Лидерски форум
Currently Browsing: Без категория

Мисли на зазоряване: Жив завинаги

„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.“ (Йоан 5:24, 25)

Когато още живеех в неверие, имах власт над съвестта си. Тя си беше моя и когато се опитваше да ме гризе, аз успявах доста добре да се справя с нея. Поредната подлост или кражба се обработваше в съзнанието ми, полираше се и блесваше като нещо положително. Нанесъл съм щета на някого – ами че той напълно си го заслужава. Карам ски на Витоша в работно време – ами затова си имаше общовалидна максима по времето на комунизма: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Аз сам заемах мястото на съдията и раздавах справедливост. Разбира се, на себе си винаги издавах оправдателна присъда. Е, ясно ми беше, че ако ме хванат в някое от тези дела, моята собствена оправдателна присъда няма да има голяма стойност, затова гледах да ги скрия колкото може по-добре. Но лично за мен това въздействие върху съвестта имаше обезболяващ ефект.

Ако обаче има съд, пред който нищо не може да се скрие? Ако има независима справедливост, която действа различно от моята собствена съвест? В такъв случай може да се окаже, че обезболяващото действие на съвестта ми прилича на наркотик, който замъглява действителността и при свръх доза е смъртоносен. Болката е нещо много неприятно, но тя е необходима, за да ни сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред. Но ние все по-добре успяваме да потиснем болката – също както съвестта си, която ни сигнализира, че сме извършили грях. Грехът унищожава човека и в крайна сметка води до смърт. Дори и без да мислим за Божия съд, самото зло разяжда като отрова. Романът на Достоевски „Престъпление и наказание“ е класическо описание на тази закономерност. Опитайте се да погледнете злото, което сте сторили на някого, от неговата гледна точка. Опитайте се да се поставите на мястото на ощетения. Ще вкусите горчилката, отровата, смъртта, която грехът предизвиква в човешкото същество.

Човекът, който живее в грях, не може да се погледне обективно. Той е като упоен от собствената си смъртоносна съвест, като мъртъв. Той е отделен от Бога, а това е дефиницията на смърт. Но докато не е настъпила физическата смърт, има надежда това състояние да се промени. Човек може да премине от смъртта в живота. Може да избегне Божия съд. Горното изказване на Христос е едно от най-силните, които най-ясно ни говорят как човек може да се спаси.

Вярата започва със слушане на Божието слово. Може и с четене. Важното е човек да разбере за какво става дума – кой е Бог, какви са Неговите критерии за добро и зло, какво иска Той от нас. От това неизбежно идва изобличението за нашето зло, за нашата приспана отровена съвест. И тогава идва Христос с Неговата изкупителна жертва. Тогава човек може да извика към Бога за помощ и прошка. Повярвай в Него, и още тук и сега ще имаш вечен живот. Божият съд вече не те засяга. Твоята присъде вече е произнесена и изпълнена – върху Христос. А ти си свободен и Бог те приема като чист от всеки грях. Но не с твоята собствена праведност, а с тази на Христос.

Да, мъртвите оживяват, и то завинаги!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Домакинята

„А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя му прислужваше.“ (Марк 1:30-31)

Този кратък пасаж от Новия Завет изглежда без особено значение. Христос изцелява една жена, тъщата на Симон (по-късно Петър) и тя става и веднага започва да шета из къщата. Нима на Господ Му е трябвал човек, който да Му прислужва? Аз мисля, че Той просто е съжалил жената заради тежката болест, от която е страдала. Но нейната реакция е забележителна. След изцелението би било естествено тя да каже, е, много благодаря, Господи, сега съм още много отпаднала, трябва първо да си почина от болестта, поне няколко дни, и после мога да се заема с домакинската работа. Тя обаче веднага скача да прислужва. Разположението на духа ѝ явно е такова, че не може да остави госта без внимание и грижа. Спомням си как старата ми майка, щом и отидех на гости, веднага изваждаше цялото съдържание на хладилника и настояваше да опитам от всичко.

Не винаги служенето на Господа е свързано с велики или поне забележими дела като проповядване, мисионерство или нещо друго подобно. Ежедневието ни е пълно с простички, обикновени неща, които могат също така да бъдат израз на нашата любов към Бога. Любовта е първата и най-основна заповед, която Христос е дал на Своите последователи. Помислете си по колко най-различни начини може да се прояви тази любов. А също и липсата ѝ. Колко често сме готови да се отнесем рязко с най-близките си хора, да не им обърнем внимание, да излеем върху тях собственото си лошо настроение. Любовта ни понякога пресъхва. Затова е добре редовно да се връщаме към нейния първоизточник.

Тъщата на Симон е била спасена от сериозна болест, може би от смърт. Нека не забравяме, че и ние сме били спасени от още по-страшна участ – от треската на греха, смъртта и вечното проклятие. И над нас Христос се е смилил и ни е изцелил от тежкото ни страдание. Естествената реакция е ние да показваме на другите тази любов, макар и в несъвършена форма. Макар и в дребни неща като шетане вкъщи, поправяне на някое разбито шкафче или нещо друго не особено „славно“. Възможностите са безкрайни.

Но преди всичко, когато ни дойде да креснем на ближния си, да го обидим и да му затръшнем вратата, нека си спомним за любовта, която е изцелила нас самите. Тя желае да изцели и него и едно от средствата за това е любовта, която ние ще му покажем.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Тайната на Неговата воля

„… като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената: да се обедини като цяло в Христос всичко – и това, което е на небесата, и това, което е на земята – в Него“ (Ефесяни1:9-10)

Несъмнено у Бога има много тайни, до които ние нямаме достъп. Те са свързани с бъдещето на целия свят, с бъдещето на нашия личен живот, с духовния свят и битките, които се водят в него. Но има някои тайни, които в определен момент от човешката история са били разкрити. За една от тях, изключително всеобхватна, се говори в горния цитат на апостол Павел. Крайната цел на цялата история е всичко, което е на небесата и на земята, да се обедини в Христос. Това може би е малко трудно за разбиране и се нуждае от пояснение.

Библията ни разкрива, че Христос е Творецът, чрез когото са създадени небесата и земята. Той е станал човек и е пожертвал живота Си, за да създаде за Своето паднало творение път обратно към Бога. Всеки, който приеме това спасение, в известен смисъл влиза в „Христос“ или „се облича с Христос“. Повярвалият човек се идентифицира с Христос и Му принадлежи. Съобразява се с Неговата воля, отразява Неговата същност, споделя Неговия морал. Вярващите хора още тук, на земята, са небесни същества. Те живеят в този свят, но не са от него, а принадлежат на небесното царство. Разбира се, твърде много от тях вече са си отишли физически от тази земя и вече са при Бога във вечния свят. Един ден тези два свята ще се обединят. Преградата ще падне и ще се осъществи целта, която Бог е имал от самото начало – един единен съвършен свят, в който цари правда. Свят, който изцяло е „в Христос“.

Тази Божия воля ще се осъществи, когато се изпълнят времената. Това на по-прост език означава, че още не му е дошло времето. Земята с нейното сегашно замърсяване от грях и зло не може да премине в този вечен свят. Тя ще бъде очистена с огън и всичко негодно, всичко, което не е „в Христос“, ще изгори. Тогава Бог ще създаде ново небе и нова земя и ще настъпи вечността.

Всичко това може да ни звучи много космически и странно. Докато сме в сегашното си съществуване, не можем да разберем напълно тези неща. Затова и се говори за тайната на Неговата воля. В последните глави на Библията апостол Йоан се опитва да опише този бъдещ свят. Явно не му достигат думите, за да изрази небесната реалност, и той говори за скъпоценни камъни, бисери, злато – и забележете, злато, като прозрачно стъкло. Явно, че става дума за духовни реалности, които човешки ум не може да си представи. Но същността е, че това царство, което ни очаква, е безкрайно скъпоценно. То е пропито от съвършенството на Христовото същество, то е обединено „в Христос“.

Ти участваш ли в тази тайна на бъдещия съвършен свят?

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: По-ценно от живота?

„Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните Ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.“ (Псалми 63:3, 4)

Нима може да има нещо по-добро от живота?
Само да сме здрави – това се чува винаги, когато се правят разни пожелания по празници. Сиреч, да живеем колкото може по-дълго. Като съм чувал такива пожелания, винаги съм се изкушавал да кажа, че каквото и да правим, няма винаги да сме здрави. Все някога ще трябва да се разболеем и да си отидем от този свят. Това няма да ни се размине и човек няма нужда да е някакъв пророк, за да може да го предскаже. Понякога при такива случаи съм си позволявал да противореча на присъстващите и да кажа, че здравето не е най-важното. Често срещам учудени и леко скандализирани погледи. А на следващото ми изказване, че най-важното е животът след смъртта, обикновено по лицата се изписва отегчение. Пак ли започна с тези религиозни неща…

Е, добре. Отегчителен съм. Но каква е реалността? И могат ли добрите пожелания по празници да я променят? Дълбоко в сърцето на всеки човек е заложено знанието, че има вечност и смъртта не е краят на съществуването. Съвременният материализъм полага всички усилия да потисне това знание и да го отрече, понеже това сваля от човека окончателната отговорност. За много хора би било утешително, ако всичко приключваше със смъртта. Тогава и самоубийството би било лесен изход от непоносими трудности – изход без някакви лоши последствия. Но така ли е наистина?

