СЪЖИВЯВАЩОТО ПОМАЗАНИЕ
Равнодушните няма да имат достъп до Божията спасителна благодат и Неговото незаслужено благоволение. Те ще се събудят една сутрин и ще видят, че манната е спряла и водата вече не тече към тях.
Исус Навиев 5:12: “А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.”
Тези хора няма да имат достъп до привилегиите, които преди това са имали, понеже сезоните и времената са се променили. Те повече няма да видят манната до края на живота си. Това ще бъдат сериозни времена на отговорност, на изработване на спасението ни със страх и трепет. Накратко, тези последни години ще покажат кой има повече масло в светилника си и кой е готов да тръгне с Младоженеца (Матей 25:1-13).
Това е най-важното време в живота ни! Ние можем да родим единствено това, което вече сме заченали в утробата си. Проявлението на това, което е вътре в нас и което не се вижда, ще се случи след 2005 година. Времето на зачатие и сформиране е СЕГА. Времето на откровение и проявление е в БЪДЕЩЕТО.
Поколението, което ходи в последните години на това Десетилетие на Съдба вече е начертало своето бъдеще и съдба. Ние ще видим нечестивите и праведните все повече и повече да се разграничават. От 2005 година нататък, овцете и козите няма повече да живеят в една и съща кошара. Праведните ще стават все по-праведни. За тях това няма да е въпрос на избор, понеже те вече ще са решили в сърцето си, да продължат по този начин. Първите четири години от този милениум са били време на оформяне на нова компания от пробивни вярващи, които се издигат в зрелостта на синовство и повече няма да са хранят с манната, която пада от небето. Те са станали достатъчно зрели, за да могат да влязат в своето наследство.
Нечестивите обаче ще продължават да вършат все повече нечестие, понеже те самите са избрали това като тяхна съдба. Те ще напуснат Божия дом и ще се върнат в света, където Божият съд ще бъде излян върху тях. Единствената причина, поради която нечестивите стоят в Църквата и не са преживели все още Божия съд, е поради праведните. Житото трябва да узрее, преди да отделим плевелите и да ги съберем на снопи, за да бъдат изгорени.
Днес ние трябва да изпитваме всеки дух в Божия дом, преди да е станало твърде късно. Ако тези духове продължават да живеят и да се изявяват във вярващите, вярващите ще отпаднат от вярата и ще се върнат в света, понеже оттам идват самите духове. Но когато се занимаем с тези духове и надделеем над тях, ние ще сме унищожили духа на антихрист и духа на ерес в Божия дом. Ние ще сме надделели над духовете и над светските системи и ще бъдем способни да откликнем на Духа на истината, и да чуем Божия глас, Който ни говори. Ще обитаваме в Господния дом и нашата позиция в Христос няма да ни бъде отнета (Псалм 23:6; 101:6-8).
Съживяващото помазание на Апостолското носи духът на ускорение, който създава динамика на прогресивен тласък, задвижваща духовете ни в ново ниво на зрялост за синовство, позволявайки ни да имаме достъп до нашето наследство и да извършим това, което Бог е планирал за живота ни в назначеното и определено време в Христос.
Нашият отклик към това настоящо Божие движение ще определи и очертае нашите бъдещи пробиви и живот. Ние трябва да се предадем на тази Божия благодат, която ни дава способност, да изпълним съдбата си. Позволете на Бог да вземе личния ви живот, църквите и служенията ви и да ги постави на ново място на предаване към водителството на Святия Дух. Само тези, които ходят в покорство като синове, ще видят силата и славата на Отец.
Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид
