Операция „МАРАТОН”: Вербуването на Иван Желев – СС „АНГЕЛОВ”

С операция „МАРАТОН” Държавна сигурност е открадва Паисиевата История Славянобългарска от манастира „Зограф”

РАЗСЛЕДВАНЕ – Разследване
Написано от Христо Христов

Сайтът desebg.com представя част 7 от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Операция МАРАТОН” – истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф”.

Тази част описва вербуването на богослова Иван Желев през 1973 г. като секретен сътрудник (СС) на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС под псевдонима „АНГЕЛОВ”.
Дотук в поредицата:

Част 1 – съдържа синтезирана информация за сензационните разкрития в архива на ДС, свързани с операция „МАРАТОН”.

Част 2 – разказва за „откриването” на „Зограф” от комунистическата власт и ключовата роля на Александър Фол и Людмила Живкова при формирането на партийно-държавната политика към паметниците на българската култура зад граница, включително и към българския манастир в Света гора.

Част 3 – разкрива за тайните планове на ПГУ за проникване в Зографския манастир.

Част 4 – представена е историята на създаването и възхода на утвърденото през 1972 г. ново направление в ПГУ за културно-историческо разузнаване.

Част 5 – за първи път се разкрива при какви непригодни условия разузнаването съхранява придобитите при специални мероприятия ценни за българската култура копия от различни архиви, документи, артефакти и произведения на изкуството.

Част 6 – разкрива първоначалните опити на ПГУ да събира разузнавателна информация за българския манастир „Зограф” в Света гора.

Оперативният работник (ОР) „СИМЕОНОВ” от резидентурата на разузнаването в Атина се оказва изключително находчив разузнавач, защото веднага засича присъствието на българския богослов Иван Желев в гръцката столица. Той пристига в Атина през май 1972 г. по линия на Светия Синод. След специализацията си в Гърция кариерата на настоящият проф. Желев е възходяща. Той става началник на кабинета на патриарх Максим. Бил е преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ и в Богословския факултет на СУ, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет (2000-2003). Директор на Дирекция „Вероизповедания” на Министерски съвет (2002-2007). Член на научната комисия по обществени науки към ВАК. Бил е и председател на Управителния съвет на Ефория „Зограф“.

Забелязване на Иван Желев в Атина

„Изпратен е за две години за изучаване на гръцки и живее в общежитие за чужденци. Завършил е духовна семинария в България. Патриотично настроен е.  Считам, че представлява интерес с оглед оперативното му използване от нас”, съобщава на отдел 14 за културно-историческо разузнаване (КИР) „СИМЕОНОВ”.

От отдел 14 отговарят, че Желев представлява интерес. В плана за работа по линия на културно-историческото разузнаване за 1973 г. на „СИМЕОНОВ” е възложено до 30 юли 1973 г. да установи оперативен контакт с Иван Желев и да излезе с предложение за вербовка. Разузнавачът в резидентурата на ПГУ в Атина прави това още на 2 февруари 1973 г. В шифрограмата до отдел 14 в Центъра докладва:

„Не долових признаци на уплаха  и старание да не се заангажира в по-конкретна оперативна работа. Желев е получил писмо от жена си, че при разговор с патриарха (става въпрос за патриарх Максим, б.а.) той бил казал, че е време вече да се връща. Една година специализация му стигало.”

Желев споделя пред разузнавача, че неговият тъст е съученик и приятел на патриарх Максим. Именно при разговор между двамата патриархът заявява, че Желев трябва вече да се завръща от Гърция. Богословът казва на разузнавача, че е разтревожен, защото познава добре патриарха и ако той е решил нещо, никой не може да му повлияе да си промени решението. Споделя, че точно сега е по средата на учението си и едногодишния му труд може да отиде на вятъра, ако патриархът го отзове.

Желев обяснява, че най-вероятно липсата на преподаватели в Духовната академия е причината за настояването за неговото завръщане. Предполага, че патриархът, който много го обича, желае да го назначи за преподавал по гръцки църковен език, тъй като в академията няма такъв и поради тази причина е използван цивилният проф. Александър Милев. „СИМЕОНОВ” го насърчава да се върне за няколко дни в София и да обясни всичко сам на патриарха. „Желев представлява определен оперативен интерес и има необходимите лични качества и възможности за работа. Има добро отношение към нашите органи”, допълва „СИМЕОНОВ”. По време на разговора Желев изразява желание да посети Света гора и „Зограф”.

Привличането на богослова като секретен сътрудник

Първоначално в отдел 14 на ПГУ решават да изчакат Желев да се върне в София, където да бъде вербуван, но този план се променя и на резидентурата в Атина е наредено да подходи към привличането му. То е извършено от ОР „СИМЕОНОВ”. В доклада си той посочва:

„На 12 февруари на предварително подбрано място проведох среща с Димитров за довършване на вербовката му. Казах му, че службата разчита на неговото добро отношение.

Казах му, че за съвместната ни работа е необходимо негово доброволно съгласие и че въпреки добрите ми досегашни впечатления за него той сам без никакво внушение от моя страна трябва да се съгласи или не. Той си даде съгласието, допълвайки че за нашата служба имал други представи.

След получаване на неговото съгласие в общи линии му очертах задачите, по които може да работи. Умишлено избегнах конкретизирането им, за да не го стресна от самото начало, но успоредно с това исках да разбере, че съвместната ни дейност няма да е определяне на общи впечатления, а ще се работи по определени въпроси, като на първо място укрепване на нашия манастир в Атон, запазване на културните ценности, както и издирването на нови такива.

Съгласието му не е привидно, а е осъзнато и че съвместната ни работа с него ще тръгне добре.”

Разузнавачът му заявява, че  на първо време най-важният въпрос е да се уреди оставането му в Гърция като специализант на Светия Синод на БПЦ. През март 1973 г. Желев се връща в България. Там окончателно е завършена вербовката и подготовката му за агент на отдел 14 КИР.  Въпреки че ОР „СИМЕОНОВ” предлага Желев да получи псевдоним „СВЕТЕЦА” в КИР му е даден доста по-прозаичния псевдоним „АНГЕЛОВ”.

Донесения за „Зограф”

С агента са уточнени всички задачи. Указано е той бъде подпомаган със средства за закупуване на необходимите материали и за маршрутирането му до Зографския манастир. В едно от първите си донесения „АНГЕЛОВ” предоставя информация за обстановката в „Зограф”, без да се впуска и коментира отношенията в монашеското братство:

„Днес в манастира има 11 братя и още 2-3, които се водят към братството, но живеят около манастира в отделни килии. От живеещите в манастира двама са румънци, между които игуменът архимандрит ДОМЕТИЙ, другият румънец е старец на приблизително 75 години. От българите: 3 са от старото братство, а 6 са пращани от България през последните 6 години.

Първо и основно затруднение, което самите монаси слагат на първо място, е липсата на монаси българи, за да функционера с лекота манастирът, а още повече да се полагат грижи за опазване на ценностите му – сгради, църкви, икони, стенописи, библиотека, за което през последните години не е правено много, належащо е да се попълни братството с още поне 4-5 монаси със съответна подготовка и познания.

Сегашният библиотекар Йоан няма нужната подготовка и освен елементарно външно поддържане на книжния фонд не е в състояние да работи нещо повече в библиотеката, а още по-малко научно да се занимава с ръкописите и другите писмени документи, останали дори от Второто българско царство. В библиотеката има опис на книгите, написан в тетрадка в голям формат, но е много стар и не се знае дали е точен и пълен.

По отношение на други паметници на културата (стенописи, икони, резба) не се полагат никакви специални грижи, освен да се пазят от механична повреда, защото самите монаси нямат нужната подготовка.

Затруднения от такъв характер имат и другите манастири. За нас е интересно как ги посрещат руският и сръбският манастири. В единият и другият попълват братството си с емигранти, наред с изпращаните от техните страни. В помощ на провеждане на службите и съответно освобождаване на монасите от техните задължения, за да могат да се занимават с други задачи, в манастира „Хилендар” през лятото идват от Югославия по 2-3 студенти богослови, естествено пращани по споразумение и препоръка на Сръбската патриаршия. Крайно наложително е попълнението на братството с нови монаси.”

От документите в архива на разузнаването се разбира, че „АНГЕЛОВ” е използван от РИК и като агент за влияние, включително и върху патриарх Максим. Водещият на разработка „ЦИТАДЕЛА” и гръцкото направление в РИК полк. Христо Маринчев дава указания на „АНГЕЛОВ” при срещите си с патриарха подробно да му изтъква затрудненията, които имат монасите в Зографския манастир и да му разказва как другите (руският и сръбският) манастири преодоляват тези трудности. В тази връзка е лансирана и идеята за набиране на монаси чрез българската задгранична епархия измежду икономическата емиграция.