В горния стих от една боговдъхновена песен на повече от 3000 години се казва, че Божието милосърдие е по-добро от живота. Какво означава Божието милосърдие? Всеки човек нарушава Божиите закони, и то постоянно. За това ще бъде съден след смъртта си. Това е обективна реалност, която никакви наши представи или философии не могат да променят. Единственото, което може да промени тази страшна перспектива, е Божията милост. Божията милост е готова да ни прости, че не сме в състояние да живеем напълно свято и безгрешно, както Бог очаква от нас и както ни е предвидил. Бог е доказал това, като сам се е пожертвал на кръста, за да може да прости нашите грехове. От нас се иска само да Му поискаме прошка, да помолим за Неговата милост.

Да молиш за милост – много хора считат това за унизително! Но помислете си само какво унижение е търпял самият Бог – без да го заслужава, от любов към нас. Ако при всичко това ние считаме за унизително да поискаме от Него милост, или пък ни е досадно да се занимаваме въобще с тази възможност, никой не ни е виновен. И щраусът си заравя главата в пясъка ясно с какъв успех.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Неговата воля

„Затова и ние … не преставаме да се молим за вас и да молим от Бога да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране. “ (Колосяни 1:9)

Всяка задача си има своите условия, както и всяка логика се базира на определени допускания. Ако наистина има всемогъщ и вечен Бог, който е сътворил вселената и човека, то тогава е логично Той да има някакви намерения и някакви цели за това Свое творение. Значи и за теб лично. Това е най-дълбоката потребност на човека – да знае смисъла на нещата и най-вече смисъла на собствения си живот. Несъмнено този смисъл ще се изпълни, ако животът ти съвпада с намеренията на Този, който те е извикал в съществуване.

Някои от тези Негови намерения са всеобщи за всички хора и те са описани в Библията. Там могат да се прочетат и да се разберат, така че не е необходимо да се чудим и да гадаем. Основната цел, с която е създадено човешкото същество, е да бъде приятел на Бога и да общува с Него в любов и хармония. Тъй като това идеално състояние е отдавна нарушено, и то за всички хора, сега най-важното намерение на Бога е да спаси всички от гибелта, на която ги обрича собственото им зло.

И така, първостепенната Божия воля за теб е да се увериш, че Бог съществува, да осъзнаеш, че си виновен пред Него, защото не живееш според Неговата воля, и да поискаш прошка за това. Бог е пожертвал собствения Си Син Иисус Христос, за да може да ти прости. От теб се иска само да приемеш това.

Оттук нататък Бог ти дава нов живот като Негово дете, член на Неговото семейство. Неговата воля вече може да се осъществява постепенно в твоя живот. Точно за това се моли апостол Павел с цитираните по-горе думи. За да можеш да живееш съгласно Божията воля, трябват мъдрост и духовно разбиране. Бог не ни е направил марионетки, които сляпо следват нечия чужда воля. Нито пък християните са войници, които трябва точно да изпълняват някакъв устав, точно формулиран списък от заповеди и забрани. Христос нарича Своите ученици „приятели“, понеже им разкрива Своите цели и иска те доброволно да се включат в изпълнението им.

Няма по-голяма мъдрост на този свят от разбирането на божиите цели и намерения. Това става на първо място с четене и изучаване на Библията – ясното и сигурно Божия слово. На второ място е молитвата за мъдрост и духовно разбиране. Бог ни помага да разбираме словото Му и ни открива неща, които важат конкретно за нашия живот и обстоятелства. Много важно е също общуването с други вярващи хора, както и четенето на книги, които мъдри хора са писали за своя опит с Божията воля. Разбира се всички човешки мнения трябва да се сравняват с Божието слово и да се преценяват внимателно. Но не бива да пренебрегваме опита и познанията на другите вярващи.

Нека се стремим към мъдорст и духовно разбиране. Така ще изживеем живота си на тази земя смислено и пълноценно.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.