Мария Удуърт-Етер: Проявленията на Духа

Господ ми е дал специална мисия – да донеса дух на единство и любов… Във всяка страна Бог издига хора, които се впускат за повече от Него и казват: „Ела и ни помогни. Ние искаме духа на любов. Ние искаме чудесата и знаменията.“

От Деяния на апостолите до сега в петдесятната история не е имало човек, чрез който Божият Дух да се е проявявал повече, отколкото чрез Мария Удуърт-Етер. Тя е била невероятна жена с видение и духовна сила. Изправяла се е пред жестока опозиция, издигала е малката си ръка и е позволявала на Святия Дух да разпростира огъня Си. Сестра Етер е живяла в областта на Духа като мощен съд на божественото ръководство и свръхестествените проявления. Тя е била верен приятел на Небето, избирайки да загуби земната си репутация, за да спечели небесна. Мария е родена през 1844 г. в една ферма край Лисабон, щата Охайо. Била новородена на 13-годишна възраст по време на Третото голямо пробуждане. Проповедникът, който я довел до Господ, се молил животът й да бъде “запалено светило”. Но едва ли е предполагал, че това малко момиче, за което току-що се бил молил, щяло да стане бабата на Петдесятното движение,  разпространило се по целия свят. Мария веднага чула Божия призив и посветила живота си на Господ. По късно тя щяла да напише за призванието си: „Аз чух гласа на Исус да ме призовава да изляза по пътищата и шубраците и да прибера изгубените овце.“ Но едно нещо я спирало – била жена, а по онова време на жените не им било разрешено да проповядват. В средата на XIX в. жените дори не можели да гласуват по време на националните избори, така че всички се мръщели на жената-проповедник. А да си неомъжена и в служение не можело да става и дума. Така че, Мария премислила нещата, които Господ й бил казал, и решила, че за да изпълни призванието си, ще трябва да се омъжи за мисионер. И така, тя планирала да продължи обучението си, после да постъпи в официален колеж, за да се подготви. Но трагедия сполетяла сплотеното й семейство. Баща й бил убит, докато работел на полето в тяхната ферма, и тя незабавно се върнала, за да подпомогне издръжката на семейството. Така надеждите й да получи официално образование били разбити и тя се примирила с това, което мислела за нормален християнски живот. 

“АНГЕЛИ ВЛЯЗОХА В СТАЯТА МИ…”

По време на гражданската война Мария срещнала П. X. Удуърт, който се бил завърнал от фронта, ранен в главата. След кратък период на главозамайващо ухажване тя се омъжила за бившия войник. Те опитали да се занимават със земеделие, но всичките им усиля били напразни. Сякаш всичко се проваляло. С течение на времето Мария станала майка на шест деца. Така че, тя се опитала да се примири с нормалния живот на съпруга, а Господ продължавал да я призовава. Но тя, завладяна от ролята си на съпруга и майка, не можела да откликне на призива. Нейният мъж нямал никакво желание за служение, тя имала да отглежда шест деца и самата била болна. Тогава истинска трагедия сполетяла дома им. Те загубили пет от шестте си деца поради болест. Мария успяла да се вземе в ръце след този ужасен период, но съпругът й никога не могъл напълно да се възстанови след преживяното. Тя се опитала да му помогне, докато отглеждала единствената им оцеляла дъщеря. През всичкото това време тя нито веднъж не се огорчила срещу Бог, нито закоравила сърцето си в резултат на загубата. Но Мария имала нужда от отговор за незатихващата болка в нейното сърце, породена от трагедията, сполетяла семейството. Отказвайки да се предаде, тя  започнала да изследва Словото на Бог. Така открила, че жени били използвани от Бог из цялата Библия. Тя прочела пророчеството на Йоил, че Божият Дух щял да се излее върху мъжете и жените. Но Мария погледнала към небето и казала:„Господи, не мога да проповядвам. Не знам какво да говоря и нямам никакво образование.“ Все пак тя продължила да чете и да открива истини в Божието Слово, докато се борела с призива си. По-късно щяла да напише:„Колкото повече изследвах, толкова повече неща намирах, които ме осъждаха.“ Тогава Мария получила голямо видение. Ангели влезли в стаята й. Отвели я на запад, над прерии, езера, гори и реки, където видяла дълго и широко поле със златисто жито, полюшвано от вятъра. При вида на тази гледка тя започнала да проповядва и видяла как житните класове започнали да падат на снопи. Тогава Исус й казал, че „точно, както падали житата, така и хората щели да бъдат поваляни”, докато проповядва. Накрая Мария осъзнала, че никога нямало да бъде щастлива, докато не се покори на призива. В отговор на това велико видение от Бог, тя смирено отговорила „да” на Неговото призвание върху живота й и Го помолила да я помаже с великата Си сила. 

„Ж~Е~Н~А” НЕ ОЗНАЧАВА „С~Л~А~Б~А”

Много жени, които четат тази книга са призовани от Бог да проповядват. Приели са видение и помазание от Божия Дух да отидете и да освобождавате хората. Бог ви е говорил за божественото изцеление, освобождението и свободата на Духа. Така че, никога не позволявайте религиозен дух да смълчи това, което Бог ви е говорил. Религията обича да потиска жените и техните служения, особено младите. Трябва да се научите да се покорявате на Бог, без да задавате въпроси. Ако Мария бе откликнала още в своята младост, вероятно децата й нямаше да умрат. Не казвам, че Бог е убил децата й. Но казвам, че когато ние явно се противим на Бог, нашите действия отварят врата за дявола. Неговата работа е да разрушава. Работата на Бог е да дава живот. Така че се научете смело да се покорявате на Бог. Смелостта донася Божията сила и ще смълчи във вашето присъствие обвинителите ви. Също така е добре да намерите някои здрави жени със стабилни служения, от които да се учите, и позволете на тези думи на сестра Етер да ви окуражат: „Скъпа моя сестро в Господ, докато слушаш тези думи, позволи на Духа на Христос да дойде върху теб и да ти даде желание да извършиш работата, дадена ти от Господ. Крайно време е жените да позволят на своята светлина да свети. Да извадят талантите си, които гният скрити, да ги използват за славата на Бог и да извършат с мощта си всичко, с което биха се захванали, като разчитат на силата на Бог, който е казал: „Никога няма да те оставя!” Нека не се оправдаваме със слабостта си. Бог ще използва слабите неща на света, за да засрами мъдрите. Ние сме синове и дъщери на Всевишния Бог. Не трябва ли да почетем нашето висше призвание и да направим всичко, на което сме способни, за да спасим онези, които са в долината на сянката на смъртта? Не изпрати ли Той Мойсей, Аарон, Мириам да бъдат ваши водачи? Варак не посмя да срещне врага, без Девора да бъде до него. Господ избра мъже, жени и деца според своето желание – Анна, Олда, Ана, Фива, Наркис, Трифена, Перси да, Юлия, Мариите и сестрите, които се трудеха с Павел. Нима не подобава на жените днес да се трудят на Христовата нива и лозе, както някога?” Потърси Божия Дух сам за себе си. Ако си призован, ще отговаряш за това. Покори се на Бог, без да задаваш въпроси. Той ще уреди останалото. 

ТЕ ПЛАЧЕХА ИЗ ЦЯЛАТА КЪЩА

Мария започнала своето служение най-напред между хората, сред които живеела. Тя нямала и най-малка представа какво щяла да им каже. Бог й бил казал, че само трябва да отиде и че Той щял да и даде думите. И Бог изпълнил обещанието Си. Щом Мария за първи път се изправила да говори пред хора (повечето били нейни роднини), тя отворила устата си и присъстващите започнали да плачат и да падат на пода. някои станали и избягали навън, задавени в сълзи. След това Мария станала много търсена на това място. Няколко църкви я помолили да дойде и да съживи хората в техните събрания. Не след дълго разширила своето служение на запад, водела девет съживления, проповядвала двеста проповеди и основала две църкви, където над сто човека посещавали всеки път неделното училище. Бог почел Мария и й дал бързо да навакса изгубените години. Веднъж имала събрания в град на име Девълс Ден (Дяволска бърлога). Дотогава никой служител не бил имал успех там и хората дошли, за да се подиграят и на нея. Те очаквали да видят как тази жена евангелизатор скоро ще избяга смазана и победена. Но жестоко се лъжели! Сестра Етер била жена, но не била за подценяване. Тя знаела ключа към успешното духовно воюване и усърдната молитва, отключваща небесата. Три дена Мария проповядвала и пеела. Никой не бил докоснат. Накрая, на четвъртия ден, тя упражнила своя духовен авторитет чрез ходатайство и разкъсала демоничните началства над Дяволската бърлога. Тя се молила Бог да се прояви с могъщата Си сила и да разчупи строгата формалност на хората. Същата вечер хора сред присъстващите плакали и се покайвали пред Бог. Това било най-голямото проявление на Божието присъствие, което градът някога бил виждал. 

ОПУСТОШАВАЩА СИЛА

Ние не сме призовани да се предаваме. Призовани сме да се покоряваме на Бог на всяка цена и да оставим нашият успех да затвори устата на критикуващите ни. Ако изглежда, че си стигнал до трудно място в своя живот или служение, недей да хленчиш и да се оплакваш. Не се оправдавай. Моли се! Обясненията и оправданията ограбват нашата здравина и сила. Недей да поклащаш глава и да бягаш. Използвай авторитета, който ти е даден чрез Исус, и събори демоничните сили, които връзват хората. Чрез молитва влез в своя авторитет и освободи Божия Дух да работи в сърцата на хората. Сестра Етер се грижела за своя дух чрез молитва, произвеждайки непобедима здравина. Тя била известна като съживителят, който може да отваря градове. 

ТЕ ДОЙДОХА, ВИКАЙКИ ЗА МИЛОСТ

Сестра Етер прокара пътя за петдесятните проявления, с които така сме свикнали в днешното движение. Когато проповядвала в една църква в Западен Охайо, която била загубила силата на Бог, Етър разбрала значението на видението, което имала за сноповете. Тъкмо в тази църква хората започнали да изпадат в „транс”. Това духовно проявление било изключително характерно за нейното служение, но предизвикало и силно гонение. Дотогава това проявление не било познато на църквата по начина, по който го познаваме днес. Самата тя написала: „Петнайсет души дойдоха при олтара, викайки за милост. Мъже и жени лежаха на пода като мъртви. Никога не бях виждала нещо подобно. Почувствах, че това беше работа на Бог, но не знаех как да го обясня или какво да кажа.” След като лежали на пода известно време, тези хора се изправили на крака със сияещи лица, хвалейки Бог със силен глас. Сестра Етер споделила, че никога не била виждала толкова ярки обръщания към Бог. Служителите и по-старите светии плачели и хвалели Господ за Неговата „петдесятна сила”. И от това събрание служението на сестра Етер било белязано с това особено проявление, което винаги придружавало нейното проповядване, заедно със стотиците, идващи при Христос. 