Съмнения на гръцките власти към „АГЕЛОВ”

Работата по „ЦИТАДЕЛА” е една от основните задачи на „АНГЕЛОВ”, която той изпълнява до 1975 г., когато се завръща от Гърция. Неговата дейност обаче много бързо предизвиква съмнения в гръцките власти. Те отказват да го допускат до Света гора. По време на кризата, предизвикана с опита за отстраняване на игумена Дометий, на българските монаси е казано в прав текст, че въпреки желанието им да бъдат посетени от Желев, той няма да бъде допуснат до манастира, защото поддържа връзки с представители на българското посолство в Атина. Естеството на тези връзки не са коментирани, но Желев среща трудности да посети „Зограф” дори при визитата на патриарх Максим през май 1975 г., когато е определен за преводач на църковната делегация на БПЦ, посетила Света гора и Зографския манастир.

Мисли на зазоряване: Неговата воля

„Затова и ние … не преставаме да се молим за вас и да молим от Бога да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране. “ (Колосяни 1:9)

Всяка задача си има своите условия, както и всяка логика се базира на определени допускания. Ако наистина има всемогъщ и вечен Бог, който е сътворил вселената и човека, то тогава е логично Той да има някакви намерения и някакви цели за това Свое творение. Значи и за теб лично. Това е най-дълбоката потребност на човека – да знае смисъла на нещата и най-вече смисъла на собствения си живот. Несъмнено този смисъл ще се изпълни, ако животът ти съвпада с намеренията на Този, който те е извикал в съществуване.

Някои от тези Негови намерения са всеобщи за всички хора и те са описани в Библията. Там могат да се прочетат и да се разберат, така че не е необходимо да се чудим и да гадаем. Основната цел, с която е създадено човешкото същество, е да бъде приятел на Бога и да общува с Него в любов и хармония. Тъй като това идеално състояние е отдавна нарушено, и то за всички хора, сега най-важното намерение на Бога е да спаси всички от гибелта, на която ги обрича собственото им зло.

И така, първостепенната Божия воля за теб е да се увериш, че Бог съществува, да осъзнаеш, че си виновен пред Него, защото не живееш според Неговата воля, и да поискаш прошка за това. Бог е пожертвал собствения Си Син Иисус Христос, за да може да ти прости. От теб се иска само да приемеш това.

Оттук нататък Бог ти дава нов живот като Негово дете, член на Неговото семейство. Неговата воля вече може да се осъществява постепенно в твоя живот. Точно за това се моли апостол Павел с цитираните по-горе думи. За да можеш да живееш съгласно Божията воля, трябват мъдрост и духовно разбиране. Бог не ни е направил марионетки, които сляпо следват нечия чужда воля. Нито пък християните са войници, които трябва точно да изпълняват някакъв устав, точно формулиран списък от заповеди и забрани. Христос нарича Своите ученици „приятели“, понеже им разкрива Своите цели и иска те доброволно да се включат в изпълнението им.

Няма по-голяма мъдрост на този свят от разбирането на божиите цели и намерения. Това става на първо място с четене и изучаване на Библията – ясното и сигурно Божия слово. На второ място е молитвата за мъдрост и духовно разбиране. Бог ни помага да разбираме словото Му и ни открива неща, които важат конкретно за нашия живот и обстоятелства. Много важно е също общуването с други вярващи хора, както и четенето на книги, които мъдри хора са писали за своя опит с Божията воля. Разбира се всички човешки мнения трябва да се сравняват с Божието слово и да се преценяват внимателно. Но не бива да пренебрегваме опита и познанията на другите вярващи.

Нека се стремим към мъдорст и духовно разбиране. Така ще изживеем живота си на тази земя смислено и пълноценно.

Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден.  Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.

Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’

Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.

Върховен административен съд по касационна жалба подадена от Иван Желев Димитров (агент „Ангелов”)

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува:

РЕШЕНИЕ № 4615 (София, 24.04.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров (аг. „Ангелов”) срещу решение 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град, което е отменено Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. (СРЕЩУ ДОЦ. Д-Р АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ОМАРЧЕВСКИ, ДЕКАН НА БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ КЪМ СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”) по описа на Комисията за защита от дискриминация.

