Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

Еремия 43:8-13

Еремия водеше Израел най вече чрез дарбата на слово. Той комуникираше своето водителство чрез дарбите на пророчество, поучение и насърчение. Използвайки тези дарби, Еремия успяваше да комуникира това, което бе приел от Бога.

Книгата на пророк Еремия съдържа 12 постоянни метафори (словесни картини), които той използва, за да комуникира Божията воля за божия народ. Ефективните лидери намират словесни аналогии, с които успешно предават на множеството видението, което са приели. Ето метафорите на Еремия:

1. Бадемовата клонка (Еремия 1:11-12)
2. Врящият котел (Еремия 1:13-19)
3. Изхабеният ленен пояс (Еремия 13:1-11)
4. Винените мехове (Еремия 13:12-14)
5. Сушата (Еремия 14:1-9)
6. Яребиците (Еремия 17:9-11)
7. Грънчарят и съдовете (Еремия 18:1-17)
8. Счупената стомна (Еремия 19:1-13)
9. Две кошници със смокини (Еремия 24:1-10)
10. Окови и хомот (Еремия 27:1-11)
11. Заповедта да купи нива (Еремия 32:6-25)
12. Притчата за камъните (Еремия 43:8-13)

Еремия 23:1-16

Бог не се двоуми да премахва непослушни и непродуктивни лидери. Еремия 23 ни дава характеристиките, които Бог търси в лидерите, както и това, което Го кара да ги замества с други. Еремия обобщава причините и обстоятелствата в този процес. Бог отстранява лидери, които:
1. Унищожават църквата, вместо да й помагат да се развива (Еремия 23:1)
2. Разделят църквата, вместо да я обединят в една обща кауза (Еремия 23:1)
3. Изоставят църквата в страх, вместо да поемат отговорността (Еремия 23:4)
4. Служат на себе си по нечестиви начини, вместо да застанат за истината (Еремия 23:10).
5. Лъжат, като че ли няма Бога (Еремия 23:11)
6. Заблуждават църквата, вместо да я водят към сигурност (Еремия 23:13)
7. Манипулират и дават път на злото, вместо да практикуват честност и интегритет (Еремия 23:14)
8. Дават на църквата фалшиви надежди, вместо да говорят истинно Божието Слово (Еремия 23:16).

В словото, което Еремия дава, Бог не просто заплашва, че ще отмахне злите лидери на църквата. Той дава обещание, че ще въздигне праведни лидери, за да заместят безчестните и изкуствените. В изпълнение на пророчеството на Еремия, праведното лидерство е не лидерството, което идва от хора, а което идва от Исус Христос.

Еремия (38:1-6)

Злоупотребата с власт се случва не само, когато лошите лидери действат себично, но и когато добрите лидери пренебрегват да направят това, което трябва. Цар Седекия делегира проблем, който само не можеше да разреши на друг, декларирайки своята безпомощност. Царят нямаше кураж да използва силата си, за да запази пророка.

Еремия от своя страна прие своята отговорност, за да изпълни това, което Бог му бе заповядал въпреки, че като цяло задачата съвсем не му харесваше. Той трябваше да пророкува за унищожението на собствения си народ от вавилонските нашественици, декларирайки Божия гняв над тях. Но Еремия не можеше да задържи думите на истината, горящи вътре в него. Да спре да говори би означавало компромис и неподчинение на Божията заповед. Той пое отговорност, вместо да търси популярност. Защото посланието, което бе получил от Бога, не бе послание на популярност. То бе послание на отговорност.

Еремия 52:1-11

Бог осъди Седекия, защото се разбунтува срещу вавилонския цар. Седекия забрави, че дори над вавилонския цар стои Един по-висок. Личното му непокорство доведе до падането на Ерусалим. Лидерите трябва да помнят, че са служители на хората, които Бог им е дал. Защото бунтът на лидерите, води до бунт на народа срещу Бога.

Еремия 42:1-43:13

Повечето лидери се стараят да избегнат времето, когато трябва да се правят трудни решения. Еремия трябваше да вземе такова решение, когато Израел отхвърли Божието решение за дилемата, в която се намираха. Еремия трябваше да им напомни за тяхното неподчинение и ясно да обясни последствията от техния избор (Еремия 42:19-22).

Много лидери са неуспешни, защото не умеят да вземат трудни решения. Ето няколко насоки при взимането на трудни решения:
1. Вземането на трудни решения трябва да бъде прието като задължително в процесите и динамиките на лидерство.
2. Задълбоченото изследване на проблема предхожда намирането на добро решение.
3. Поставяне на краен срок за достигане до решението.
4. Намиране на правилното време за прилагане на решението
5. Търсене на съвет от правилните хора.
6. Само решения, взети на базата на лични принципи и интегритет, устояват изпита на времето.
7. Изработване на стратегия (система) за правилно вземане на трудни решения.
8. Разбиране на емоционалния заряд при вземане на трудни решения.
9. Разпознаване на собствената роля и на Божията роля.
10. Молитва за разпознаване и решителност.

