Второзаконие 3:4
Моментумът е най-добрият приятел на лидера. След като аморейците бяха победени, израйлтяните дойдоха при Васан. Бог им каза да атакуват. Познавайки военната победа, те не се подвоумиха и отново победиха триумфиращи. Това постави началото на победите над 60 града в тази област. Защото успехът ражда успех.
Второзаконие 1:6-18
Хората, които са най-близо до нас, определят нивото на нашия успех. Мойесей научи този урок в пустинята, след което направи план за поставянето на верни, компетентни и богоугодни лидери до себе си.
Когато служителите решат да станат лидери, те прекосяват една много важна граница. Тяхната ефективност вече не се определя от това, кой какво може да направи като индивидуална личност, а от това какво могат да направят един чрез своя екип. Мойсей ни учи, че лидерите трябва;
1. Да видят земята: Видение (Вт. 1:6-18) – Мойсей видя и напомни на всички за божието благословение. Бог ще изпълни обещанието си. Мойсей ясно видя последствията от обещанието и така успя да мотивира останалите чрез видението.
2. Разпределяне на товара: Делегиране (Вт. 1:9-12) – Мойсей избра да остави настрана своето его и да сподели лидерските отговорности с другите. Той им даде както отговорност, така и авторитет да изпълнят задачите. А общата цел получи усилието на целия екип.
3. Избиране на лидери: Лидерство (Вт. 1:-13-15) – Мойсей избра своя вътрешен кръг сред онези, които бяха духовно израснали, утвърдени и ги постави според уменията им.
4. Структуриране на лидерството: Организация (Вт .1:16-18) – Мойсей установи система в която лидерите изслушваха без предразсъдъци, служиха дръзновено, взимаха решения на базата на морални принципи и изпращаха до него само най-трудните случаи.
Второзаконие 14:27-15:18
Когато великите лидери грешат, те го правят зарад липсата на щедрост. Те са хора, които дават, а не хора които взимат, защото са мотивирани да:
1. Служат на другите, за да им помогнат да растат и да успяват.
2. Разрешават проблеми, които пречат достигането на потенциала.
3. Спасяват казуса в полза на човечеството.
Бог заповядва на лидерите си и на целия народ на Израел да имитират Неговата щедрост и милост. На края на всяка седма година, всеки израйлянин бе задължен да опрости дълговете на всички свои длъжници. Бог обеща, че ако прощават дълговете, ако имитират Неговата простителност и милост и ако се грижат за бедните, Той ще благослови земята им и ще ги спаси от враговете им. Единственото нещо, което те трябваше да направят е да уповават на Божият суверен контрол и Неговата грижа за слънцето и дъжда, нужни за просперитета на страната. Тази Божия заповед към Израел ни дава разбиране за истинското лидерство. То не държи сметка за грешките на хората, а просто продължава да дава докрай.