По случай смъртта на Ватралски
Религия, Г. V, бр. 56-7,1935, с. 5-6.

„В неделя на 1 септември – три дни от смъртта на Ватралски – в сутрешната служба, пастирът (на l-та Бълг. Еванг. Ц-ва в гр. Бургас, г. М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. „Утро“, бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: „Религията на Ватралски“. Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение „Душата пътник“ от Ватралски, печатано в „Религия“, бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. „Духовни песни“ и Богослужението продължи“.

(из писмото на Църквата до г-жа Ватралска).

По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо:

Многоуважаема госпожо,

Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник – Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на „Правдастрога“ изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр.“

15 септември бе траурният ден!

Г-н пастир Марков говори на тема: „Религията на Ватралски“ като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите „Агностически размишления“ до верующия „Правдолюбец“. Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот. Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател. Още в Битие (изд. през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски – забеляза п-р М. – не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски. Затова, обаче, ние, евангелистите, трябва особено да тачим нашите евангелски книжовници и обществени дейци, а Ватралски да ценим не само като българин и правдолюбец, а именно, като евангелист.

Не бидейки член на никоя Еванг. Църква в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас“.

– На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. веч. – салонът е препълнен. Песен 380 (Номерата са от евангелската сбирка „Духовни песни“, която се употребява в църквите.) от Ватралски;

П-р Марков чете Евангелието. „Молитва“ – Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите.

Г-ца С. Добрева чете разказа „Иляс“ по Толстой от Ватралски.

Г-н Люб. Бакалов чете студията „Поет на евангелски принципи“ (том „Уводни“ на библ. „Ватралски“) от М. Ж. Марков. П. -288.

Г-н Коста К. Кронев – реферат: „Бог и Войната от гледището на Ватралски“.

Г-ца Лидия Вълканова: „Войната ще престане“ (реч на прор. Исая) из „Първом Правда“.

Г-ца Софка Янакиева: Българийо, майко!.. (декламация). П. -441.

Г-ца Минка Бакърджиева: „Тежко, тежко . по (Хр. Ботев) – въздърж. декл. от Ватралски.

Г-ца Катя Ляпова: прочете любимата на Ватралски поема „Щастие и длъжност“.

П-р Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик.

Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен „Отечество, люлка на моите отци“ (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника.

Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.)

Стоян Ватралски Почина …

Напусна ни големият книжовник и обществен деец.

Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ.

Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба:

„с перо или жезъл, с везни ил остен“…
Спи спокойно, скъпи учителю!
Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно
твоя път към Бога!

Съобщ. Един от младите.

До Харвард и назад сто години по-късно: Биографичен скеч за Стоян Кръстов Ватралски

На 19 август 2006г., в гр. Ямбол е основана Българска капеланска асоциация като над-деноминационна организация с право за членство на църкви и вероизповедания. Поетапно е проведен диалог за възстановяване на капеланското служение с правителствени инстанции на национално и международно ниво. В десетилетието от основаването си,  Българска капеланска асоциация работи за изпълнение на поставените цели както следва:

2006: Представя „Случаят със скритото капеланство,“ научно изследване по инициатива на фондацията Манфред Уорнър към НАТО | http://svobodazavseki.com/broj-10/20-sluchayat-sas-skritoto-kapelanstvo-10.html

2007: Отразява възстановяването на капеланското служение в България в Държавният департамент на САЩ отразява Българска капеланска асоциация | http://www.mediapool.bg/darzhavniyat-departament-na-sasht-otrazi-balgarska-kapelanska-asotsiatsiya-news132992.html

2008 Получава акредитация за МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА: КАПЕЛАНСКО СЛУЖЕНИЕ | http://kapelanstvo.com/chap/351

2009: Утвърждава „Магистърската програма: Пастирска грижа и капеланство” към ВЕБИ на ОБЦ | http://tonyelenkov.blogspot.com/2008/07/2008-2009.html

2010: в. АРМИЯ: Стартира магистърска програма за обучение на капелани | http://kapelanstvo.com/chap/289

2011: Публикува ПРАВНА УРЕДБА НА КАПЕЛАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ | http://pastir.org/news/3117

2012-2016: Спонсорира МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА специалност: социални служби-капелани към ВДУ Свети Тривелий (респ. НБУ) | http://trivelius.com/?page=programs&id=10

