Lidersko.info: сайт за библейско лидерство

Примерите в Библията са толкова много. Каин, Самсон, Саул, богатият младеж, споменат в Евангелията. Всички те имаха видение. Всички те не успяха да устоят, а с тяхното падение бе изгубено и тяхното видение.

Много хора днес приемат видене от Бога и го пропагандират като свой мандат. Много хора успяват дори да реализират видението, да съградят, да създадат, да…
Но много малко успяват да устоят до край. А резултата, който не устои до край, не е истински резултат.

Лидерът, който приеме видение и го реализира, но не успее да го запази до край, не е истински лидер. Истинските лидери устоява до край, а с тях устоява и видението което са реализирали.

Джон Максуел използва опита си от повече от трийсет години опит в лидерството, за да синтезира най-доброто от това, което е научил в достъпни за всекиго приниципи в своята книга 21 неоспорими закона за лидерството.
Съчетал е прозренията си, плод на трийсет годишната, изпълнена с успехи и грешки лидерска практика с наблюденията си от света на бизнеса, политиката, спорта, религията и военните конфликти. Резултатът е едно задълбочено изучаване на лидерството от гледна точка на Библията.

Разберете защо:
1. Хенри Форд едва не вкарва компанията Форд до фалит.

2. Някои предприемачи получават много пари от инвеститори на рисков капитал, докато други не успяват да получат и стотинка.

3. Принцеса Даяна беше обичана от милиони, докато нейният съпруг така и не успя да спечели хората на своя страна.

4. Кока-Кола удържа позициите си на борсата дори, когато изпълнителният директор на компанията почина.

5. Никому неизвестен пастир от развиваща се страна увеличи броя на хората, които посещават неговата църква от седемстотин на четиринайсет хиляди души за седем години.

6. Законът за предела е най-важният принцип, който някога ще научите.

7. Всичко опира до лидерството. Тези закони пораждат последствия. Прилагай ги и ще видите как хората те следват. Наруши ги и няма да можете да ръководиш дори себе си.

Всеки един от тези 21 закона на лидерството може да бъде научен. Ето и самите закони:

1. Законът на капака: способностите на лидера определят неговото лично ниво на ефективност.

2. Законът на влиянието: истинското лидерство се измерва във влияние.

3. Законът на процеса: лидерството се развива ежедневно, не в един ден.

4. Законът на навигацията: всеки може да управлява кораб, но само лидерът може да начертае курса на плаване

5. Законът на Е. Ф. Хютън: когато истинският лидер говори, хората слушат

6. Законът на здравата основа: доверието е основата на взаимоотношенията

7. Законът на зачитането: хората естествено следват лидери по-силни от самите тях

8. Законът на интуицията: лидерът анализира всичко от перспективата на лидер

9. Законът на привличането: това, което си е това, което привличаш

10. Законът на връзката: лидерът докосва сърцето, преди да поиска подкрепа

11. Законът на вътрешния кръг: потенциалът на лидера се определя от онези, които са най-близо до него

12. Законът на утвърждаването: само лидери, които са сигурни в себе си могат да дадат авторитет на хората, с които работят

13. Законът на репродукцията: само истински лидери могат да създават истински

14. Законът на приемането: хората приемат първо лидера, а после неговото видение

15. Законът на победата: истинският лидер - винаги намиране на начин екипът да победи

16. Законът на Голямото Мо (кратко от моментум): моментумът е най-добрият съюзник на лидера

17. Законът на приоритетите: истинските лидери знаят, че не всяка активност води до резултат

18. Законът на жертвата: лидерът трябва да даде, за да расте

19. Законът на правилното време: кога да се води е също толкова важно, както къде да се отиде и какво да се направи

20. Законът на бързият растеж: ако искаш да растеш, води последователи; ако искаш да умножаваш, води лидери

21. Законът на наследството: Истинската стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя

Четири аксиоми на лидерството са:

1. Законите на лидерство могат да бъдат научени и практикувани. Някои от тях са по-лесни за разбиране, други по-трудни, но всеки един от тях може да бъде научен.