Еремия 40:5-41:2

Неумението на Годолия да вземе правилното решение на правилното време,  доведе до национална криза. Въпреки, че бе назначен за управник над Юда от вавилонския цар, той не успя да се научи да взема правилни решения. Дори нещо повече. След като пренебрегна наличната информация, Годолия взе решение, което се оказа катастрофално, както за нацията така и за него самия.

А какво всъщност трябваше да направи Годолия:
1. Да запази видението на голямата картина, а не да се съсредоточава върху малките детайли.
2. Да събере всичката налична информация.
3. Да послуша онези, които са най-близо до ситуацията.
4. Да отсее опциите, оставайки само най-добрите.
5. Да предвиди резултата от всяка опция.
6. Да разпознае духовните и морални последствия.
7. да вземе решението, което (1) най-добре рефлектира Божията воля, (2) е най-добро за хората и (3) помага да се изпълни приетото видение и зададената мисия.

Еремия 36:1-40:16

Историята дава безброй примери на лидери, които пропадат, защото отказват да приемат предупрежденията, които им се дават.

Преди Втората световна война британският министър-председател Невил Чембърлейн отказва да реагира на предупрежденията на различни източници за военните планове на Адолф Хитлер. Вместо това, Чембърлейн обявява политика на „помирение” и уверено обявява „мир в наше време”. Той умира година след като нацистите окупират Полша.

Еремия дава два примера на подобни лидери: Йоаким цар на Юда и управника Годолия, които също пропускат предупрежденията, отправени към тях и понасят последствията за това.

Йоаким получи свитък с думите на Еремия, пророкуващи унищожение. Но вместо да ги приеме като предупреждение, Йоаким изгори свитъка и изпрати да арестуват Еремия и неговият писар (Еремия 36:1-24). В резултат, наказанието на Бога падна върху царя и дома му.

Годолия, назначен за управник на Юда от вавилонския цар, не обърна внимание на предупреждението, че срещу него се готви покушение. Той бе осведомен за плана на заговора и за идентичността на заговорниците, но не направи нищо, за да ги спре. Това му костваше живота.

Добрият лидер знае кога да приеме предупреждение и съвет. Бог ни е дал Словото Си, Святия Дух и общението на светиите именно, за да се пазим един друг и да помагаме един на друг да устоим на заплахи и изкушения. Мъдрите лидери никога не пренебрегват думите на тези три източника.

Еремия 27:1-8

Докато Бог никога не назначава фалшиви лидери, Той често използва неправедни лидери и дори самозванци, за да изпълни намеренията Си. Докато Бог предупреждава срещу лъжелидерите, Той същевременно ги използва, за да пресее онези, които нарича Свой народ. Еремия 27 ни помага да разберем как Бог реализира волята си през човешката история. Бог заповядва на лидерите да водят народа Му с интегритет според Неговото намерение, но оставя място и за личен избор.

Еремия 48:26-30

В триумфа на своята сила, Моав доминира над околните народи. Бог обаче произнася съд над нацията. Защо? Моавските лидери бяха хванати от своята собствена сила и са непокорни на Бога. Гордост и арогантност затъмняват сърцата им. Същите обстоятелства често разрушават добрите лидери днес. Няколко взаимосвързани изкушения често водят до падението на съвременните лидери както следва:
1. Гордост, когато мислим, че сме постигнали всичко сами.
2. Притежания, подчинени на желанието да имаме нещата, които виждаме.
3. Популярност, когато започнем да вярваме на новините, които сами публикуваме.
4. Сила, когато осъзнаем напредъка си и започнем да го практикуваме над другите.
5. Престиж, когато заобичаме чувството, че сме важни и незаменими.
6. Удоволствие, когато мислим, че заслужаваме специално внимание, което не е отредено на другите.
7. Взаимоотношения, когато се променим от служение към другите в угаждане на човеци.

Последователното предаване на изкушенията на лидерството води до следната последователност:
1. Самозадоволство от постигнатите победи.
2. Подсъзнателно чувство за заслужени награди.
3. Рационализиране на поведението в компромиси.
4. Отричане, продължавайки процеса на лидерство, но неосъзнати нечисти мотиви.
5. Прелюбодейство с емоционално, сексуално или финансово отдаване.
6. Падане в капана на повтарящи се грешки, които унищожават до край.

Еремия 30:10-22

Еремия декларира, че Божият начин да наказва Своя народа е като им дава лоши лидери (Ер. 30:1-11), а ги благославя с добри (Ер. 30:21-22). Лидерството е една постоянна и динамична промяна. Където отива лидерът, натам отива и народа. Това е така защото:

1.    Лидерите представляват хората, над които са поставени.
2.    Хората отразяват лидера който следват.
3.    Лидерите са в повечето случаи най-влиятелните хора сред народа.
4.    Когато Бог започва движение, Той използва една личност да го оглави.
5.    Хората търсят в лидера модел, който да следват.