Вестник ЗОРНИЦА: Пълен архив за 1865 година

Списание ЗОРНИЦА (декември 1865)

Списание ЗОРНИЦА (ноември 1865)

Списание ЗОРНИЦА (октомври 1865)

Списание ЗОРНИЦА (септември 1865)

Списание ЗОРНИЦА (юни 1865)

Списание ЗОРНИЦА (май 1865)

Списание ЗОРНИЦА (април 1865)

Ролята на българския протестантизъм в национално-освободителното ни движение

borimechkataИнститут за българска протестантска история (2006)

„Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.”
Посл. на св. ап. Яков 2:17

Раждането на първите български протестантски църкви съвпада по стечение на историческите обстоятелства с най-решителните моменти в борбата на българския народ за национално освобождение. Към 1870-те българският народ е постигнал забележително ниво на национална еманципация, изградил е мрежа от български просветни институциии е извоювал църковна независимост от Цариградската патриаршия. Във всички тези етапи на Възраждането основен противостоящ на българската кауза фактор се явяват религиозни и политически гръцки лидери. На преден план излиза необходимостта да се извоюва политическа свободаза българския народ от Османската империя.

За каузата на национално освобождение – куриери, командири, бойци
Изграждането на национална комитетска мрежа от Васил Левскиподготвя условията за избухването на общонационално българско въстание. Но залавянето и обесването на Васил Левски поставя начело на революционното движение личности със значително по-скромни качества от създателя на националната комитетска мрежа. След значителни организационни проблеми и множество провали българската национална революция избухва през април 1876 г. само в един от четирите революционни окръга. Тактиката на ръководството на въстанието е военните действия да продължат максимално дълго време и да предизвикат намесата на великите сили. Ръководителите на въстанието отлично си дават сметка за вълната от насилие, която ще предизвикат въстанието – погромът над българските селища от правителствените сили и башибозука са средството, което българските ръководители искат да използват за спечелването на Великите сили закаузата на българската политическа свобода.

В тези драматични събития българските евангелски християни се проявяват като общност, посветена да носи кръста на своя народ. Още при подготовката на въстанието книжарите, разнасящи протестантската книжнина в българските селища, са използвани от ръководството на революцията като куриери на комитетите. Като куриери на Вътрешната революционна организация служатбългарските евангелски проповедници Велико Петранов от Панагюрище, Н. Бояджиев и Н. Кочев от Пазарджишко, Благо Сарандов и Петър Мусевич от Македония и др. Иван Нейков е използван като личен куриер от Георги Бенковски, а В. Караиванов от Чирпан е дори арестуван по подозрение на турските власти, но е освободен след намесата на американските мисионери. Пазарджишкият евангелски християнин Стоян Ангелов отговаря за сигурната закрила при обиколките на лидерите на националното освободително движение Васил Левски и Георги Бенковски. Двамата се крият и нощуват редовно в гостилницата на Ангелов при обиколктие си из Южна България.

Хвърковатата чета и черешовите топове
Българските протестанти от въстаналите селища се включват във въстанието наравно с православните си сънародници. В селища със значимо евангелско присъствие като Церово и др. са съставени отделни клетвени листове за православните българи и за българите протестанти, бойци във въстаническите отряди. Българите протестанти от Церово съставят отделен взвод с войвода К. Телийски и помощник Никола Кочов. Основният боен отряд в Априлското въстание е т. нар. Хвърковата чета с командир Георги Бенковски. Командир-десетник на въстаническата кавалерия на Бенковски е Иван Чеширов, евангелски проповедник от църквата в Церово. Наред с Хвърковатата чета, друг символ на Априлското въстание е Черешовото топче. Проектът и изпълнението на това самобитно артилерийско изобретение е евангелският християнин от Панагюрище, майстор Стоил Финджиков. Самият той е високо ценен от ръководителите на революцията като патриот и стратег. На решителното историческо събрание на Оборище именно той е помолен да произнесе молитвата за благословение на делото за Освобождението на България. След Освобождението на България за своята революционна дейност Стоил Финджиков е награждаван с държавни ордени от българското правителство, а на мястото, където било разположено черешовото топче в Зли Дол е издигнат негов паметник.