Българска Капеланска Асоциация Резолюция No. 1
19 Август 2006 – Диана Палас, гр. Ямбол

Ние,
основателите на Българска Капеланска Асоциация, на първата национална среща, състояла се днес, 19 август 2006, в хотел Диана Палас, гр. Ямбол,

предвид:
1. Членството на България в НАТО и предстоящото приемане в Европейския Съюз
2. промените в Българската армия, от задължителна към стандартна платена военна служба и участието на български военен контингент в мисиите на НАТО и ООН
3. договорното настаняване на военновъздушните бази на НАТО на българска територия
4. планираното възстановяване на капеланското служение в Българската армия
5. и настоящата нужда от капеланско служение, интегрирано в Българската армия, МВР, местата за лишаване от свобода, българските пристанища и летища и сферата на здравеопазване,

декларираме подкрепата си за:
1. създаването на законово основание за редовно платено капеланско служение в Българската армия, МВР, местата за лишаване от свобода, българските пристанища и летища и сферата на здравеопазване
2. толерантно и равноправно представяне на всички вероизповедания в капеланското служение
3. използването на контекстуализиран модел за капеланство
4. въвеждане на капеланско образование във всички висши богословски образователни заведения в България
5. образователна и консултантска дейност на правителствено и църковно нива.

Ние, основателите на Българска Капеланска Асоциация, ще работим за възстановяването, популяризирането и равноправното религиозно представяне на капеланското служение във  всички професионални профили.

Ще се възстанови ли традицията на военни свещеници в Българската армия?
Весела Илиева | Мediapool.bg

През последните месеци у нас все по-голяма публичност добива идеята за възстановяването на една стара военна европейска традиция – за свещеници в армията. В България тази тема е също нова, но с потенциал да стане актуална много скоро, според Младен Бочуков, национален координатор на християнското надденоминационно “Направление за работа с Въоръжените сили”.

Става дума за духовната подкрепа, от която се нуждаят нашите военни като активна част от натовските войски. Няколко хиляди са отпечатаните и дарени Нови завети и Библии, които служението предоставя на войниците от българския контингент в Ирак.

Разказват, че при бомбените атентати в Карбала войниците изпитвали остра нужда от свещенослужител, с когото да разговарят. Не толкова от страх пред врага, а защото всеки човек изпитва силна необходимост от духовна подкрепа, когато застане лице в лице със смъртта. Дали това е вярно или не, могат да кажат само войниците, но неоспорим факт са раздадените през последните шест години хиляди безплатни Библии и Нови завети сред българските военнослужещи. Не от държавните органи, армията или синода, а от едно междуцърковно християнско служение, което има за цел да помага на рейнджърите в екстремните житейски ситуации.

Първите Нови завети излизат от печат през октомври 2004 г. Те са първите по рода си в модерната история на България, защото са с формат и камуфлажни корици, специално създадени като концепт за военни условия. На 7 ноември същата година на официална церемония в Духовната семинария в Пловдив 460 бройки са раздадени на четирите пехотни батальона, подготвящи се за мисията в Ирак. На церемонията присъстват Симон Фармър, главният капелан (американски щатен военен свещеник – бел.ред.), заедно с представители на служението сред военослужещите и на бившето британско военно аташе за България, полк. Робин Чапъл.

На 26 ноември 2004 г. по покана на командира на 68-ма бригада “Специални сили“ полк. Торлаков са подарени 160 броя на един баталион професионални войници. Бригадата е с база в Пловдив и по-голямата част от личния състав взима участие в мисиите зад граница. Именно този екип попада в опасни акции по-късно и дава най-много жертви.

През април 2005 г. излиза от печат ново издание Нови завети с притурка на книгата Притчи. Повече от 600 броя от това издание са подарени на 4 Май 2005 г. в сградата на Министерството на отбраната. Дарението е разпределено между българските военни мисии в Ирак, Афганистан, Босна, Косово и Еритрея. През ноември 2005 г. излиза от печат и пълна Библия на български, специално издание за военните ни. Поредното дарение става на 15 февруари 2006 г. за българските военослужещи в Афганистан.

