва Църквата. Напротив. Евангелската църква умее да здравее в процеси на гонение и затова на тях трябва да бъде гледано имено като изчистване и растеж на Църквата.

7. Увеличаване на случаите на религиозно гонение през 2010г., в които държавната религия насочва обвинения върху алтернативна верска общност, за да прикрие собствената си неадекватност в даден кризисен контекст, който варира от политическата позиция на Църквата в обществото до изграждането на духовно здраво следващо поколение. Тези динамики произлизат от яростно несъответствие между обществената позиция на държавната църква и нейната духовна несъстоятелност.

8. При настоящата липса на баланс във взаимоотношението църква и държава, всяка промяна в Закона за вероизповеданията през 2010 би имала негативна канотация спрямо евангелските църкви. Обществото не е готово да приеме протестантската вяра като стандарт, въпреки че несъзнателно я налага като такъв във всички социални сфери - от културата до икономиката. Няма успешно капиталистическо общество без протестантска ценностна система, и този факт трябва да бъде осъзнат от църковните лидери.

9. Нарастващото завръщането на имигранти през 2010 обратно в България заради икономическата криза в Европа, ще влее поток от ново мислене, идеи и динамики в Църквата, но няма да намали интензитета на основаване на нови български имигрантски църкви в чужбина.

10. След 20г. демократични промени в обществото и църквата, през 2010г. новото поколение лидери достига пълнолетие. Екипите за различни църковни служения достигат ниво на професионализъм. А самата църква достига социална самосъзнателност, преоткрива своята духовна роля и предефинира своята историческа идентичност в постмодерния и посткомунистически обществен контекст. Всичко това води до увеличаване на нуждата от систематично изучaване и отговорно практикуване на принципите на църковно лидерство. В този контекст, процесите за възстановяването на първата любов, духовност и единство са неминуеми. Разпознаването на нуждата от такова възстановяване може моментално да промени статуса на Църквата в историята. Липсата на разпознаване я обрича на исторически провал.

1. Кризи в деноминациите породена от широк спектър фактори, вариращи от липсата на ефективен модел за обучаване на ново поколение църковни лидери до организирани държавни рестрикции срещу евангелските църкви.

2. 2009 е година на объркване в стратегиите на евангелските църкви, придружено от подобаваща девалвация във видението за евангелизиране, образование, мисии и единство.

3. Колебанието у водещите деноминации е уловено от съответните партийни и правителствени организации и гонението срещу евангелските църкви нараства с умерено, но точно преценено и постоянен темпо.

4. Една от причините, на евангелските църкви да се наложи оглавник, е да се ограничи тяхната визия за участие в изборите с (не)очакван край през 2009.

5. Има растеж на посетителите заради политическата несигурност и икономическата криза. Той е придружен от едновременно намаляване на посетилите в контекста на последната имиграционна вълна. Тази динамика на баланса създава чувство за застой.

6. Застоят в евангелското движение се компенсира с концерти и конференции, в които за съжаление рядко присъстват елементи на пост, молитва и милостиня.

7. Почти 15г. след глобалното представяне на интернет от Windows 95, евангелските църкви започват да получават усещане за медия. Медийното присъствие се увеличава положително и то е оправдано с нарастващият интерес към евангелската проповед и социалното послание която носи тя. Но в повечето случаи, усещане за медия остава популярност без покритие и идея в която липсва стратегическа планираност, поради което към момента не води до реално адекватен резултат.

8. Кризата за лидери е нарастващият проблем в евангелските църкви, които в момента се ръководят от лидер без наследници. Старото поколение пастори е неминуемо повлияно от тоталитарния модел на ръководство, докато онези които са се отделили от този модел остават „самоуки” лидери. Основаните нови деноминации не успяват да се превърнат в толкова нужната алтернатива. Липсват процеси на бащинство и предаване на лидерството от едно поколение на следващото, което поражда нарастващ интерес към проблемите на църковното лидерство.