2. Всеки от законите на лидерството може да съществува самостоятелно. Въпреки, че те са най-ефективни, когато са практикувани заедно, законите на лидерството могат да съществуват самостоятелно.

3. Законите имат последствия. Всяка идея носи последствия. Практикувай законите на лидерство и хората ще те следват. Наруши законите или ги игнорирай и ще изгубиш умението да водиш другите.

4. Законите на лидерството са основата, на която лидера стои. За да са ефективни, научените закони трябва да бъдат практикувани и прилагани постоянно.

В книгата си „Духовно лидерство”, Освалд Сандърс дава най-добрата дефиниция за лидерство: „Лидерството е влияние”. Библейският смисъл на лидерство е начинът по който Църквата влияе на света. Тогава лидери не са само няколко човека в църквата. Всеки Християнин е лидер, призован от Бог да влие на света чрез посланието на Благата Вест и силата на дадения Святи Дух. Как иначе Църквата би станала „сол на земята” и „светлина на света”?

Истинската ситуация в Църквата днес е точно обратната. Нека оставим на страна простия, но истински факт, че светът днес влияе на Църквата много повече от колкото Църквата влияе на него. През 1997 Барна Груп публикува изследване, според което 95% от пасторите не вярват, че имат духовната дарба да ръководят. Други подобни изследвания доказват това, стигайки до следните заключения:

1. По-голямата част от пасторите не визират себе се и като лидери, в следствие на което не носят лидерска отговорност за църквата в която са поставени.
2. Лидери, които са ефективни сред вярващите, не винаги са ефективни извън църковната сграда.
3. Повечето от лидери, които имат себе си за ефективни, на практика са неефективни.

Защо тези факти описват истинската ситуация в Църквата? Вероятно защото библейската практика на духовно лидерство е забравена, занемарена или заместена с друг не толкова Библейски модел. Защото лидери, които говорят за пост и молитва, най-често не ги практикуват с живота си. И защото неуспешни и провалили се лидери нямат доблестта да подадат оставка и да дадат път на можещите и успешните. А най-вече, защото в посткомунистическиа контекст на България не съществува нито една базирана на Библията, успешно приложена и адекватна образователна програма за обучаване на църковни лидери. Малко са и лидерите, които поемат духовната отговорност да оставят духовно наследство, бащински поучавайки едно ново поколение от лидери.

Социологическите проучвания показват, че дори един затворен човек влие на над 10,000 човека в живота си. Не един, не двама, а 10,000. Какво би станало тогава, ако всеки вярващ осъзнае, че не само епископа, пастора или дякона имат духовно влияние? Какво би станало ако Църквата осъзнае силата на своето духовно лидерско влияние и започне да влияе върху света?

Всеки може да основе организация, която изглежда добре за момента като започне с нова програма или продукт, привличайки тълпи с голямо събитие или използвайки голям наличен бюджет. Но лидерите, които оставят трайно наследство, използват друг тип методи. Те ръководят, мислейки както за днес, така и за утре. Трайната стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя след себе си. За да създаде такова наследство, всеки лидер се нуждае от стратегия и намерение, които са повлияни от следните фактори.

1. Решение за саможертва
Лидерството има своя цена, а лидерството, което оставя поколение, има по-висока цена от обикновеното лидерство. Когато работиш, за да създадеш наследство, животът ти престава да бъде само твой. За това е важно да знаеш какво си съгласен да жертваш, за да могат последователите ти да растат. От какво можеш да се откажеш? Кое от притежанията си ще инвестираш? Колко от времето и от възможностите си ще пожертваш? Кои идеи и мечти ще инвестираш в другите, без да си сигурен, че една или две от тях ще останат след теб в живота им?

2. Инициирай процеса
Процесът на създаване на наследство започва от теб и ще продължи да се развива, само ако създадеш правилната атмосфера. В дадени моменти ще трябва да се бориш, за да може този процес да продължи. Особено, когато хората около теб имат други идеи, мнения и планове. Последователите на Христос имаха различни планове. Симон Зилот искаше от Него да поведе бунт срещу Римската империя. Яков и Йоан искаха да получат позиции в Царството (Марко 10:37). Дори Петър се опита да спре Исус от действието, което щеше да позволи на останалите ученици да Го последват напълно (Матей 16:22).

3. Бъди наясно с плановете си за всеки човек
Процесът на създаване на наследство не може да бъде създаден без хора. Той изисква избор на правилните хора и правилното им развитие. Исус внимателно избра приемниците на неговото наследство. Библията казва, че Той не повика първите дванадесет, които видя на улицата, а онези, които сам избра. Защото имаше специфичен процес на развитие, планиран за всеки от тях.

4. Приготви се да предадеш щафетата
След като правилните хора са подготвени, е нужен процес на предаване. Подготовката на истински наследник е изкуство и не винаги протича безпроблемно. Учениците на Христос имаха трудности с приемането на щафетата. Исус трябваше да им се яви след възкресението Си, за да им даде Голямата заповед - и дори тогава те не успяха да разберат какво трябва да направят. Петър и Яков например, се върнаха на предишната си работа и започнаха отново да ловят риба. Когато подготвяш своите духовни наследници, приготви и процеса, чрез който приемането на наследството да протече безпрепятствено. И дори тогава планирай да окажеш допълнителна помощ, защото най-вероятно от нея ще има нужда.

Живеем във време, в което толерантността е винаги на вниманието на всички. Хората гледат със съмнение на онези, които влияят успешно на другите като ги насърчават да достигнат пълния си потенциал. И колкото често неуспешните критикуват, атакуват и унищожават успешните лидери в Църквата. Именно за едно такова време, Томас Джеферсън е казал: „Заради другите плувай с течението, но заради съвестта си, стой изправен като скала”.

Законът на наследството гласи: „Истинската стойност на лидера се измерва в наследството, което оставя”. Наследство, което не включва хора е безполезно. Ето защо наличността на Библейско лидерство е критично важна. Направи своя цел практикуването на лидерство, което трансформира хората като ги мотивира да постигнат своя ултимативен потенциал. Такъв вид лидерство изисква характер и интегритет. Истинското трансформиращо лидерство следва моделът, който Библията показва.

Някъде в църковната история християните погрешно са решили, че за да следват Христос трябва да са овчедушни, затворени и ограничени. Резултатът, явен днес и в България е, че хора, които Бог е призовал да водят Църквата, стоят настрана и вместо да изпълнят това, за което Бог ги е създал, стоят засрамени от личната си неувереност или за да я прикрият, критикуват всичко и всички, без да имат смелостта да поведат Божия народ. А нужната смелост идва от вътрешна увереност, която идва от опитност с Бога.

Вярата в Бога е начало на всяко истинско библейско лидерство. А примерите в Библията за такъв тип лидерство са толкова много, че само слепец не би ги забелязал. Библията недвусмислено учи, че истинските последователи на Христос са лидери на човеци. Това е лидерство чрез слугуване (Матей 20:25-28), лидерство, което е дарба от Бог (Римляни 12:8) и лидерство, чрез което всеки новороден ще владее над народите.

Онези, които твърдят, че нямат нужда да бъдат поучаван в Библейско лидерство, най-вероятно имат нужда точно от това, защото един от законите на лидерството е „Закона на капака.” Той гласи: „Умението на лидера определя личното му ниво на ефективност.” В контекста на организационно лидерство този закон твърди, че дадена организация не може да надрасте своя лидер. С други думи, за да е ефективен за себе си и за организацията, която води, лидерът трябва да инвестира постоянно в своя личен растеж, а с това и постоянно да увеличава „капака” или своите персонални ограничения.

Какво означава това за теб като лидер в Църквата? Ако си нехаен и не инвестираш в растежа си като лидер, ти (и никой друг, а само ти) спираш растежа на Църквата. И обратното, ако полагаш нужните духовни грижи, за да растеш като лидер, ти подпомагаш растежа на Църквата, а с това изпълняваш Божията воля на земята.