Големият успех на тази мисия, подпомагаща духовния морал на Българската армия (БА), повдига въпроса за щатни военни свещеници и пастори у нас. Какви трябва да са те? Кой и как може да определя позицията и задълженията им? Каква професионална подготовка им е нужна и кой може да я достави? Като какво поделение и с каква задача ще влязат и работят в структурите на Българската армия? За България, като страна член на НАТО, в чиито организационни структури свещеници и пастори отдавна служат като капелани на своите национални части, тези въпроси придобиват все по-голямо значение.

Военните свещеници – капелани в Българската армия – не са нов феномен, те са нейно историческо наследство не само във военно, но и в мирно време – до 1944 г. Те са част от военното и духовно наследство и идентичността на армията и българския воин, които комунистическият режим унищожи безогледно, с цел да изтрие и тази част от историята ни – уникалността на духа и морала на българския войник. Така отчетливо днес се явява двустраната необходимост от възстановяване на капеланското служение, на активни свещеници и пастири в БА.

Така ще се възстанови собствената национална традиция до преди налагането на комунистическата диктатура и от друга – ще се приеме духовният нормативен контекст на капеланското служение днес в натовските структури, част от които е БА.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

• Начало на протестантското капеланство в България
• Свещеници в Българската армия
• Първи по рода си камуфлажен Нов Завет на български език
• Посещение на главен капелан полк.Джон Стефро
• Генерал-майор Боб Дийс в България
• Полски главен капелан Мирон във Варна

Не толкова “Малая Одеса” (откъс от книгата Живот и служение на ИВАН Е. ВОРОНАЕВ – ИК „Игъл”, 2015)

В края на лятото на 1921 г., Воронаев и Колтович получават позволение да влязат в Русия и пристигат в Одеса на 12 август 1921г. Заради бягството си от казашката казарма през 1908 г., Воронаев пътува за Америка с чужди документи за самоличност, а там никога не получава американско поданство.[1] Единствени документи за националност издавани някога на Воронаев са украински (по законодателството на СССР след преселването му в Одеса през 1921г.). Затова и влизането на Воронаев в Русия става едва когато съветското правителство обявява амнистия и то не без помощта на познат доктор, който съдейства на групата да се качи на парахода на Червения кръст „София” прекарващ 400 бивши военнопленници и белогвардейци.[2]

Пътуването на Воронаев към неговата мисия отнема повече от десетилетие, преминавайки буквално през половината свят, за да достигне родината си като петдесятен проповедник и да изпълни призива на Духа: “Воронаев, Воронаев. Иди в Русия!” За разлика от него, спътниците му Дионисий и Олга Заплишни никога не достигат крайната точка на своето пътуване – Манджурия, и служението им остава единствено в България и САЩ.

Покорството на Воронаев не остава без резултат. Първите три месеца след пристигането в Одеса, той посещава евангелските църкви в града и споделя своето лично свидетелство и посланието на Пълното евангелие. На 21 ноември 1921 г., заедно с Колтович основават Християнска евангелска вяра, в която влизат всички новокръстени църкви до момента.[3] В следващите две години, организацията нараства с 370 човека и новината за петдесятното учение в СССР бързо се разпространява. Одеската църква организира регионална конференция през 1924 г., а на втората такава през 1925 г. се основава Украински съюз на евангелската християнска вяра.

До 1927 г. като част от съюза са създадени 350 руски петдесятни асамблеи с над 17 000 члена.[4] До 1944 г. тази бройка надминава 20 000 само в Украйна и над 80 000 в целия СССР.[5] Само църквата, която Воронаев пастирува в Одеса, има над 1000 члена.[6] С такъв растеж гоненията от страна на режима са неизбежни. Многобройните публикации против служението на Воронаев, не само от комунистически, но и от православни и баптистки автори, са само една малка част от жестоката идеологическа пропаганда, на която са подложени петдесятните вярващи.[7] Режимът не може да си позволи групи с такива размери да се събират по непартийна линия и без държавен контрол. Заради дързостта да основат и организират петдесятното движение в Източна Европа, Воронаеви ще платят възможно най-висока цена… /следва/

Пристигането на Воронаев и Колтович в Одеса на 12 август 1921г. налага някои ОБОБЩИТЕЛНИ МИСЛИ:

За СЪЩНОСТТА и РОЛЯТА на „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)

• При задължителния престой под карантина в одеския бежански лагер е отнето цялото им имущество вкл. голям сандък Библии на руски език, които закупуват в Ню Йорк и носят за мисията си в съветска Русия
• Само три месеца след пристигането си, на 21 ноември 1921 г., в Одеса Воронаев създава съюз „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ), в която влизат всички новокръстени църкви
• ХЕВ поставя началото на организираното петдесятно дело в Русия
•  „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ) е организацията, която Воронаев и Колтович започват и в България и наименованието под което се организира петдесятно дело в Бургас през 1921г.
• Първата петдесятна църква в България, основана от Воронаев и Колтович в гр. Бургас през 1921г. носи същото наименование „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)
• Ролята на Асамблеи на Бога спрямо ХЕВ остава неясна. Воронаев нарича основаната от него през 1919г. руската петдесятна църква в Ню Йорк „асамблея” по модела на Асамблеи на Бога. Петдесятните църкви, които обаче основава в Европа, носят съвсем различно и ново име: „Християнска евангелска вяра” (ХЕВ)
• Визия, история роля и доктрина на ХЕВ, както и резултатите от работата на организацията в България, са подробно документирани в руската публикация “Протокол на Юбилейното събрание” която Воронаев и Колтович издават в Одеса през 1928г. – същата година в която в България се организира СЕПЦ от специално обучен, изпратения и спонсориран от Асамблеи на Бога за целта п-р Николай Николов
• След основаването на ХЕВ, Воронаев и Колтович никога повече не посещават България

За РОЛЯТА на R.E.E.M. (Руска източно европейска мисия) в Чикаго

• Ролята на R.E.E.M. е визирана при основаването й от руската диаспора в Чикаго като имигрантска мисия целяща да спонсорира дисидентска и евангелизаторска дейност
• Първоначалния баланс в отношенията с Асамблеи на Бога по-късно прераства във ведомствено партньорство под ръководството п-р Николай Николов
• Със сигурност п-р Николай Николов, както и второто пътуване на сем. Заплишни в България, са спонсорирани от R.E.E.M. в Чикаго. Напълно възможно е финансирането на Воронаев да използва същия финансов канал въпреки, че неговите мисионерски доклади са винаги адресирани до централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, щата Мисури
• Вероятно тук се крие обяснението на въпроса, защо имената на други мисионери не са споменати в докладите на Воронаев. Най-близкия му съработник, Колтович, е споменат единствено “Протокол на Юбилейното събрание” през 1928г., докато сем. Заплишни остава не споменато
• Твърдението, че 18 петдесятни църкви са започнати в България към този период е погрешно (Смолчук, 2006). При заминаването на Воронаев през 1921г. има една единствена организирана петдесятна църква в Бургас след разделение с местните конгрешани. Когато Николай Николов основава СЕПЦ 7г. по-късно през 1928, в него влизат единствено три организирани и действащи петдесятни църкви.

ЕПИЛОГ: Завършва една дълга поредица за ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ продължила публикуването си повече от година (http://pastir.org/news/95). От нея научихме, че:

1. Ръкоположени (ординирани), спонсорирани и изпратен от Асамблеи на Бога мисионери поставят началото на Българското петдесятно движение
2. Първата петдесятна църква в България е оргнизаирана в Бургас през 1921г., а не 1920г. както е традиционно възприето
3. Като ръкоположени служители на Асамблеи на Бога, първите петдесятни  мисионери в България вярват и поучават класическата доктрина за Троицата
4. Второто пътуване на сем. Заплишни в България цели организиране и разрастване на СЕПЦ, чието начало е поставено от племенника им п-р Николай Николов

ОЧАКВАЙТЕ в ПОРЕДИЦАТА

• Август – Повторното връщане на Дионисий Заплишни в България през лятото на 1930г.
• Септември – Досиетата говорят: Парижката мирна конференция от 1976г.
• Октомври –  90г. връщането на п-р Николай Николов в България и създаването на СЕПЦ

 

[1] Колтович, 2-3

[2] Архив Всеукраинского союза церквей христиан веры евангельской. След ареста на Воронаев през 1930, следователите на ЧК безуспешно се опитват да открият самоличността на този доктор

[3] Ibid.,9.

[4] Колтович, “Протокол на Юбилейното събрание”, 10 and Evangelist (Odessa: 1928, No. 1). Цитиран от Durasoff, 73 and Smolchuck, 4.

[5] Zhidkov, “On the Roads …” (Bv, No. 3, 1957), 62. Около 1936 г., Доналд Джи, който е част от образователната програма на Асамблеи на Бога в свободния полски град Гданс (Данциг), пише, че петдесятните вярващи в Русия са над 80 000 в Upon All Flesh (Springfield: The Gospel Publishing House, 1947), 31. И двамата са цитирани от Durasoff, The Russian Protestants. За повече информация относно растежа на петдесятното движение в Русия вж. Франчук, Проссила Росия дождя у Господа (n/a: Киев, 2001).

[6] McLeod, Hugh. Christianity: World Christianities c. 1914-c. 2000 (Cambridge: University Press, 2006), 97.

[7] Durasoff, 73.

На 8 август се навършват 85г. от официалното назначаване на Дионисий Заплишни за пастир на бургаската църква. Въпреки че Заплишни изпълнява пастирски функции в Бургас и преди пристигането на Николай Николов и основаването на СЕПЦ, едва през 1931г. Заплишни е назначен в Бургас за първи път в ролята на ръкоположен (ординиран) служител на американските Асамблеи на Бога. При първото идване на Заплшини в България през есента 1920г., единствено Иван Вороанев има подобно назначение (с предварителна дата 10 март 1920г). За разлика от придружаващите го служители, според мисионерския департамент и структура на Асамблеи на Бога, това дава на Воронаев официално роля в първата петдесятна мисия в България

След заминаването на Воронаев за Одеса през август 1921г., Заплишни разгръща самостоятелна дейност. Посещава предимно новообразувани петдесятни общества, без да упоменава тяхното организиране в църкви или регистрация пред властите. От този период (1922-23г.), преди да се върне в Америка, е и митичното поръчение пред група ранни български петдесятни вярващи: „Дори и ангел от небето да ви донесе друго благовестие не го приемайте!” Както и пуританските изисквания налагани главно от сестра Олга, за които разказва п-р Йончо Дрянов в своята история на СЕПЦ. Всичко това ще му бъде припомнено от същите тези вярващи, по време на втората мисия която Заплишни предприема в България, вече като ръкоположен служител на Асамблеи на Бога и сподвижник на племенника си Николай Николов в утвърждаването на новорегистриран петдесятен съюз.

За тази втора мисия, сем. Заплишни се връща в България през септември 1930г. Предварително изпратеният от Асамблеи на Бога п-р Николай Николов вече е организирал в съюз няколко петдесятни църкви (първоначално само три, а не седем както е общоприето). Основаването на този нов съюз не просто създава фракция между българскоите петдесятни, но е на път да утвърди и останалите разделения в младата, едва десет годишна, история на движението. Заплишни е изпратен в опит за обединяване и като приемник на п-р Н. Николов, който се готви да напусне България.

По тази причина, през август 1931г. Заплишни е избран за зам. председател на изпълнителната комисия на СЕПЦ и поема пастируването на петдесятната църква в Бургас. Назначението му в мисионерския отдел на Асамблеи на Бога като „пастор/евангелизатор” от 6 юли 1929г. за служението му в Самфорд, Кънектикът е променено на „пастор” за мисията му в България на 8 август 1930г. и остава така до 12 октомври 1933г., когато е променено на „мисионер.” Протокол № 16 на СЕПЦ от 9 октомври 1931 го включва в новия състав на Изпълнителната комисия с предс. П. Рахнев, зам-предс. Д. Заплишни, секр. Г. Чернев, касиер Й. Дрянов и съветници: С. Дрянова и К. Томов. От 2 декември 1931г. датира и един от малкото запазени документи за служението на Дионисий Заплишни в България, а имено писмо до ЕПЦ Сливен с информация за обиколката му в северна България и успешно завръщане в Бургас. /следва/

• 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
• 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
• Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
• Петдесятница в България преди 95г.
• Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
• Начало на Евангелската петдесятна църква в гр. Перник през 1921г.
• Каталог на Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на Евангелските петдесятни църкви в България (1929-1933г.)