СПОРОВЕ ОКОЛО „ТРАНСА”

Трансът станал темата на деня. Стотици се втурнали да опитат от това изливане, докато други отивали да погледат или да се подиграят. На едно събрание петнадесет лекари пристигнали от различни градове, за да изследват това, което се случвало. Един от тях бил име от световна величина в тази област. Ето какво написала сестра Етер за случилото се: „Той не искаше да признае, че силата е от Бог. Щеше да е доволен, ако можеха да докажат, че е нещо друго. Беше дошъл да провери, но беше повикан в друга част на сградата. Отиде, очаквайки да открие нещо ново. За свое учудване намери собствения си син при олтара. Той искаше баща му да се моли за него, но бащата не можеше да се моли. Тогава Бог му показал що за човек е и какво всъщност прави. Той започна да се моли за себе си. Докато се молеше, изпадна в транс и видял ужасите на ада. Той пропадал в него. След ужасна борба Бог го спаси. Той отиде да печели души за Христос.” Сестра Етер също описала и едно празненство, на което няколко млади дами решили да се позабавляват, като имитират транс. Но на момента те били обхванати от силата на Бог и подигравката им преминала в силни викове към Бог за милост. Веднъж един възрастен мъж, който пътувал по света, посетил област, където Мария служела. Той бил религиозен човек, така че решил да посети някое от събранията от любопитство. По време на службата направил някаква подигравателна забележка по повод проявленията на сила. Изпълнен с гордост, мъжът тръгнал към платформата, за да провери, но преди да стигне до амвона, бил повален на земята от силата на Бог и лежал там повече от два часа. През това време Бог му показал видение на небето и на ада. Осъзнавайки, че трябва да избира, веднага избрал Бог и бил новороден. Тогава продължил, но вече хвалейки Бог. Единственото нещо, което този човек можел да каже, след като излязъл от транса, било колко съжалява, че е загубил шейсет години в религия, без да познава Исус Христос лично. Въпреки това вестниците и невярващите служители предупреждавали другите да стоят настрана от събранията. Казвали, че те „правели хората невменяеми”. Все пак хиляди били спасени, като много от тях.„били поваляни и лежали като мъртви”. С някои това се случило по пътя към къщи, други падали от силата в домовете си, на мили от събранията. Какво представлява „трансът”? Това е един от четирите начина, по които може да дойде видение от Бог. Първият вид видение е  „вътрешното видение”. Картината, която виждаш в своя вътрешен (духовен) човек, може да ти е от голяма полза, ако внимаваш на нея. На второ място, има отворено видение. Това видение идва, докато очите ти са широко отворени. То е сякаш гледаш киноекран да се отваря пред теб и да ти показва това, което Бог иска да видиш. Трето е нощното видение. Това е, когато Бог ти дава сън, за да те уведоми за нещо. Последният тип видение е „трансът”. В това видение естествените способности са застинали, така че Бог може да ти послужи по начина, по който Той иска. Когато хората излизали от транс на събранията на сестра Етер, те разказвали, че са видели небето и ада. Начинът, по който сестра Етер служела, бил, меко казано, „различен” от този  на служителите по онова време. Тя никога не.спирала хората да вземат участие. За разлика от статичния църковен ред на XIX век Мария вярвала във викането, танцуването, пеенето и проповядването. Тя вярвала, че емоционалният израз е важен, стига да има ред. Тя вярвала и, че липсата на физически проявления е признак на отстъпничество. 

ЛУДОСТ ИЛИ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ

Аз вярвам, че Бог е ядосан на някои от църквите днес, понеже те не позволяват на хората открито и свободно да общуват с Него. Ако хората не могат да се изразяват свободно пред Бог, тогава Той не може да се движи в тях. Някои хора се страхуват от емоциите в църквата. Те не се притесняват от тях вкъщи или на спортно състезание. Но поради някаква религиозна причина си мислят, че църквата трябва да бъде спокойна и тиха. Но нека да ви кажа нещо, небето не е тихо и спокойно! Някои хора ги очаква ужасна изненада, когато умрат и отидат на небето. Ще трябва да се научат как да се радват заедно с всички нас – понеже небето е пълно с живот и енергия! Имаме много причини да викаме – както тук, така и на небето! В църквите ни трябва да има свежо движение на Бог. Едно движение на Бог докосва емоциите, независимо дали това ви харесва или не. „Виж, Робъртс, аз просто не вярвам, че Бог е в цялото това викане и танцуване.” Викането и танцуването не са Бог. Те са просто освободена от задръжки реакция на Неговата сила. Чуй ме, успявал ли си някога да пипнеш с пръст в контакта и да останеш спокоен? Колко по-малко би успял, ако докоснеш Бог! Когато Бог те докосне, ти ще реагираш! Ще кажеш : „Ами крайностите?” Бих отговорил – „Защо да се взираме толкова в канавката, когато би трябвало да гледаме магистралата?” Нека очите ти следят истината и лъжата ще избледнее. Когато силата на Бог дойде върху теб, това ще ти хареса! А когато нещо ти харесва, ти го показваш. Така че научи какво наистина харесва Бог в своите поклонници и го прави. Ще кажеш: „Ами хората ще говорят за нас.” „И какво от това?” – ще ти отговоря. Истината надживява лъжата. Хората преследват онова, което не разбират. Те са лъгали и за Исус, но Той все още е жив. Когато хората изпитат истинското докосване от Бог, те също ще променят мнението си. „Какво ще кажеш, ако стане така, че загубим пари?” Е, нима парите са твоят бог? Нека ти напомня, че паричните единици не спасяват души. Божият Дух е Този, който води човечеството при Исус. Като се покоряваме на Духа, ние издигаме Исус. Няма отстъпки от цената, нито преки пътища. Ако си църковен лидер, Бог ти е заповядал да се покоряваш на Святия Дух и да учиш пътищата Му. Библията казва, че онези, които са водени от Духа, те са синове на Бог (Римл. 8:14). Така че нека Той да ни води! Ако сме водени от Духа, виденията в Църквата ще се увеличат. Ние трябва да сме духовно зрели, за да се справим с всякакви проблеми или зли духове. Религиите на Ню Ейдж са задълбали толкова дълбоко в погрешни духовни области, че Църквата вече се страхува да търси истинските проявления на Божия Дух. Духовният свят включва както божественото, така и демоничното и ако Святият Дух не е твоят водач, когато влизаш там, ти ще си подвластен на демоничното. Привържениците на Ню Ейдж не влизат в духовния свят с Исус Христос. Те отиват там със собственото си желание. И затова биват заблудени. Ние сме нищо без кръвта на Исус. Някои се страхуват, че ако следват Бог в свръхестественото, ще бъдат обвинени, че са въвлечени в Ню Ейдж. Ако следваш Божия Дух, Той ще те пази чист. Така че отворете църквата си за движението на Бог и се учете от онези преди вас. Където е Божият Дух, там е свобода – да, разбира се, и ред. Но нямам предвид страхливите ограничения на контрола и деноминационния натиск. Хората са гладни да видят Бог и да бъдат свободни. Някои биха прекосили континента, за да чуят човек, който наистина познава Бог и проявленията на Духа. 

„ТЯ ГИ ПОВАЛЯ КАТО КРУШИ”

Когато сестра Етер навършила четиридесет, тя вече била национална знаменитост. Различни деноминации признавали способността й да раздвижва мъртвите църкви, да довежда неспасените и да води хората към по-дълбок духовен живот с Бог. Лекари, юристи, пияници, прелюбодейци, хора с всякакви позиции в обществото, били спасявани и изпълвани със Святия Дух по славен начин на нейните събрания. По повод едно от нейните събрания през 1885 от полицията заявили, че никога не са наблюдавали такава промяна в техния град. Било толкова спокойно, че нямали никаква работа! Един репортер написал следното за сестра Етер: „Тя го прави, както капанът захапва крака на жертвата. Чрез някаква свръхестествена сила тя ги поваля като круши, когато най-малко го очакват и докато са на земята, тя като че с хидравлично налягане напомпва в тях цели кофи от Божията благодат.” С времето Бог започнал да води Мария, да се моли за болните. Тя отначало се колебаела, като мислела, че това би било в ущърб на нейното евангелизаторско призвание. Но Бог продължил да й показва ясно волята Си и тя се съгласила. Започнала да изучава Словото и да проповядва Неговата божествена воля в областта на изцелението. Не след дълго открила, че евангелизирането и изцелението вървели ръка за ръка, тъй като хиляди били спечелвани за Христос след като виждали как други били изцелявани. Мария проповядвала, че мощните проявления на Святия Дух не са „нищо ново; просто нещо, което Църквата е загубила”. Така тя отказала да се съобразява с любимите доктрини на онова време, като желаела единствено Святият Дух да продължава да работи. Веднъж по време на едно събрание група хора изтичали на платформата и извикали: „Какво да правим?” Мария довършва историята така: „Те бяха повалени от вятъра на могъщата сила на Святия Дух. Той слезе върху Божиите деца, докато лицата им засияха, както това на Стефан, когато враговете му казаха, че изглежда като ангел. Много приеха дарби; някои за служение, някои като евангелизатори, някои (дарби) на изцеление, а стотици грешници приеха дара на Вечен живот.” На друго събрание над 25.000 души се стекли, за да чуят сестра Етер. Спомнете си, че по онова време не са имали озвучителни системи! Мария е записала, че преди още да свърши проповедта, силата на Бог слязла върху множеството и завладяла около петстотин от тях, които били повалени на земята. 

ДИВИЯТ ДИВ ЗАПАД

Разбира се, животът на Етер бил белязан с голямо преследване. Проблемите дебнели зад всеки ъгъл, без да споменаваме напрежението от това да водиш огромни маси от хора, които преживяват за първи път проявленията на Духа. На всичко отгоре тази жена-служител е трябвало да бъде и съпруга на неверен мъж. Изневярата на П. X. Удуърт излязла наяве, докато тя служела на предизвикалите много спорове събрания в Оукланд, Калифорния. Сестра Етер се преместила в отделна квартира и решила да го напусне. Накрая, след 26 бурни години на съвместен живот през януари 1891 те се развели. След по-малко от година и половина П. X. Удуърт се оженил повторно и започнал публично да клевети служението и личността на Мария. Не след дълго, на 21 юни 1892 г. той починал от коремен тиф. Въпреки бурните си взаимоотношения с този човек, Мария отделила време от програмата на служението си, за да бъде на погребението му. Разказват, че тя не само присъствала, но и взела участие в церемонията. Най-големите изпитания за Етер дошли, докато била на западния бряг. Тя вярвала, че най-западните щати могат да бъдат спечелени по съшия начин за Бог, както и тези преди тях. Така че през 1889 пристигнала в Оукланд и закупила палатка с 8000 седящи места. Скоро палатката била препълнена с любопитни хора, дошли да видят трансовете, да чуят виденията и да наблюдават другите проявления на Святия Дух. Но на западния бряг срещу Мария се надигнало и голямо гонение. Хулигани, или банди, както ги наричаме днес, започнали да смущават събранията й. На няколко пъти тези хора поставяли експлозиви в печките и само по чудо никой никога не пострадал. Веднъж силен вятър разкъса платното на палатката по време на едно събрание. Получавала смъртни заплахи всяка седмица, вестниците я клеветели безмилостно, служителите се разделили срещу нея. Подли хора водели  малоумни на събранията й, като знаели, че те щели да предизвикат много емоционални сцени. Това се случвало толкова често, че много наивни хора мислели, че именно събранията на Мария са довели тези хора до лудост! И понеже мнозина не разбирали онова, което вярвала, гражданите ежедневно се обръщали към властите с молби да закрият събранията й. Мария обаче твърдо отказвала да напусне Оукланд, преди да почувства, че Бог е свършил. Когато бандите започнали да вземат връх в събранията й, Районното полицейско управление на Оукланд упълномощило охранители да пазят службите. Но тогава нещата излезли извън контрол, понеже на охранителите им липсвали както опит, така и здравомислие. Тогава дошло и смелото пророчество чрез Мария, че опустошение Ще връхлети западния бряг и ще го разруши. След като казала това, вестниците започнали да я тормозят и я представяли като безспорен престъпник. Те изопачили и изкривили пророчеството дo такава степен, че не било ясно какво точно е казала. След това, както може да се очаква, много други мъже и жени, действащи в имитации на дарбите на Святия Дух, се понесли на вълната на това пророчество. Тези заблудени от врага хора пророкували още повече съд и опустошение за западния бряг, причинявайки с това голямо объркване. Някои от известните проповедници били едновременно и за, и против сестра Етер. Един от тях бил Джон Александър Дауи. Докато бил на западния бряг, той се присъединил към нейните критици и публично заклеймявал нейното „транс-благовестие”, като го наричал голяма заблуда. Никой друг освен Етер нямал служение от калибъра на неговото в областта на изцелението и популярността, така че той често я споменавал, когато говорел за злоупотребите. Само веднъж сестра Етер се защитила публично относно нападките на Дауи. Тя го направила със следните думи: „След като заяви в нашето събрание пред хиляди, че никога не е виждал толкова от Божията сила и така чудесно проявена, и след като посъветва всичките си хора да се държат за мен, той обиколил западния бряг, говорейки против мен и събранията, докато разрушил всичките си мисии. Единственият му довод бил, че някои хора били поваляни в събранията ни от силата на Бог.“ „Той говорил срещу мен два или три пъти в Сан Франциско и казал, че съм в комбина със Сатана. Много отишли да го чуят… но начинът, по който говорел, накарал мнозина да напуснат с отвращение, преди още да е свършил. И преди съм казвала, че съм негов приятел, и съм се отнасяла с него като с брат, а той не се бори срещу мен, но срещу Господ и Неговото Слово. Винаги съм казвала на хората, че смятам да го оставя в ръцете на Бог и че ще продължавам да следвам Учителя.“ „Съветвала съм хората да гледат какво ще стане с всеки от нас след време, за да видят как той ще отслабва все повече и повече, а аз ще го надживея.“ Сестра Етер надживяла Джон Александър Дауи със седемнадесет години. Може да се каже, че сестра Етер е допуснала някои грешки в своите събрания в Оукланд. И това не е учудващо предвид всичките атаки и заговори срещу нея. Все пак трябва да се подчертае, че през 1906 Сан Франциско наистина бил разтърсен от най-разрушителното земетресение в американската история. Пророчеството на сестра Етер е дадено през 1890. Докато била там, сестра Етер спечелила и няколко добри приятели, една от които била Кари Джуд Монтгомъри. Тя дошла от източния бряг, за да проведе събрания в Калифорния. Двете се срещнали и завързали приятелство, продължило до края на техния живот. Кари и нейният съпруг Джордж били ключови фигури за петдесятното съживление и основали Дом на мир в Оукланд. Двамата останали твърди поддръжници на сестра Етер през цялото й служение. 

„ПОДАРЪКЪТ ОТ БОГ”

Някои светли моменти озаряват този период от живота на сестра Етер. Освен приятелите, които намерила, все пак Бог не искал тя да носи мантията на служението сама. Това отнело малко време, но десет години след своя развод Мария срещнала един чудесен човек от Хот Спрингс, Арканзас на име Самюел Етер. Бог й изпратил съвършения другар. Двамата се оженили през 1902 г. Сестра Етер уважавала много този господин и често го наричала „моят съвършен дар от Бог”. По късно тя щяла да напише за него: „Той стоеше смело до мен и в най-ожесточените битки и от деня, в който се оженихме, не е отстъпил нито за миг. Той защитава Словото и всичките дарби и действия на Святия Дух, но не желае никакъв фанатизъм или глупост. Няма значение какво ще му възложа да направи. Той се моли и проповядва, пее и е много ефективен около олтара. Господ знаеше от какво се нуждаех и всичко това ми беше дадено от Господ чрез Неговата любов и грижа за мен и делото.“ Три години след брака й със Самюел Етер, Мария изчезва от публичната сцена и остава в неизвестност за следващите седем години. Никой никога не дава обяснение за този дълъг период на мълчание. Но когато се появява след десет години, тя е била точно толкова силна, колкото и преди, а вече имала и любящата подкрепа на един чудесен съпруг. Самюел Етер вярно обичал и се грижел за Мария. Той организирал цялостно събранията й, освен това се грижел и за изданията и книгоразпространението. Всъщност служението на сестра Етер е издало няколко книги: „Животът, делото и опитът на Мария Удуърт, евангелизатор”; „Знамения и чудеса, които Бог извърши през 14-годишното служение на г-жа М. Б. Удуърт-Етер”; „Книги с песни”; „Въпроси и отговори относно божественото изцеление”; „Децата на Святия Дух”, по-късно издадена под името «Дневник на знамения и чудеса». Някои от книгите на сестра Етер били преиздавани няколко пъти, също така някои били превеждани и на други езици. Въпреки че днес на книжния пазар има голямо изобилие от християнска литература, книгите на сестра Етер се срещат много рядко. Предлагали са ми хиляди долари за моите лични копия, но аз не съм приемал. Според мен това, което сестра Етер е написала, не може да бъде купено с пари. И така Самюел Етер – съпругът, приятелят, издателят, организаторът, помощното служение – „дарът от Бог“, намерил своето място като подкрепа за служението на своята съпруга. Неговите способности показали рядък и забележителен характер. В резултат на това той станал жизненоважна част от нейното служение във всяка една област до деня на неговата смърт дванадесет години по-късно. 

ПРЕСЛЕДВАНЕ, ПРОБЛЕМИ, СЪДЕБНИ ПРОЦЕСИ

Мария Етер била единственият водещ евангелизатор от Движението за святост, който приел петдесятното проявление на говорене на езици. Днес бихме я нарекли „петдесятен проповедник на святост”. Тя възприела доктрината за святостта, както и петдесятната доктрина за говоренето на езици. Много служители не разбирали проявленията на Святия Дух, нито нейната доктрина за това. А Мария толкова рядко се защитавала публично, че се отбелязва и подчертава всеки път, когато го е правила. Тя обикновено казвала, че не е призована да се защитава, а да води хората при Исус Христос. Сестра Етер притежавала непреодолима сила да напредва срещу опозицията. Дори под заплаха за собствения и живот тя не е приемала да напусне даден град, преди да е свършила. Не се страхувала от неизвестното, понеже знаела, че Господ щял да се бие за нея. Много пъти събранията били прекъсвани от нахлули хулигани, на които им било платено за това. Други идвали по собствено желание. Веднъж тя написала: „Била съм сред големи опасности; много пъти не съм знаела кога ще бъда застреляна, дали зад амвона, или на път към събранието… Но си казвах, че никога няма да избягам или да направя компромис. Господ винаги ме е обличал в могъщата Си сила, за да отнеме всичкия страх и да ме направи като великан… Ако по някакъв начин се бяха опитали да ме застрелят или убият, Той би ги умъртвил на място и понякога им го казвах.” Един такъв човек дошъл на нейно събрание, решен да го провали. Той се приближил на три метра от платформата и избълвал поток от псувни и проклятия. Изведнъж езикът му отказал да му се покорява и „непозната сила сграбчила гласните му струни”. Напълно обхваната от Божия Дух Мария дори и не забелязала човека! По късно той бил запитан от два големи вестника за преживяното, на което потресеният човек отговорил: „Идете и открийте сами.” Мария била арестувана четири пъти през своето служение, но при три от тях така и не се стигнало до съд. Единствено в Нова Англия тя била арестувана и срещу нея действително било заведено дело. Процесът срещу нея във Фрамингам, Масачузетс бил по обвинение в практикуване на медицина без разрешително и в хипнотизиране на хора чрез транс. Това било голямо събитие за делото на Христос. Много хора свидетелствали в нейна защита, като разказвали личните си свидетелства, които можели да се сравнят с онези от книгата Деяния. Големият автор и основател на Библейско училище „Ветил” Е. У Кениън бил сред онези, които свидетелствали. Кениън по-късно щял да има голямо изцелително и учителско служение. Той бил много продуктивен писател. Много от неговите книги се използват в Библейски училища по целия свят. Също и любовта, която Мария имала към различните култури, предизвикала гонение на расова основа. Тя обичала афро-американските и местните американски общности толкова, колкото и белите хора. Често проповядвала за църкви на чернокожи, помагала на техните проповедници и подкрепяла съживленията им. Тя също така посетила и индиански резерват и останала там седмици наред на собствени разноски. Хора от всички социални прослойки били добре дошли в дома й – и бедни, и богати. Сестра Етер ги обичала еднакво. 

„НИЩО ПО-МАЛКО ОТ ЦИРК”

Няма книга, която да може да побере всичко, случило се в служението на Мария Етер. Тя е била смирена духовна машина за чудеса, която изглеждала „точно като твоята баба, но упражнявала изключителна духовна власт над греха, болестите и демоните”. Сестра Етер не можела да отговори на всичките покани, които получавала като служител. А онези, на които откликвала, се превърнали в раздвижване от национален мащаб, което никога не отшумяло. Едно такова събрание било планирано от тогава младия пастир, Ф. Ф. Босуърт в Далас, Тексас. Това, което написал за зрелищните събрания, продължили от юли до декември, разтърсило света. В резултат на това Далас се превърнал в център на петдесятното съживление. Една вечер трима „изтъкнати” проповедници посетили събранието. Тъй като нямало свободни места, проповедниците, седящи на платформата, отстъпили своите места. Неохотно „изтъкнатите” заели местата им. Службата тръгнала добре със здравото присъствие на Божията сила, както обикновено. Изведнъж един от сериозните проповедници се търколил от стола си и паднал в праха неподвижен. Другите двама се опитали да не обръщат внимание на своя приятел на земята. Но след няколко минути вторият служител се присъединил, като се строполил безпомощен в праха. Накрая и третия паднал от платформата и лежал неподвижен като другите. Тримата останали под силата на Бог за повече от три часа.След това един по един те станали, изтупали дрехите си и олюлявайки се тръгнали към изхода! Хиляди посетили Далас, някои пропътували над две хиляди мили, водейки със себе си болните за изцеление. Един мъж бил счупил три от ребрата си при падане. Той едва стоял поради болката. Сестра Етер положила ръцете си на него и се молила с молитва на вяра и в същия момент костите, които били обърнати навътре, дошли на мястото си. В началото той се свил, щом го докоснала, но накрая сам удрял по ребрата си, осъзнавайки, че болката и съсиреците са си отишли. Друг човек бил донесен на носилка, болен от туберкулоза. Състоянието му било безнадеждно, тъй като имал също и фистула (отворена дълбока рана) в тялото си. Но когато Мария се молила, Божията сила ударила човека. Той скочил от носилката си и затичал нагоре-надолу пред тълпата. След това шофирал сам до вкъщи, седнал на масата с останалите и всеки ден наддавал по килограм и половина. Половината от лицето и врата на друг човек били изядени от рак. Болката била толкова непоносима, че трябвало да бъде изведен от първото събрание. Но когато сестра Етер му положила ръце и се молила, силата на Бог го ударила. Болката, втвърдяванията и възпалението напуснали незабавно. Изведнъж вече можел да извива врата си във всички посоки. След това застанал зад олтара и проповядвал на хората. Една вечер трима глухонеми, които не се познавали един друг, стояли при олтара, като плачели, прегръщали се и викали, понеже Бог бил отворил ушите им и им дал способността да говорят. Много от онези, които видели това, проправили пътя си към олтара, за да познаят Бог и да бъдат спасени. Един от тримата бивши глухонеми свидетелствал следното: „Когато сестра Етер постави пръста си в устата ми и корена на езика ми, и после в ушите ми, заповядвайки на ‘глухия и ням дух’ да напусне, Бог веднага отвори ушите ми и ми върна гласа.” Една жена имала рак и туберкулоза. Тя изглеждала като жив скелет. Най-добрите лекари в Далас я били отписали. Тя била донесена на носилка и мнозина мислели, че ще умре, преди сестра Етер да успее да стигне до нея. След молитвата тя била незабавно изцелена и скочила от носилката, викайки! След това присъствала на всяко следващо събрание, като седяла с останалите. Въпреки че била все още много слаба, всички, които я познавали, казвали, че наддава на тегло и се подобрява с всеки ден. Големият изцеляващ евангелизатор и пастир Ф.Ф. Босуърт написал за събранията в Далас: „Вечер след вечер, веднага щом се дадеше призив, цялото пространство около петнадесетметровия олтар се пълнеше с толкова много страдащи от болести и други, търсещи спасение и кръщение със Святия Дух, че беше трудно да се мине през това множество.“ На всяко събрание, проведено там, присъствали проявленията на Божията сила по начин, който нашето поколение никога не е виждало. Репортер от Индиана написал: „Всякакви превозни средства нахлуха в града от ранни зори… Нищо, по-малко от цирк или политически митинг, не бе събирало толкова големи тълпи.” Друг написал, че гражданите на Айова не помнели някое друго религиозно събиране да е „взело публиката на едно добро шоу”. Той написал, че от операта прескочили до лагерното събрание, за да видят какво е това, което е откраднало тълпите им от посетители. 

ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА

Един крупен бизнесмен християнин от Лос Анджелис, г-н Р. Дж. Скот, посетил Далас по време на тези събрания. Той и съпругата му били кръстени със Святия Дух по време на съживлението на Асуза Стрийт. Но по това време повечето от съживителите от Асуза се били разпилели. Скот търсел начин да върне отново в Лос Анджелис единното и свръхестествено движение на Бог. Той бил чул за чудотворните изцеления и дошъл да провери дали са истина и дали доктрините на Мария съвпадат с неговите. Възхитен от онова, което преживял, той решил да покани Мария да посети Лос Анджелис и да направи това, което по негово мнение щяло да бъде „лагерно събрание-мечта”. Той чувствал, че тя притежава силата, от която се нуждаел Лос Анджелис. Така че сестра Етер се съгласила да отиде. Както може да се предположи, хиляди се събрали в района на Лос Анджелис за лагерното събрание. Службите продължавали по цял ден и през по-голямата част от нощта и хиляди пристигали от всички части на Северна Америка. Били издигнати палатки и хората спели на земята. Всъщност имало толкова много палатки, че се образували нови улици с имена като: „Алеята на хвалението”, „Улица Алилуя” и „Алеята на Славата”. Така било по-лесно да откриеш нечия палатка! Въпреки че резултатите от събранията били изключителни, това Световно лагерно събрание в Лос Анджелис през 1913 г. е известно и с това, че родило ябълката на раздора, разцепила ранното петдесятно движение. Оттам тръгнал спорът около доктрината, наречена: „Само Исус”, „Пълнотата” или „Новата доктрина”. Учението се зародило от Джон Дж. Шеп, който по време на събранията прекарал една нощ в молитва. Шеп вярвал, че е разбрал нещо ново относно използването на името на Исус, и обиколил лагера, за да го сподели с други. В резултат на това хората по западното крайбрежие започнали да се кръщават само в „името на Исус” и били учени, че ако са кръстени в името на Троицата, трябва да бъдат кръстени отново. Учението разцепило петдесятно то движение. „Лагерното събрание-мечта” на Р. Дж. Скот трябвало да донесе единство за тялото на Христос. Вместо това, то създало най-големите разделения, познати на това поколение. Скоро петдесятното движение се разцепило на множество групи, които наблягали на различни доктрини. Етер дала всичко от себе си да се запази чиста от тези неща. Тя вярвала, че най-важното е да се предупредят грешните, че Исус идва скоро, като се проповядва Словото, потвърдено с чудеса и знамения. Тя го казва най-добре в една проповед, озаглавена „Не пренебрегвай дарбата, която е в теб”. В това послание тя заявява: „Неговите посланици трябва да спрат всичките спорове; всички дребнави теории трябва да бъдат изхвърлени; това или онова предпочитание заедно с непрекъснатото припомняне за завършеното дело на освещението, трябва да бъдат изоставени, защото разделят светиите. Павел казва, че проповядването трябва да е с проявленията на Духа и със сила… Нека Словото да излиза с проявления и сила, за да могат хората да видят онова, което Бог има за тях.“ Скоро сестра Етер започнала да проповядва само на места, където не се дискутирали „дребнави” доктрини. Години по-късно тя нарекла позицията на пълнотата – „най-голямата заблуда, измислена някога от дявола“. 

„ТЯ НИ НАЕЛЕКТРИЗИРА ВСИЧКИ”

Разбираемо е, че сестра Етер е имала смесени чувства относно събранията в Лос Анджелис. Тя била обявена за главен говорител и хиляди се стекли от всички краища на Америка, за да присъстват на нейните събрания. Но поради политиките и споровете мъжете се наложили и сестра Етер била принудена да служи само на сутрешните събрания. Мъжете взели следобедните и вечерните събрания основно за да развиват доктрината за „Пълнотата”. Притискали я да провежда кратки събрания, за да можел следващият проповедник да започне. И въпреки всичко това хиляди били изцелени по чудотворен начин. Записано е, че когато определеното й време изтичало, сестра Етер просто издигала ръцете си към небето, напускайки палатката, и в този момент мнозина бивали изцелени. Едно малко момче си спомня: „Тя  издигна своите малки ръце и силата на Святия Дух ни наелектризира всички.” Инвалиди ставали от носилките и ходели, глухи прочували, слепите проглеждали, артрит бил изцеляван мигновено, тумори изчезвали, асцитът напускал. Накратко, всяка болест и немощ, която смеела да се появи на събранията на сестра Етер, се прекланяла пред Исус Христос и била разрушавана чрез огъня на Духа. И всичко това се случвало въпреки доктриналните различия. Ето как Елизабет Уотърс си спомня тези събрания: „Спомням си го като вчера. Аз и моята приятелка бутахме майка ми в инвалидната количка покрай шест или седем дълги блока от пейки… Двама здравеняци я пренесоха пред амвона, тъй като мястото отпред вече бе задръстено от инвалидни колички. Беше толкова горещо, че майка искаше да я върнем у дома, но аз настоях да останем. Слава на Бог, посочиха я да бъде изкарана на платформата, където красивата нисичка дама, която никога няма да забравя, говори с нея. Видях майка да поклаща утвърдително глава и тогава тя (сестра Етер) я удари в гърдите (стори ми се – доста силно). Сякаш мълния я удари, тя скочи на крака и затича наоколо, подскачайки от радост. Всички изреваха и закрещяха, чудя се дали някога бяха вижда ли нещо подобно. Видяхме още много чудеса. На връщане почти трябваше да вържем майка за стола. Тя искаше да върви, но беше слаба, понеже беше прикована на легло в продължение на две години. Когато се прибрахме, баба и някои съседи се бяха събрали и ни чакаха. Майка ми стана от количката и се качи по стъпалата. Те всички започнаха да викат и да плачат. От този ден нататък моята майка беше напълно изцелена, здрава, пълна и обичаше Господ.” Заради своите събрания в Далас и Лос Анджелис сестра Етер щяла да остане водещ евангелизатор до края на живота си. И въпреки че обичала да пътува, Бог имал по-друг план за нея. Той все още имал какво да запише в книгата на историята. 

ИСТОРИИ ОТ ШАТРАТА

След 45 години служение и хиляди проповеди между двата океана, Бог говорил на Мария да построи „шатра” в западната част на Индианаполис. Мнозина я молели да се установи някъде, където да могат да я посещават по всяко време, за да им послужи. Тя получавала покани за това от всички части на Америка, но избрала Индиана заради централното му местоположение. Напълно в стила на сестра Етер „Шатрата” станала модел за днешните петдесятни църкви. Тя построила църквата до своя дом и служела там през последните шест години от живота си. По онова време имало много малко големи църкви. И така, когато през 1918 г. Етер построила сграда за петстотин души, това не било никак лесна задача. Никога през своето служение Мария не била упражнявала натиск върху хората да дават пари. Но за построяването на тази сграда тя разпратила писма с молба за финансова подкрепа. Парите били събрани и строежът започнал. Сградата била посветена на 19 май 1918 и до ден днешен само една жена е надминала нейните постижения в строенето на църкви. Тази жена, толкова наподобяваща стила на Етер, била Ейми Семпъл Макферсън. Сестра Етер използвала „Шатрата” за свое седалище. Тя имала особен нюх при избирането на помощници, които да допринесат за съживлението. В резултат на това тази църква съществува и до днес, макар и с друго местоположение, присъединена към петдесятния съюз „Асамблеите на Бога”. Хора прииждали от цяла Америка, за да бъдат в нейната църква, и много от тях останали като верни членове. Един очевидец си спомня: „Хората тръгваха към олтара и падаха, преди да са стигнали дотам.” Той разказва, че никога не е видял инсценировки или хора да бъдат бутани: „Бог го правеше. При сестра Етер нямаше фалш.” Има една невероятна история от „Шатрата”, в която се разказва за едно румънско семейство. Дъщеря им била болна от туберкулоза и две петдесятни жени отишли у тях да се молят за нея. Когато момичето било изцелено, семейството потърсило петдесятна църква наоколо и открили „Шатрата”. По време на първата служба, която посетили, една жена била изцелена от рак по чуден начин. Тя се изправила и освободила послание на езици за двадесет и осем минути. Някои недоумявали защо сестра Етер й позволила да продължи така свободно в Духа толкова дълго. Те получили отговора следващата неделя, когато се разбрало, че тази жена говорила на румънски – език, който нито била учила, нито дори била чувала някога. Това малко румънско семейство чуло послание от Бог на собствения си език, докато седели там напълно зашеметени. Единствено бащата говорел английски. Разказват, че Мария и членовете на „Шатрата” „били толкова свикнали да очакват подобни преживявания, колкото някои други събрания очаквали службата им да завърши с редовните славословия.” Друга история от „Шатрата” разказва за изцелението на едно малко момче. То било болно от туберкулоза и имало тумор с големината на юмрук. Когато майка му го завела при Мария, тя казала: „Ние просто ще го изрежем с меча на Духа.” След  тези думи сестра Етер взела Библията си и го „цапардосала” с нея зад врата. Момчето било изцелено. 

ДВЕ ВЕЛИКИ ЖЕНИ СЕ СРЕЩАТ

Една от моите любими истории от „Шатрата” е онази, в която се разказва за срещата на Мария У. Етер с Ейми С. Макферсън. По онова време Ейми все още била пътуващ евангелизатор. Тя истински обичала сестра Етер и силно желаела да се срещне с нея и да посети някоя от службите й. Според мен Ейми е поглъщала жадно всичко, което е могла да прочете за сестра Етер, и е заздравила собственото си призвание, виждайки дръзновението на Мария. В град Индианаполис била обявена карантина поради грипна епидемия. Но вечерта, когато „евангелският фургон” на Ейми пристигнал в града, карантината най-сетне била отменена. Ейми била убедена, че това е дело на Бог. С дата 31 октомври 1918 в своя дневник тя записала: „В продължение на много години съм копняла да се срещна със сестра Етер и през последните месеци все по-често споменавах за това. Копнеех да я чуя да проповядва и да присъствам на събранията й… Утре „Шатрата” на г-жа Етер ще бъде отворена и ще се сбъдне желанието на сърцето ми. Слава!“ След тяхната среща Ейми записала: „Радвахме се и хвалехме Господ заедно. Силата на Бог падна,изливайки Неговите благословения върху нас.” На следващия ден, несъмнено зарадвана, Ейми напуснала Индианаполис на път към своето божествено местоназначение – Калифорния. Можем само да гадаем относно спомените, които тя е запазила от срещата си с Мария. Въпреки че сестра Етер никога не е споменавала публично какво мисли за Ейми, нейната спътница Берта Шнайдер е направила коментар. Веднъж сестра Етер и Ейми били в един и същ град. Това бил почивният им ден, така че групата на сестра Етер посетила една от службите на Ейми. Но Мария предпочела да не ходи. Ето причината, която г-жа Шнайдер дава за това: „Сестра Етер изразила съмнение относно посоката, която е поело служението на Ейми – театрални изпълнения и други популярни прийоми за привличане на хората.” Лично аз чувствам, че сестра Етер, която идвала от движението на святост, е изразила no-скоро искрена  загриженост, отколкото критицизъм. Много велики говорители на онова време посетили „Шатрата”. Въпреки че никъде не е записано сестра Етер да е срещала легендарния британски евангелизатор Смит Уигълзуърт, мнозина чувстват, че той е бил последовател на нейното служение. Някои вярват, че Уигълзуърт е взел някои от своите прочути фрази от сестра Етер. Той провел серия от събрания в „Шатрата” след нейната смърт през 1925 г.  Може би тези истории изпълват някои от вас с чувство за малоценност. Вие трябва да разберете, че Бог възстановява свръхестественото в Църквата. Някои от вас, които четете тази книга, се страхувате от нея. Бог е говорил на някои от вас да се молите за болните във вашата църква и вие не сте го направили. Може би не знаете много за волята на Бог да изцелява. Може би се чувствате объркани. Волята на Бог за човека е да бъде свободен. Той дойде да разруши делата на дявола, а не да ги толерира или да живее чрез тях. Църквата днес трябва да се научи да се справя с разрушителя и да носи живот на хората. Твърде много от нас са останали затворени в рамките на една „удобна” доктрина или „подборна” теология. Бог иска пълнотата на Неговото Слово да бъде проповядвана и показана на хората. Затова Исус даде кръвта Си. Започни да четеш книгата Деяния и ще научиш за хората, изявили Неговия Дух, и за опозицията, която се надигнала срещу тях. Също както апостолите, сестра Етер останала вярна на пълното Слово на Бог през целия си живот независимо от натиска и преследването. Ние трябва да направим същото. Тя е един от служителите, които ни предадоха щафетата, и ние трябва да сме верни да я носим. 

ПИОНЕРЪТ

Лятото на 1924 било трудно за Мария. На 80-годишна възраст с разклатено от гастрит и асцит здраве, тя получила съкрушаваща новина. Единствената й дъщеря Лизи, 60-годишна, починала при пътна злополука. И така, всички от семейството на Мария си били вече отишли, за да бъдат с Господ. Но въпреки че здравето й било крехко, тя намерила сили да застане зад амвона на погребението. Там насърчила хората да имат вяра в Бог и да гледат към Небето, а не към гроба. През онази година имало дни, когато сестра Етер била толкова слаба, че не можела да върви. Но това не я спирало да проповядва. Ако не можела да ходи, тя назначавала някой да я пренесе до събранието и да я постави зад амвона. След време събранието подарило на Мария голям дървен стол. Когато изглеждала твърде слаба, за да върви, няколко здравеняци занасяли дървения стол до дома й, поставяли я в него и я отнасяли обратно в църквата. В минутата, в която краката й докосвали подиума, Духът на Бог я задвижвал и тя ходела напред-назад по платформата, докато проповядвала и служела в свръхестествената сила на Бог. Стотици хора били свидетели на това, колко слаба изглеждала и колко невероятно силна ставала. В края на службата мъжете я слагали отново в стола и я отнасяли в дома й. Вярата на Етер я направила способна да продължи, когато много други биха се отказали. Забележете, че по това време сестра Етер била стигнала осемдесетте. По нейното време е нямало самолети. Нямало е климатични инсталации, нито много от модерните удобства. Тя е обикаляла нацията в двуколки и влакове. Много пъти, когато парите не стигали или нямало къде да пренощува, се налагало да спи в палатка. Но това не било от значение за Етер. Три седмици преди да почине, Господ открива на Мария, че е „въпрос на дни да си отиде”, за да получи наградата си. През това време една дама й занесла цветя, на което сестра Етер отвърнала: „Скоро ще съм там, където цветята винаги цъфтят.“ На няколко пъти тя дори проповядвала на онези, които я посещавали в дома й. Ето какво пише за смъртта й един от нейните помощници – Август Файх:   „Няколко дни преди да си отиде, тя ме повика до леглото си, взе ръката ми и каза: Брат Файх, осъзнаваш ли, че аз отивам в пътя на всички живи? Да, майко – беше моят отговор. На което тя отвърна: Ти беше много верен на служението, докато работеше с мен през всички тези години. Сега вярвам благословението на Бог да продължи да почива на теб; скоро няма да ме има, за да ти помагам.“ Краят на Мария Удуърт-Етер дошъл без борба – тя бавно потънала в дълбок сън: „Зрението й беше добро за човек на нейната възраст. Умът й беше ясен до самия край. По време на цялото й боледуване нямаше момент, в който да не беше в състояние да разговаря свободно на каквато и да било тема. Светиите около нея идваха по всяко време, за да я видят или да поискат съвет. Някои идваха, задвижени от Духа, за да се молят за нея, други, от своя страна, за да получат нейната молитва. Тя полагаше ръце на болните и се молеше за онези, които бяха в нужда. Тя правеше това до самия край. Вършеше го, осъзнавайки, че в същия момент нейната собствена сила изтича безвъзвратно. На много пъти през служението си тя е казвала, че по-добре ще се износи за Исус, отколкото да се остави да “ръждяса“. Преди сестра Етер да си замине и да бъде с Господ, на 80-годишна възраст, тя вече била погребала всичките си шест деца и двама съпрузи; била проповядвала хиляди проповеди от единия край на Америка до другия; била останала победител над банди и злобни служители; била проправила пътя за жените в служение и неотклонно изявявала силата на Святия Дух с мощни чудеса и знамения, които я следвали. Тя не била добре образована. Не я интересувало богословието и не си губела времето да обяснява как работи Бог. Тя проповядвала много просто послание, предала себе си изцяло на Него и вярвала за знамения и чудеса. Единственото горещо желание на Мария било Евангелието да оживее и хората да бъдат водени от Духа. Много пъти проповядвала със сълзи, стичащи се по лицето й, докато умолявала присъстващите да приемат Христос. Нейните събрания и поучения проправили пътя за основаването на много петдесятни деноминации, включително „Асамблеите на Бога”, Фоурскуеър (движение, основано на „четири истини” или „четирите евангелия” – бел. пр.) и други подобни на тях. 

СЕМЕЙСТВОТО НА ЕТЕР ДНЕС

Непосредственото наследство на Етер останало в неизвестност до 1977 г. Нейният пра-пра-пра-внук Том Слевин се заинтересувал да проследи родословното си дърво. За свое учудване установил, че негов пряк роднина била една „малка жена, пионер-проповедник” на име Мария Удуърт-Етер, известна още като баба Етер. Тя била прочут евангелизатор и основател на църква недалеч от мястото, където живеел. Той запитал за нея своята майка Мери, но тя могла да му каже малко, тъй като много от информацията била загубена. Г-н Слевин решил да не се отказва. Той изследвал книгите и проповедите на Етер, като ги четял непрекъснато. Скоро собственият му живот бил повлиян от проповедите на тази жена, някои от тях на повече от 80 години. Слевин разказва: „Когато за първи път прочетох книгите й, си помислих, че най-вероятно всички тези невероятни чудеса там са преувеличени. Така че отидох в други градове и претърсих микрофилмите. Прочетох старите вестници и открих нещо чудесно. Разбрах, че историите в книгите й бяха абсолютна истина и именно вестниците бяха пропуснали от чудесата!” Слевин и неговата майка били толкова любопитни за живота на Етер, че отишли да чуят един евангелизатор, който като малко момче стоял под служението й. Този евангелизатор Роской Ръсел бил момчето, което било чудотворно изцелено, когато сестра Етер го цапардосала с Библията зад врата. Когато майката на Слевин излязла напред за молитва, евангелизаторът й казал: „Същият Бог, който отговаряше на молитвите на твоята прабаба, е тук днес. Той ще отговори и на твоите молитви.” След това майката на Слевин била кръстена в църквата, свързана със служението на Етер. Слевин обича да сравнява служението на своята прабаба Етер с това на Смит Уигълзуърт. Според него техните взаимоотношения с Бог много си приличат, особено в областта на вярата. Въпреки че има много любими истории, Слевин посочва, че през 1913 г. Джон Дж. Лейк се срещнал с Етер. Казват, че след тази среща Лейк казал на хората си: „Молете се като сестра Етер.” От своето изследване Слевин успял да разбере характера на своята прабаба. „Това, което ме впечатли най-много – спомня си той, – бе колко посветен на Бог е бил животът й.” Тя била по-различна от много хора днес. Тя отивала, където Бог й кажел; независимо дали там имало 20 човека или хиляда. Времето й принадлежало на Бог. Тя никога не била „твърде заета”, за да свърши онова, което Той кажел. За нея всички били от значение, понеже имали значение за Бог. Ето защо тя познавала Бог толкова добре. Ето защо можела да „удари някого в стомаха” или да го „цапардоса зад врата”. Тя познавала Бог и знаела, че Той ще ги изцели. Няма съмнение, че чрез Слевин и семейството му духовното наследство на сестра Етер ще се запази за поколенията. 

ЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Моето лично мнение е, че служението, което сестра Етер е носила, е било предавано през поколенията и все още е на земята. Всяко служение трябва да бъде следвано от чудеса и знамения. Иначе служителите само си играят със служението. Ако служението ти следва заповедите на Исус, чудесата и знаменията те следват. Стилът и методът на служене са различни за всеки човек. Никой няма да служи по същия начин, понеже всеки си има индивидуалност и имаме за задача да достигнем различни поколения. Но когато нечие служение действа в същия размах, както това на някой, живял преди него, аз понякога наричам това действие предаване на „мантия” през поколенията. Мантия е духовен термин, който в естествения свят може да се опише като наметало или широк шал. Когато „носим” мантията, ние действаме подобно на служението, от което сме я наследили. От тази лична гледна точка изглежда, че Ейми Семпъл Макферсън е продължила оттам, където Етер е напуснала сцената, с големи знамения, чудеса и подвизи. Аз вярвам, че тя е приела мантията на Мария. Изглежда, че от Макферсън подобна мантия се предава на Кетрин Кулман. Кулман също е била известна с големите чудеса в нейното служение и с глада си за общение със Святия Дух. Днес, през 90-те, ми се струва, че подобна изцелителна мантия е била предадена от Кетрин Кулман на Бени Хин, въпреки че той не обича да казват това за него. Хин вярва, че има своя собствена мантия от Бог, не нечия друга. Той е големият пастир и изцеляващ евангелизатор от Орландо, Флорида. 

НЕ РЪЖДЯСВАЙ!

М. У. Eтep е достигнала стотици хиляди из цяла Америка с освобождаващото послание на Исус Христос. Тези думи са написани за нея: „Слава на Бог и на Господ Исус Христос, че я призова, даде й сила, запази я, и я направи майка на Израел за нас. Същата любов, която бдеше над нея, е над нас днес. Амин.” Мощните знамения и чудеса са на земята днес. Така че изграждай съкровището на благочестието в теб чрез опита и Словото, после го изяви чрез молитва и покорство. Вярвай на Бог за знамения и чудеса, които да се случат чрез теб. Не оставяй неуспехите да те объркат или спрат. Призови Духа на мощ и завърши своя път в пълна победа. Пригоди за себе си тези думи на сестра Етер: „По-добре е да се износя за Исус, отколкото да ръждясам.” Тогава не спирай, преди да си свършил. Светът търси отговора, който носиш със себе си.

ВЕСТ ОТ ПЛАНИНАТА: Демос Шикарян и историята на руските Молокани в Лос Анжелис

Веднъж, през нощта, с моята жена Розалия преминавахме през Лос Анджелис по пътя за дома си. съвсем неочаквано у мен се появи желание да свърна от главната автострада и да мина покрай къщата, където някога е живял моя дядо Демос при пристигането си в Америка.

В нашето четиридесет и две годишно съжителство Роза беше свикнала с такива мои внезапни импулси и макар вече да беше един часа през нощта, тя не каза нито дума, когато свърнах от пътя и тръгнах за онази част на града, която се нарича Лос Анджелис Флетс. Квадратната измазана къща под номер 919 на Бостънската улица беше вече съборена. Ние поседяхме известно време в колата, гледайки наоколо новите градски постройки, заменили развалените къщи. След това аз обърнах колата и се отправих към автострадата. Мислите за моя дядо пътешестваха с мен в тази топла калифорнийска нощ. Аз знаех защо през нощта свърнах от пътя. Направих това заради пророчеството, което ние с Роза чухме в началото на тази вечер. Ние бяхме на събрание на бизнесмените, вярващи в пълното Евангелие в град Бевърли Хилс, на което някой пророкува, уверявайки, че тези думи са от Бога, за идващото голямо преследване на християните във всички части на света, включително и в САЩ. Какво можем да кажем за подобно предсказание? Какво са направили моите деди с такава вест преди едно столетие? Същото пророчество било дадено тогава и всичко, което било предсказано се изпълнило в живота на моя дядо, моя баща и в моя живот, и ние се отнесохме изключително сериозно спрямо него.

Беше два часа през нощта, когато влязохме в двора на Довня. Светлината на луната не ме предразполагаше към сън. Аз обикновено късно си лягам, за неудоволствие на Роза, затова тя отиде да спи. Придвижих старото кресло до прозореца, седнах в дневната стая и в тъмнината позволих на моите мисли да отидат в далечното минало. Аз не познавах дядо Демос, тъй като той е починал преди моето раждане, но стотици пъти бях чувал разкази за него. Знаех всеки детайл в тези разкази. И сега, гледайки портокаловата градина, залята от сребристата светлина на луната, ми се струваше, че виждам отдалечения като разстояние и време друг край на света. За арменеца не е трудно да се увлече в мечти. Ние сме старозаветен народ. За нас минало и настояще са много силно преплетени в мислите ни и това, което се е случило столетия или хилядолетия назад, за нас е така реално, като че ли се е случило днес. Толкова често бях слушал описанието на малкото село Кара Кала, че не ми представляваше трудност мислено да го видя, разположено в скалистото подножие на Арарат. На тази планина, както е казано в Библията, се е спрял ковчега на Ной.

В моите мисли аз виждах каменните постройки: хамбари и навеси и едностайната къща, където е живял моят дядо Демос. В тази къща са се родили петте дъщери на дядо ми, но той нямал нито един син, което се е считало от арменците и от израилтяните за безславие.

Представям си, как моят дядо е отивал в Молитвения дом със своите пет дъщери. Макар и болшинството от арменците да са по вероизповедание православни, дядо и много други в Кара Кала са били презвитериани. Аз мислено го виждам, вървящ надолу по улицата към Молитвения дом в тази особена неделя с високо вдигната глава, въпреки вътрешното преживяване.

Удивлява ме, че моят дядо, който се нуждаел от тази необикновена вест, не я приел бързо, макар че тя се проточвала към нас през планината около 50 години. Тази вест била пренесена от руснаците. Дядо ми обичал русите, но той бил достатъчно уравновесен, за да повярва в разказите за чудесата. Накрая русите дошли с керван покрити коли. Те били облечени подобно на нашите хора, в дълги ризи с високи яки, препасани с пояси и пискюли. Женените мъже били с бради.

Арменците не се затруднявали да разбират русите, тъй като болшинството от нашите хора говорели руски. Арменците слушали разказите на русите „за изливането на Святия Дух”, както обяснявали те, над стотици хиляди православни руски хора. Русите идвали с подаръци, с даровете на Духа, които те искали да споделят. Аз чувам моите баба и дядо да беседват до късно през нощта след едно от тези посещения. Допускам дядо да е казал, че всичко, което русите са казали, е според Писанието. Имам предвид изцеленията, които са в Библията, а също така и езиците, и пророчествата. Само една трудност има, че не е по арменски, което би било вярно и практично доказателство. А баба с натежало сърце може би е отговорила: „Ти знаеш, че ако говориш за пророчество и изцеление, то значи говориш за чудеса.” „Да!” „Ако по този начин получим Святия Дух, мислиш ли, че бихме могли да просим чудо?” „Намекваш да просим син?” Може би баба е заплакала. Определено зная, че в едно ясно майско утро на 1891 г. баба е плакала.

С течение на времето някои семейства, живеещи в Кара Кала, приели благата вест от руските петдесятни. Шуреят на дядо, Магардич Мушечан бил един от тях. Той бил кръстен със Святия Дух и често посещавала Шикерянови в тяхната ферма, беседвайки за намерената радост в живота му. В този особен ден, 25 май 1891 г., баба и другите жени с нея, в ъгъла на едностайната къща се занимавали с ръкоделие. Баба се опитвала да шие, но сълзите й падали върху работата, лежаща на коленете й. В другата страна на стаята, близо до прозореца, където било по-светло, седял Магардич Мушечан с отворена Библия на коленете и четял. Изведнъж Магардич затворил своята Библия, станал, преминал през стаята и застанал пред баба. Неговата гъста, черна брада се тресяла от вълнение. „Гулисар – казал Магардич, – Господ току що ми проговори!” Баба се изправила и казала: „Какво, Магардич?” „Той ми откри нещо за теб, Гулисар – казал Магардич, – точно след една година ще ти се роди син.” Когато дядо се върнал от полето, баба го посрещнала на прага с чудната пророческа вест. Доволен, искащ да вярва, но все пак скептично настроен, дядо нищо не казал. Той само се усмихнал, вдигнал рамене и отбелязал числото на календара.

Изминали месеци и баба пак забременяла. През това време всички в Кара Кала знаели за пророчеството и с нетърпение очаквали неговото изпълнение. И точно година след пророчеството на 25 май 1892 г. баба родила момче. Това посещение от Святия Дух била нашата първа семейна опитност. Всички в Кара Кала се съгласили, че изборът на име на момчето е правилен. Нарекли го Исак, тъй като подобно на дългоочаквания син на Авраам, той бил син на обещание. Аз съм уверен, че дядо е бил много доволен и щастлив човек, когато отивал със своето семейство в Молитвения дом всяка неделя след раждането на Исак. Все пак, както всички арменци, той имал у себе си жилка на гордост. Дядо бил неотстъпчив и отказвал безусловно да приеме всичко, което преживял във връзка с обещанията на Бог, споменати в Библията. Може би си е мислел, че предсказанието на Магардич било само един удачен случай. Но един ден всичките му съмнения изчезнали веднъж завинаги. През 1900 година, когато Исак бил на осем години, а неговата по-малка сестра – на четири години, дошло известие, че стотина руски вярващи идват през планината с покрити каруци. Всички се зарадвали на гостите. Жителите на Кара Кала имали обичай при пристигането на гостите да устройват празник. Въпреки че дядо не се съгласявал напълно с проповедта на пълното Евангелие, което проповядвали русите, все пак считал тяхното посещение за слава Божия и настоявал празнуването да стане в равнината пред неговия дом.

Дядо се гордеел с отбраното си стадо. Като чул за идването на русите, той отишъл в стадото и избрал най-доброто и най-тлъсто теле за гощавка на гостите. За съжаление, това отбрано теле след проверката се оказало с недостатък. То било сляпо с едното око. Какво да прави? Дядо знаел учението на Библията. Знаел, че в жертва на Бога не може да се принесе животно с недостатък. Нали така е казано в Левит 22:20 „Никакво животно, което има порок не принасяйте, тъй като това не ще ви бъде прието.” Каква дилема! В цялото стадо нямало друго равно по качество и тегло животно, за да нахрани стотина гости. Дядо погледнал около себе си, за да се увери, че никой не го вижда. Ами, ако заколи това теле и скрие главата? Решил да направи така. Завел сляпото теле в краварника, заклал го, а главата сложил в чувал и скрил в тъмния ъгъл под куп зърно. Тъкмо приключил своята работа с подготовката на месото и се раздало тракането на обоза, влизащ в Кара Кала. Каква приятна картина! Спускайки се по прашния път, идвал непознат керван, воден от впрегнати четворка петнисти коне. До кочияша на първата каруца седял строен, внушителен белобрад старец – водач и пророк на цялата група. Дядо с малкия Исак излезли на пътя, за да приветстват гостите. По цялото селище започнала бърза подготовка за празника.

Младото и тлъсто теле вече се изпичало на шиш над горящи въглени. Тази вечер, омалели от очакване и глад, всички се събрали около дъсчените маси. Преди вечеря трябвало да се молят. Тези руски вярващи никога не считали, че се молят даже преди храна, ако не получат, както те казвали „помазание”. Те чакали пред Господа, докато според тях Духът дойде върху им. Вярвали, за учудване на дядо, че буквално чувстват слизането и присъствието на Святия Дух. И когато това се случило, вдигали ръце нагоре и започвали да скачат от радост. И този път, както винаги, русите очаквали помазанието на Духа. Незабавно, както се очаквало, един след друг започнали да подскачат. Всичко било наред. Скоро щяла да последва молитва над храната и по-нататъшното отпразнуване. За голямо учудване на моя дядо, старецът внезапно вдигнал нагоре ръка не за благословение, а за задържане на всичко. Като погледнал дядо със своя пронизващ поглед, високият белобрад старец станал от масата, без да каже нито дума. Очите на дядо внимателно го следвали, когато той преминал през двора и се отправил към обора. След няколко минути той се върнал. В своята ръка той държал чувала, който дядо скрил под купа зърно.

Дядо започнал да трепери от страх. Как може този човек да знае какво е направил? Никой не го беше видял. Русите още не били влезли в селото, когато той скрил главата. Сега старецът сложил отворения чувал пред дядо, за да видят всички главата с бялото петно на окото.

„Разбирате ли в какво се състои работата, брат Демос?” – попитал руснакът. „Разбирам – казал дядо развълнуван, – но как вие можете да знаете това?” „Бог ми откри – отговорил направо старецът. – Вие все още не вярвате, че Бог говори на Своите хора днес, както някога, в миналото. Духът ми даде това слово на знание, за да повярвате ти и твоето семейство. Вие се противяхте на силата на Духа. От днес вие вече няма да се противите.” Тази вечер пред своите съседи и гости дядо изповядал своята замислена лъжа. Със сълзи на очи, които обилно течели по неговото лице и брада, дядо поискал прошка. „Покажете ми – казвал той на стареца, – как мога да се изпълня с Духа на Бога!” Моят дядо коленичил и старецът положил своите мазолести ръце на главата му.

Внезапно дядо започнал да се моли с радостна молитва, която нито той, нито някой от присъстващите разбирали. Русите наричали тази молитва „езици” и я приемали като знак за слизането на Святия Дух над говорещия. В тази вечер и моята баба била „кръстена в Духа”.

Това събитие станало начало на големи промени в нашето семейство и в живота на един писател от Кара Кала. Този човек бил известен по целия район като юноша-пророк, макар че по време на събитията с телешката глава, той бил на 58 години. Наричали го Ефим Герасимович Клубникин и имал забележително минало. Той бил руснак по произход от семейството на първите петдесятници, дошли иззад граници и заселили се на постоянно жителство в Кара Кала. От ранно детство Ефим проявявал дар на молитва, често пъти дълго постил и се молил с часове.

Всички в Кара Кала знаели, че когато Ефим бил на 11 години, той чул Божия глас в едно от молитвените си бдения. През това време той прекарал в молитва седем дни и нощи и видял видение. Това явление само по себе си било необикновено. Разбира се, както понякога мърморел дядо, всеки, който толкова дълго не е ял и пил, може да види видение. Но с какво Ефим е бил зает по време на тези седем дни, не е така леко да се обясни. Ефим не можел нито да чете, нито да пише. Седейки в своята малка къща в Кара Кала, той видял пред себе си във видение чертежи с най-красив почерк. Като взел молив и хартия, той седем дни седял над грубата дъсчена маса, която семейството използвало за хранене и усърдно преписвал вида и формите на буквите и диаграмите, преминаващи пред неговите очи. Когато той завършил своите записки, те били показани на грамотните хора в село. Оказало се, че това неграмотно момче пишело по руски и че в тези записки имало някакви инструкции. Той записал, че в неопределено време в бъдеще всички християни в Кара Кала ги заплашва страшна опасност. Предсказал време за неизразими преживявания за целия окръг и брутално убийство на стотици и хиляди мъже, жени и деца. Ще дойде време, предупреждавал той, когато всички наоколо ще трябва да бягат даже зад морето.