Omarchevski_VarhovenAdminSud_ag_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 4615
София, 24.04.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебнозаседание на двадесет и шести януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
КАЛИНА АРНАУДОВА

 

при секретар Маринела Цветанова и с участието
на прокурора Динка Коларска изслуша докладваното
от съдията ИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело № 3453/2014

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на проф. Иван Желев Димитров от гр. София, против Решение № 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град, което е отменено Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Комисията за защита от дискриминация бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответната Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомена, не е представлявана и не е изразено становище по касационната жалба.
Ответникът Александър Стоянов Омарчевски, с писмен отговор и лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отменил Решение № 76/25.03.2013 г., постановено по преписка № 44/2012 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено по отношение на проф.Иван Желев Димитров, че ответната страна доц. д-р Александър Стоянов Омарчевски, в качеството си на декан на Богословски факултет при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. на основание признака „лично или обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр е наложила на Александър Стоянов Омарчевски глоба в размер на 250.00 лв.
За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел, че освобождаването на проф. Желев, в качеството му на член на Факултетния съвет е извършено от колективен орган – Общото събрание на Богословския факултет. По делото не са установени никакви думи и действия на доц. д-р Омарчевски, които да накърняват достойнството и да са породили съмнение за наличие на пряка дискриминация, изразяваща се в тормоз, по смисъла на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на проф. Желев. Съдът е приел, че в случая не е доказано по – неблагоприятно третиране на проф. Желев, в сравнение с друг член на колективния орган, в сходна ситуация поради лично качество по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което да е извършено от Александър Омарчевски, поради което е отменил обжалваното решение на КЗД.
Решението е правилно.
Съдът е направил обстоен анализ на доказателствата по делото, касаещи проявите на доц. д-р Александър Омарчевски, които имат отношение към решенията на Общото събрание на Богословския факултет за освобождаването на проф. Иван Димитров като член на Факултетния съвет и председател на Комисията за провеждане на избори. Съответните прояви – действия и изявления, са посочени в съдебното решение. Видно от представения по делото препис-извлечение от протокол № 10 от 22.06.2011 година от заседание на Факултетния съвет, те се свеждат до предложение на доц. Александър Омарчевски за свикване на Общото събрание „след излизане на цялата информация през есента с точка единствена за разглеждане на ситуацията”. Предложението е направено в качеството му на декан на Богословския факултет във връзка с водената дискусия за принадлежност на членове на академичната колегия на факултета към структури на бившата Държавна сигурност и с оглед на очакваното решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, без да е визирано конкретно лицеПри тези данни обосновано и правилно Административен съд София град е приел, че конкретните действия и изявления на доц. Александър Омарчевски и изразеното от него чрез вота му при гласуването на Общото събрание становище по въпроса за освобождаване на проф. Димитров от съответните органи, не са проява на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, нито на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, основана на признака по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „лично или обществено положение”.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София – град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6560/2013 г., по описа на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йовка Дражева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Раденков
/п/ Калина Арнаудова

И.Р.

 

РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС по касационна жалба от Иван Желев

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 18.03.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София – град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов

Pavlov_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 2938
София, 18.03.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседаниена единадесети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА

 

при секретар Николина Аврамова и с участието
на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 7742/2014

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Павлов да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация не взема становище по жалбата.
Ответникът Павел Николов Павлов, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Административното производство е образувано пред КЗД по жалба от Иван Желев Димитров срещу Дилян Николаев Николчев, Павел Николов Павлов, Костадин Кирилов Нушев и останалите членове на Общото събрание на Богословския факултет (БФ) на Софийски университет (СУ) „Св.Климент Охридски” за извършена от тях дискриминация по признаци „тормоз“ при упражняване правото на труд” и „лично положение”. С постановеното решение № 76/25.03.2013 г. по преписка №44/2012 г. КЗД установява, че гл. ас. д-р Павел Николов Павлов чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл.4 ЗЗДискр.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон.
За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че в случая не е налице фактическия състав на „тормоз”, тъй като по делото липсват доказателства за извършени каквито и да било действия от страна на Павлов и по конкретно изказвания на проведеното ОС на БФ на 16.11.2011 г. Отделно от това в решението е посочено, че в административния акт липсва посочване на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В мотивите на акта е прието от органа, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение” и е накърнено достойнството на Димитров, като спрямо него е създадена враждебна среда, което обаче не намира опора в събраните по преписката доказателства.
Решението е правилно.
Легалното определение на понятието „тормоз“ се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, Че Павлов е извършил тормоз спрямо Димитров, но в мотивите липсват каквито и да било установени факти за извършен „тормоз” от страна Павлов.
Правилни са изводите на съда, че Павлов, като член на ФС на БФ, не може да отговаря за резултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно Димитров и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на жалбоподателя от членство във ФС поради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на Павлов, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, никакви конкретни действия, извършени от Павлов пред студенти или на проведените заседания на ФС и ОС за принадлежността на Димитров към службите, които представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по делото не са обсъдени всички доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с направените изказвания на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, но от протоколите не се установява такива да е правил и Павлов.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2180 от 04.04.2014 г. по адм.д. № 6561/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска