Всички публикации от admin

Законът на правилното време

Еклесиаст 3:1-8

Това, което направи Соломон велик лидер, бе умението му да разпознава правилното време. В книгата Еклесиаст, Соломон говори за това свое умение, осъзнавайки, че ние не контролираме времето. То принадлежи на Бог, който е определил неговите сезони и промени. Нашата роля е да разпознаем времето, което Бог е определил за нас и да го приемем. В този духовен процес важат следните принципи:

1. Бог не се нуждае от времето. Той е извън него, но го е създал за нас.
2. Отговорността за разпознаване на Божието време е наша. Отговорността за промените на времето не е.
3. Наша е и отговорността да приемем Божието време и координираме нашите усилия с Божия план.
4. Настройката ни по Божието време (или нейната липса) променя историята на нашия живот.
5. Бог е направил всичко на правилното време.
6. Бог е поставил Своя план в сърцата ни и ние трябва да му се доверим, че Неговият избор за време е правилният.
7. Най-същественото постижение на човешкия живот е не да изпревари Божието време, а да го разпознае и да се радва в плана, който Бог има за нас.

Изкуството да благодарим

Исая 38:9-20

Нищо не може да произведе толкова благодарност, колкото избавлението от сигурна смърт. Когато цар Езекия, един добър и богоугоден цар, получи слово чрез пророк Исая, че ще умре, той се обърна към Бог, Комуто бе служил вярно и го помоли за продължение на живота си. В отговор на молитвата, Бог му подари 15 години. Когато Езекия разбра, че Бог е продължил живота му, той направи това, което всеки добър и верен лидер би направил: той благодари на Бога и го прослави, а след пълното си възстановяване, написа поема за прослава на Бога.

Разсъждавайки върху Божията доброта, царят осъзна, че Бог бе използвал болестта му за добро. В стих 17, той написа: „За моя собствен мир бе да имам горичивина”. Така бе писал и един от неговите предшественици, Цар Давид: „Добре стана, че бях наранен, за да се науча на заповедите Ти” (Псалм 119:71).

Молитвата на Езекия е химн на благодарност не само към Бога за продължаване на живота му, но и израз на посвещението му да „пея песента си със струнни инструменти през всичките дни на живота [ми]” (Исая 38:20). Той разбра, че благодарението към Бога е повече от моментно явление. То е начин на живот.

Чакането (което лидерите мразят)

Авакум 2:1-20

Авакум ни учи, че лидерите трябва да се научат да оценяват времето на чакане преди да получат отговор от Бога. В първата глава от книгата си пророкът е в позиция на „чакай и виж”, във втората глава, той е в позиция „стой и виж”, а в третата глава е в позицията „коленичи и виж”.

Пет „горко” във втората глава на пророческата книга описват Божието интензивно недоволство, което Израел му причинява. Ако това е така, защо Бог не ги наказва веднага? Отговорът е прост: докато Авакум чакаше, Бог извърши промяна в сърцето му. Преди Бог да започне да води света, Той води лидерите. Авакум видя четири сезона на Божието лидерство:

1. Не всичко, което се случва, потвърждава Божията воля и желание.
2. Бог не пропуска нито едно от нещата, които се случват
3. Всичко, което се случва, ще бъде ултимативно приравнено с Божията справедливост
4. Нищо от това, което се случва, не трябва да ни отклонява от това да продължим да отговаряме на Божията вярност с нашата лична вярност.

Четири аксиоми на лидерството

Четири аксиоми на лидерството са:

1. Законите на лидерство могат да бъдат научени и практикувани. Някои от тях са по-лесни за разбиране, други по-трудни, но всеки един от тях може да бъде научен.

2. Всеки от законите на лидерството може да съществува самостоятелно. Въпреки, че те са най-ефективни, когато са практикувани заедно, законите на лидерството могат да съществуват самостоятелно.

3. Законите имат последствия. Всяка идея носи последствия. Практикувай законите на лидерство и хората ще те следват. Наруши законите или ги игнорирай и ще изгубиш умението да водиш другите.

4. Законите на лидерството са основата, на която лидера стои. За да са ефективни, научените закони трябва да бъдат практикувани и прилагани постоянно.

Всеки Християнин e лидер в света

В книгата си „Духовно лидерство”, Освалд Сандърс дава най-добрата дефиниция за лидерство: „Лидерството е влияние”. Библейският смисъл на лидерство е начинът по който Църквата влияе на света. Тогава лидери не са само няколко човека в църквата. Всеки Християнин е лидер, призован от Бог да влие на света чрез посланието на Благата Вест и силата на дадения Святи Дух. Как иначе Църквата би станала „сол на земята” и „светлина на света”?

Истинската ситуация в Църквата днес е точно обратната. Нека оставим на страна простия, но истински факт, че светът днес влияе на Църквата много повече от колкото Църквата влияе на него. През 1997 Барна Груп публикува изследване, според което 95% от пасторите не вярват, че имат духовната дарба да ръководят. Други подобни изследвания доказват това, стигайки до следните заключения:

1. По-голямата част от пасторите не визират себе се и като лидери, в следствие на което не носят лидерска отговорност за църквата в която са поставени.
2. Лидери, които са ефективни сред вярващите, не винаги са ефективни извън църковната сграда.
3. Повечето от лидери, които имат себе си за ефективни, на практика са неефективни.

Защо тези факти описват истинската ситуация в Църквата? Вероятно защото библейската практика на духовно лидерство е забравена, занемарена или заместена с друг не толкова Библейски модел. Защото лидери, които говорят за пост и молитва, най-често не ги практикуват с живота си. И защото неуспешни и провалили се лидери нямат доблестта да подадат оставка и да дадат път на можещите и успешните. А най-вече, защото в посткомунистическиа контекст на България не съществува нито една базирана на Библията, успешно приложена и адекватна образователна програма за обучаване на църковни лидери. Малко са и лидерите, които поемат духовната отговорност да оставят духовно наследство, бащински поучавайки едно ново поколение от лидери.

Социологическите проучвания показват, че дори един затворен човек влие на над 10,000 човека в живота си. Не един, не двама, а 10,000. Какво би станало тогава, ако всеки вярващ осъзнае, че не само епископа, пастора или дякона имат духовно влияние? Какво би станало ако Църквата осъзнае силата на своето духовно лидерско влияние и започне да влияе върху света?