И макар в своя живот никога да не бил виждал учебник по география, юношата-пророк нарисувал карта, на която било обозначено къде точно християните трябва да бягат. За голямо учудване на възрастните, водата, точно показана на картата не била близко лежащото Черно море, Каспийско море или даже отдалеченото Средиземно море, а далечният Атлантически океан. Вън от всяко съмнение е, че земята от другата страна на океана, ясно показана на картата, било източното крайбрежие на САЩ. „Но бежанците не трябва да се заселят там – гласяло пророчеството. – Те трябва да пътуват до западното крайбрежие на Новата земя. Там Бог ще ги благослови и те ще преуспяват и тяхното наследство ще бъде благословен народ.

Малко по-късно Ефим написал второ пророчество. Но всичко, което му било известно, било само това, че то е за по-далечно време, когато пак ще трябва да се спасяват с бягство. Ефим помолил своите родители да запечатат това пророчество в плик и повторил указанията, получени във видение за това време. Било му казано, че само бъдещият пророк, избран от Бог за тази работа, ще може да отвори плика, а той преждевременно ще умре. Мнозина от Кара Кала се отнесли с недоверие към малкото момче. Имало някаква неразгадана тайна около това „чудно” писание. А може би той скришно се е научил да чете и пише, за да се пошегува с жителите на селото? Други обратно, убедили са се, че Ефим е пророк и неговите предсказания са правилни.

Всеки път, когато новини за политически безпорядък достигали до тези спокойни хълмове около планината Арарат, жителите отваряли пожълтелите от времето страници на пророчеството и пак ги четели. Трудностите между турските мюсюлмани и християните арменци достигали по това време до голямо напрежение. През август 1896 година, четири години преди случая на дядо с телето, турска тълпа заклала повече от шест хиляди арменци на улиците в Константинопол. Изминало много време, откакто било дадено пророчеството и Константинопол бил много далече от Кара Кала. Наистина, пророчествата в Библията са дадени десетки и стотици години преди изпълнението им. Мнозина в Кара Кала, в това число и моят дядо, вярвали, че пророческите дарове са се прекратили от времето на съставяне на Библията. Малко по-късно, в началото на ХІХ век, Ефим обявил, че се приближава времето за изпълнение на думите, които той написал 50 години преди това: „Трябва да се спасяваме в Америка. Всички, които останат тук, ще загинат.”

Семействата на някои петдесятници в Кара Кала започнали да стягат своята покъщнина, оставена им от прадедите от незапомнени времена. Ефим и неговото семейство били първи от числото на изселниците. Оставащите в Армения съпровождали с насмешка заминаващите. Скептично настроените и недоверчивите, включително и християните, не вярвали, че Бог може да даде такова детайлно предсказание за хората от съвременния век. Но тези опасения се оказали правдиви. През 1914 год. настанало време на неизразими ужаси за Армения. Турците започнали безпощадно кървава разправа с изселеното две трети арменско население в Месопотамската пустиня. Повече от един милион мъже, жени и деца загинали в този смъртоносен поход, включително и жителите на Кара Кала. Други половин милион загинали в селските погроми, които по-късно Хитлер заимствал за унищожаването на евреите. Светът не се намесил, когато турците унищожавали арменците. Това само ни напомня, че той няма да се намеси и сега.

Малцината, на които се е отдало да се спасят, разказвали за голямото геройство на заловените. Те разказвали, че понякога турците предоставяли на християните възможност да се отрекат от вярата си в замяна на живота си. Обикновено затваряли християните в конюшните и плевните и ги запалвали. „Ако признаете и изповядате Мохамед вместо Христос, ще ви отворим вратата.” При всички такива случаи християните избирали смъртта и с хвалебни химни на уста загивали в пламъците. Тези, които послушали предупреждението на юношата пророк и избягали в Америка, с ужас слушали тези разкази. Дядо Демос бил сред първите напуснали. След неговата опитност с руския старец, той повече не се съмнявал във верността на пророчествата. През 1905 година той продал фермата, която била семейно наследство от поколение на поколение, на много ниска цена. От останалите неща взел само това, което може да се носи на гърба, включвайки в този тежък товар дърва за горене за медния самовар. Като взел своята жена и шестте си дъщери Шушан, Естир, Сирун, Мага, Ерхан, Хамас и гордостта на своя живот – тринадесетгодишния Исак, той се отправил към Америка. Цялото семейство пристигнало в Ню Йорк благополучно. Помнейки пророчеството, те не останали в него. Съгласно писаните указания, се отправили през отегчителния вид на Новата земя към Лос Анджелис. За своя голяма радост, тук те намерили не голяма, но постоянно растяща арменска общност в града и дори някои приятели от Кара Кала.

С помощта на тези приятели дядо се заел да търси квартира. „Флетс” била най-евтината част на Лос Анджелис, но дори и тук само в съжителство с други две новодошли семейства, дядо могъл да се засели в квадратна измазана къща под номер 919 на Бостънската улица. Всички средства от продажбата на наследствената земя отишли за параходен билет през океана, за преминаване през американския континент и за наем на квартирата. Дядо незабавно започнал да търси работа, но всичките му старания били неуспешни. Материалната криза на 1880 г. все още се чувствала тук, в Калифорния. Нямало никаква възможност да се намери работа, а особено за новопристигнали и незнаещи езика на страната. Всяка сутрин дядо отивал към мястото за наемане на работа и всяка вечер той се връщал по-уморен от предишния ден. Веднъж в седмицата всичко се оставяло настрана, а това било времето на неделното Богослужение.

В къщата на Бостънската улица имало голяма предна стая, която се употребявала за общи събрания. Тези събрания протичали като в Кара Кала. Централно място в Молитвения дом заемала голяма маса, на която лежала отворена Библия. В страни от масата седели мъже, съобразно възрастта им – по-възрастните по-близо до масата, зад тях по-младите, след това момчетата. На друга страна в стаята, както винаги сядали жените, също съобразно тяхната възраст. Старците носели дълги черни бради, макар че понякога някой млад мъж, за учудване на всички, пускал само мустаци. Било също така прието, на събранието, ако не през всички дни на седмицата, то поне в неделния ден – мъжете да бъдат облечени в светли ризи, а жените в дълги, бродирани рокли и ръчно изплетени шалове, наследявани от поколенията. Каква ли утеха и духовна подкрепа е получавал дядо от такова общение с тази група християни! те всички били убедени, че Бог може да им говори непосредствено чрез Библията. загрижен от нуждата за работа, дядо обикновено коленичел на малко източно килимче, което донесъл от родината си и искал от Бога „откровение”. След това цялото събрание започвало да се моли на глас, често пъти на непознат език. Преди края на молитвата един от старците, идвайки до Библията, слагал своя палец на посоки. Струвало им се, че посоченото място или стих съответствало на тяхната нужда. Може би мястото в Библията било за Божията вярност или за идващите дни на „мляко и мед”, както предсказвал някога юношата пророк. Но за всеки случай, малката арменска църква търпеливо очаквала тези дни и преживявала прекрасни моменти на християнско общение.

Веднъж се случило нещо много приятно. Дядо със своя шурей Магардич Мушечан (който предсказал рождението на Исак), вървели в Лос Анджелис по улица Сан Педро и търсели работа в платените конюшни. Преминавайки покрай улица Асуза, те изведнъж се спрели. Заедно с миризмата на коне и хомоти, те чули ясни звуци на гласове, славещи Бога на „езици”. До тогава те не били и чували, че в Съединените щати има хора, покланящи се на Бога като тях. Те бързо се отправили към преустроената конюшня, от където идвали звуците и почукали на вратата. По това време дядо вече знаел няколко английски думи. „Можем ли да влезем?” – попитал той. „Разбира се!” Вратата широко се отворила. След това последвали прегръдки, вдигане на ръце към Бог с благодарност ,пеене и славословене на Бога. Дядо и Магардич се върнали на Бостънската улица с вестта, че Петдесятница е дошла през морето даже и в тази далечна земя. Никой не знаел по това време, че улица „Асуза” ще стане славно име. Тук, в тази ремонтирана конюшня настъпило съживление, което възпламенило духовните дарби в разни места на света. В тази нова група вярващи дядо видял потвърждение на Божието обещание, да направи нещо ново в Калифорния.

Какво било това „ново”, той не доживял да види. Накрая дядо получил дългоочакваната постоянна работа, която така трагично сломила неговия живот. Един ден през 1906 година той се върнал вкъщи с повишено настроение. „Ти си намерил работа” – казала баба. „Да, намерих.” Цялото семейство незабавно обкръжило дядо, когато той разказвал тази добра вест. В щата Невада, Калифорния, пояснил дядо, приемат на работа в железницата. Усмивката моментално изчезнала от лицето на баба. Тя вече била чувала за Невада. Мястото там било пустинно при температура повече от 45 градуса. Работниците падали мъртви от горещината, изпълнявайки тежката работа в полагане на релсовия път. „Но вие забравихте – казал с укор дядо, – че аз съм фермер и съм привикнал да работя на слънце. Освен това, Гулисар, майко на моя син, какво друго можем да направим?” Скоро след това дядо извикал стареите на църквата и получил от тях традиционното благословение за път. Като сгънал бельото си в одеало, той се отправил към пустинята. След известно време ежеседмично пощальонът донасял пощенски запис на адреса на Бостънската улица. В една лятна вечер пристигнала телеграма, от която баба винаги се плашеше. В нея се казваше, че в един горещ ден дядо паднал мъртъв по време на работа. Неговото тяло ще бъде доставено на семейството с влака. След смъртта на моя дядо, баща ми Исак пристъпил към изпълнение на семейните задължения, за които не бил напълно готов. На 14 години той станал глава на семейство. Няколко месеца моят баща продавал вестници на една от главните улици на Лос Анджелис. Той печелел около 10 долара на месец, което би било голяма материална помощ, ако дядо е бил жив, но недостатъчно за издържане на майка и шест сестри. Даже такова събитие, като земетресението в Сан Франциско през 1906, когато той продал шест връзки извънредни вестници само за един час, не било достатъчно, за да постави липсващия литър мляко на масата.

В никакъв случай баща ми не искал да вземе и един цент, не изработен с честен труд. В началото на столетието в Америка били все още в обръщение златните монети, които по размер приличали на петак. Веднъж един купувач на вестник сложил бързо в ръката на баща ми монета и като получил три цента ресто, бързо се отправил надолу по улицата. Баща ми бил готов да пусне монетата в джоба на своята синя престилка, на която напречно било написано: Лос Анджелис Таймс, но като погледнал още веднъж „петачето”, той забелязал, че това било пет доларова жълтица. „Господине!” – извикал баща ми, но купувачът бил на разстояние цял квартал.

Баща ми сложил вестниците на гърба си и бързо побягнал да гони купувача. В това време преминал трамвай. Баща ми скочил на трамвая, платил билета и започнал да търси купувача. Намерил го, след като слязъл от трамвая. „Господине! – човекът се обърнал към баща ми. – Господине, това не е петак” – казал той бавно на английски. Баща ми протегнал длан, в която светела на слънцето жълтицата. Аз често мисля за този човек, който взел парите почти без благодарност. Ако беше видял гладните лица, очакващи вечеря на вратата на номер 919 на Бостънската улица, той би казал на момчето да задържи тези пари. Десет долара на месец били недостатъчни за издръжка на цялото семейство. Вечер след работа баща ми търсел работа, както някога правел неговият баща. Но ако нямало работа за мъже, то за момчета още по-малко. Накрая баща ми чул, че заплатата във фабриката била много ниска, всичко 15 долара на месец, но даже тази сума била по-голям приход от продаването на вестници, затова баща ми приел тази работа.

