Изследователската група БАРНА, която от години публикува статистики и анализи за църквата на последното време, издаде ново изследване за нови промени в църковния контекст на служение. Анализът е базиран на над 5000 интервюта направени през 2010, които показват следните 6 тенденции:

1. Църквата все по-малко познава своето богословие.
Тенденцията се дължи на навлизането на нови поколения в църквата, които се позиционират като водещи мнозинства, без да разпознават историческото наследство на църквата или нуждата от доктринално образование. Например, докато Великден е познат като религиозен празник, малцина го свързват с физическото възкресение на Христос, а много от разпознаващите Святия дух като божие присъствие, не го считат за лице на Троицата. Тези тенденции са особено силно проявена в църкви с преобладаващи етнически малцинства, които не отдават нужната значимост на образование и катехизис.

2. Църквата става все по-затворена и все по-малко достигаща обществото.
Въпреки съвремените технологически постижения, които правят комуникацията с големи групи от хора много по-лесна и достъпна, църквата става все по-духовно изолирана и затворена за обществото около нея. Малък брой вярващи канят свои познати на църква, а личното евангелизиране е сведено до максимален минимум от 1-2 пъти годишно. Глобализацията на образование и имиграция, създават контекст на светска култура, която налага плурализма като стандарт за обществено развитие създавайки контекст, който църквата е стратегически неподготвена да достигне хората около себе си. За това спомагат и църковните модели на домашни църкви, клетъчни групи и домашно образование, които затварят църквата за света създавайки локална църковна субкултура в контекста на която присъединяването на външни групи е практически невъзможно.

3. Нарастващо мнозинство в църквата се интересува повече от практически приложения за живота в света, отколкото от духовните принципи на вярата. Приоритетите на младото поколение са образование, кариера и пътуване, докато вярата остава на заден план и не е нужен елемент за достигане на мечтите им. Възрастното поколение търси сигурност в живота, професионално развитие и персонална реализация. Скоростта на живота рядко позволява време за размисъл и рефлектиране върху духовност, която е най-често изместена от икономическа или политическа тематики. Оцеляването днес е считано за по-важно като сентенция от въпроси за вечността и вътрешната духовност на човека и заради това на вярата се гледа като на суеверен метод за оптимизиране на настоящето.

4. Социалната активност между християните се увеличава. Често това е за сметка на духовната активност на църквата създавайки ефект на социално себе-удовлетворение, на което липсва духовна основа. От друга страна, определени социални позиции и действия от страна на църквата, апелират към останалата част от обществото предоставяйки уникална възможност за евангелизация и по-широко възприемане християнската ценностна система.

5. Постмодерната инициатива за толерантност е по-атрактивна за новото поколение Християни. Голяма част от обществото на нашето съвремие отказва да прави избори, които могат да бъдат определени като осъдителни. Повлияна от тези социални течения, църквата е толерантна към широк аспект от морални и духовно поведения и философии. Темите и въпросите по които църквата е истински догматична стават все по-малко и по-малко. Например, Християнското учение за любов към всички, е редефинирана в множество сентенции за въздържане от конфликт и конфронтация в които отсъства абсолютна морална истина.

6. Влиянието на Християнството върху културата и личния живот в повечето случаи остават незабележими. Християнството е повлияло на световната култура повече от всяка друга религия. Въпреки това, в съвременния исторически в който определени образи представляват реалност, която диктува решения в живота на едно цяло поколение, църквата спешно се нуждае от по-позитивен и по-лесно достижим образ. Проблемът в това се изразява не толкова с Християнските принципи проповядвани в църквата, а в това как всеки вярващ ги прилага в своето всекидневие.