Турция ще падне
Друг евангелски християнин – Петър Дойчев от Панагюрище активно участва в ръководството на бойните действия при Панагюрище и Стрелча. Като приближен на Панайот Волов и Георги Бенковски на него са възлагани важни разузнавателни мисии. След Освобождението Петър Дойчев завършва богословие в САЩ и е дългогодишен пастор на Евангелската църква в Чирпан. Любопитен факт е, че друг от символите на въстанието – цифровата формула “1876 – Туркия ке падне” е дело на евангелския християнин Петър Вежинов. Други двама протестанти от Панагюрище, Стефан Балабанов и Рад Манев, активно се включват в подпомагането на революцията. Първият обезпечава голямата част от въстаническите униформи, а Рад Манев като оръжеен майстор изработва оръжията за въстаниците.

Равнодушието на Великите сили
Въпреки отчаяната борба, въстанието в Панагюрския революционен окръг е задушено с ужасни кланета и опожарявания от правителствените сили и башибозушките отряди. Непосредствените ръководители на въстанието са елиминирани или се крият от непрестанните хайки за залавяне на оцелели въстаници. Официалните институции на Руската и Австро-Унгарската империислед първите ужасяващи сведения за въстанието дават инструкциина своите дипломатически представителства да не повдигат проблема за зверствата при потушаването на въстанието. Русия не желае ескалиране на напрежението с Османската империя и войната не влиза в плановете й на този етап. Съществува реална опасност ключовият момент от стратегията на водачите на българската революция – разгласяването на зверствата на турците из Европа да пропадне. Дългите години изнурителна и опасна подготовка, десетките хиляди избити, осакатени и изнасилени, десетките унищожени селища могат да се окажат напразни усилия и жертви, оставащи без последствия. В този драматичен момент решаваща роля изиграват верните приятели на българския народ – американските евангелски мисионери. В друга статия вече се изведе ролята на вестник “Зорница” за отразяване на Априлското въстание и работата на редакторите и мисионерите за българската кауза. Тук ще се спрем на другите събития довели до успешно постигане на целите на българската национална революция.

Въпреки обстоятелствата
Първите сведения до евангелския мисионер и съавтор на първия български превод на Библията д-р Алберт Лонг в Цариград са изпратени от православния свещеник в Пазарджик отец Тилев и от бъдещия министър- председател на България Иван Евстатиев Гешов от Пловдив. Последният използва за куриер основателя на Евангелското благотворително дружество Андрей Цанов. След като се консултира с директора на Робърт Колеж д-р Уошбърн, д-р Алберт Лонгпревежда писмата на английски език и ги предава с личен апел на британските и американските дипломатически лица в Цариград, с които е във връзка. Така се стига да първата публикация в британския “Дейли Нюз” на 23 юни 1876 г., изготвена от Едвин Пиърс, кореспондент на вестника в Цариград. Министър-председателят на Великобритания Дизраели омаловажава обаче новината и по всяка вероятност такива инструкции получава и британския посланик в Цариград Хенри Елиот. Консервативното правителство на Великобритания поддържа Турция.

Това обстоятелство не спира американците д-р Лонг и д-р Уошбърн – и те подготвятс воя, много по-подробна статия, която отново публикуват в “Дейли нюз”. Редакцията на друг британски вестник “Дейли мейл” изпраща своя кореспондент Джанюариъс Макгахан, американец по произход, на място да проучи случая. 32-годишният журналист има забележителен житейски и професионален път, той участва и в Руско-турската война по-късно – в боен отряд от доброволци се сражава за българската кауза, умира от тиф три месеца след подписването на Сан Стефанския договор. Разгласяването на зверствата спрямо българския народ на Острова от либералните среди и журналисти дава основание на либералната опозиция да принуди консервативния премиер Дизраели да назначи анкетна комисия от британското посолство. Но за неин ръководител Дизраели умишлено назначава най-младият и неопитен служител в посолството Уолтър Беринг, който същевременно има семейни и икономически връзки с турската държава.

Пробивът
Протестантските мисионери са наясно, че така сформираната комисия няма да даде обективна оценка на ситуацията и оказват натиск върху американския пълномощен министър в Цариград Мейнардда състави втора комисия, която да проучи нещата съвместно с Макгахан. Упоритото настояване на мисионерите пречупва колебанието на американския дипломат и генералният консул на САЩ Юджийн Скайлър се отправя на обиколка с Макгахан в опожарените територии. Групата е водена от секретаря на вестник “Зорница” и възпитаник на Робърт колеж Петър Димитров. Обиколката на Скайлър и Макгахан започва на 23 юли и продължава няколко седмици. Междувременно мисионерската станция в Пловдив изпраща Джеймс Кларк и пастор Никола Бояджиев в Батак, където те събират веществени доказателства, които представят на чуждестранните дипломати в Пловдив за клането извършено там. Джеймс Кларк е водач на Скайлър и Макгахан при посещението им в Батак. “Дейли мейл” започва да публикува разтърсващи репортажи на Макгахан и общественото мнение в Европа започва да оказва натиск върху правителствата на Великите сили за промяна на позицията спрямо Османската империя. Към групата на Скайлър и Макгахан се присъединява и руския консул в Одрин княз Цертелев. Османското правителство е принудено да издаде разрешително на групата за безпрепятствени анкети в териториите на въстаналите селища.Дописките на Макгахан печелят за българската кауза опозиционния лидер на Либералната партия Уилям Гладстоун, който оглавява натиска върху британското правителство за намеса в полза на страдащия български народ. На 6 септември 1876 г. той издава брошурата “Уроци по клане” във впечатляващия за времето си тираж от 40 000 броя. Либералът Уилям Гладстоун е авторът за идеята за конференция на Великите сили в Цариград, с която да наложат на Османското правителство освобождаването на българския народ.

Резултатът
Разгласяването на погрома над българския народ довежда до вълна от благотворителност сред английската общественост.За няколко седмици лейди Стандфорд успява да набере огромната за времето си сума от 29 000 ангийски лири, с които подпомага 59 пострадали селища. Впоследствие пастор Иван Тонджоров основава болница в Пловдив с нови средства, събрани за целта от лейди Стандфорд. За тази й дейност поетът Иван Вазов и посвещава стиховете:

Всички що от мраз треперят
Що гладуват, що търпят,
Ти направи да намерят
В тебе майка, твоя път

Значителни суми набира и мисионерът Джеймс Кларк, с които успява да подпомогне над 25 000 българи от пострадалите селища. Той обича силно и искрено България и българите, владее отлично български език, пише и проповядва на него – и завещава да бъде погребан в България след смъртта си.

В резултат натискът във всички европейски страни довежда до свикването на Цариградската посланическа конференция, която постановява създаването на две български автономни области, обхващащи почти всички територии, на които се е развила българската нация. Неизпълнението на решенията на конференцията довеждат само месеци по-късно до Руско-турската Освободителна война, в която конфликтите между европейските Велики сили за първи път не осуетяват настъплението на руската армия.

Априлското въстание представлява връхна точка в борбата на българския народ за национално освобождение. В тази борба българските протестанти се проявяват като безрезервно предани накаузата за политическа свобода на България. Ключов момент за успеха на стратегията на въстанието е разгласяването на събитията, свързани с положението на българския народ от въстаналите земи, което осъществяват протестантите. Правителствата на Великите сили постигат договорка, събитията около въстанието да не бъдат разгласявани, но именно тук действията на евангелските християни, посветени на българския народ, променят хода на историята. С делата си в онези драматични месеци, в една несигурна и трудна обстановка американските мисионери доказват, че не е възможно да бъде отделено изповядването на истината за вечното спасение в християнската вяра от защитата на истината за случващото се в живота на народи, общества и отделния човек.