Един ден през 1908 година, когато баща ми бил на 16 години, връщайки се от работа, той бил поразен от думите на баба ми. „Исак, имам добра вест” – казала баба. „Няма да ни попречи добрата вест” – отговорил баща ми през кърпата, с която често покривал устата си. Ситният кожен прах на фабриката се настилал в неговите дробове и предизвиквал постоянна кашлица. „Аз си намерих работа” – казала баба. Баща ми не повярвал на ушите си. Никоя от арменските жени не ходела на работа. В старо време мъжете се грижели за издръжката на семейството, напомнил той на баба от кухнята, измивайки кожения прах от косите си. „О, Исак, нима ти не виждаш как тази работа ти действа? Заприличал си на пръчка в огън. Вчера слушах твоя остър разговор със сестра ти Хамас.” Баща ми се засрамил, но настоявал на своето. „Вие няма да отидете на работа!”

„Аз вече работя в къщата на много приятно семейство в Холенбек Парк. Пера, гладя и почиствам дома.” „Ако е така, аз ще се махна” – баща ми казал това тихо и излязъл от кухнята. Отишъл в своята стая, а баба след него. Тя стояла на вратата и гледала как той стягал своите малко вещи във възел. „Тъй като вие вече работите, то не се нуждаете от мен в къщи” – казал той.

На другия ден баба съобщила на своите господари в Холенбек Парк, че повече няма да дойде на работа. Кашлицата на баща ми, придобита във фабриката, се усилвала. Здравословното му състояние не се поправило даже и когато през следващата година го направили старши работник и го освободили от работа. Баба ми е разказвала, как е прекарвала безсънни нощи, слушайки кашлицата на моя баща. Когато най-после го убедила да отиде на доктор, лекарят потвърдил това, което цялото семейство вече знаело, че ако баща ми не остави работата във фабриката, няма да доживее и до 20 години. Пред него стоял въпросът – по какъв друг начин той може да печели за издръжката на майка си и сестрите си? И в дадения случай, както и в много други трудни за семейството ситуации, баща ми се обърнал към църквата. Арменските петдесятни не се събирали вече в предната стая на Бостънската улица. Мъжете намирали ту тук, ту там работа, и се заловили да построят свой Молитвен дом. Това било не голямо дървено здание на улица Глез, с размер 10 на 20 метра, със скамейки без облегалки, които можели да се придвижват до стената, когато радостта в Господа слезе върху църквата, за да се радват в Духа. В предния край на помещението винаги стояла традиционната маса. Често си представям моя баща, отиващ към масата, подобно на баща си, който в много случаи отивал там. Коленичел на тъмночервения килим и изказвал своята нужда на Бога. Около него назад стояли старците, включително и Магардич и неговият син Арам Мушечан, за когото казват, че бил толкова силен, че сам вдигал каруцата, на която поправяли колелото. В този случай Арам сложил своя пръст на Библията и прочел странни, но прекрасни думи: „Благословен ще бъдеш в града и благословен в полето. Благословен ще бъде плода на утробата ти, плода на земята ти и плода на добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овцете ти.” „Поле?” – учудил се баща ми. – Волове? И прекрасните думи от 28 глава на Второзаконие продължавали: „Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе и житниците ти, и във всичките ти предприятия, и ще те благослови в земята, която Господ Бог ти дава.” Слушайки четенето, баща ми осъзнал, че само с едно е искал да се занимава в своя живот, за което ежедневно мечтаел до кроячната машина.

Той искал да се занимава с животновъдство и градинарство. Но за начало на такова предприятие са нужни много пари, за да се закупи земя, си мислел често пъти преди това. А сега след Божиите обещания, звучащи в неговите уши, той решил. Обявил във фабриката напускането си и след две седмици бил без работа. Вниманието му било привлечено от някои наблюдения. Той забелязал, че плодовете и зеленчуците в лавките из целия град били не само скъпи за прехрана, но и с лошо качество, очевидно откъснати незрели. А какво ще стане, мислел си той, ако ги събирам пресни и зрели, направо от градината, и ги продавам в града – от дом на дом?

Ето по този начин баща ми започнал своята търговия с плодове и зеленчуци. На юг и изток от Лос Анджелис били разположени малки ферми градини. Стопаните на много от тях били арменци. Те отглеждали най-хубавите сортове плодове и зеленчуци. Баща ми имал малко събрани пари, които ежемесечно скривал за зестра на своите сестри и с тези пари направил две покупки. Той купил плоскодънна каруца и двегодишно рижо конче, наречено Джек. На следващия ден баща ми тръгнал със своето конче и каруца към малката железопътна станция Довня. По това време Довня не било предградие, а отделно малко градче на разстояние 20 км от Лос Анджелис. Баща ми прекарвал голяма част от времето в пътуване – три часа във всяка посока, но му харесвала всяка минута от този ден. Той дишал свеж и чист въздух, укрепващ дробовете му.

Мечтите на баща ми нямали предел. Той мислел: „Ще дойде време и аз ще стана фермер. Дори ще отглеждам свои крави. Ще стана млекар. Моята млечна ферма ще бъде най-хубавата в цялата страна. Но е нужно още много да се поработи. В този първи ден в Довня баща ми ходел от ферма във ферма и събирал марули от едно място, грейпфрути от друго, портокали и моркови от трето, само от там, от където могат да се намерят зрели и пресни. Той натоварил каруцата с най-хубавата стока и се връщал в Лос Анджелис. Кончето Джек равномерно потропвало със своите копита по паважа на града, а баща ми рекламира своята стока: „Пресни ягоди, сладки портокали! Току що събран пресен спанак.” Стоката била прясна, цените – умерени, и когато отивал за втори път, домакините вече го очаквали. Така минала годината. Баща ми бил на 19 години. Той пуснал модерните за това време мустаци. Скоро възстановил парите, които събирал за зестра на сестра му и прибавил още към тях. Установявайки се в търговията и като поправил здравето си, баща ми започнал да мисли за създаването на свое семейство. Той вече забелязал девойка, за която искал да се ожени. Това била черноока чернокоса петнадесетгодишна девойка на име Зароуга Ессиян.

Лично със Зароуга баща ми още не се познавал. Според обичая на арменците, юношата и девойката нямали право да говорят за съпружество, докато не се съгласят за това родителите. Той само знаел, че когато минавал покрай къщата на Ессиян, сърцето му трептяло в гърдите. Тъй като дядо ми бил починал, един от стареите направил формалното поискване на ръката на Зароуга от баща й. Пред семейството Ессиян, той дал следното обяснение за намеренията на моя баща: „Когато събере необходимата сума пари, той ще продаде своята търговия с плодове и зеленчуци и ще купи земя за обзавеждане на млечно стопанство. След това младият човек заявил, че само Калифорнийските небеса ще бъдат пределите на неговите старания.” И така, баща ми се оженил. Скоро след това те с майка ми могли да купят няколко хектара земя в Довня, на която растяла царевица, евкалиптови дървета и имало място за пасбище. А най-радостното било това, че имали три дойни крави. Майка ми и баща ми със свои ръце построили малка къща от необработени дъски. Майка ми често казваше, че да се почиства тази къща било лесно, защото боклукът падал в пролуките между тридесет сантиметровите дъски на пода и водата изтичала на земята под пода.

Седейки и мислейки в старото кресло в предната стая, аз забелязах, че небето започна да розовее зад градината. А моите мисли не преставаха да блуждаят в миналото. На 21 юли 1913 година преди моите родители да завършат окончателно построяването на своята дъсчена къща в Довня, им се родило първото дете. Не така, както се наложило на дядо ми дълго да чака син – първото дете на моите родители било син. Те ме нарекли Демос.

На масата пред мен стоеше голям меден самовар, който дядо ми на гърба си донесъл от Кара Кала. Върху него се отразяваха първите лъчи на утринната светлина. Аз се обърнах, за да погледам неговите смачкани страни, блестящи като злато на утринната светлина. Чудех се, като са ме кръстили с името на дядо ми, моите родители разгадали ли са тайната на далече простиращата се роля на моя живот, която пророчеството е изиграло в него.

Проблеми при направата на гръцко-български интерлинеар на Новия Завет с критичен апарат

За поръчки: Верен, CLC, Amazon 

Във вече отминаващото начало на 21 век в България e повече от ясно, че има нужда от един:

  • независим от направеното до момента
  • необвързан със западна философия на превеждане
  • и неприет преводен текст, който да се използва като база за ревизиране на Българската Библия

Проблемът  в настоящите издания идва от продължителното наслагване на  ревизии върху ревизии, основани на по-стари от тях ревизии и варианти. И така, докато текста на Библията се отдалечи до неузнаваемост от всеки наличен първо-оригинал или първо-превод.

Това съвсем не е нов проблем.

Онези от нас които изследват обстойно Българската Библия през последния четвърт век, неминуемо стигат до прото-превода на Неофит Рилски (първо издание от 1840г. с неревизиран текст). А след обстойното публикуване на преводаческите му бележки от Ива Трифонова, стигаме и до заключението, че с малки отклонения към гръцкия превод на Иларион, Неофит стриктно следва общоприетия черковно славянски текст, който е имал на разположение.

Един колаж на превода, който направихме преди години, ясно показа че Неофит паралелно ползва, а на места и копира цели параграфи от Четвероевангелието на Сапунов и от двете колони на билингвата на Бистришки. Намесата на Славейков като ревизор (и във никакъв случай като преводач) на Новия завет, наред с търновското звучене на езика налага на места и фразеология, която Неофит нито е имал в предвид нито пък е срещал в базовия текст на Новия Завет, който използва за своя превод.

Западната намеса на мисионерите от иврит, въпреки че сравняват главно с гръцката Септуагинта, игнорира познанията по български език на еврейската диаспора в Цариград и „филтрира” превода на Стария Завет през английски и чак тогава на български. Проблемите наследени от първо-преводачите на българската протестантска Библия, сумарно представляват факторите възпрепятстващи един нов превод от оригиналните езици в България през последните сто години и поставят началото на една объркваща преводаческа традиция.

След обстоятелен и многократен личен прочит на архивата на библейското дружество в Кембридж, в частност тази от втората половина на 19 век под каталожен номер BSA/E3/1 от книга 4-та до книга 20та, заедно с вътрешната или т.нар служебна архива, която понастоящем се съхранява в техния сателитен офис, стигаме до заключение, че въпреки че целия процес по ревизиите на Цариградската Библия и ревизираното издание от 1918-1924г. е описан с прецизна точност по дати, книги, проблематични пасажи, ревизори, четци и т.н., накрая не е толкова ясно кой какво и от какво е ревизирал и сравнявал. И дали ревизията на англоговорящите четци продължава да следва същия базов текст и методология използвана от българските ревизори. Изключение прави само индекса на промени започващ от стр. 162 в кореспонденцията на мисионерите Баркър и Томсън. Но дори той  свидетелства за смесване на текст и метод, явни и при паралелното сравнение на късните издания на Цариградската Библия с английската Ревизирана версия, и последвалите български ревизирани издания от 1918, 1924, 1937, 1938 и 1940г. с American Standard Version (1901). Всички тези объркващи промени в текста на българската Библия се случват в разгара на либералното богословие, разделянето на Българското евангелско дружество и настъплението на Петдесятното движение в България… /следва/

 

ЛИДЕРСТВО 101

Най-добрите хора могат да се ръководят и сами – те нямат нужда да бъдат управлявани. Когато разберат какво да трябва да правят, те ще разберат и как да го направят. Те имат нужда от общо видение.

Лидерството е видение изразено ясно, така че хората около теб да го разберат, и да постигнеш консенсус за него. Всяка църква трябва да има умни хора и когато те са там, просто трябва да се преместим от пътя им – вместо да се опитваме да ги наставляваме.

Няма смисъл да наемаш умни хора и да им казваш какво да правят – ние наемаме умни хора, за да ни кажат те какво да правим. Добрите лидери имат видение, което кара хората да се вълнуват и да се чувстват част от една цел. Без да се налага да заплашват и да използват позицията си, за да карат подчинените си да следват целта.