Бог е Върховният лидер. Над Него няма друг. Той поставя вярващите в определена позиция на лидерство. Той създава човек в контекстът на общение със Себе Си без насилствено да упражнява Своя авторитет. След грехопадението би било лесно за Бог да създаде план за спасение без участието на грешни човешки същества, но вместо това Той призовава хората на покаяние, чрез което да станат лидери на други към спасението. Водещата роля на човека е явна от самото начало: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее” (Битие 1:26).

Ако Библията е права, тогава всичко зависи единствено от правилното лидерство. Една организация е единствено и само толкова успешна, колкото са лидерите й. Тя не може да надмине уменията и стратегиите на лидерите си т.е. една организация не може да съществува от само себе си. Тя трябва да бъде ръководена. Това правило е явно в Библията особено, която говори за историята на Израел. Когато Израел имаше добри царе, той просперираше; когато имаше лоши царе, се отдалеч ваше от Бога. Библейската дефиниция за лидерство, която важи за Църквата, е „влияние, което води хората към Бога”. Без такова влияние, хората погиват (Притчи 29:18).

Призивът към служение също е постоянно явление в Библията. Когато Бог реши да създаде Своя нация, Той не призова тълпите, а потърси сред тях един верен лидер – Авраам. За да освободи народа си от Египет, Бог не ги ръководи като група, а издигна нов лидер в лицето на Мойсей. Същото се случи, когато стана време да прекосят реката Йордан. Всеки път, когато Бог реши да започне нещо ново, Той издига нови лидери.

Къде църковните лидери да се научат на лидерство? Конференции, семинари или училища? Политиката, бизнеса или развлекателната индустрия? Дали примера на известен фирмен президент или мениджмънт консултант може да бъде приложен в църквата? Или трябва да се обърнем към услугите на специалисти защитили докторантури и профилирани изследователи? Отговорът, какъвто и да е той, е нужен така, както е нужно лидерство в църквата. Но кой е модела, коя е парадигмата и къде могат да бъдат открити те?

Истината е, че най-добрият наръчник за лидерство, който някога е съществувал е Библията. Тя има потенциал да промени личности, обстоятелства, социални системи и живота като цяло. В нея са описани лидерските принципи създадени, не от кой да е друг, а от Бог – Първосъздателят, Лидерът на лидерите – Онзи, който е създал всички лидерски закони и принципи.

Нужда за лидерство в извън църквата в България е повече от явна. Тя е крещяща. Основният проблем, през който църквата днес минава е лидерския вакуум създаден през XX век. Едно публикувано наскоро изследване на българските църкви показва, че те ежедневно се борят е тройна дилема която включва: лидерство, финанси и общество. Лидерите могат да създават, управляват и променят финанси и общества. Обратното е не винаги вярно.

Не напразно световноизвестния дългогодишен наблюдател и изследовател на динамиките в църковни движения и деноминации, Джордж Барна пише: „Хората имат желание да следват видението, дадено от Бога, но не го правят поради липсата на посветени и умели църковни лидери. Църквата е слаба, единствено когато липсват силни лидери.”

Христос остави Църквата на земята, за да извърши дело от значение за вечността. Ако локалната църква страда от нищожно лидерство, цялата църква страда от невъзможността да изпълни мисията за която е пратена до това поколение.

Защо съществува тази уебстраница?
Някой е казал, че лидерите се раждат, а не се правят. И това е абсолютно вярно. Вярно е също, че когато един лидерът престава да бъде истински лидер, като спре да расте в духовен и персонален аспект. Ето защо целта на тази уебстраница е изучаването и прилагането на библейските закони на лидерство. Уроците, научени тук не могат и не бива да правят лидери.

Как да използвам тази уебстраница?
1. Прочети публикацията.
2. Разбери прочетеното.
3. Запомни разбраното.
4. Практикувай наученото.
5. Наблюдавай ефекта от практикуваното.
6. Коментирай и дискутирай резултатите с градивен тон, целейки конструктивен градеж и развитие на приложените принципи.
7. Научи и мотивирай други да практикуват, това което си успял да приложиш ефективно в своята работа.