Архив на категория: Основи на лидерството

Защо пасторите напускат служението?

Барна Груп и институтът Фулър публикуваха статистика за състоянието на пасторското служение и причините поради които пасторите напускат служение. Ето някои от тях:

90% от пасторите работят 55-75 часа на седмица при 40 часова нормална работна седмица

80% от пасторите са убедени, че служението е повлияло негативно на техните семейства. Много пасторски деца избират алтернативен стил на живот и не посещават църква заради това което църквата е причинила на родителите им. Най-съкрушаващото в статистиката е, че това е толерирано от самите родители.

95% не се молят редовно със съпругите си.

75% са преминали през поне една клинична стресова криза причинена от служението.

90% чувстват, че не са адекватно подготвени за изискванията на служението

80% от пасторите и 84% от техните съпруги се чувстват обезкуражени от състоянието на служението си.

90% от пасторите твърдят, че служението е напълно различно от това което са очаквали.

50% просто не могат да отговорят на изискванията на професията си.

70% постоянно се борят с депресия.

70% нямат близки приятели.

40% имат сериозни проблеми с църковни членове веднъж в месеца.

33% признават, че са имали сексуални взаимоотношения c човек от църквата.

50% биха напуснали служението, но не могат да си го позволят по финансови причини.

50% от пасторите на пускат служението завинаги след по-малко от 5г.

Само 1 от всеки 10 служители ще е все още в служение когато достигне пенсионна възраст. Много деноминации са в криза за лидери, която правилно е наречена „кризата на празните амвони”. Те не могат да намерят достатъчно служители, които да запълнят позициите.

Най-сериозната причина поради която пасторите напускат служението, е че църквата не разпознава тяхното видение и не приемат да следват тяхната посоката на служение. Пасторите смятат, че Бог иска от тях да следват дадена цел, но хората в църква нямат желание искат да следват и да се променят.

Растежът на мегацърквите: Факторът достигане

Официалният икономически доклад на Leadership Network, който изследва хиляди църкви по света, обобщи че през за 2009-2010 мегацърквите по света са продължили да растат. Една от причините е капацитетът с който те достигат невярващите, известен като „фактор на достигане”.

Не всяка църква успява да достигне обществото в което е поставена. В повечето случаи църквите се опитват да запазят своето статукво в обществото, вместо да го достигнат за Царството. Църкви които не са се посветили на процеса на достигане на неспасените обикновено имат следните характеристики:

1. Програма която визира хората които вече посещават църквата.
2. Среда в която по даденост всички вече са последователи на Христос.
3. Използване на вътрешен език, който остава неразбираем хората, които са нови в църква.
4. Очакване, че растежът на църквата идва от промяна в сърцата на хората извън нея, а не от сърцата на хората, които са вече част от нея.
5. Служения които не са ефективни не биват спирани за да не се засегне някой.
6. Подобен е случая с въвеждането на нови методологии в служението.
7. Личните предпочитания винаги са приоритетни спрямо потенциала на служението.
8. Повечето решения се взимат заради онези които ще запазим, а не заради онези, които можем да достигнем.

Растежът на мегацърквите: Добрите идеи

Идеите имат последствия. Но не всички идеи са добри идеи. И не всички идеи идват от Бога.

Критична характеристика на онези църкви които растат защото нямат реална представа за заобикалящата ги среда е това, че постоянно казват „Не” на добрите идеи за да имат време и ресурси да се съсредоточат върху най-добрите идеи които идват до тях. Онези църкви, които се опитват да усвоят всички добри идеи, които се изпречват на пътя им по една или друга причина, често намират себе си стоящи в пътя, а не движещи се към целта.

Това правило е систематизирано от президентът на „Ейпъл” Стийв Джобс след големият успех на прословутия телефон разработка на компанията. „Нашият успех идва от това, че казваме „Не” на хиляди идеи за да можем, не просто да правим много ненужни неща, а да продължим уверено в посоката в която трябва да се движим като компания” твърди Джобс. „Ние сме отворени за всички възможности, които пазара предлага, но само след като сме казали „Не” на безброй прекрасни идеи, можем истински да се съсредоточим върху истински важните неща” (BusinessWeek 12.10.2004).

Повече не винаги означава по-добре. Много често е по-добре да се отхвърли идеята за ново примамващо служение, докато се утвърди служението, което сме започнали отначало. А най-трудно е когато трябва да кажем «Не» на страхотни и прекрасни хора, които истински искат да работят с нас върху нови проекти, но не искат да имат нищо общо с истнското видение, което Бог ни е поверил.