Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

Заблудената църква вярва, че ако имаме откровение, ние вече го живеем. Много могат да говорят с езика на Апостолското, но често са много далеч от това да са апостоли. Един папагал, който е бил научен да говори английски, не трябва да си мисли, че е станал англичанин!

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Вярата трябва да ни заведе на място на познаване на Него. Вярата ни трябва да ни заведе на място, където да живеем праведен живот чрез Неговото слово и да ни направи угодни на Него. Праведният ще живее чрез вярата си.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Ние трябва да се уверим, че тези, които са около нас, ще бъдат с нас винаги, а не са ни само приятели, когато сме материално добре. Лес Вауинг от Охайо, казва:

“Хора, които разпалват вашата ревност - търсете такива взаимоотношения.

Хора, които споделят вашата ревност - наслаждавайте се на такива взаимоотношения.

Хора, които прихващат вашата ревност - отделете време за такива взаимоотношения.

Хора, които само се наслаждават на вашата ревност - внимавайте с тези взаимоотношения.

Хора, които пресушават вашата ревност - избягвайте тези взаимоотношения”

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

1. ПЪРВО, ТОВА ПОМАЗАНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДАВАНО В ДРУГИ ХОРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ТЕ НЕ СА СВЕЩЕНИЦИ, ПРОРОЦИ ИЛИ ЦАРЕ.

1 Царе 10:1 “Тогава Самуил взе съда с миро, та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си?”

1 Царе 16:13 “Тогава Самуил взе рога с мирото, та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана, та си отиде в Рама.”

Саул и Давид не бяха в нито един от тези офиси, но те получиха предаване, което ги издигна в техните позиции и статут.

2. ВТОРО, ПОМАЗАНИЕТО ВЕДНЪЖ ПРИЕТО, МОЖЕ ДА НИ ИЗГРАДИ ДО ПЪЛНИЯ РЪСТ НА ПРОРОК, СВЕЩЕНИК И ЦАР, АКО НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗБЕРЕМ НАЧИНА НА ЖИВОТ, СЪРЦЕТО И РЕВНОСТТА НА ТОЗИ, КОЙТО НИ ДАВА ПОМАЗАНИЕТО.

3. ТРЕТО, ТОВА ПОМАЗАНИЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНО В ГРУПА ОТ ХОРА, ТАКА ЧЕ ТЕ ДА МОГАТ ДА ФУНКЦИОНИРАТ В СЪЩИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ДУХА, КАКТО ТОЗИ, КОЙТО ГО ПРЕДАВАШЕ.

1 Царе 19:20 “И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.”

4. И НАЙ-НАКРАЯ, ПОМАЗАНИЕТО, КОЕТО САМУИЛ НОСЕШЕ, БЕШЕ УПРАВЛЕНЧЕСКО ПОМАЗАНИЕ, ПОДОБНО НА АПОСТОЛСКАТА БЛАГОДАТ В НОВИЯ ЗАВЕТ

1 Царе 7:13-14 “Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила. И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.”

Управленческата власт осигуряваше апостолско покривало над цяла една географска област. Филистимците не можеха да навлязат в територията на нацията Израел през всички дни на живота на Самуил. Неговият живот, служение и помазание пазеха цялата нация. Когато Мойсей издигаше ръцете си, Израел надделяваше (Изход 17:11). Самуил и Мойсей сами пазеха и водеха цели нации. Те контролираха поднебесната. Когато Мойсей се молеше и ходатайстваше, небесата се отваряха и Бог се намесваше в живота на Своите хора.

Това помазание също така им даваше сила да навлязат във вражеската територия и да възстановят всичко, което беше откраднато и изгубено. Помазанието не позволяваше на врага да навлиза в техните граници, като в същото време даваше възможност на Израел да навлиза във вражеските територии, без да бъде наранен, така че да може да преследва, превземе и възстанови всичко, което беше откраднато (1 Царе 30:8).

