Официалният икономически доклад на Leadership Network, който изследва хиляди църкви по света, обобщи че през за 2009-2010 мегацърквите по света са продължили да растат. Една от причините за това е лидерският фактор.

Лидерството, дарбата да ръководиш, идва от Бога (Римл. 12:8). Една от забележителностите на големите църкви е, че те оценяват хората с лидерски дарби, докато характерно за малките църкви е, че се стремят да контролират своите водачи.

Ултимативно, това не е толкова вина на хората, колкото на начина по който малките църкви са структурирани с ограничена свобода на пастора при взимане на решения, наслояване на съвети, бордове и комитети, което спира самостоятелността на самия процес на ръководене на църквата. За съжаление, много църкви на драго сърце приемат пастири и учители, но много малко църкви осъзнават нуждата от водачи. В резултат, те никога не достигат своя пълен потенциал като църква, а много често стават главен възпираш, а дори и деструктивен фактор в развитието и растежа на своите собствени водачи.

Мегацърквите, които оценяват своите лидери а с това обуславят своя растеж, обикновено имат следните характеристики:

1. Те са ръководени от екипи, а не са контролирани от съвети.
2. Единодушно подкрепят водещият пастори и духовния авторитет, който Бог е вложил в неговата позиция.
3. Те разбират, че лидерството на църквата е от критична важност за нейния растеж не само като организирана структура но и на всички нива на служението.
4. Те разпознават лидерството като дарба, както и нуждата от нейното развитие.
5. Те разбират, че не всеки е лидер и затова целенасочено издигат само онези хора в които предварително са разпознали дарби за служение.
6. Те включват ръководен състав и екип от доброволци.
7. Те поставят като приоритет характера на лидера над неговите умения.