Мисли на зазоряване: Тома и блажените

„Иисус му каза: Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.“ (Йоан 20:29)

Тома е един от дванадесетте апостоли на Христос, така нареченият „Тома Неверни“. Той е получил това прозвище, тъй като е отказал да повярва на свидетелството на останалите апостоли, че Христос е възкръснал и те са Го видели жив. Тома заявява, че единственото доказателство, на което ще повярва, е да види прободените ръце на Христос и да бръкне в раната Му. И Христос изпълнява това негово желание. След няколко дни Той отново се явява на учениците Си, когато вече и Тома е заедно с тях, и му показва раните Си, даже настоява Тома наистина да пипне раната на реброто Му. Пред това непреодолимо доказателство Тома, разбира се, се убеждава, пада на колене пред Христос и Го нарича Господ и Бог. Христос не възразява срещу титли – Той действително е Господ и Бог. Но казва, че са блажени онези, които повярват, без да изискват да Го видят с очите Си.

Означава ли това, че от нас се иска сляпа вяра? Трябва ли да повярваме в нещо, което противоречи на здравия човешки разум?
След възкресението Си Христос е бил още известно време на земята и после се казва, че се е „възнесъл на небето“. Това означава, че се е върнал в небесното царство, в другия свят, от който е дошъл, когато се е родил като човешко бебе. Сега вече Той не ходи по земята и ние не можем да Го видим, както го е видял апостол Тома. Може и да съжаляваме за това, но пък това ни причислява към „блажените“, ако повярваме. Как може да стане това?

Възкресението на Христос може на пръв поглед да изглежда нещо невероятно. Здравият разум ни говори, че мъртвите не възкръсват. От друга страна обаче здравият разум не може да ни гарантира, че принципно не е възможно да се случат чудеса. Чудото точно затова е чудо, защото не е обичайно явление. И ако съществува Бог, който е всемогъщ, е съвсем близко до ума, че той може по Своя воля да наруши обичайното действие на природните закономености. Дали в миналото се е случило дадено чудо, или не това е въпрос, на който трябва да отговори историята, а не физиката. Специално за възкресението на Христос има изобилни исторически свидетелства, че се е случило наистина. Те са записани и достоверно предадени през вековете, и са достигнали до нас. Тези сведения подлежат на трезва и разумна проверка. За целта обаче човек трябва да си отдели време и да се запознае с тях. Освен оригиналните свидетелства на очевидци, записани в Новия Завет, има и много съвременни книги, които се занимават с този въпрос. Ако човек отказва да положи този труд, няма никакъв смисъл да казва, че ще повярва само ако види с очите си. Господ е дал всичко необходимо, за да можем да повярваме разумно. Наша е отговорността да се възползваме от тази възможност.

За да повярваме във Възкресението на Христос, не е нужно да стиснем очи и да си внушим нещо. Напротив, трябва да отворим очи и да проверим фактите и събитията.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Жив завинаги

„Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.“ (Йоан 5:24, 25)

Когато още живеех в неверие, имах власт над съвестта си. Тя си беше моя и когато се опитваше да ме гризе, аз успявах доста добре да се справя с нея. Поредната подлост или кражба се обработваше в съзнанието ми, полираше се и блесваше като нещо положително. Нанесъл съм щета на някого – ами че той напълно си го заслужава. Карам ски на Витоша в работно време – ами затова си имаше общовалидна максима по времето на комунизма: те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим. Аз сам заемах мястото на съдията и раздавах справедливост. Разбира се, на себе си винаги издавах оправдателна присъда. Е, ясно ми беше, че ако ме хванат в някое от тези дела, моята собствена оправдателна присъда няма да има голяма стойност, затова гледах да ги скрия колкото може по-добре. Но лично за мен това въздействие върху съвестта имаше обезболяващ ефект.

Ако обаче има съд, пред който нищо не може да се скрие? Ако има независима справедливост, която действа различно от моята собствена съвест? В такъв случай може да се окаже, че обезболяващото действие на съвестта ми прилича на наркотик, който замъглява действителността и при свръх доза е смъртоносен. Болката е нещо много неприятно, но тя е необходима, за да ни сигнализира, че нещо в тялото ни не е наред. Но ние все по-добре успяваме да потиснем болката – също както съвестта си, която ни сигнализира, че сме извършили грях. Грехът унищожава човека и в крайна сметка води до смърт. Дори и без да мислим за Божия съд, самото зло разяжда като отрова. Романът на Достоевски „Престъпление и наказание“ е класическо описание на тази закономерност. Опитайте се да погледнете злото, което сте сторили на някого, от неговата гледна точка. Опитайте се да се поставите на мястото на ощетения. Ще вкусите горчилката, отровата, смъртта, която грехът предизвиква в човешкото същество.

Човекът, който живее в грях, не може да се погледне обективно. Той е като упоен от собствената си смъртоносна съвест, като мъртъв. Той е отделен от Бога, а това е дефиницията на смърт. Но докато не е настъпила физическата смърт, има надежда това състояние да се промени. Човек може да премине от смъртта в живота. Може да избегне Божия съд. Горното изказване на Христос е едно от най-силните, които най-ясно ни говорят как човек може да се спаси.

Вярата започва със слушане на Божието слово. Може и с четене. Важното е човек да разбере за какво става дума – кой е Бог, какви са Неговите критерии за добро и зло, какво иска Той от нас. От това неизбежно идва изобличението за нашето зло, за нашата приспана отровена съвест. И тогава идва Христос с Неговата изкупителна жертва. Тогава човек може да извика към Бога за помощ и прошка. Повярвай в Него, и още тук и сега ще имаш вечен живот. Божият съд вече не те засяга. Твоята присъде вече е произнесена и изпълнена – върху Христос. А ти си свободен и Бог те приема като чист от всеки грях. Но не с твоята собствена праведност, а с тази на Христос.

Да, мъртвите оживяват, и то завинаги!

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Мисли на зазоряване: Живот и предателство

„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.“ (Йоан 6:63-64)

Човек бавно се пробужда от съня си. Слуша пеенето на птиците. Усеща свежия въздух от отворения прозорец. Поглежда тавана над себе си и в главата бавно започват да идват сутрешните мисли. Моят ден често започва с възхищение от песента на някоя птичка, особено от славеите напролет. Вслушвам се в шума на селото долу в долината. Петлите вече старателно кукуригат.

Всичко това нямаше да бъде възможно, ако ние нямахме дух и душа. Възхищението е плод на духа. Затова не е чудно, че Христос казва, че Неговите думи са дух и живот. Без дух тялото е мъртво. Духът е съзнанието, че живеем, духът е фактически нашият живот. Също така и Божият Дух е живот. Но това не е нашият дух, това е Духът на друга личност, на Бога, но Той има свръхестествената възможност да влияе върху нашия дух. Той насочва нашите мисли върху личността на Христос. Това става неусетно, от разни случки или пък когато четем Божието слово. Божият дух ни изпълва с възхищение и радост от Христос. Чрез Него ние минаваме през вратата на вярата и ставаме граждани на небесното царство.

Но Божият дух не действа против нашата воля. Ние можем чрез нашето неверие да Го ограничим и да попречим на действието Му в нашия дух. За жалост това ни обрича на „външна тъмнина“. Човешкият дух е безсмъртен и ако човек си отиде от този свят, без да принадлежи на Бога, той ще бъде за цялата вечност в един страшен свят, в който няма нищо добро.

За съжаление, има такива, които не просто са невярващи, а които предават Христос. В горния текст става дума за Юда Искариотски, но тези думи могат да се отнесат и към нас. Предателство означава да имаш информация за някого, когото познаваш, и да я издадеш на неговите врагове срещу нещо, което ще получиш в замяна. Все едно заменяш неговия живот срещу някаква печалба за себе си. Но както знаем и от случая със самия Юда, тази печалба често се оказва пагубна. Юда се самоубива и се оказва най-губещият човек в цялата история.
За нас е много важно, когато разберем кой е Христос, как ще постъпим с това знание. Дали ще го предадем, ще Го разменим за нещо, което ни се вижда по-ценно – пари, престиж, начин на живот или нещо друго? Знанието за Христос е действието на Святия Дух в нас, което ни дава живот, ако го приемем. Да го отхвърлим, е равносилно на самоубийство.

Аз не бих се наел да кажа каква е разликата между обикновения невярващ и такъв, който е предал Христос. Но неверието има степени и последиците му също изглежда имат степени. Бих желал обаче да гледаме напред и да бягаме от неверието и предателството. Нека поканим Духа, който дава живот, да съживи и нас. Думите на Христос са дух и живот.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.