Израилевите старейшини предпочетоха системата, която светът използваше, вместо Божието управление чрез хора и лидерство, издигнато от Него. Винаги когато се провалим в това да живеем и вършим нещата по Божия начин, ние ще прибегнем до друго решение и то е да вършим нещата по човешки начин. Винаги когато лидерите пренебрегват хората, които са под тяхната власт и покривало, хората ще изберат друга система на защита и протекция от яростните атаки на бившите им врагове. Църковните членове на провалилите се пастори често минават през атаки, които ги правят уязвими и беззащитни. Във времената на транзиция неправилното наследяване може да ни коства цялото наследство, което сме градили до момента. Жертвата на нашия собствен живот, основата, върху която сме градили и устремът, който сме насъбрали, ще бъдат изгубени, ако оставим наследството на човек, който не е бил обучен в мъдрост, знание и умение.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Когато имаме правилно наследяване, позицията и ръста на бащата се издигат дори повече. В Псалм 127:3-5, ние виждаме, че синовете биват отгледани и наследството продължава да протича, набирайки инерция, и това дава на бащите силата и властта да преговарят с враговете си на портите на града. Бащите няма да бъдат засрамени, когато говорят срещу демоничните сили, но ще ги покоряват в регионите си. Но когато наследството пропадне, последствията са опустошителни. 1 Царе 7:13-14, ни разкрива управленческата власт в живота и служението на Самуил. Той беше установен като пророк (1 Царе 3:20) и свещеник (1 Царе 7:9-10). А също така беше управник и съдия на целия Израел (1 Царе 7:15-17). Това трикратно управленческо помазание даде на Самуил позиция в духа, за да влияе в градовете и нациите. Служението на Самуил постави началото на една нова ера на управление и корпоративно лидерство.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Много главни пастори съсипват това, за което са се трудили с години, като избират неправилния човек и го поставят в лидерска позиция над техния дом. Бог иска ние да прехвърлим нашето наследство на Исаак, истинския син. Има много хора до нас, които са като Лот, Елиезер или Исмаил. Те постоянно притъпяват възприятията ни относно наследството. ”Лот” е там още от началото на нашия църковен живот, но той никога не е живял живота на вяра, който ние сме живели в Бог. Такива хора живеят на гърба на нашата вяра като паразити и растат от всички благословения, които ние им носим. Техните естествени и духовни корени са в плътското и в погрешните ценности. Ние можем да видим упадъка на Лот, след като той се отдели от Авраам. Първо, той видя цялата Йорданска равнина като своя територия. Второ, Лот тръгна на изток и се засели в градовете в Йорданската равнина. Трето, той придвижи шатъра си близо до Содом. Четвърто, неговия упадък продължи, когато той започна да живее в самия Содом (Битие 13:11-12). Пето, той зае лидерска позиция като старейшина в нечестивия град Содом (Битие 19:1). Шесто, Лот изгуби всичко, което притежаваше в Содом включително и съпругата си (Битие 19:26). И най-накрая, Лот произведе двама от враговете на Божиите хора чрез кръвосмешение с дъщерите си. Едната от тези нации врагове, която той произведе, беше Моав, а другата Амон.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Битие 13:18 “Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.”

Чак след като Авраам се засели в собственото си наследство, Бог започна да му говори за наследник на наследството му. Бащите трябва да влязат в своята пълнота, както Авраам, така че Бог да може да им говори за тяхната роля в наследството. Синовете, които ние ще отгледаме, трябва да получат най-доброто, така че да могат да имат преднина в живота си.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Във всяко ново Божие движение, Бог ще даде ясни инструкции за това кой продължава напред и кой не. Ние не можем да допуснем, че всеки, който е бил на предните линии в старото движение, ще влезе и в новото! Тези, които не трябва да бъдат с нас в новото движение, ще предизвикат само борби в редиците ни (Битие 13:7-8)

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

ОПАСНОСТТА ОТ НЕПРАВИЛНО НАСЛЕДЯВАНЕ e във времената на транзиция е наследството. Когато изберем правилния човек, който да поставим като наследник, тогава ние ще продължим да ходим в Божиите цели и намерения, тук на земята. Наследството ще осигури апостолско предаване, така че ние да бъдем способни да градим в настоящето и да се насочим към бъдещото наследство. Божиите цели ще продължат чрез живота на нашия наследник в следващото поколение. Божият завет ще бъде установен с него, както е бил с неговите бащи. Заветните обещания също ще бъдат изпълнени в неговия живот. Бог на бащите му сега е станал негов Бог. Заветът, който Бог е направил с баща му, сега включва и него, и неговото поколение от синове. Бог прави завет с бащите и го продължава със синовете, понеже Той е Бог на поколенията.

Елисей разбираше, че приемането на духа и мантията на Илия не беше достатъчно, за да функционира на мястото на Илия. Той също така трябваше да се свърже с Бога на Илия, така че Божията вечна цел, която Бог имаше намерение да установи чрез Илия, да продължи да се установява чрез Елисей.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

В Битие 11:28, ние виждаме, че Аран (бележка на преводача: В Английската Библия името му е Харан) умря в присъствието на баща си Тара, в земята на рождението си – Ур Халдейски. Тара започна своето пътуване оттам, за да влезе в Ханаанската земя. Пътувайки към Ханаан, той дойде до едно място, което наименува с името на умрелия си син – Харан. Това му напомняше за загубата и му причиняваше тъга. Понеже му беше много тежко, в крайна сметка, Тара промени своето решение относно пророческата си дестинация и вместо това се засели в Харан. Той не се беше справил адекватно с чувството на скръб и загуба в душата си. Когато Тара пристигна в Харан, той се засели там – в най-слабото си място!

В Битие 26:12-16, Исаак се сблъска с агресия от страна на местните власти, поради завист. Филистимците запълниха всички кладенци на баща му. Те му казаха да напусне наследството си и да излезе от собствената си земя. Исаак си тръгна оттам и отиде в друга област, където изкопа наново кладенците на баща си, Авраам. Отново виждаме да го следват спорове и враждебност. Ние трябва да се придвижим далеч от предишните позиции на спорове и вражди, за да можем да намерим широко място на изобилие. Исаак намери един нов кладенец на име Роовот. Той каза: “Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя”.

Първият ключ е да бъдем способни да видим какво Бог върши в духа ни. Способността ни да виждаме отвъд естественото, отвъд ограниченията и отвъд петте ни сетива, и да се свържем с областта на реалност на Духа, ще ни постави в пътя на победата. Това, което Святият Дух върши вътре в нашия дух е най-доброто нещо за нашето бъдеще. Това е реалното бъдеще. Това е, което Бог твори вътре в нас. Всичко временно се променя, но това, което е в духа ни, се оформя и моделира, за да бъде разкрито в бъдеще.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид