Лидерски форум

Решения при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат

От казаното до тук за протестантската традиция и превода на Библията, идва и идеята за един неприет интерлинеарен текст на българската Библия и решенията които той предлага.

Йоановият корпус в настоящото издание бе преведен още през лятото на 1996г. от NеstleAland 27ed. и отпечатан като пилотно издание едва през 2007 год. На конференцията по библейски технологии Bible Tech през 2009/2010г., бе представен модела за паралелни повторения на гръцки и български граматически структури при превода на Новия Завет. Тази парадигма показа защо и как е ненужно да се преминава през английски език в който липсват определени лингвистични особености без които се ограбва красотата на българския език и звучене. Имено този модел ни отвори врата да калибрираме нашия текст с работните копия на Йоан и Марк подготвяни за 28то издание на NеstleAland.

По същото време д-р Майкъл Холмс, ученик и близък съработник на д-р Брус Метзгър, в партньорство с библейския софтуер Логос, започна работа по ново критично издание на Гръцкия нов завет за Дружество за библейска литература в Атланта. Тази нова стъпка в протестантската традиция включи ревизиран Текстус Рецептус, Тишендорф, Уескот и Хорт и вон Соден. Базовият текст дойде от дигиталното издание на Джеймс Таубър от Бостънския университет, който добави аналитичен апарат с морфология към критичното издание. По този текст продължи и по-нататъшната работа, докато наш стар приятел взе сабатикал за да преработи бележките под линия в Марк за NеstleAland 28ed. и така получихме фототипно прототипите на изданието преди то да излезе от печат през 2012г.

Всичко това даде възможност за някои приоритетни предимства и характерни особености в новия интерлинеар:

  1. Текстът е подреден три-редово: гръцки оригинал, буквален превод на български и за първи път аналитичен апарат с подробна морфология на думите
  2. Превеждано е дума по дума, а не фраза по фраза т.е. не просто наложен текст като досегашните издания, а един чисто нов превод, който отваря широко съзнанието на четящия за по-дълбоко разбиране на Словото
  3. Избегнати са ненужните текстови маркери и обяснения, тъй като паралелната стилистика на гръцко-български е много по-удобна от английско-българската акомпанирана със Стронгс
  4. Показано е буквалното значение на текста без излишна динамична еквивалентност, характерна за западните интерлинеарни издания
  5. Буквално от гръцки са преведени сказуемите, дори при спомагателния глагол: биващ, бивайки и характерното щящ. Tака се избягва наслагване на като, който и т.н. когато те не са в оригинала
  6. Преведен e дори определителния члено, както следва в гръцкия пред думата (ако, разбира се, не се смята стилистиката на ап. Павел). Това правило е следвано дори в традицията на номина сакра – Исуса, Отца, Бога
  7. Избегнато е ненужното насилственото налагане на буквализъм при разбираемата новозаветна терминология като Господ/господар, църква/еклесия/събрание и т.н.
  8. Следва се буквално превеждане на дума за дума с падеж и род, което е възможно в 90% от Новозаветния текст
  9. Приложеният критичен апарат освен аналитичната морфология, включва критичното издание на базата на Нестле-Аланд и обозначение на стихове и пасажи с критични промени
  10. И не на последно място, липсващата до момента морфология не само показва защо дадена дума е преведена така, а дава възможност и на четящия да се ориентира в по-сложните граматически структури на гръцкия език и да ги разбере.

Това което остава нужно, са преводаческите бележки и критични решения представени в един надлежен Текстов коментар на Новия завет. Той е вече съставен, но заради ограниченото място и време в това издание, ше злезе в едно отделно приложение. Част от него вече присъстват в отделните публикации по книги, както и в цялото Четвероевангелие, Деяния, Послания и Апокалипсис.

И накрая, както подобава на богослови и свещенослужители, да споделим и нещо от Библията вместо само да говорим за Библията

Ап. Павел пише до младия Тимотей сакралните и мистични слова:

Донеси ми япанджака и книгите, а особено пергаментите.

За япанджака, споменат заедно със идването на зимата, ние погрешно мислим че става дума за връхна дреха като ямурлук. Използваната гръцка дума фелонес се отнася за римската тога-трабея – пурпурно наметало, обозначаващо статута на римско гражданство с което Павел претендира да се яви пред цезаря.

Ако япанджака не ни е много ясен, то книгите са повече от конкретни. Книгата – на гр. библиос и кожения пергамент – на гр. мембрана (само тук в целия Нов завет) се отнасят за личния равински препис на Тората на ап. Павел, заедно с неговите бележки от обучението му при нозете на Гамалиил. За тях Павел пише да му се донесат в Рим от младия Тимотей

И в история на Реформацията така – някой някому трябва да представи книгите:

  • Хус превода на чехите, но и на онези сам той нарича ученици на антихриста
  • Тиндейл превода на англичаните, но и на краля който го изгаря на кладата
  • а мъртвото тяло на Уиклиф е ексхуманитирано даже 40 години след смъртта му за това, че е превел Библията на езика на гонителите си.

Да припомним и думите на Лутер които погрешно се цитират като протест срещу политически и църковно силните на деня, а всъщност се отнасят за книгите му, които обвинителите са разхвърлили на заседателната маса между него и Карл V. Посочвайки към книгите и говорейки най-вече за написаното в тях, Лутер изрича историческите слова:

Тук стоя

Не мога другояче

И нека Бог ми е на помощ!

Аз ви донесох книгите на брой точно 95 тук пред вас. И понеже днес е Вси Светии да споменем един от тезисите, закован на Витенбергските катедрални порти под номер #53 и модифициран специално за настоящето събитие

Враговете на Христа са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово от някои преводи, за да може да се продават едни други преводи…

Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение

Ivan Voronaev Bulgarian Jubilee Edition 2015

За поръчки: ВЕРЕН, CLC, ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

  1. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  2. Книгата за Иван Воронаев в София
  3. На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  4. Второ мисионерско пътуване на Иван Воронаев в България
  5. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  6. 95г. от първото евангелизаторско пътуване на Иван Воронаев в България
  7. Арест и заточение на Екатерина Воронаевна
  8. Арест и заточение на п-р Иван Воронаев
  9. Живот и служение на ИВАН ВОРОНАЕВ
  10. Екатерина Воронаева (интервю)
  11. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  12. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  13. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (обзор)
  14. Писма от България: Кореспонденцията на Иван Е. Воронаев (въведение)
  15. Петдесятница в България преди 95г.
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Първото петдесятно богослужение в Пловдив на Великден, 1 май 1921г
  18. Начало на Евангелската петдесятна църква в гр. Перник през 1921г.
  19. ЕПЦ – Стара Загора става на 84 години
  20. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  21. За смъртта или за живота на героите на вярата?
  22. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ
  23. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  24. 95 год. от ПЪРВОТО ПЕТДЕСЯТНО СЪЖИВЛЕНИЕ в БЪЛГАРИЯ
  25. Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  26. Писма от България 1920 (част 3)
  27. Писма от България: 1920 (Част 2)
  28. Писма от България: 1920 (Част 1)
  29. Въведение в Петдесятното богословие
  30. Писма от България: 1919
  31. 95г. ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ

Трудности при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат

За поръчки: Верен, CLC, Amazon 

Горе долу по това време у нас е представен и текст критичния метод в приложение към Библията, като в отделните си прояви това негово присъствие в България директно следва богословските школи на Хале и Тюбинген. Паралелно с това, в България излизат от печат:

  • Граматика на Гръцкия библейски език на Глубоковски  и неговите Екзегетически анализи,
  • Богословие на творението и „историко-критическият метод”  на проф. Иван Марковски,
  • Наука и религия в светлината на психоаналитическата социология на Д-р Иван Кинкел и мн. др.

На Рождество 1933г., Сталин нарежда продажбата на кодекс Синаитикус на Британската библиотека за нищожните £100,000 и това става преломен момент в историята на превода на Библията. В България, обаче, през следващия половин век, ако не се смята ревизията на Новия завет от д-р Харалан Попов и библейския речник и конкорданс на д-р Стефан Банков, преводът на протестантската Библия ще бъде в застой.

През 1993г., верни на своята традиция издателство ВЕРЕН излизат с една уникална нова ревизия на протестантския Нов завет. Следват и други издания, повечето от които обаче се присъединяват към онази объркваща текстова традиция от началото на 20 век.

Така например след като през есента на 1996г., за първи път в интернет качихме Библията в дигитален формат (Bibliata.com), много бързо сформирани, а и старо реставрирани издателства просто свалиха и отпечатаха текста. Така се стигна до куриозни издания като: двутекстова Библия със Стар Завет е от 1940г и Нов Завет набиран от изданието 1937г. или Нов Завет от 1937г. проверен и колиран с печатно издание от 1924г. и променен до неузнаваемост – като стъпка назад в историята на Ревизираното издание. Особено фрапиращ бе случаят с един частичен текст, изпратен до частни библейски програми като e-Sword и Olive Tree, в който българското Евангелие според Йоан бе само до шеста глава. Всичко това доведе до едно окончателно объркване в това, кой какъв текст е набирал и ревизирал, преправял и издавал. А и самите издатели до момента, не са публикували тази информация, защото много от тях дори не са запазили списък с промените които са направили.

И в този ред на развитие, стигаме до периода 2005–2015г., в който на протестантската общност е представена т.нар. Червена Библия. Този текст се явява стъпка назад не просто към черковно-славянските прототипи, а предявява конкретна про-руска преводна насоченост и е наречен „червена” не само заради аления цвят на корицата си, а заради силно изразеното агентурно присъствие на Държавна сигурност сред членовете на преводаческия екип. А от там, и директна държавна намеса в текста на Божието Слово, акт който дори за православната симбиоза между църква и държава е сакрално табу. Да не говорим пък за нарушените протестантски ценности като:

  • Разделяне на църква от държава
  • Свещеничество на всеки вярващ
  • и Библия на говоримия матерен език.

Нужно е завръщане към първообраз, но кой точно първообраз?

Ако се приеме един приет католически текст катo Текстус Рецептус, то кой точно от неговите стотици варианти, които значително се различават в граматика и съдържание от повечето византийските съвременници на Codex B/Aleph. Множеството корекции и редакции на Текстус Рецептус от Реформацията до наши дни съвсем ясно показва, че текста който реформаторите познават като Приет текст, съвсем не е Приетия текст който използват преводачите на Библията днес.

Тогава, кой точно Текстус Рецептус да използваме за база на един нов буквален превод? Дали католическата ревизия на Еразъм, който драстично добавя и дублира директно от латинската Вулгата? Или коя от четирите ревизии на Стефанус, който в повечето случаи не издържат сравнение с новозаветните ръкописи датиращи от до 2–4в. Или коя от деветте ревизии на Беза в услуга на Калвиновата ортодоксия и теократичната утопия на Женева? Дали  т.нар ре-версия (обратен превод) на Скривенер, който превежда оторизираното издание King James обратно на гръцки език, и така окончателно затваря омагьосания кръг на всичко що някога е било прието или неприето в т.нар. Приет текст.

Днес разполагаме с над 1200 автентични новозаветни ръкописа, от които Текстус Рцептус използва едва шест и то датиращи между 11–15в. Ясно е, че един нов по-превъзходен от предните преводи няма как да бъде направен от един приет текст като Текстус Рецептус. Това може да стане само чрез е нов и неприет – Textus Haud Receptu, или както казва самата Библия: „Ново вино в нови мехове”!

И нов превод с нов текст.

Истината е, че никога в протестантската история, единен приет текст не е успял да революционизира превода на Библията на говоримите езици:

  • Хус – широко използва старолатински фрагменти
  • Уиклиф – старо английски
  • Лутер – старонемски и дори готското звучене заимствано от Вулфила

А да не отваряме въпроса за частичния превод на учениците на Кирил и Методий, който не е преследван толкова заради славянската азбука, колкото заради западните базови текстове които инкорпорира. За пример, молитвата Отче наш ясно резонира в по-късната Катар патер на катарите-албигойци. А думи като възпя, възнесе и възкръсна са структурно равни на латинското резурехтио и няма нищо общо със симплистичния термин да стана/да възкръсна използван в гръцката и еврейската лексика. /следва/