Арменската диаспора и началото на Петдесятното движение в България

Съществуват определени прецедентни фактори в историята на Петдесятното движение в България, а и в българския протестантизъм като цяло, които са неразривно свързани с протестантската вяра разпространена в арменската диаспора у нас:

• Армения е първата официална християнска държава в историята през 301г. когато Григорий (арм. Григор Лусаворич) и цар Тиридат (арм. Търдат) провъзгласяват християнството за официална религия на Армения
• По тази причина, а по-късно и заради анти-арменския геноцид в Турция (1915-1923г.), първите западни мисионери в Ориента се насочват имено към арменските диаспори
• Първият български протестант Гавраил Илиев и неговата ранна протестанска дейност в България са подбудени от връзките му с арменски търговски партньори в Цариград и първата евангелска църква на Балканския полуостров основана там в арменския кв. Пера
• Всички ново български издания на Библията в Цариград, в. Зорница и почти всички български книги издадени в Цариград и Смирна са отпечатани в седемте действащи арменските печатници на Агоп Минасиян, Агоп X. Бояджиян, Тадей Дивитчиян, Х. Матеосян, и т.н.
• Сградата на конгрешанската църква в Бургас, в която се дава началото на петдесятното движение в България, е дарение от фамилията на Ермине Тороманян – арменски бежанци (мигранти), които пристигат в България от Цариград
• Петдесятната църква в Сливен просъществува благодарение на служението на п-р Агоп Куриян
• Началото на петдесятната църква в Пловдив (първоначално наименувана Българска евангелска църква божия през 1919г.) е свързано с името на Мъгърдич Мелконян

ОЧАКВАЙТЕ в ПОРЕДИЦАТА:

• Aвгуст: Ролята на Воронаев в България и завършек на изследователската поредица по случай 95г. от началото на Петдесятното движение в България
• Cептември: Досиетата говорят: Парижката мирна конференция от 1976г.
• Oктомври: 90г. връщането на п-р Николай Николов в България и създаването

1. Архивите говорят: Политическата доктрина на СЕПЦ след 1949
2. Архивите говорят: п-р Ангел Динов и монополът на комунистическата власт и ДС над СЕПЦ
3. Архивите говорят: Забравеният п-р Йончо Дрянов
4. Архивите говорят: Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
5. Архивите говорят: „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
6. Архивите говорят: Братята Харалан и Ладин Попови и дисидентството на ЕПЦ Русе
7. Архивите говорят: Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
8. Архивите говорят: Библейските курсове за пастири на СЕПЦ и богословското образование
9. Архивите говорят: п-р Диньо Желев и дейността на агент „Вихър” в полза на ДС
10. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
11. Архивите говорят: Проблемите на семейство Рут и Харалан Попови и Бургаската ЕПЦ преди „пасторския процес”
12. Архивите говорят: Бунтът на Бургаската ЕПЦ срещу духовния застой при ръководството на п-р Ангел Динов
13. Архивите говорят: Ролите на чужденците Уилям Буркет, Робърт Макиш и д-р Стив Дурасов в „играта” на ДС
14. Архивите говорят: Рихард Вурмбранд и Харалан Попов – герои на протестантизма на Балканите
15. Архивите говорят: Брат Андрю – Библии и пасторско политиканство
16. Архивите говорят: „Прощалното писмо” на п-р Георги Чернев до ръководството на СЕПЦ

д-р Вениамин Тимотеев Пеев (род. 1950). Завършил Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” (1978). Защитава магистърска дисертация по херменевтика и библейски езици през 1994 г. в Университета Брунел (Лондон, Великобритания). Започва през 2000–2003 в Оксфорд подготовка за докторска дисертация за софиологиите на С. Булгаков и P. Флоренски под ръководството на еп. д-р Калистос Уеър. Завършва дисертационния си труд през 2008 г. като докторант в НБУ. Автор е на статии в периодични издания и монографии в сферата на библеистиката и философията на религията: статии в Библейски речник (1994), монографии: Библейското учение за Св. Писание (Стокхолм, 1990), Бог, вселената, човекът (С,1992), Религиозните култове (С, 1994). Лектор е по история на философията и религиознание в новосъздаденото Висше богословско училище (София).